Министърът на труда и социалната политика в интервю за в. „24 часа“

Г-н Адемов, какво заварихте в министерството?

От 310 души на щат за 2009-2013 г. са освободени 159 и са назначени 152, което е над 50%. Това говори за несигурност, напрежение в отношенията и липса на мотивирана администрация. 37 души са назначени без конкурс, като са ползвани вратичките в Закона за държавния служител. През 2012 г. в министерството са сключени 154 граждански договора по проекти. Има драстични случаи на служители на ръководни нива, управлявали по 5 проекта едновременно и отчитали 180 ч работа на месец. Ако отчетите са верни, заедно с отработените 160 ч по служебни правоотношения те са работили по 16 ч на ден и без почивни дни. Тоест те два пъти са нарушили Кодекса на труда.

Нарушенията дават ли възможност да се търси възмездие и от предното ръководство на министерството, и от служителите?

Има още неща, които трябва да бъдат проверени, и ще вземем мерки. Тези хора не смятат, че носят някаква отговорност. Преди два дни те ми предоставиха искане за възнаграждение за добре свършена работа. Голяма част от техните проекти са в незавидно положение и трябва да бъдат прекратени. На този фон да се носят документи за добре свършена работа, ми се струва дръзко и безотговорно.

Ще бъдат ли загубени пари от оперативната програма "Развитие на човешките ресурси"?

Тя е с добро ниво на усвояване. 2,2 млрд. лв. е размерът на договорените средства, или 93,5% от програмата. Извършените плащания са малко над 1 млрд., като най-същественият напредък е през 2012 г. За да не се загубят средства, тази година трябва да усвоим 543 млн. евро, толкова, колкото предното правителство за 4 г. Но мисля, че можем да намалим загубите до около 30 млн. лв. Ще се опитаме да прехвърлим 25 млн. лв. от трудни и забавени проекти на МОН за квалификация на педагогическите специалисти, както ученически и студентски практики към по-атрактивни схеми за лични асистенти и пазара на труда.

Ще се актуализира ли осигурителният бюджет заради новите социални разходи?

Налага се впечатлението, че приетият спешен социален пакет води до сериозни разходи, а става въпрос за 27 млн. лв. до края на 2013 г. Тази сума не може да бъде причина за актуализация на бюджета. От бюджета на ДОО се покриват само 17 млн. лв. за увеличението на майчинските за втората година до 310 лв. Уверението от управителя на НОИ е, че икономии от други обезщетения могат да покрият тези разходи.

Увеличената на 250 лв. помощ за първолаци ще струва 4,5 млн. лв., а разширеното енергийно подпомагане - около 5 млн. лв., като те са от бюджета на министерството.

Защо ще субсидирате заетост за неуки младежи? Не е ли по-добре да бъдат образовани, а не да им се намери някаква работа за 1 година и след това нищо?

Според Евростат равнището на безработните на възраст до 24 г. през април 2013 г. в България е 28,9%, за ЕС е 23,5%. България обаче е с най-висок дял на младежи, които не работят, не учат и не се обучават - 21,5% при средна стойност за ЕС от 13,2%. Не съм привърженик на субсидираната заетост, защото тя не води до трайни работни места. Това е временна мярка в условията на криза, насочена към аутсайдерите на пазара на труда. Останали са ни около 15% от предвидените за заетост 73 млн. лв. и добавените от служебното правителство 31 млн. лв. Това са парите, с които разполагаме до края на годината. От 2014 г. ще включим тези мерки към 100-те млн. евро от младежката гаранция на ЕС. Най-големият проблем на пенсионната реформа на Симеон Дянков, с която започна увеличение на възрастта и стажа за пенсиониране с 4 месеца всяка година, е, че не бе свързана с никакви мерки, които да гарантират такава заетост.

Обявихте, че стопирате пенсионната реформа на Дянков. Как ще реформирате вие системата?

Хората между 50 и 60 г. понасят на гърба си поредна пенсионна реформа. От 2000 г. стартира реформата на ОДС, която увеличи възрастта за пенсиониране на жените от 55 на 60 г., а на мъжете от 60 на 63 г. Стажът беше увеличен от 20 на 34 г. за жените и от 25 на 37 г. за мъжете. Втората реформа е на Симеон Дянков. Но това са все опити за реформа на изхода. Когато имаме проблеми с размера на пенсиите, прибягваме до увеличаване на възраст и стаж. Докато икономиката не гарантира сериозен растеж, докато не преборим сивата икономика, няма да има високи нива на заетост, високи доходи и устойчиви приходи в осигурителната система.

15 млрд. лв. от осигурителни вноски бяха оставени в бизнеса, за да разкрие нови работни места, да се увеличат доходите. Вместо това бетонирахме Черноморието, нароиха се благинки, които не кореспондират с намаляването на осигурителните вноски.

Осигурителната система се превърна в кръводарител за реформа в армията и полицията, в земеделието, въгледобива. Тези отрасли трябваше да се преструктурират и затова осигурителната система беше ритуално принесена в жертва на секторните политики. Въпреки това те продължават да имат претенции за още преференции към техните сектори.

Наближава 2015 г., когато професионалните пенсионни фондове трябва да плащат пенсии, за да поемат ранното пенсиониране. Въпросът е дали са внасяни тези осигурителни вноски, коректно ли са инвестирани с достатъчна доходност и ще има ли възможност да осигурят доход на хората 5 г. преди възрастта за пенсиониране. Аз имам съмнения.

Драмата на човека, на когото му предстои да се пенсионира, освен с психологическите се допълва и с финансови параметри. Защото след пенсионирането наблюдаваме драстично спадане на доходите. Което кара тези хора да продължат да работят. От другата страна са хората, които не отговарят на изискванията за пенсиониране. Те искат да се пенсионират, за да имат гарантиран минимален доход с надеждата да продължат да работят.

И какво ще направите, за да я няма тази драма, ще замразите възрастта за пенсиониране?

Когато вървим към замразяване възрастта и стажа за определен период, както иска БСП, или само възрастта, както иска КНСБ, трябва да сме наясно, че има няколко важни индикатора. Първият е ефективната възраст за пенсиониране. През 2009 г. тя е 61 г. и 4 месеца общо, за мъжете 62 г., за жените е 60 г. и 7 месеца. В Европа средната възраст е 61 г. и 7 месеца. Средната продължителност на живота в България е общо 74 г. и 2 месеца, за мъжете 70 г. и 6 месеца, а за жените 77 г. и 6 месеца, което показва колко години ще получаваш пенсия.

Какво направи реформата на Дянков и ГЕРБ? Ефектът през 2012 г. е 19 600 неуспели да се пенсионират, с което са спестени 35,5 млн. лв. Като ги съпоставиш с 5 млрд. лв. дефицит в системата, възниква въпросът дали си струва като икономия, или по-добре да кажем стоп за определен период?

След като 15-те млрд. лв., оставени на бизнеса, не са свършили работа, има ли начин бизнесът да ги върне, примерно с увеличаване на осигурителните вноски?

Няма как да се случи. В условия на криза да се говори за вдигане на осигурителни вноски, е изключително рисковано.

Ще падне ли таванът на пенсиите от 2014 г.?

На този етап текстът в закона е за новоотпуснатите пенсии. В момента 52 000 души са ограничени от тавана. След 1 януари се предполага, че става въпрос за около 20 000 души. За да мотивираме българите с по-високи доходи да се осигуряват на максималните нива, трябва да освободим тавана. Причината за отлагане на тази мярка е с политически измерения - ножицата между минималната и максималната пенсия се отваря много, това създава усещане за несправедливост, въпреки че аз не виждам такава, след като си се осигурявал на високи доходи.

Ще премахнете ли ограничението на максималния осигурителен доход?

В началото на прехода бе прието съотношение между минималния и максималния осигурителен доход 1:10. Ако то се спази, при минимален доход между 310 и 420 лв. съотношението трябва да бъде 310-4200 лв., но увеличението кара хората с високи доходи да се осигуряват върху по-ниски размери. Въпросът е деликатен и може да се мисли за увеличение на максималния осигурителен доход на малки стъпки. Практиката показва, че увеличаването невинаги води до повече приходи.

Ще се увеличи ли минималната работна заплата от 1 октомври?

Търсим възможности да го направим с малко от 1 октомври и с по-голяма стъпка от 1 януари. Още със структуриране на Тристранния съвет в края на юли ще поставим въпроса, защото това е един от малкото директни инструменти на правителството да влияе на доходите.

340 лв. от 1 октомври, 450 лв. от 1 януари ли са двете стъпки?

450 лв. е целта в края на мандата. Ще се реализира на стъпки. Но това отново е разбирането за помощ на тези с най-ниските доходи. Не загърбваме обаче проблема и с работещите бедни, със средните доходи. Там договарянето на ниво бранш и предприятие трябва да е по-сериозно застъпено. Това правителство няма да се откаже от разумен подход за увеличение на доходите, но който очаква да се случи веднага и на момента, ще бъде разочарован.

Откакто сте министър, говорите за въвеждането на индикатори за увеличение на МРЗ. Какви ще са тези индикатори?

Аз винаги съм се впечатлявал от начина, по който се определя размерът на МРЗ. Поглежда се в тавана и се предлага увеличение. За това имаме работна група, която опитва да изготви методика, обвързана с обективно измерими индикатори като прага на бедност, инфлацията, средната работна заплата, икономическия растеж. Ако намерим обвързаност между тези параметри, които да правят възможно МРЗ да се променя автоматично, а не предизборно, тогава бихме били удовлетворени. В Англия има независима комисия извън правителството за ниските доходи и тя определя на базата на такива индикатори размера. Например като нашия ДКЕВР. Идеята е, след като тези параметри се променят в рамките на годишна база, автоматично да се промени и размерът на МРЗ. Трябват ни обективни индикатори, които да ни подскажат съответното поведение.

Смятате ли, че отпускането на тези енергийни помощи в момента върши работа?

Пак се връщаме към модела. Идеята на тази мярка е да увеличим достъпа до подпомагане, да подпомогнем тези, които не могат да си плащат сметките. Вече 270 хил. лица и семейства ще имат достъп до енергийни помощи. Енергийно бедните в България са 80%, няма как държавата да подпомогне всички. Тази тема стои на вниманието на правителството, дано имаме възможност да разширяваме този кръг.

При очертаващо се поевтиняване на тока от януари размерът на помощите ще бъде намален.

Имаме възможности за корекции в следващия бюджет, ако това се случи. Ще потърсим промяна на общия размер, за да компенсиране това намаление.