Димитър Греков – министър на земеделието и храните, в интервю за предаването "Факторът Кошлуков" на ТВ7

Добър ден, министър Греков. Благодаря ви, че приехте поканата за това интервю.

Добър ден и с извинение, че толкова късно се съгласих, но все пак искахме да покажем някаква деятелност, някаква работа, и тогава да се гласим да говорим с вашите /…/

Веднага искам да ви попитам. В тази среда, в тази ситуация - с протести всеки ден, как работите? Лесно ли е?

Естествено, че като виждаш протестите, човек естествено се съобразява с това, което вижда около него. Но работим така, че това да не се отрази върху нашата работа, защото има задачи, които трябва да се решават, независимо от протестите навън. Част от тези протести естествено, че са насочени и към по-бързото решаване на въпросите, така че те донякъде ни действат стимулиращо да работим повече и по-бързо.

Добре, веднага ви питам. Имаше през седмицата протести на зеленчукопроизводители, протести на животновъди. Какви са най-спешните мерки, които трябва да вземете в министерството?

Мерките, които трябва да се вземат в земеделието, са ежедневни и в някои случаи бих казал, че те са закъснели. Но преди всичко, искам да кажа, че част от протестите на земеделските производители са справедливи. Те са достигнали своя връх, защото не са решавани в продължение на повече от 20 години. Такива отрасли като зеленчукопроизводството, животновъдството, а също така и трайните насаждения, не им се е обръщало внимание дълги години и затова сега ескалират някои от тези искания на зеленчукопроизводителите, защото не се е обръщало и не се е правело необходимото за тях.

Кажете ми конкретно. Едни от производителите казаха, че българската продукция се изкупува за жълти стотинки, а се вкарва контрабанда всеки ден в държавата и ядем разни домати от Китай или дини от не знам къде, които буквално ги калкулират на безценица, а нашите хора не могат да си продават продукцията.

С риск да се повторя, точно това пак искам да кажа – че години наред се е внасяла такава продукция, не само от зеленчуци.

Това е контрабанда.

Контрабанда. Но тук трябва да подчертаем това, че в Европейския съюз внасянето и движението на стоки, хора и капитали е свободно. Тук ние но може да ограничим европейските стоки, които влизат на нашия пазар. Но има начини, методи и средства, с които да стимулираме нашите зеленчукопроизводители.

Направихте нещо, вдигнаха се изкупните цени – започнахте акции по тържищата.

Точно така, но не искам това да се смята като акция. Това би следвало да се прави непрекъснато и постоянно, и не да бъде като вид пиар акция, а просто трябва да се прави целогодишно, тогава, когато имаме наша продукция, която да се представи. Затова искам да кажа, че не става въпрос само за зеленчуците – става въпрос и за месото, става въпрос за млякото, става въпрос и за други стоки, които влизат безконтролно в нашата страна. Контролът върху какво би следвало да се осъществи? Върху това дали стоката е със сертификат за качество, дали е с документ за произход, дали има финансов документ. Всичко това ние искаме да го обединим с мерките на финансовото министерство, с Националната агенция по приходите, също така с полицията, с нашата Агенция по безопасност на храните, фитосанитарния контрол. И съм убеден, че тези мерки, ако имаме синхрон с всички тези институции, мерките ще бъдат много по-ефективни.

А обяснете ми, когато казват, че прекупвачите взимат на безценица, а десет пъти по-скъпо продават, не можете ли просто вие да направите борси, министерството, и да кажете – ето, хората си продават тук, отива директно в магазина? Да отрежете посредниците – това не става ли?

Една от идеите ни е точно такава – в големите градове да се създаде борса на производителите, където те да си представят своята продукция. И когато дойдат тук, на „Слатина” или на „Дружба”, да знаят, че тази борса, това място е отредено за наши производители. Така същевременно и нашите купувачи и граждани ще знаят, че купуват директно. Друг е въпросът обаче, че нашите производители трябва да са сертифицирани, трябва да са регистрирани, така че да могат и те да продават със съответния финансов документ, който се изисква при проверка на тези борси.

Но те го правят вече това, правят тези /…/

Не всички. Тук категорично трябва да кажа, че вината не е само да гледаме това какво се внася. Защото през последната седмица ние проведохме среща с големите вериги, които са склонни да приемат и наша селскостопанска продукция, дори определихме някакъв процент, който да влиза в техните…

И те се съгласиха?

И те се съгласиха, но искат – и са съвсем прави, да има документ за произход, да има фактура, да има качествено представяне на тази продукция, т.е. да бъде в подходяща опаковка.

Министър Греков, къде е проблемът? Документът за произход е ясен - гледат ги в Мало Конаре, Пазарджишко. Кое им е сложното?

Ами, могат ли да издадат в Мало Конаре, Пазарджишко, фактура, която да бъде примерно за 10 тона?

Що да не могат?!

Защото повечето не са регистрирани като такива земеделски производители. И аз благодаря за този въпрос, защото ще стане така, че сега ще дадем някакви допълнителни средства единствено и само на тези, които са регистрирани, а тези, които гледат по декар, по 2, по 200 квадрата няма да могат да получат, защото те не са регистрирани.

Как да се регистрират, обяснете им как да стане.

Във всяка областна и общинска служба има достатъчно специалисти, които да им обяснят как да извършват и какви документи да подадат, за да могат да бъдат регистрирани. Този въпрос е много актуален, защото когато нямаме такава представа, ние не можем да разберем и не можем да знаем колко са нашите зеленчукопроизводители, колко декара са сети, каква продукция ще има за вътрешния пазар, каква излишна продукция ще остане, за да може да я реализираме на външния пазар. И тук е нашата слабост, на министерството, че дълги години в министерството не е имало звено, което да анализира състоянието, да анализира пазарите.

Как така няма такова звено? Вие, като дойдохте като министър, казахте, че сте заварили 670 граждански договори с външни фирми, експерти. Знаем за тия с „Туитър” и „Фейсбук”, „Калинките” на Миро, както ги наричаха. Няма ли такава фирма, която да знае какъв е пазарът на селскостопанска продукция?

Точна информация няма и една от причините е точно тази, че нашите земеделски производители не са се регистрирали. Но и да се регистрират някои от тях, не сме направили анализа какво произвеждат. Много често грешна практика е земеделските производители да регистрират по-малко количество, по-нисък добив, по-малка площ. Така се получава един излишък.

За да платят по-малко данък ли го правят?

Не точно заради данъка, не знам поради какви психологически причини, бих казал, хората не искат да правят тази регистрация. Страхуват се, навярно, от някакви данъци, но не е толкова страшно това. По-важното е, че ако се даде точна информация за това какво се произвежда, какво ще се произвежда в следващата стопанска година, ние като министерство, България като държава, ще има представа какво е необходимо да се изнесе и какво да се реализира на вътрешния пазар.

Добре, кажете ми какво става с животновъдството. Знаем, че когато Меглена Кунева преговаряше, тя въобще не договори помощ на глава добитък, само на единица площ. И до ден-днешен нашите животновъди са ощетени. Дори да гледаш 1000 крави, ако нямаш ниви, не си ги взел под аренда да ги обработваш, няма да получиш никаква субсидия. Може ли това да се промени?

За съжаление, това не може да се промени. И сега, в момента, плащаме на референтни стойности или бройка животни, които са за 2009 г. Бих искал да кажа, че от тази година, от 2009 г., многократно са се увеличили животновъдите, а също така и животните, които се отглеждат в техните стопанства.

Как можете да им помогнете?

Естествено, от следващата година и следващия програмен период 13% обвързаната подкрепа ще бъде именно за животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения.

А другото си отива при зърнарите?

Зърнопроизводителите ще получават на единица площ, както си е досега. Другото, което искаме за животновъдите и се надявам, че ще успеем да направим, е пасищата да се дават на онези хора, които гледат животни, а не да се вземат само субсидии за пасища, защото те са по-високи от тези на обработваемите земи.

Вие сте ректор на земеделския университет. Кажете ми, не е ли грешна тази политика? Аз знам, че в България има хора, които гледат по 1 милион декара зърно – има такива във Варна. В Германия има 500 000 - най-големият, най-едрият. Как така в България имат 1 милиона? При 24 или 25 лева, колкото им дават помощи, нищо да не сее, той взима 25 милиона и все му е тая. Това не изкривява ли целия пазар?

Изключително сте прав в това отношение, обаче напоследък…

Летят с частни самолети, карат „Бентли”-та – абе, много големи зърна се появиха тук? А хлябът не е по-евтин.

Зърнопроизводителите… Особено Северна България, позволява отглеждането на зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, на широки, на големи площи, което позволява и получаването на по-високи добиви. Няма нищо лошо да бъдат големи площите. Но на последния съвет, който беше на министрите в Люксембург, се взе решение да няма таван върху площите, които ще се отглеждат, до 150 000 евро, но над 150 000 евро субсидия ще се облага с определен процент, т.е. 3 до 5%. Това е новото предложение, което ще влезе. Така че тези субсидии над 150 000 евро постепенно ще намалят.

Обяснете ми го какво означава това нещо? Ще остане повече за зеленчукопроизводителите?

Да, точно така.

Това е добра политика.

Част от тези средства ще бъдат насочени в различни други мерки, които се използват от традиционните наши земеделски отрасли, каквито са, както казахте, зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството.

Кажете ми какво правите с напоителните системи? Един от проблемите на целия преход е, че до голяма степен се разграби, разруши тази система от напояване, тръбите, и днес плодородната земя буквално няма как да бъде поливана. Може ли министерството да се намеси? Помним историите, когато не знаеха колко язовира имат, нямаше база данни въобще с какво разполагат. Как се справяте с това?

Първото, което направихме в тази връзка, беше спирането с една моя заповед, изваждането на тръбите, защото точно в такъв вид беше поставена системата, „Напоителни системи”, да се изваждат тръбите. А все пак, това е система, която се е изработвала дълги години, и е трасирана, управлявана, ръководена в правилна посока. За съжаление, обаче, през последните години тя не се използва и се наложи ваденето на тези тръби от нас самите, говоря от дружеството, от което се стопанисват. Тоест ние си правим сами харакири на това дружество.

Спрете го.

Да, спряхме го. Първата ми заповед, която издадох, беше да се спре ваденето на тръбите. Но искам да кажа, категорично, че България без поливно земеделие в следващите години няма да може да развиваме…

Особено при това глобално затопляне, при липсата на валежите.

Глобално затопляне… Затова през следващия период също сме предвидили, а също така и в европейските субсидии ще бъде отделено изключително важно място за създаване на нова система за напояване в цялата страна, не само от язовирите, естествено и сондиране, и използване на подпочвени води.

Кажете ми, ако тръгнете да правите – това е една цялостна реформа, имате ли подкрепата на кабинета? Очевидно ще трябва да се правят реформи и при вас, например за тютюнопроизводителите – сещам се, че от 2014 г. Европа спира парите за тютюн, нали?

Да.

Тези хора, трябва да им се обясни, трябва да се реформират огромни площи и поминък може би на хиляди хора, които да минат на лавандула или каквото могат да сеят там. Как ще правите това? Това е много тежка реформа?

Бих желал да споделя, че имаме изключителната подкрепа на правителството, на премиера и особено на финансовия министър, и разбирането, че на тези хора трябва да се помогне, особено на тютюнопроизводителите.

Няма ли ДПС да се опълчи, да каже – чакай, това са наши хора, наш електорат, как им спирате субсидиите?

Аз не казвам, че ги спираме. Напротив, имаме подкрепата. И днес говорих с министъра на финансите, че 11,5 милиона, които са необходими за дофинансиране на реколта 2013 г. ще бъдат дадени.

Но след това?

След това… Тютюнопроизводството за нашата страна е изключително важен отрасъл и е характерен, и е възможно да се отглежда в райони, където много малко други култури могат да виреят. Така че тютюнопроизводството в следващия период ще бъде гарантирано единствено и само с национално финансиране. Едновременно с това ще се търсят възможности тези хора да бъдат насочвани към други традиционни отрасли, които те могат и желаят да се занимават. Говорим за животновъдство…

И които имат евросубсидии.

И които имат евросубсидии… Говорим за малки ферми от една до пет крави, говорим за етеричномаслени култури…

Като казвате от една до пет крави, сетих се – бях разглеждал навремето споразуменията, че в България, ако имаш пет крави, ти не можеш да правиш сирене, не можеш да произвеждаш крайния продукт. Защо? Защо не го променим това, да могат хората да си осигуряват поминъка? Той не може да гледа 1000. Защо не му позволяваме да си има мъничка мандра – нека да отговаря на стандартите, но да си продава продукцията?

Точно в такава насока са и нашите виждания – през следващия период да дадем възможност на онези хора, които работят в малки ферми, отглеждат една до пет крави, да могат да произвеждат, да им се даде възможност и за купуването на такива малки мандрички, които да ги използват единствено и само за производство не на прясно мляко и на кисело мляко, а на сирене и кашкавал.

Досега не можеха.

Не можеха, защото в момента имаме около 33 000 ферми, които не отговарят на изискванията. В следващия програмен период като национално финансиране искаме да разработим точно това определение: какво означава „малка семейна ферма” – ферма, която да бъде до пет крави, до десет овце, с които да могат хората да се издържат. На тях искаме да дадем и определено финансиране, примерно в рамките на 1000, 1200, 1500 евро, така че да може спокойно да работи в онзи период, когато той трябва да си купи фуражите, през зимния период, когато отглежда животните не пасищно, а оборно. Така че в този аспект искаме да дадем възможност на хората от планинските, полупланинските региони да получат целево субсидиране, така че да се занимават с допълнителен селскостопански отрасъл.

Когато говорите за тези райони, те са едни от екологично чистите райони. В България, слава Богу, все още има много такива неща - това, като че ли е последният писък в земеделието, екокултури. Насърчавате ли това производство? Казват, че има бъдеще там.

В следващия програмен период ще се отделят значителни средства за биологичното земеделие. България е изключително богата от страна на генетично разнообразие и площи, които са изключително чисти и могат да се използват за биологично земеделие. Европа бих казал, че е гладна за биологични продукти, които да имат гарантирано обаче качество откъм произход, т.нар. географски произход, а също така и отговарящ на всички изисквания на Европейския съюз. Ще има допълнителни финансирания, които да бъдат свързани…

Колко?

Разбирате, че сега не мога да кажа, защото Общата финансова рамка на Европейския съюз предстои да бъде приета. Ще бъде…

Не точно.

Значителни ще бъдат средствата. Тук вече трябва да сертифицираме онези райони, където могат да се отглеждат такива култури и където животните да могат да получават храна и да се отглеждат.

Да ви попитам и като учен, като ректор – вие имате над 125 публикации в български и чужди издания. Казаха, че един от проблемите с пчеларството е, че пчелите умират. Оказа се, че пръскаме културите с някакви препарати, които ги убиват. Взимате ли мерки в тази посока? Бяха много притеснени хората.

Нашето законодателство, което в последно време се уеднаквява с европейското. Това, което мисля, че трябва да направим - в момента предлагаме такъв закон, който да е за защита на растенията, да бъде напълно съгласуван с европейските закони. Така че вчера внесохме и закона за обсъждане в Министерски съвет, след което до края на месец август той трябва да бъде приет, защото ще получим наказателна процедура от Европейския съюз. Така че онези пестициди, които се използват, които са се използвали, които са против пчелите, влияят върху пчелите, ще бъдат ликвидирани, така че ние ще използваме само такива препарати и пестициди, които не влияят върху пчелите.

Говорите за тези пари, които предстоят. Излязоха разнопосочни информации в последната седмица, че сме наказани, че сме изгубили 1 милиард. Бойко Борисов каза, че не е изгубен. Каква е истината?

В крайна сметка, средствата са намалени като цяло, за целия Европейски съюз – близо 20% от средствата, които са били предвидени в програмния период, са намалени. Те ще бъдат намалени…

И в България.

… и в България.

Но нищо не сме загубили, тепърва предстои да /…/

Предстои ни да устояваме всички тези средства, които Европейският съюз обсъжда в момента като финансова рамка. Като цяло обаче са намалени средствата за този програмен период, и не само за България.

Разбирам, че предприемате някаква политика за защита на родните производители. Ще се опитате както с борене с контрабандата, така и с насърчаване на директното продаване, с финансиране на другите области. Какъв ще бъде фискалният ефект? Как очаквате това да се отрази и на приходите, и на бюджета? Ще има ли повече производство догодина в България на селскостопанска продукция?

България, със своите географски и климатични особености, дава възможност за силно развитие на селското стопанство. Затова и в програмата на г-н Орешарски категорично е казано, че трябва да се развива устойчиво селското стопанство в нашата страна с подпомагане на основните отрасли, които изброих преди малко – зеленчукопроизводството, овощарството, трайните насаждения. Въпросът е ние като държава да създадем онези условия, с които да можем да ограничим донякъде вноса и да стимулираме тези производители, за да могат да произвеждат все повече и повече, - не само да ги стимулираме финансово, но същевременно да получат от нас и съответната насока и препоръка как да произвеждат примерно биологично чиста продукция. Същевременно да им покажем /…/

Без ГМО, няма да пускате ГМО-то, нали така?

Не, без ГМО. Как те да се обединят така, че да могат да излязат на международния пазар. Една от причините на нашиете земеделски производители е тяхната разпокъсаност.

Нали има браншови организации, защо да са разпокъсани?

В животновъдството, примерно, са над 30 организации. Те не могат дори да членуват в Европейската браншова организация, защото нямат легитимна представителност. Затова още след първата седмица от влизането ни в министерството поисках всички браншови организации да се легитимират, т.е. с какъв членски състав са, колко човека, какви животни, какъв членски внос, така че, когато съставим тук един браншови съвет, да знаем, че те са реалните представители. Защото имаше хора с пет крави, с 50 овце и т.н. А нашите зеленчукопроизводители под никаква форма не са обединени. Те представляват в повечето случаи сам себе си или да речем отделно населено място. Така че една от причините, поради която сме достигнали дъното на нашето земеделско зеленчукопроизводство, е, че те са изключително разпокъсани и няма възможност те да бъдат обединени.

Добре, какво им пречи да бъдат обединени? Тогава ще постигат повече субсидии, ще бодат представени в Европа, нали така?

Не само това. По-евтини ще им бъдат пестицидите, по-евтини ще бъдат торовете, по-лесно ще бъде организиран износът на продукцията, както и казахме, че ще могат организирано да излязат на пазара, организирано ще могат да представят партида, която да бъде представителна за Европа.

Вие може да ги съберете и да кажете – седнете на масата и направете браншови съюз.

Естествено, че може, и това го правим. Казваме – обединете се, да речем зеленчукопроизводителите от Югозападна България, зеленчукопроизводителите от Централна България. Така, когато се обединят, ние ще придобием и точната представа, с която започнахме и разговора, колко са тези производители, каква селскостопанска продукция произвеждат. И отново ще се върнем на момента да им осигурим и някаква възможност за износ, защото сега ние не знаем каква е продукцията и количеството.

Добре, министър Греков, непрекъснато ми обяснявате, че не трябва да се реализира нашата продукция. Нямаме ли в посолствата аташета по земеделската продукция, търговски представители, които да търсят пазари за нашите хора?

Много интересен въпрос. В цял свят, където има посолства, естествено, не само земеделски аташета, има търговски аташета, които проучват информацията. За съжаление, обаче, тази информация си остава във външно министерство.

Как така във външно?

Тук е абсурдът, че в това министерство, Министерството на земеделието и храните, няма звено, в което да се акумулира тази информация и по-нататък да се направи връзката с браншовите организации.

Добре, външното министерство, аташетата казват – искаме да ви предложим български краставици и домати…

Има търсене за такива…

Има някакви, питат в Москва или Пекин, и никой не ви казва на вас, че питат - това ли ми казвате?

Да, това казвам. И после, по-нататък връзката – дори ние да я получим тук, какво правим, с кого се свързваме? Затова говоря за тази организация, която трябва да бъде на браншовите…

Е, /…/ с тези фирми, които са проявили интерес.

Става въпрос за производителите, за нашите производители. Как да се свържем, като нямаме браншови организации, на които да кажем – търсят се толкова тона оранжерийни краставици, толкова ягоди или ябълки. А това ние трябва да го знаем, също и фондът, Държавен фонд „Земеделие”. И когато имаме тези… примерно браншова организация на зеленчукарите, на хората, които произвеждат зеленчуци, им казваме – за следващата година има търсене на полски домати в периода от май до август месец, направете организация. Вижте колко е…

Това ще го изградите ли сега?

Искаме да изградим точно такава структура. И когато изградим браншовите организации, изградим звеното за анализ, планиране и износ на наша продукция, ще стане лесна комуникацията между тях и ще се отвори по някакъв начин и пазарът навън. В никакъв случай обаче това няма да бъде, да речем, копиране на „Булгарплодекспорт” или нещо друго. Хората сами ще се свържат със съответната организация, няма да има междинно звено, което да получава средства или комисионни от това, че е реализирало продукцията. Това е дело на Министерството на земеделието, което трябва да го направи - това е грижи.

Добре, последно и с това да завършим. Като администратор казахте, че сте заварили много външни договори, че сте заварили странни отношения с фирми. Първо - давате ли тези материали на прокуратурата, и второ - съкращавате ли тези хора? Това, което Миро Найденов беше оставил като наследство – прословутите „Калинки”, оттук тръгна приказката за „Калинките”.

Ние проведохме един анализ и продължаваме в момента, тъй като вие разбирате, че ние сме едно от големите министерства, което има над 20-22 хиляди работни места в него. Провеждаме анализ за образователната и квалификационна степен на хората, които заемат определената длъжност. Същевременно, натъквайки се на явни грешки или допуснати законни нарушения, ние сме отстранили над 15 човека само за този месец, които са заемали определени позиции. Продължаваме този анализ, разбирате, че той не е лесен. Но в никакъв случай това не е някакъв реваншизъм към хората, които са изпълнявали и изпълняват точно своята дейност в министерството. Естествено, ще искаме този процес да бъде прозрачен – процесът на назначаването, а също така и процесът на отстраняването на онези хора, които са дошли по нерегламентиран начин в министерството.

Добре, ще наблюдаваме това. Благодаря ви за това интервю, министър Греков. Ще очакваме да видим резултатите скоро, предполагам.

И аз ви благодаря за този разговор.