Министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева в предаването "Седмицата" на Дарик Радио

Здравейте, госпожо Андреева.    

Здравейте.     

Ще стигнат ли парите за здраве до края на годината, или ще  трябва да има промяна и на бюджета на здравната каса?    

Аз очаквам този отговор от д-р Тодорова, за бюджета на  здравната каса, тъй като вие знаете, че отговорите от бившия  вече управител ми бяха отказвани - по повод на това с какъв  бюджет към момента разполага, за какво са разходите, ще стигне  ли бюджетът за заплащането на медицински дейности и на  лекарствени изделия.     

Тоест вие нямате още отговор на най-важния въпрос за парите  за здраве?    

Нямам, и в това е моето притеснение. Всъщност вчера аз  разговарях с д-р Тодорова и я помолих да даде отговор на този  въпрос, защото оказа се, че в момента няма ваксини, защото  бившият управител не е подал заявките към фирмите, д-р Кунчев,  който е санитарният инспектор. .. главният санитарен инспектор,  ме информира за това. Все още има неразплатени суми за  медицинска дейност и в лечебни заведения, стана ясно вчера на  кръглата маса, която имахме по въпросите за демографията, за  репродуктивната медицина, за недоносените, че се бавят  плащанията в клиниките за процедурите. ..  инвитро и не само  инвитро, за всички репродуктивни и асистирани методи за  репродукция, и истински се надявам да стигнат пари, ако не, ще  трябва държавата да актуализира и бюджета на касата, защото все  пак касата е основен платец за медицински дейности на лечебните  заведения и няма как, ако не плати тя, някой друг да го свърши.     

И за там ли ще се взима заем, или част от парите от този  заем, за който сега се говори от милиард лева, ще отидат в  касата?     

Не мога да дам отговор на този въпрос. Първо трябва да знаем  какво е актуалното състояние на бюджета на касата и как върви  изпълнението към момента, и тогава ще се търсят решения, ако се  окаже, че няма пари.     

Не са ли малко 4 - 5 милиона лева да бъдат дадени на  Министерството на здравеопазването, за което говорите вчера, при  милиард заем?    

Малко са, разбира се, и за здраве от години се дава малко.  Сякаш все още няма добро разбиране за това, че здравето е. ..   То е безценно. Всъщност здраве и пари, като се заговори, малко  се говори. .. все едно говорим за някакви ценности и от друга  страна за парите като нещо, което. ..      

Ще искате ли фундаментална промяна догодина, така че да не  бъдат около, колко са, 4 процента за. ..    

4, 2 за. ..     

. .. здравеопазване от всички пари, които изработват  българите, от БВП, а да бъде по-близо до например 10-те процента  в някои напреднали европейски държави?   

Няма как да стане 10 процента, нека все пак да бъдем  реалисти. Не само здравеопазването е сфера, която е тежко  наранена и има нужда от много финанси, защото там проблемите с  години са наслагвани. Подобно е положението и в образованието,  подобно е и в културата, в спорта, в политиките за младите, в  социалната политика. Много пари ще отидат за новите социални  мерки, които правителството предприе по отношение на увеличаване  на детските надбавки, помощите за първокласници. Сега всичко.  ..  пакетите, свързани с преодоляване на младежката безработица. Аз съм реалист, ще настоявам за максимално средства.  Добрата новина от Европа е, че вицепремиерката Златанова е  успяла да договори повече пари за здравеопазване. Те ще бъдат  дадени в три основни приоритета: спешна помощ, превенция и  профилактика и човешки ресурси. И аз се надявам това, което ние  не можем сами да си дадем, да получим от Европа като помощ.    

Ще искате ли промяна на здравната вноска?     

На този етап този въпрос е много деликатен. Ако трябва да  изхождам само от моето разбиране, от разбирането на съсловните  организации - Българският лекарски съюз, Българският  зъболекарски съюз, ние бихме искали увеличаване на здравната  вноска.. ..     

На колко?    

.. поне с още 1 процент, който да отиде за дентални  услуги, и то за децата.      

Тоест да стане  9 процента.    

Тоест да стане 9 процента. Като този 1 процент ще отиде  изцяло за дентална медицина, като пакетът за деца ще бъде изцяло  безплатен за децата. Но си давам сметка, че много от хората не  могат да поемат увеличение на здравната вноска.     

Тогава решението е да намалите други вноски.    

Решението е тук държавата да си влезе в своите ангажименти и  да си върне обратно три основни дейности - това са интензивните  грижи, фондът за асистирана репродукция и. ..     

Инвитро   

. . .инвитро фонда, да, по-популярно, и ваксините, като с  това ще облекчи в известна степен, ще освободи ресурс на   касата, за да. ..  Защото те. . . мястото им не е там. Първо,  безспорно това е грижа на държавата. И, второ, там се ангажира  ресурс, обществен ресурс, от здравноосигурителни вноски, като се  плащат и за нездравноосигурени. И това е големият проблем.      

А тогава ще останат пари за изцяло безплатни. . .    

Ще останат пари за всичко останало, за което касата има  нужда да борави. Това ще са. . .близо 100 млн.     

А за децата в момента не е безплатна денталната помощ.    

Не, за децата в момента не е безплатна денталната помощ.      

И вие искате от догодина да стане безплатна.     

Аз искам от догодина да има пакет за дечицата и той да бъде  изцяло безплатен.     

Парите, освободени от ваксини, интензивни грижи, инвитро.    

Не с тези пари. Аз вече казах - с увеличаване на здравната  вноска, очевидно това може би няма да се случи, защото казах, че  не е само решение Министерството на здравеопазването, но ще  водя разговори в тази посока от този освободен ресурс част от  него да отиде за дентална помощ, и то за децата.      

А онколекарствата ще останат в здравната каса.     

Онколекарствата ще останат в здравната каса по няколко  причини, една от които, всъщност основната е, че в момента  начинът, по който се договарят и след това се провеждат  търговете, осигурява една по-лесна достъпност до лечение.      

Но по-високи цени, казват. ..     

Но за съжаление по-високи цени. Но. . .    

.. отколкото, ако всичко се поръчва централно от  Министерството на здравеопазването.    

Така е. Когато търговете са се правили в министерството,  методиката е позволявала да се договарят по-ниски цени на  медикаментите, но пък силно е било затруднено снабдяването на  лечебните заведения с онкомедикаменти и оттам достъпът и  навременността на терапията. Мислейки върху този проблем, заедно  с екипа в министерството, стигнах до заключението, че е много  по-важно за тези хора бързо да започнат своята терапия, защото  това са заболявания, при които не може да се чака, отколкото  цените. Но тук само ще направя една скоба - има възможност  методиката на договаряне на цени в касата да бъде направена  така, че част от цените на медикаментите да бъдат намалени.      

Да, ама в момента. . .    

Така, както е било в Министерството на здравеопазване.    

Според анализи на самата каса, цитирани в пресата, 60 процента  от парите отивали за 10 процента от лекарствата.        

Така е, да.    

Това трябва ли да се променя според вас, защото има и другата  логика: ами, като са много хубави тези лекарства, всеки иска  най-хубавото възможно лечение.      

В тези 10 процента има 5 медикамента, които са единствени и  уникални на пазара, те нямат аналози. В този смисъл е ясно, че  те ще трябва да бъдат заплащани. Тук обаче е моментът на  контрола - дали всички пациенти, за които се изписват тези  медикаменти, имат нужда от лечение точно от тях, а не от друга  група медикаменти.    

Ами, то всеки има нужда от най-доброто.

Не говоря като най-доброто, а като. ..  говоря като  медикаменти, като групи медикаменти. Защото има онко. . .  зададено е. . . Ще дам пример. Да кажем, за рак на маточната  шийка има няколко групи онкомедикаменти, които са ефективни. Тук  е въпросът да се подбере кой от тях да бъде избран в зависимост  от това какъв резултат ще даде като лечение. Значи, в България  поне да момента касата няма контрол върху това каква е  ефективността на дадена терапия, когато тя е изписана. В  чужбина, дори в Англия, никога не се започва от най-скъпия и  най-висока генерация медикамент. Винаги се започва от нещо малко  по-ниско, за да се види ефектът, ако няма, се преминава към все  по скъпи и  все по-уникални молекули или медикаменти, които са  създавани. . .   

А според вас в България масово се започва с най-скъпото, така  ли?      

Това е подадено. . . тоест това са констатации на касата, не са  мои лични. Сега се надявам д-р Тодорова да внесе малко повече  яснота и малко повече. . . Според мен трябва да има контрол  преди всичко на това кое и защо се използва при лечението на  пациентите. В този смисъл ние започваме изграждането на няколко  основни регистъра за социално значими и скъпи заболявания, които  ще дадат яснота колко са заболелите, от какъв вид терапия имат  необходимост. . .      

Нали и сега има такъв регистър?   

Има регистър само за онкоболните и той не се. . . не се  адаптира, не се обновява непрекъснато. Там има известни  разминавания, но все пак има, макар и несъвършени, има. Подобен  регистър сега ще се прави за диабетноболните, разговаряхме с  пациентски организации и ще направим такъв регистър за  хепатитноболните, вчера се разбрахме с неонатолозите ще направим  регистър за недоносените пациенти в различните групи  недоносеност. Това е изключително важно, първо, за да знаем  съответното заболяване колко пациенти има, в каква степен на  тежест е заболяването. Това ще позволи и добро планиране след  това за финансовия ресурс. . .     

Това в момента. . .    

. . . който трябва за тях. . .     

България не го знае.     

. . . да се отдели. В момента не се знае. Има различни  неправителствени организации, подават някакви цифри, но самите  те казват, че те не са точни.     

Няма ли да възникнат правни проблеми за събирането по такъв  централизиран начин на информация за заболяванията на. . .     

Не, няма, аз. . .     

. . . хората, кой ще ползва. . .    

. .. не виждам. . .     

. . . тези регистри, как ще бъде защитена тази. . .     

Разбира се, там. . .     

. . . информация?     

. . . ще бъде. . . Разбира се, там ще бъде. . . тя ще има  пълна защита, както в момента онкорегистърът, както и регистърът  за СПИН, ХИВ пациентите, никой няма достъп до тези регистри.     

Другите европейски държави правят ли такива регистри на  всичко, на хепатита например?    

За всички заболявания те имат регистри, имат статистика. При  нас медицинската статистика страда от това, че има клинични  пътеки за определени заболявания, а не за всички, и ако пациент,  който е със заболяване, което не е включено в. . . няма  клинична пътека за него, постъпи в лечебно заведение. . .     

Но го пишат, че е болен от другото.     Т. Андреева:     Да.     Водещ:     Ама, вие така няма. . .     

За съжаление. . .     

. . . да решите проблема с неяснотата поради липсата на  регистри, защото в тези регистри ще се напишат болести, от които  хора не са болни, а са им ги писали само защото липсват тяхната  болест.     

Не, за тези регистри ние няма да ползваме това, което  лечебните заведения подават. В тези регистри ще се вписват  пациенти, които са с реално заболяване, т.е. те няма да имат  нищо общо с Националната здравноосигурителна каса. Това ще е  регистър, който ще се прави от Министерството на  здравеопазването, а няма да се подава към. ..  Касата ще има  поглед върху него само по отношение на бройката и на тежестта на  заболяването, а не конкретно на имената, защото и вчера  разговаряхме с пациенти от асоциацията на СПИН-ХИВ болните и те  също настояха този регистър да остане в МЗ, защото появяването  му в касата веднага го прави достъпен за всички.    

Ще бъде ли въведено догодина плащането на диагностично  свързани групи?    

Не, няма да бъде въведено, защото няма никаква готовност за  това. Всъщност толкова промотирани диагностично свързани групи  се оказа, че са на етап събиране на статистика, а всъщност  такава статистика може да има, когато няма нито регистри, няма  поглед за това какви са реално, така, заболяванията и какви  средства трябва. . .     

Ама, защо България трябва. . .     

. . . да бъдат около тях.     

. . . да събира собствена статистика, при положение че по  света отдавна сигурно е ясно коя болест най-често с коя друга  болест се свързва и могат да бъдат взети големи. ..  готови  модели, каквито идеи имаше.     

Статистиките. . . Имало е, но не е работено върху тези идеи,  просто е закупен един софтуер, но софтуерът все още не е. . .    

Той беше някъде отдалеч, от Австралия ли. .

От Австралия, да, защото по-близо не продават явно, но  изключително. ..  това, че има записан софтуер не означава, че  има готовност за въвеждане на диагностично свързаните групи.  Навсякъде по света те се въвеждат повече от 10 години от момента  на започване, а тук все още не е започнато дори и този процес  да се случи.     

Проф. Генчо Начев, директор на. . .     

Да.     

. . .националната кардиологична болница, предлага в интервю  във в. "Земя" да се въведе някаква диференциация, временно,  според тежестта на случаите, казвайки, че не може да се плаща  едно и също за едно и също кардиологично заболяване на тяхната  национална болница, при която идват най-тежките случаи от  съответното заболяване, и другаде, където лечението излиза много  по-евтино, защото там поемат леките случаи. Ще направите ли  такава диференциация догодина, нещо като квазидиагностично  свързани групи?     

Това е една идея, която ние вече дебатирахме с лекарския  съюз и с представители на различни лечебни заведения, тъй като  клиничната пътека на практика е остойностена само за базисна  медицинска дейност. Винаги около един пациент. ..  често, не  винаги, но често около един пациент, който постъпва с дадено  заболяване, има редица други придружаващи заболявания и това е  част от тази идея, за която говори проф. Начев - вместо  пациентът да извърви всички възможни пътеки във връзка със  своите основни и придружаващи заболявания в лечебното заведение,  в което е, той да бъде стациониран по основното си заболяване,  а всички консултации и изследвания, които му се правят във  връзка с придружаващите заболявания, да бъдат остойностени и за  това лечебното заведение да получи заплащане.     Тук обаче това, което ние сега ще се опитаме да направим, е,  заедно с НЗОК, да остойностиме тези услуги, свързани с  диагностиката и с изследванията, и да видим до каква степен,  защото те също трябва да се поемат от касата, до каква степен  касата при ограничения си ресурс ще може да ги заплаща. Всъщност  това е един начин да се дофинансират клиничните пътеки, които в  по-голямата част от специалностите са тежко недофинансирани,  между 30 и на места и 50 процента.     

Ще предложите ли догодина дългосрочно преподреждане на  финансирането на здравеопазването? Повече каси, те да се  конкурират с НЗОК или пък НЗОК да поеме само базови случаи, а  всичко друго да минава през допълнително здравно осигуряване.     

В момента точно това обмисляме. Не зная до каква степен това  ще може да се случи от догодина, защото само по себе си  създаването на допълнителни здравноосигурителни каси, особено  ако те са частни, е въпрос на решение на едни други хора, а не  на Министерството на здравеопазването или на правителството. Но  аз все повече си мисля, че касата може само да плаща базови  пакети, при тази вноска и при този ресурс. Разбира се, това ще касае промяна и на някои от законите.  Всъщност в момента Законът за здравното осигуряване допуска  такава възможност да има допълнителни вноски в доброволни  здравноосигурителни фондове. Проблемът е, че предишното  правителство ги направи здравноосигурителни дружества, т.е.  застрахователни. . .     

Застрахователни дружества.     

. . . дружества, а не осигурителни. . .     

Впрочем, позовавайки се на европейски изисквания.     

Да, но те не са, как да кажа, те не са задължителни. В  смисъл може да има спокойно здравноосигурителни доброволни  фондове. . . Между другото точно промяната на статута, бих  казала, че силно затрудни работата на тези фондове и практически  те вече все по-малък и по-малък финансов ресурс имат да  доплащат лечението на пациентите.    

По време на тройната коалиция БСП и ДПС не можаха да  направят това, за което говорите - по-трайно подреждане на  финансирането на здравеопазването, заради фундаментални  противоречия между тях. По-скоро ДПС беше за нещо подобно на  това, което вие говорите - частните фондове да поемат  по-сериозна тежест от финансирането. А сега има ли сигнали, че  БСП ще отстъпи от тяхното разбиране за обща солидарност, всички  само в здравната каса, пък ако някой има още пари, да си додава  за луксозната част?     

Доколкото аз зная, БСП има страх да няма каса за бедни и  каса за богати. Но все пак не зная там какви ще бъдат  настроенията, но аз дълбоко вярвам, че в разговор ще мога да ги  убедя, че, пак казвам, с този ограничен ресурс не може да се  прави скъпо здравеопазване. Не може да се плати на 100 процента  дейността като такава, т.е. всички консумативи, изразходвани за  медицинска дейност, плюс заплатите на лекарите. Всъщност в тези  клинични пътеки в момента никой не е остойностявал лекарския  труд.      

Вие казвате, че сте. . .   

И ако се замислите, че при тези основни заплати, говоря в  общественото здравеопазване, извън частните болници, общински,  държавни лечебни заведения, основните заплати на лекарите се  движат между 700 и 900 лв. Ако сметнете за тази заплата месечно  броя пациенти, които са минали, може би за един пациент на лекар  се плаща по около левче, а може и по-малко.        

Вие казвате, че не искате приходите на болниците от клинични  пътеки да се използват за ремонт и оборудване, а само за  лечебната им дейност. Тогава възниква въпросът: а откъде пари за  ремонти и оборудване на болници?       

Има две варианта. Ремонтите и оборудването в зависимост от това  кой е собственикът, т.е. дали са общински или държавни, да се  поемат съответно от общините или от държавата. . .          

Това означава от данъци.        

От данъците, да. Вторият вариант е това, за което преди малко  говорихме. Освен националната здравноосигурителна каса да има  допълнителни такива, като идеята е да може  на 100 процента да  се финансира болницата, за да може тя да отделя. . . тоест  дейността. . . да се покрива дейността на лечебното заведение и  труда на лекарите, и на медицинските екипи, говоря специалисти   здравни грижи, санитари, за да може част от този ресурс под  някакво форма болниците да могат да си отделят и за други неща.  Да кажем за квалификация на лекари, защото това е изключително  важно, в момента никой не го поема, лекарите се самофинансират,  за да могат да поддържат добро професионално ниво. В крайна  сметка от това има интерес и лечебното заведение, и пациентите.            

Вие всъщност предлагате един по-скоро десен модел, водена от  прагматизъм, и всъщност би се получило това, което го има  навсякъде в. . .

По света. Да, така е.         

. . .демократичния свят - болници наистина за бедни и болници  за богатите.  

Така е. Здравето струва скъпо. Може и грубо да звучи, но е  така, и смятам, че за да можем да. . . Хората също го очакват.  Те са недоволни от това, което е в момента. Аз си говоря  непрекъснато с пациенти - недоволни са от обстановката, в която  са в лечебните заведения, недоволни са от отношението, недоволни  са от. . . ако искате, дори от лейкопласта, с който им се  захваща абоката, защото той е евтин и причинява алергии, но  всичко това е свързано с финансов ресурс, особено в положението,  в което се . .. (не се разбира - бел.ред.) да бъдат търговски  дружества.       

А смятате ли да промените това?     

На този етап не смятам. Това изисква. ..         

Години по Търговския закон. . .        

Години по Търговския закон, така е.   

До края на годината обещавате да е готова здравната карта на  болниците?

Да.     

Колко закрити болници като тази в Девин ще върнете?        

Няма да връщам никоя друга закрита болница. Девин беше  жизненоважна за хората в трите общини, които тя обслужва -  Девин, Доспат и Борино. Аз бях там преди известно време и видях  всички хора, чиито близки са починали, защото не са могли да  стигнат бързо до лечебно заведение, където да им бъде оказана  първа помощ. Такива болници има и в други по-малки общини, които  имат редица особености - и географски, и свързани с хората,  които живеят там, ако щете, дори с инфраструктурата на региона.  Тези болници ние ще ги запазим и това е част от идеята ни да  върнем методиката, по която са получавали субсидии болниците,  методиката, която е задържана 2005 - 2009-та година, за  субсидиране на малки лечебни заведения в трудно достъпни и  отдалечени райони, защото там те не могат да бъдат в истинския  смисъл на думата търговски дружества. От тях не може да се  очаква никаква печалба, но хората там имат нужда от здраве. ..   здравеопазване.            

На това от десницата отговаряха, че е абсолютно безсмислено да  се поддържат болници на такива отдалечени места, в които не може  да се осигури качествена медицинска помощ. Там няма да отидат  добри лекари, защото не може да им се плати достатъчно за  квалификацията, не може да се осигури добро оборудване. Те  казваха: по-добре да се инвестира в линейки. Даже още по-общо го  казваха: в пътища да се стига до тези места, за да може хората  да бъдат превозени до наистина добра болница.     

Тук нещата аз ги разглеждам от две страни. Първо, никой не е  казал, че  тези болници ще се развиват като високотехнологични  такива. Нямам никакво намерение да осигурявам в болницата в  Девин или в Димитровград, или в Рудозем да се правят мозъчни  операции, или да се сменят стави. Смисълът на тези болници е да  могат да оказват първична помощ. Тоест при постъпване на  пациента те да могат да бъдат стабилизирани, по-леките случаи,  разбира се, и там могат да бъдат лекувани, а тези, които  изискват по-висококвалифицирана намеса, след стабилизиране на  състоянието ще бъдат превеждани.      Що се отнася до. . . разбира се, с времето, най-вероятно  когато имаме инфраструктурата, когато имаме хеликоптерите, за  които всички си мечтаем, но това също е свързано със сериозен  финансов ресурс, може би тези болници сами ще загубят своето  значение. Но в момента в ситуацията, в която живеем, живеят  хората в тези райони, не може да няма здравни лечебни заведения.  Аз говорих с колегите от Спешна помощ, те ми казват. . .  независимо, че имат линейки, имат екипи на Спешна помощ, казват  особено зимата пътуването от района на Девин, Доспат и Борино до  Смолян отнема по 3, 4, 5 часа. Вие разбирате, понякога  човешкият живот е само в рамките на 5 минути, след това го  губим. Така че Девин е един емблематичен пример за това, че има  райони, в които безспорно трябва да има лечебни заведения.  Теренът е много тежък - дълбоки ждрела, там е най-високият  проход в България, пътят между Девин и Смолян. Така че когато. .  . именно това е смисълът на здравната карта - да се прецени в  зависимост от населението, от заболеваемостта, от географските  особености, та дори и от инфраструктурата. . .     

Четиридесет километра щял да бъде максимумът едно населено  място да е отдалечено от болница.     

Не, в момента работно ние разглеждаме, защото основното е  разстоянието, това е основният критерий, ние разглеждаме работно  три групи, вероятно част от тях ще отпаднат - между 40 и 50  километра, между 50 и 60, 60 и 70, и над 70 километра. Вероятно  групата 40 - 50 ще отпадне, защото такъв тежък район е само  Девин практически.     

Като сложим това изключение, излиза, че всеки ще има болница  между 50 и колко километра най-много от мястото, където живее,  според вашия план?     

Най-малката дистанция ще е 50 километра, т.е. от 50  километра нагоре ще има болници.   

На не повече от 50 километра ще има. . .     

Те няма да са болници, те ще бъдат лечебни заведения. В част  от тези региони ще има ДКЦ-та с. . . т.е. центрове с до 10  легла, в част от тях ще има само спешни центрове, но те ще бъдат  добре оборудвани и максимално обезпечени с екипи. Т.е. като  казвам лечебно заведение, моля да не се разбира непременно  болница. Включително болницата. . .     

По-скоро медицински център.     

По-скоро място, където ще може да бъде оказвана първа помощ.  В част от тези лечебни заведения ще има и легла за по-леки  случаи, които се касае за еднодневен, двудневен или тридневен  престой, защото пък понякога няма нужда за това, че някой си е  порязал ръката и трябва да му бъде зашита, да пътува на 100  километра, за да му я зашият, като може да му се случи. . .     

Или пък трябва да му се влива антибиотик срещу. . .     

. . . или да му се влива антибиотик за 5 дни, е безсмислено  да пътува до отдалечен. . . Знаете ли, в Девин една баба ме  прегърна и каза: дете, моля ти се,  направи нещо, защото аз  давам по 25 лева да отида до Смолян. 25 лева при една пенсия от  150 или 200 лева е нещо. . .    

Въпросът е, че сигурно могат да ви прегърнат на още много  такива места, и е важен принципът, който ще прилагате.    

Няма да се водя от прегръдката, в това може да бъдете  сигурни, има обективни критерии, по които между другото в цяла  Европа се разкриват или закриват лечебни заведения, и в  пограничните и трудно достъпните райони основният критерий е  отдалеченост. А пък в България, където отдалечеността не се  измерва в километри, а във време, това е още по-съществено да  бъде преценено.     

Трябва ли да се плаща на всички частни болници? Друг спор от  години - дали здравната каса трябва да сключва договори с всяка  болница, която се открива. При новия модел, който вие  предлагате, изглежда по-скоро, че ако има базови пакети, тогава  касата не би трябвало да е длъжна да сключва договори с всички  болници. Тези болници трябва да разчитат на частните фондове,  които ще надграждат над тези базови пакети.     

По конституция собствеността е равнопоставена, т.е. ние не  може да дискриминираме частните болници, защото са частни само,  защото са собственост извън държавната или общинската. Но тук  има нещо, което е много важно, аз го заявих и на срещата на  представителите на сдружението на частните болници - че всяка  болница ще може да получи заплащане, това предполагам, не  предполагам, ами съм сигурна, че е мнението и на д-р Тодорова,  ако тя отговаря на общите правила. Не може да има болница, която  да отказва прием на пациенти, докарани по спешност или с  по-тежки диагнози, и тя да очаква да работи и да бъде  финансирана по правилата на всички останали.                  

Да, но може би ще изпаднат пък общински и държавни болници  да не могат да разчитат на финансиране от здравната каса, ако те  не отговарят на. . .     

Да, всяка болница, която не отговаря на критериите и на  правилата, по които трябва да работи, за да си сключва договор с  касата, няма да получава финансиране. Между другото и сега има  държавни и общински болници, които не получават финансиране по  някои клинични пътеки, защото не отговарят на критериите за  това. Така че всички болници трябва да работят при равни  правила. Ако отговарят на критериите, ще получават субсидия от  обществения ресурс.     

Ще спрете ли промените в ръководствата на болници, докато се  напишат правила за тези промени, както настояват от Българския  лекарски съюз след протести на лекари от болницата в Хасково, в  столичната онкоболница заради промените, които направихте в  техните ръководства?     

Само да изясним, в Хасковската болница няма промяна.     

А, готвихте се да направите, срещнахте се с. . .     

Там имаше редовно общо събрание на дружеството, което  трябваше в този момент да се проведе, независимо кой е министър.  Аз се срещнах с директора на болницата. Всъщност това, за което  аз бях информирана, той потвърди, че е така. Ставаше въпрос за  две от важните отделения - по акушерство и гинекология и по  неонатология.     

Какво е с тях станало?     

На фона на изключително модерната болница, която той се е  опитал да направи, това са две отделения, които са в крайно  мизерно състояние. Колегите оттам остро реагираха. Разбира се,  аз това го. . . в срещата го казах и на д-р Близнаков, като той  действително подчерта, че за там е била отпусната субсидия от  министерството. Част от нея той е пренасочил за ремонт на други  отделения. Ще се опитам при финансова възможност да помогна тези  отделения да бъдат направени, но в приоритета на Министерството  на здравеопазването, един от всъщност приоритетите, е майчиното  и детското здраве. И аз в този смисъл няма да направя  компромис, когато в тези отделения нещата не се случват по  най-добрия начин за пациентите.    

А ще спрете ли промени в ръководствата, които някъде  превеждат като - новата власт. . . слагат техни хора на мястото  на хора на старата власт, което си е стара традиция по принцип в  България. Та ще спрете ли, както искат от лекарския съюз,  такива промени, докато се напишат ясни правила как ще стават  промените, конкурсите за такива. . .     

Старата власт много рязко реагира, вероятно водена от това,  което те са правили. Аз вече неведнъж казах, че в трудовите  досиета на работещите в РЗИ-тата, в министерството стоят  официалните препоръки от ГЕРБ. За мен това са политически  назначения. Всичко останало може да бъде обяснявано по този  начин, но за всяка една от промените, които аз правя, имам  документи. Ако бях тръгнала по техния път, трябваше просто с. .  . рязко, едноактно да сменя всички шефове и на тяхно място да  сложа партийните си членове. Небезизвестен е и случаят в София,  при който всички директори на общински лечебни заведения бяха  сменени, бяха сложени партийни членове.  Така че от ГЕРБ аз не мога да приема никакви упреци в тази  посока, нали. Човек трябва да има единна мярка за всичко.     

Това означава, че няма да чакате да пишете правила, а ще си  правите промени в ръководството?    

Има лечебни. . . Правила ще се пишат. Затова имаме съгласие  с Българския лекарски съюз. Ние сме им изпратили писмо да дадат  своите представители, които ще участват в тази група, която ще  разписва правилата. А успоредно с това обаче има лечебни  заведения, в които има тежки злоупотреби, и там ще се върви към  нови конкурси и евентуално смяна на съвета на директорите.     

Къде например?     

Има такива места. В момента вървят проверки. Нека да видим  какво ще покажат проверките, защото в момента говоря на базата  проверки, правени отпреди мен - януари, февруари месец, миналата  година, от предходния министър от ГЕРБ междувпрочем. В момента  във всички тези лечебни заведения аз съм назначила нови  проверки, които протичат, и след това, ако те докажат наистина  тези вече установени злоупотреби, там ще има смяна и преди  изработването на правилата.     

Спешната помощ. Какво се установи последно за линейките при  катастрофата в София от тази седмица, при която загина  27-годишна жена. Шестгодишното момиченце още ли е в тежко  състояние.      

В тежко, в критично състояние е детенцето, да.      

Та последно линейките били ли са възпрепятствани от  протестите, както първоначално обявиха, че се съмняват от  прокуратурата, или не.    

Линейките са пристигнали навреме на мястото на катастрофата.  При подаден сигнал в 8.25 часа вечерта  първата линейка е била  на мястото в 8.30 часа. Всъщност това е линейката, която е поела  детенцето, 6-годишното момиченце. Следващата линейка е била,  сега малко по памет цитирам, просто нямам пред себе си  извадката, но аз имам официална извадка, поисках я още във  вечерта на катастрофата, на следващия ден вече я получих  официално и на хартиен носител. Линейките, които са дошли и   всъщност които са транспортирали най-тежко пострадалите до  "Света Анна", там няма забавяне. В 8.40 часа, аз бях вечерта в  "Света Анна", в 8.40 ч. пристигнала първата линейка, в 8.45 ч. .  .       

Това означава ли, че има забавяне на линейките за по-леко  пострадалите.     

Не, няма забавяне за линейките.      

Няма. Всички линейки са дошли навреме.

Всички линейки. . . разбира се, имало някои, които са дошли  по-бързо и слава богу, те са били по-близко, в района на  катастрофата, но буквално през пет минути са дошли всички  линейки, за да поемат пострадалите.      

Вие искате всяка болница да е длъжна да поема спешни случаи,  ако вярно разбирам посланията от това, което сте говорила  досега. Но много от болниците, най-вече частни, са  специализирани и може да се окаже, че една болница, която има  една специалност, й се кара тежък случай, който е съвършено  друг.      

Разбира се, аз не съм имала предвид никога АГ болница да  приема с черепно-мозъчни травми. Имах предвид всяка болница,  която работи дадена специалност и бъде. . . и никога спешна  помощ няма да закара с едно заболяване в специализирана болница,  която е по други заболявания. Но, когато бъде закаран пациент в  болница, която има компетентността да го поеме, той не може да  бъде връщан.      

А връщан ли е?     

Ами, имало е и такива случай, да, за съжаление. В смисъл  всички ние ги знаем и медиите са ги отразявали.     

Според вас какво трябва да се направи в спешната помощ?  Какво трябва да се промени?     

В спешната помощ има три основни проблема. Първият е  проблемът с кадрите. Той е породен от няколко причини.     

Ниските заплати.    

Ниски заплати, проблеми при специализирането и защитеност на  кадрите по време на работния им процес.   

Нападат ги, бият ги, като ги извикат.    

Нападат ги, бият ги, ругаят ги и в крайна сметка никой не е  до тях да ги пази. В тази посока освен всички. . . така, отново  обновяваме джипиес системите в линейките, защото част от тях не  работят и те не могат да бъдат проследявани, дори когато подадат  сигнал, полицията не може да ги идентифицира бързо къде се  намират. Джипиес системите, предстои монтирането на паник  бутони, което ще стане до септември месец в линейките. Знаете  вече законово нормативната уредба, която. . . т.е. промените в  Наказателния кодекс, които минаха през парламента. И успоредно с  това обмисляме, в момента водим разговори с Министерството на  вътрешните работи дали не би могло в,  така, критични райони,  където най-често това се случва, няма да крия, че това е  най-често в ромските квартали, да. . . при повикване да има и  патрулка на. . .    

Линейки да ходят заедно с полицията. .

Да.     

. . . в критични райони?     

Да. Няма как. . . все пак лекарите нямат възможност да  оказват първа помощ и едновременно с това да се отбраняват.     

Проблемът със специализациите е, че който работи в "Бърза  помощ", може да специализира само всъщност спешна помощ?     

Не само това. Директорите на спешните центрове не пускат  младите колеги да специализират поради кадровия дефицит. С това  обаче рискуват да ги загубят напълно. Аз имам такива примери с  Варна, където новопостъпили пет нови лекари, от които четири са  останали, защото не ги пуска директорът на центъра да  специализират. Затова в момента ние работим по промяна на  Наредба 34 за специализациите, където ще има, така, специални  членове и за спешна. . . специализиращите, които едновременно с  това работят в спешна помощ, при които ще има облекчен режим на  специализация, т.е., ако в един ден са на работа,  три дни след  това почиват, в тези три дни те да могат да отидат да изкарат  своите курсове и модули.    

А заплатите?     

Заплатите са най-тежкият проблем. Оказа се, че дори и това  увеличение, което им беше обещано от 18 процента, в голяма част  от градовете то не е достигнало тази си стойност. Там ще вървим  към едно поетапно увеличаване всяка година или в рамките на една  година може да стане и двукратно, стига да има финансов ресурс,  но от следващата година ще дадем поне 5 процента отгоре.     

А другият голям проблем е анестезиолозите и медицинските  сестри. Там какво решение виждате?     

Да, не е само с анестезиолозите, и с неонатолозите, и с  патолозите. Всъщност председател на тази работна група е  зам.-министърът проф. Славов, който е. . . така, изключително  опитен човек и има. . .     

Вашият заместник.     

Заместник-министър, да, проф. Славов.    

Знам, че е много известен уролог, български.     

Да. В момента той. . . в работната група точно това обмислят  - дали да няма някакви облекчения или нещо повече - държавата  да поеме или да дава на колегите, които искат да специализират  тези дефицитни специалности, защото в момента специализацията е  въпрос на избор. Ние нямаме никакво намерение да връщаме  разпределението или пък да посочваме кой какво да специализира.     

Не, то проблемът, доколкото аз съм чел, е, че който  специализира това, след това веднага отива в чужбина, защото  това са най-добрите, най-търсените специалности в богатите  държави.     

Не е съвсем. . . Вярно е, че голяма част от тях заминават,  но всъщност статистиката от последните години показва, че и  малък брой новозавършващи лекари искат да специализират тези  специалности. Те са тежки, отговорни, а повечето колеги се  насочват към по-малките специалности - очни, ушни. Към  по-атрактивните специалности, ако мога да кажа, като акушерство  и гинекология, хирургия. Тоест има едно предпочитание към  определени специалности, а други за съжаление няма търсене.     

Как ще се борите на общия европейски пазар за българските  медицински сестри?    

Много трудно. Ако трябва да бъда откровена, там също две  неща са ни важни и с тях се срещах. Едното е заплащането. За  съжаление в една бедна държава всички искат по-високо заплащане  и е много трудно как да се намери пътят това да се случи. И от  друга страна, тяхната квалификация и възможността за повече  самостоятелна работа. Това го казват и акушерките, и  медицинските сестри.     

В смисъл, как да работи самостоятелно една медицинска  сестра?     

Ами, да кажем, акушерките искат по-голяма част от женската  консултация да бъде водена от акушерки, тази част, която не  изисква по-високо специализирана дейност, която вече в. . .    

Това вече е сигурно и пари?     

Това влече и пари.     

Но с това не са сигурно съгласни лекарите. . .     

Включително. . .     

. . . акушер-гинеколозите, каквато сте и вие?    

Не, за да се получават пари, те трябва да имат договори със  здравната каса. В момента законово те няма как да имат договори  със здравната каса. Разбирате ли, всичко това е въпрос на  обмисляне как да се свържат отделните елементи в системата и  нормативно как да бъде облечено всичко това? Естествено, че аз  не мога да го направя за месец-два или дори за година.     

Преди месец обещавахте пациентите да могат да ходят директно  при специалиста, ако джипито е свършило направленията. Откога  почват да ходят така? Всеки си решава, че има нужда и отива,  така ли ще изглежда?    

Аз вече водих такъв разговор с д-р Тодорова. За съжаление,  това ще трябва. . . на мен много ми се иска да се случи, но това  ще трябва касата да го реши, по какъв начин ще се заплаща на  специалистите.    

Ама, това някъде става ли по света? На мен са ми разказвали  легенди. . .    

Става, разбира се, че става.     

. . . например в Англия, в Англия, че не можеш да отидеш там  при специалист, ей така, решаваш си. Или чакаш месеци. . .    

Има страни, в които не може, има страни, в които може, но  чакаш с месеци, да, така е. България в този смисъл е мястото, в  което пациентите имат най-бърз достъп до специалист.     

Да, но изглеждат най-недоволни всъщност от това, че. . .    

Но изглеждат най-недоволни.     

. . . не им стига този достъп.    

За съжаление, изглежда, всички сме недоволни и е крайно  време да започнем да гледаме и хубавите неща, които ни се  случват. Защото действително в чужбина, аз ще ви кажа за моята  специалност акушерство и гинекология,  минимум 3 месеца се чака,  за да се отиде при акушер-гинеколог. Ако през това време  състоянието се влоши, се отива в центъра за спешна медицинска  помощ и там оказват първа помощ, докато дойде времето да стигне  до акушер-гинеколога си.     

Ще промените ли таксата при личния лекар, респективно в  болниците? Имаше две идеи, от БСП обещаха да я махат даже. . .     

Не, от БСП обещаваха. . .     

. . . или да я намаляват.     

. . . за пенсионери тя да бъде 1 лв.     

Да.    

Като разликата бъде дотирана от държавата.     

На това се възразяваше, че тя е някакъв начин да накараш  човека да се замисли, особено ако има свободно време, дали да  отиде да влезе при лекар. Ако това все пак му струва нещо от  собствения джоб.     

Да, това е така. Всъщност това решение е в, така, изцяло от  Народното събрание зависи, защото то касае редица законови  промени, а не е в правомощията на министъра на здравеопазването  да променя. . .     

Вие знаете ли. . . вие може да ги предложите?     

. . . да променя таксите. А ако трябва да бъда искрена,  смятам, че на този етап това не е съвсем добра идея.     

Откога ще връщате. . . Тоест, не е било добра идея на  собствената ви партия, която ви издигна, защото това беше в  програмата й?     

Не, аз смятам, че, ако се намали в момента, или трябва да се  намали за всички групи, т.е. пенсионери, социално слаби, т.е.  всички, които са засегнати групи, т.е. на социален принцип, или  не трябва да се намалява за никого.     

Откога ще връщате лекарските кабинети в училище?     

Те и в момента съществуват. И в момента училищата могат да  сключват договори с лекари, които да обслужват и да се грижат за  децата.    

Разбрах, че вие имате предвид задължителният им характер да  бъде върнат.     

Задължителният характер, аз искам това да се случи, защото  това ще осигури, ще даде една сигурност на децата ни, когато са  в училище, в детските градини, в детските ясли. Но се оказва  сериозен проблем мотивацията на лекарите да работят в тези  кабинети.    

Как ще накарате хората да ходят на профилактични прегледи?    

Вас как бих ви накарала, вие как бихте отишли на  профилактичен преглед?     

Аз, да ви кажа, ходя.    

Ето.     

Но това е въпрос на лична мотивация. Има два типа обаче  разбирания. Едни казват, че трябва да има санкции,  или който не  е отишъл на профилактичен и после се разболее от нещо, което е  можело да бъде профилактирано, какво, да бъде наказан, като не  бъде лекуван? Така правели в някои държави.     

Аз имам следното мнение по въпроса. Мисля, че всеки човек  трябва да е наясно, че профилактиката е начин да избегне тежки  заболявания, от които тежко се страда и се. . .     

Какво да се прави с тези, които не са наясно?     

Не може за всяко нещо хората да бъдат наказвани.     

Добре, ако не бъде наказан, обаче не е отишъл на  профилактика и след това търси помощ за същото, трябва ли да я  получи?     

Той ще страда, когато е болен. При тежки заболявания той ще  умре. В крайна сметка хората трябва да решават да бъдат здрави и  живи или да бъдат болни и да умират от това, че не са се  погрижили сами за своето здраве, защото профилактиката и  скринингите в медицината са начин навреме да се хващат тежки  заболявания, за които има лечение, когато се хванат в ранен етап  на развитие.    

Кога всеки ще има лична електронна здравна карта?     

Проблемът с електронното здравеопазване е от години.  Регистри, електронна здравна карта, електронно досие, електронна  рецепта. Върху това ще започнем да работим от следващата  година, защото това също са дейности, които изискват сериозен  ресурс и той трябва да бъде взет предвид. Най-вероятно една част  от тези електронни досиета и карти ще бъдат поети и от външно  финансиране, от донорски програми и от европрограми през  следващия програмен период.     

Ще промените ли модела, при който цените на лекарствата сега  се определят от най-ниската цена на референтни държави, което  довело до отказа на големи фармацевтични фирми да продават в  България определени лекарства?     

Моделът на договаряне в зависимост от референтните държави е  европейско изискване. Това е директива, която България е  приела.      

Да, ама въпросът е, че. . .     

Ние няма как да кажем, че ще излезем от това.        

Да, но въпросът е кое взимаш за референция. България под  натиска на общественото мнение и заради разбирането, което е  истина, че сме най-бедната държава, казахме - ние ще искаме  нашите лекарства да са най-евтини в Европа. Само че се оказва,  че на фармацевтични фирми не им пука от този български интерес и  те казват: вие сте малък пазар за нас, като ни давате и  най-малко, ами, ние пък това лекарство няма да губим дори  административни разходи, за да се занимаваме с вас да го  продаваме. Никой не може да ги задължи да дойдат в България.            

Така е. Никой не може да ги. . .

Тоест излиза, че България е отишла в другата крайност -  да  почне да няма определени лекарства заради това, че много иска да  са й евтини лекарствата.          

Да. Има лекарства, за които по този начин стоя нещата. Поради  много ниската им стойност има паралелен износ,  при което на  българския пазар има дефицит на тези медикаменти. Пак казвам,  ние не можем да променим това изискване за референтните държави,  защото то е европейско изискване, но това, което можем да  въведем, е един разрешителен и уведомителен, така, режим за тези  фирми, когато са се регистрирали и са влезли на нашия пазар  веднъж, да не могат да изнасят, без да има подсигурени  определени количества за пазара в България.       

Те изобщо спирали да се регистират даже. Даже аз знам за такова  лекарство, пък не съм се регистрирал.         

Няма как това да го променим. Между другото такива медикаменти  има и в други европейски държави.      

Пушенето. Да ви цитирам 30 май, когато казахте онази злополучна  фраза, че най-вероятно ще се върви към либерализация на режима,  и след това многократно се наложи да обяснявате, защото  въпросът към вас беше: как един министър на здравеопазването ще  иска да се пуши под каквато и да е форма, където и да е.   

Това беше част от една моя по-дълга фраза, в която казвах, че  съдейки по това. . . по настроенията в парламента, защото това  беше казано на първия ден след като аз станах министър, идвайки  от Народното събрание, че, виждайки настроението в парламента,  вероятно ще се върви към либерализиране на тютюнопушенето. Но,  виждате, че понякога. . .     

Като се махне "съдейки", излезе, че вие сте за либерализиране.  . .           

Затова не бива да се маха не само една дума, а не трябва да се  вадят думи от фразата.     

Изводът какъв е? На първия ден като си министър трябва да  внимаваш какво говориш.  

Изводът е, че по принцип трябва да се внимава какво се говори и  също така би било добре, когато някой нещо казва, да бъде  цитиран от началото до края, а не само част от изречението.  

Вие сте си забраната да си остане, каквато е?    

Да. Това е мое дълбоко убеждение. Аз смята, че този закон  трудно беше приет и когато сме постигнали нещо положително, а то  е, че в момента има, така, едно единодушие между пушачи и  непушачи - на всеки му е приятно да влезе в заведение, в което  не се пуши, не би трябвало да се опитваме да правим крачка  назад.      

Ще предложите ли на правителството увеличаване на глобата до 15  хиляди лева за първо нарушение, за каквото говорихте пък  веднага след  това, като ви казаха, че сте за пушенето, вие. . .  отидохте в другата крайност?         

Да ще . ..  Не, напротив, ще предложа глобите да бъде  по-високи, защото в крайна сметка законът е закон. В момента, в  който се го нарушил. . .

То проблемът е, че не се събирали тези глоби.   

Доста глоби са събрани в интерес на истината. Проблемът е, че  някои заведения могат да си позволят неколкократно да платят  високи глоби и там трябва да се. . . според мен трябва да се  мисли за по-сериозни нарушения, като затваряне на съответните  заведения в случай на двукратно или трикратно нарушаване на. . .          

Забравих да ви попитам нещо по специалността ви. Двехилядното  бебе се родило в "Майчин дом", което крайно недостатъчно, че е  2000-ото, спадът продължава в България. В. "Сега" има много  интересна статия как във Финландия насърчавали младите майки. От  75 години им раздавали една голяма кутия със скъпи неща, които  са много необходими като се роди едно бебе. Те можели да избират  дали да вземат тази кутия, която кутия ставала на бебешко легло  впрочем, или да вземат 140 евро, никой не взимал 140-те евро,  защото нещата вътре стрували много повече. Смятате ли, че  България трябва да приложи някакви такива методи, за да кара  хората да имат деца, да ги насърчава да имат деца.      

Със сигурност със скъпите кутии няма да стане, които се  превръщат в детски легълца. Мотивацията на младите да раждат ще  дойде в момента, в който икономиката на страната бъде по-добра,  в момента, в които няма толкова тежка безработица. Вие знаете,  че от тези близо 400 000  безработни, които станаха безработни  през миналите години, по официални данни безработицата е около  25 процента, но фактически тя е много по-голяма. Така че младите  хора имат нужда от професионална реализация и от добро социално  положение, за да могат да раждат и да отглеждат своите деца,  защото второто е много по-важно. Да отгледаш и да изградиш един  човек.  

За финал бях приготвил въпроса с какъв хоризонт работите,  имайки предвид протестите, които искат още утре да ви няма,  вашето правителство. От разговора излиза, че вие мислите за 9  процента вноска догодина и смятате, че това би било добре, макар  да се съмнявате дали ще мине. Мислите за правила за болниците,  една болница не повече от 50 км от мястото, където живее  човек.  . .            

Едно лечебно заведение, не е задължително да е болница.         

Да, и най-сетне мислите здравната каса, Националната  здравноосигурителна каса, да покрива само един базов пакет от  лечение и много по-силно участие да имат доброволните фондове,  което е перспектива за цял мандат. За цял мандат ли мислите?        

Всички тези. . . Отнякъде трябва да се започне. Аз съм убедена,  че в България трябва да се правят планове за дългосрочни  политика, които да се обличат от съответната нормативна уредба.  Така че всеки следващ независимо кога той ще дойде да бъде  принуден да го изпълнява. Защото големият проблем на  здравеопазването, в другите сфери не зная, колегите ще кажат, е,  че всичко се върши на парче, за момента и всеки следващ смята,  че има по-добри идеи от предходния. Дори четиримата министри на  ГЕРБ в предходното правителство по здравеопазване не са си  говорили помежду си. Всеки следващ си и правил нещо свое за  момента. А всъщност идеята в здравеопазването е да има едно  по-здрава нация, хората да живеят по-дълго и да са доволни и  лекарите, и медицинските сестри, и пациентите.