Чужди инвеститори се интересуват от инфраструктурни проекти у нас, казва министърът на инвестиционното проектиране пред в. „24 часа”

Г-н Данов, за какво точно ще отговаря Министерството на инвестиционното проектиране. Вече споменахте, че ДНСК идва към вас, какво още?

Освен ДНСК към новото министерство преминава и Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Ще има Дирекция за териториално и селищно устройство, която ще бъде натоварена с устройственото планиране. Дирекция за правила и норми в строителството и проектирането, която освен другите задачи, ще отговаря за синхронизиране на нашите норми с европейските. Дирекция "Инвестиционни проекти", където ще се одобряват готови проекти, когато са над определена по закон сума. Министерството няма да разработва проекти.

Още е спорно дали Дирекцията за жилищна политика ще е при нас. Ако е така, аз съм добавил към нея и среда за обитаване. „Привличане на инвестиции" е другата важна дирекция, която ще се занимава с ранно ориентиране към оперативни програми, координация с общините, и привличане на инвестиции от ЕС, национални или от други страни.

Какви са тези инвестиции? Частни?

Всякакви, стига да са законни. Водим предварителни разговори.

Какво проучват тези инвеститори?

Всичко възможно - като почнете от изграждане на малки предприятия и се стигне до Дунавската стратегия. Най-голям е интересът към инфраструктурните проекти.

Кои?

Ще кажа какво трябва да се прави, за което все още няма конкретни проекти и инвеститори. Важна е магистралата Русе - Свиленград. Другите две са черноморската и свързването на Дунав мост 2 с началото на магистрала „Люлин". Към тях има интерес. Има известни проблеми, които трябва да се решат, на ниво парламент, свързано с толтаксите - инвеститорите имат интерес да правят магистрали, ако се плаща за тях. Но трябва да се съобразим и с изискването на ЕС, че за да има платена магистрала, трябва да е налице и паралелен път, за който да не се плаща. Говори се за инвестиции в по-малки проекти - свързани с жилища и общежития. Много ми се иска да се инвестира в сградния фонд на здравеопазването, където също има интерес, да се изгради мрежа от домове за възрастни хора.

Вашето министерство ще набира инвеститори в магистрали, но няма да отговаря за строителството им, нали така?

Ние ще отговаряме за проектирането на пътищата първа и втора категория, но не магистралите, а само тези, които тепърва ще се обявят като национален обект с акт на Министерския съвет и са с над 10 млн. лв. държавно участие.

Още в началото бе обявено, че основната задача на министерството ще е да готви проекти за по-доброто усвояване на еврофондовете.

Има обаче мнения, че създаването му носи повече проблеми.

Разделянето го реши Народното събрание и аз го изпълнявам. Това министерство ще е на проектиращите кадри и на строителите. Моят приоритет ще е да се усвоят парите, които са предвидени за България, а не да се връщат. Най-главната функция е да създадем условия да се усвоят - не от министерството, разбира се, а от общините, държавните и публичните структури. Ще опитаме да облекчим процедурите по кандидатстване за финансиране. Това е особено важно за по- малките участници в процеса. Така постепенно ще тръгне целият бранш.  Идеята е да правим библиотека от готови проекти със завършени предпроектни проучвания. С тях да посрещнем инвестициите от ЕС, за да не се губи време. Целта е от 15-16% усвояване в момента да стигнем поне 75-80%.

Общините изразяват недоволство, че изземвате част от функциите им?

Не, ще се опитаме да им помогнем методически при изготвянето на общите устройствени планове (ОУП). Такива се разработват само в 25% от общините в момента. Ако нямат ОУП, няма как да кандидатстват за пари от еврофондовете. Това не е чертеж, а е визия за развитие на общината.

Г-н Данов, какво е мнението Ви за идеята на депутати да се наложи мораториум върху събарянето на незаконни строежи?

Има запитване от депутати и отговорът ще е готов скоро. Моето лично мнение е следното и трудно ще отстъпя от него. Незаконното строителство има дългогодишно законово основание. Голямата част е правено по закона за териториално и селищно устройство, който е бил преди ЗУТ. Според неговите процедури се е допускало да има строителство, което след завършване на обекта да се узакони. Не коментирам юридическите негативи на този пункт. Голяма част от хората, които сега са собственици на незаконни жилищни сгради, не са спазили по някаква причина процедурите по узаконяване в преходния период. С влизането на ЗУТ незаконното строителство рязко спада. Контролирането на проектите е тройно. ДНСК проверява всеки проект. Но в оградата винаги има дупка, т.е. пропуски. Мораториум означава да се издаде документ за търпимост за някакъв обект. Това е консенсус между собственика му и обществото. С този момент съм съгласен, защото става дума за единствено жилище, на което всеки има право. Смущава ме другата страна на медала, свързан със закона за гравитацията и с физическите закони.

Кой ще докаже, че незаконната сграда не е животозастрашаваща? Ако стане по-голямо земетресение, паднат тези къщи и загинат хора, кой ще понесе отговорността? Освен това тези къщи имат ел. инсталации. Какво се случва, ако те не отговарят на изискванията за безопасност? Може бойлер да експлодира, да има оголени жици и т.н. Това е големият въпрос - кой ще провери, че тези сгради технически могат да бъдат търпени. Нямам за момента решение, но ще предложа темата за дискусия, за да бъде намерено адекватно решение. Специалисти трябва да приемат тези сгради. Трябва да се знае, че не е лесно и е скъпо да се направи пълна експертна оценка на конструкция на сграда, строена преди 20 г.

При дискусията се постави въпросът дали така хората, които спазват законите, не изглеждат като глупаци?

Това е другият момент, който трябва да се реши. Даваме лош знак, че в страната може и да не се спазва законът, което от гледна точка на принципите на правовата държава не трябва да се случва. Но нали затова мораториумът е временен. Затова в бъдеще една от задачите на ДНСК е превенцията - да не се допуска незаконно строителство. Иначе става така, че хората влагат усилия цял живот да изградят жилище, а обществото иска да го разруши. Но незаконното си е незаконно и това, което най-много ме притеснява, че това явление може да причини загуба на човешки живот.

Как трябва да се подходи към циганските гета?

И тук проблемите са сходни. Не трябва да се събарят веднага, но със сигурност средата трябва да се урбанизира. Нужни са градоустройствени решения, регулация на отношенията, инфраструктура и буферна зона, в която постепенно да се изгражда нова среда за обитаване и чрез нея да се подменя неподходящият сграден фонд. Сградите, които са търпими, естествено, трябва да се запазят.

Вече се срещнахте с представители на браншови организации на архитекти, геодезисти, инженери, строители. Какво обсъждате с тях?

Как да съживим строителния сектор с всички съпътстващи индустрии. Искаме да създадем стратегия за развитие. По информация на Камарата на строителите делът на строителния бранш е спаднал до 6% от БВП, а при нормално функционираща пазарна икономика обикновено е около 30% от БВП. В четвъртък с браншовите камари, Съюза на архитектите, АБ и други организации ще обсъждаме стратегията в бранша и промените в закона за обществените поръчки, подготвени от вицепремиера Бобева. Те ще са валидни за всички, а ако правим нещо специално за строителството, то трябва да е само наредба.

Кои са основните моменти в промените?

Целта е да се избегнат конфликтните моменти, да стане ясно кой защо печели, за да няма формално обжалване и забавяне на процедурите. Всичко е въпрос на формулиране на критериите. Най-ясни са цифрите. В новото предложение се създава и равнопоставеност между фирмите - не само големи, но и малки и новосъздадени. Те трябва да могат да участват в условия на равнопоставеност. Шансът на малките и средните предприятия да участват в обществените поръчки за строителство трябва да се увеличава. Така се създават нови работни места. Сега много често критериите се правят точно по мярка на харесан кандидат. Това трябва да се избегне. Отварянето на поръчките и аргументацията на крайния резултат трябва да станат публични.

Цената ли ще остава водеща? Това често води до ниско качество или завишаване впоследствие.

Цената е решаваща, но качеството няма да е за сметка на цената, а ще се формулира много точно като изискване в условията на търга, т.е. показателите за качество ще са валидни за всички участници.

Ще промените ли нещо в работата на ДНСК?

ДНСК работи добре, но трябва да се разтовари от някои неща - например проверката на проектите. Естествено, това не може да се случи в тази законодателна рамка.

А кой ще го прави?

Отговорността трябва да се носи от проектанта. Те сега са в безотговорно положение - нищо не зависи от тях. Дори се манипулират проектите, завишава се РЗП, вдига се височина. В чужбина те отговарят с цялото си имущество за проектите, които разработват. Нужно е и застраховките за проектиране да са с по-висок лимит за щетите при големи проекти за милиони. Смятам да атакувам и нещо друго - сега имаме фаза технически проект, което е недовършен работен проект. Започвате да строите с недовършени чертежи и по време на строителството се разбира, че много неща не стават. Това е сериозен аргумент за забавяне и за негативна промяна на цените.

Колко човека ще работят за вас?

Щатната бройка на министерството е 125 - това е максимумът за тази бюджетна рамка.