Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова в интервю за в. „ Преса “

Г-жо Михайлова, вашите колеги от кабинета се оплакват в хор от това, което са заварили в министерствата и ресорните агенции. Вие какви скелети в гардероба намерихте?

Не бих нарекла проблемите скелети в гардероба, но когато човек се запознае по-детайлно с работата на една институция, вижда неща, които не му харесват.

На вас какво не ви харесва?

Едно от нещата, които ме притеснява, е, че от бюджетна гледна точка министерството не е стабилно. Има редица поети ангажименти, които не са гарантирани с планирани средства за тази година. Това не е типично само за Министерството на околната среда и водите. Следователно назрява сериозен проблем, с който трябва да се справим като правителство.

Второто, което ме изненадва, е, че една голяма част от дирекциите на министерството са бенефициенти по Оперативна програма „Околна среда“. Това е възможно. Те изпълняват нови политики, които се финансират. Дотук добре, макар че би могло да се търси външна експертиза, но когато една дирекция е бенефициент на европейски средства и не се справя с изискванията за управление на проектите, се налагат финансови корекции, които трябва да се платят от бюджета на министерството. А това вече е сериозен проблем.

Финансови корекции се налагат, когато има нарушения при обществените поръчки. За колко пари става дума?

Не мога да кажа точната сума, защото става дума за много проекти. Но има наложени корекции, които варират от около стотина хиляди лева до над милион. Сега ние или трябва да оптимизираме работата по проектите, или да приемем, че изпълнението на такива проекти от административни служби ще бъде свързано със сериозни инвестиции от националния бюджет. Този въпрос ще поставя на Министерския съвет, за да се види как ще се процедира.

Може ли да дадете няколко примера?

В момента например са в ход 18 проекта за 114 млн. лв. в областта на устройството и управлението на национални паркове и резервати. Никой не оспорва необходимостта от такива дейности, но са допуснати нарушения и сега министерството трябва да плаща за тях. Има голям риск за водните проекти на Асеновград, Пловдив и Добрич.

Ще успеете ли да спасите парите по Оперативна програма „Околна среда“? Изглежда МОСВ ще бъдете рекордьор по изгубени средства. Говори се за 320 млн. евро.

Борим се здраво да спасим парите, но истината е, че имаме поредица от рискови проекти. Те задължително трябва да се случат, за да не се загубят тези пари. На първо място това е проектът за изграждане на завода за твърди битови отпадъци в София. Това е изключително важен проект, който се наблюдава от ЕК, който е уникален за страната, защото нямаме друга аналогична инсталация. Той обаче в момента е застрашен, след като КЗК спря процедурата по избор на изпълнител на строителството, а решението се обжалва пред Върховния административен съд от Столичната община.

Много експерти вече смятат, че проектът няма да се случи и парите ще бъдат изгубени. Така ли е?

Анализът на риска, който направихме, показва, че ако до края на годината Столичната община успее да се справи със ситуацията и подпише договор за изпълнител и надзор, има шанс проектът да бъде спасен и парите няма да бъдат загубени. Но това ще е много трудно. Проблемът е, че ние имаме и други проекти под условие. Те са свързани с пренасочването на средства от нашата оперативна програма към превенция от пожари и наблюдения.

Това са вероятно проектите за купуване на високопроходими пожарни автомобили и хеликоптер за същите цели на МВР. И те ли са под въпрос?

Да, защото става дума за големи доставки, по които трябва да се проведат търгове. Два от търговете текат в момента и не е ясно дали ще бъдат успешни. Докато нямаме подписани договори, рискът остава. Тези проекти се финансират от нас и ако не се случат, загубата ще е за програмата. Има и още една група проекти, които не е ясно как ще завършат. Това са т. нар. големи проекти за пречиствателни станции и ВиК. Те се одобряват от ЕК и за тях предстои тя да каже дали да се сключат договори. Това са водните цикли на Асеновград, Пловдив, Добрич. Те са на различен етап. Общото е, че Брюксел заяви категорично, че разходите за ДДС по тях са невъзстановими. Това обаче поставя в нови условия бенефициентите. Така че се налага да търсим бързи решения. В непрекъснати разговори сме с ЕК. Те знаят, че за големите проекти има риск, но и че ние полагаме усилия за намиране на решение.

Добре, но нали свръхдоговарянето по ОП „Околна среда“ беше направено с тази цел. Ако не се случат едни проекти, да се реализират други.

Да, то е факт и сега ние уточняваме с Европейската комисия по какъв начин много от забавените проекти, след като са минали всички етапи на одобрение, да бъдат подкрепени от следващата оперативна програма. От 2014 г. ние влизаме в новия планов период на ЕС и би трябвало да имаме готови програми и готово партньорско споразумение. Досега по тези въпроси е работено частично. В същото време трябва да сме готови в началото на септември, или само след месец, да имаме вариант за оперативна програма. Сами разбирате, че времето е изключително малко. Започваме картографиране на всички дюни.

Говорите само за изоставането във водите. Не е ли по-голям батакът с изграждането на нови сметища? От 57 регионални депа са построени 23. Има ли опасност наказателната процедура срещу България да влезе във втора досъдебна фаза?

Ние сме на етап, на който ЕК иска от нас информация. Стараем се максимално да използваме парите по оперативната програма и да довършим закриването на нерегламентираните сметища. Но проблемите са много големи. Повечето от депата не са изградени и няма хоризонт, в който да кажа - до еди-коя си дата ще си изпълним задълженията. Очевидно за строителството на нови съоръжения ще трябва да се използват национални средства.

Как гледате на идеята за създаване на национален парк „Българско Черноморие“, в който да влизат 11 девствени плажа?

Ако прочетете внимателно решението на парламента от края на миналата седмица, където се споменава този национален парк, ще видите, че задължението на МОСВ е в срок от 12 месеца да проучи възможностите за създаването му и да направи предложение.

Неправителственият сектор обаче скочи срещу идеята. Недоволни са и кметовете. Законът ясно казва, че национален парк може да бъде създаден само върху държавни терени. А във въпросните територии вече има много частни имоти. Тогава?

Идеята за парка излезе от неправителствения сектор, но в нея има много спорни въпроси. Процедурата за определяне на територията на един национален парк е много тежка и това е нормално, тъй като режимът на управление е силно рестриктивен. В същото време по Българското Черноморие има частни терени, има интереси за развитие на туризма, има разгърнати урбанизирани територии, които въобще не могат да бъдат в рамките на един национален парк. Все пак голяма част от експертите са склонни да мислят, че дори само локализирането и картографирането на всички зони и природни образувания, които са обект на защита, са стъпка в правилната посока. Тя ще ни даде отговор как да действаме в бъдеще. Дали да защитаваме всяко кътче само по себе си, или да ги обединим в един голям проект - например парк. Но това ще се разбере, когато направим пълна инвентаризация и подредим нещата. Тогава ще видим какви процедури ще се нужни. Обърнете внимание, че от нас се очаква да организираме и открит обществен дебат по този въпрос.

Не слагаме ли каруцата пред коня? Не трябва ли първо учените да кажат дали има основание за създаване на нова защитена територия?

Да, така е, но министерството носи отговорността предложенията на учените да достигнат до гражданите и да чуем и тяхното становище. Защото ние трябва да гарантираме, че всеки български граждани, който живее по Черноморието и има там имот, ще приеме тази идея. Това вълнува много хора, затова около проекта ще има пълна публичност и прозрачност.

Кога ще издадете 19-те заповеди за обявяването на нови защитени зони от мрежата „Натура 2000“ по морето? Според еколозите те са достатъчни, за да гарантират опазването на крайбрежието.

Правим максимални усилия. Надявам се да стане в най-скоро време. Това ще увеличи доверието на хората и ще подобри сътрудничеството с неправителствените организации.

Как гледате на искането на еколозите да се отменят всички сделки за имоти, върху които има дюни, сключени след 2008 г.?

Това е въпрос от компетенцията на юристите. Казусът е правен. Нашата задача е да определим къде са дюните, да ги идентифицираме и да създадем режим, който ги защитава като природни образувания. Да се знае, че върху тях не може да се строи, въпреки че се намират в частни имоти. Това е, което е в нашите компетенции. А отмяната на сделките е чисто правен въпрос, по който не мога да взема отношение.