Петър Стоянович – министър на културата, в интервю за предаването "Добро утро, България" на ТВ7

Започваме с един цитат: „Такъв абсурд в живота си не съм виждал” – така министърът на културата Петър Стоянович определи проекта за така наречения „Български Лувър”, гордостта на неговия предшественик Вежди Рашидов.

Защо се разминават оценките за най-големия културен обект в България? Министърът Петър Стоянович е при нас. Добро утро.

Добро утро.

Добре дошъл.

Какъв точно е проблемът с „Българския Лувър” – това, че няма компютърни специалисти, това, че има голяма влага в помещенията, това, че няма пари или че не може да се разберете колко директора да има?

Според мен проблемът, не само според мен, според цялата експертна общност, е напълно ясно, че ние сме все още далеч от откриването на „Лувъра” – такъв музей, такава национална галерия не съществува. Питам се през края на месец август, когато министър Рашидов искаше да го открие, какво щеше да открие. Щеше да открие 1/2 ремонтирани части от едно крило на „Лувъра” – това е.

Сигурно е достатъчно.

Може би за него е достатъчно.

Тоест щеше да открие празна зала, така ли?

Не само празна, но още повече сграда, в която експозицията, която трябваше да бъде представена пред нацията, не може практически да влезе. Тя не е готова за това нещо.

Сградата не е готова или експозицията не е подготвена?

За да обясня съвсем накратко - това е един квадрат, от едната страна на който има сегашната Галерия за чуждестранно изкуство, в която също трябва да има достатъчно ремонти, за да се адаптира към общата система, компютърна, климатизация и прочее. След това имате двете крила на бившето МЕИ, които в момента са пред предаване от ремонт, и имате южното крило, което гледа към „Оборище”, което нито е пипано, нито може да се пипне поне още една година.

Защо?

По няколко причини. Първо, че там има едно известно столично заведение, с което е сключен един абсолютно престъпен договор и не могат да бъдат извадени от там, даже и със силата на държавната власт. Поради този факт, тепърва трябва да се реши дали въобще ремонтните работи по това крило могат да се проведат паралелно с дейността на това заведение.

Е как не може да се развали?! Във всеки нормален договор има една клауза, там някъде най-накрая, която казва: при еди-какви си и еди-какви си условия договорът може да бъде прекратен предсрочно.

Така е, обикновено така е в нормалните страни с отговорни принципали в сферата на културата. В този случай, това е по времето на министър Божидар Абрашев. Този договор е сключен така, че ако в един момент държавата в лицето на Министерството на културата иска да прекрати този договор, тя практически не може. Няма клауза за прекратяване на договор с предизвестие – прекрасен случай!

А просто трябва да изтече срокът на договора?

Да.

Докога е този срок?

И той е само за 10 години срещу три хиляди и нещо лева на месец. Нали си представяте – на това място…

3000 лева – някой ще каже, че са доста пари.

Да, да, за „Оборище”, на 30 метра от „Александър Невски” са идеални и затова…

Само да кажем, че една минерална вода там струва около 7-8 лева някъде.

Ето кой е ходил да пие кафе там.

Това, обективно погледнато, от пазарна гледна точка, няма как съдържателят, наемателят на заведението да бъде обвиняван за това.

Сериозно обаче…

Оставете това, да.

Става въпрос за първия етаж. Нагоре помещенията са свободни, така че едва ли това е сериозна пречка – едно кафене в сградата.

Пречката е в това дали е възможно… Там трябва да се пробие, част от тази сграда трябва да се премахне, т.нар. „пломба” да се направи, за да има проход към вътрешната градина, която ще бъде скулптура. Въпросът е, сега тепърва ще се вземе решение дали е възможно заведението да работи и ние да работим, т.е. да бъдат поне частично усвоени последните части от финансирането, което е предвидено с министерско постановление.

Това финансиране всъщност е дело на вашия предшественик, нали така? Гледам, тук в „Преса” са публикували част от неговия отговор на вчерашната пресконференция и той казва, че в крайна сметка „При мен целият музей щеше да излезе 30-40 милиона. Оставил съм 26 милиона, за да плати музей (става въпрос за вас), когато стане готов в края на август.”

Чел съм това нещо тази сутрин. По този начин разсъждаваше и министър-председателят на г-н Рашидов – той все даваше едни пари, все едно ги вади от малкия си джоб. В края на месец август няма как да е готов т.нар. „Български Лувър”, т.е. почваме от там – това е първата неистина. Тя не може да бъде готова по няколко причини. Това, че е завършена част от сградата, т.е. тухлите и гипсокартонът са наред, не означава, че е готова сградата на бъдещия музей. Това е първо. Второ, по обективни причини – не съм го измислил аз, това са специалисти, 20-30 човека от най-именитите хора на тази гилдия – са се подписали под един меморандум, че влизане в „Лувъра” реално на експозиция може да стане не по-рано от една година оттук-насетне, т.е. есента на 2014 г. За това казвам – чудя се много на какво щеше да пререже лентата г-н Рашидов. И трето, 26-те милиона са дотук, и то не от него, а от европейско финансиране - той не ги е извадил и той от джоба си или от чекмеджето. А оттук-насетне следва приблизително същата сума, която трябва да бъде намерена, защото да се завърши за 26 милиона само две крила от този „Лувър”, предстои тепърва да имаме едно завършване на южното крило, т.е. това крило, за което говорехме преди малко откъм „Оборище”, за около 14 милиона. И след това имате - което, неизвестно защо, някой е забравил да пресметне – цялото обзавеждане и адаптация на този „Лувър”. Вътре, в момента като влезете, са едни малки зали и едни дълги коридори, нищо повече.

Нищо не са забравили. Ето – „Аз давам сградата, следващият да я обзаведе”, е казал г-н Рашидов.

Да, това е начин на мислене на управител на студентско общежитие, извинявайте много, така не може да се отговори. Разбира се, че тази приемственост…

Колко общо ще струва това?

Това се изчислява приблизително, с обзавеждането – това не е мое изчисление, пак казвам – за около 50 милиона лева.

Е чакайте малко сега, колко пари…

Има ли европейска програма, по която да може да се кандидатства?

С вече платените 26.

Колко пари за обзавеждане, моля ви?

26…

Все пак е художествена галерия, нали – трябват ви едни стени.

О, не, не, не…

И се слагат скулптори.

Не, не, много повече е.

Ще каже бившият министър, че простичко изглежда.

26 милиона са досегашните, 4 милиона плюс 10 са за южното крило и някъде, по предварителни сметки, между 8 и 14 милиона е финалното обзавеждане. Имайте предвид, че това е един огромен квадрат, четири крила, които… Те ще са съвсем прозрачни пари, още повече, че сме доста далеч от този момент, така че…

А проблемът с влагата как ще го решите? Аз ви питам умишлено.

Проблемът с влагата досега не е бил поставян години наред, сякаш… То е съвсем елементарно – влизате в един новопостроен апартамент, слагате паркета и той се надува. Това е съвсем елементарно, всеки от нас го е виждал. Проблемът с влагата е огромен. Не е възможно в момента една картина да влезе в това помещение, първо, защото това е ново строителство там, самите материали имат време, за да се изсушат, условно казано, и освен това имате и малки течове, временно, от дъждовете. Така че всяка една картина, която се сложи там, а там ще бъдат национални съкровища, буквално ще бъде похабена. Тоест това нещо изисква един период между 6 и 12 месеца – това го казват само реставраторите.

Само да съхне.

Идеята на г-н Рашидов пред вестник „Дневник” е, казва той, цитирам го: „Голям екип сме, ще духаме, за да прогоним влагата.”

Не, ще позволите да не коментирам такъв вид изказвания.

Не, но има доста предложения. Не можете ли все пак да се срещнете с него и да видите неговите решения какви са? Вероятно е имал някаква идея, някаква визия, с която може да ви помогне. Сигурно е имал предвид и за конкретни експозиции, които да бъдат изложени там.

Аз винаги съм бил за диалога и за разбирателството. Ако г-н Рашидов сметне за важно и необходимо, разбира се, ще се срещна с него.

Вие ще инициирате ли такава среща с него?

В момента работната група, която е назначил той, начело с акад. Светлин Русев, не е останала с впечатлението, че министър Рашидов има подобни виждания по конкретните въпроси. Щом тази група от над 30 именити специалисти в областта на художественото, музейното дело и прочее експерти не са имали досега тази мотивация от г-н Рашидов, не виждам откъде да я получа аз. В момента има експерти, които работят по този въпрос. Аз, за разлика от г-н Рашидов, се допитвам единствено и само до хората, които разбират от тези неща. Аз не разбирам толкова, колкото тях - аз съм там, за да мога да направя този процес прозрачен, управляем и предвидим.

Е нали не казвате, че г-н Рашидов няма капацитет и не разбира? Той все пак е творец.

Това са две различни неща. Аз лично се вслушвам в гласа на експертната гилдия. Не казвам нищо за г-н Рашидов.

За вас той не е експерт?

Не мога да го квалифицирам. Той е скулптор, доколкото знам.

Добре.

И експертната гилдия какво казва? Има ли извършени чисто финансови нарушения при харченето на тези пари до момента за „Лувъра”?

Експертната гилдия не може да се произнася по финансови дела, както и аз. В момента тече проверка на Държавната финансова инспекция.

Някакви резултати до момента има ли?

Не са готови още.

Не?

Не. Явно, че обемът е толкова голям, че им е нужно още малко време.

Да, вероятно, при положение, че са похарчени толкова милиони, сигурно не е чак толкова лесно.

Вижте, основният проблем с „Лувъра” всъщност е другаде. Аз не съм започнал този диалог, за да се карам с някого. Нямам никакво отношение с никого.

Не, то е хубаво да го обясните защо го правите, защото ще ви обвинят, че просто…

Проблемът е следният…

… идва ново правителство, идват нови хора и казват „Всичко, което предишните са направили, е лошо”.

Не, не, аз… О, не, ние сме далеч от тази идея, аз самият. Въпросът е следният. Когато започва да се прави един музей от такава национална величина, трябва да знаеш как го правиш, трябва да знаеш какво слагаш вътре, каква е философията на цялата експозиция вътре. Трябва да знаеш, разпределено във времето, какви хора трябва да подготвиш, какви финанси трябва да разположиш във времето и да вървиш – стъпка едно, стъпка две, стъпка три.

Е добре де, те имаха макет, план…

Чак накрая…

Казаха съвсем ясно кое как трябва да се случи.

Чак накрая важността е в ремонта. При нас е почнато обратно – ремонтът на тези крила е почти пред края си, никой, повтарям, никой няма, който да ви каже каква ще бъде експозицията вътре в този „Лувър”. Това е абсурдно! В Европа поне не се работи така. Ти знаеш какво искаш да сложиш, как да го разположиш – има един вид философия, втори, трети. Разбира се, тук вече зависи от този, който ще реди експозицията.

Как ще решите този проблем тогава?

Сега с акад. Русев се започва на бегом, както се казва, подготовката на тази експозиция. След това, цялата тази компютърна система, която вие споменахте преди малко, за менажиране на сградата – това е един огромен център, който извършва тези дейности вътре, като се почне климатизация, отопление и всичко останало – за там са нужни специалисти, изключително конкретни, инженери, хора, които трябва да отидат да работят там подготвени. Те не само не са подготвени - тях ги няма, не са предвидени. Влагата не е предвидена. Ами, как да се открие това нещо, освен формално?! Аз се боря срещу това, аз не се боря лично срещу г-н Рашидов – да е жив и здрав.

Да, определиха го като реваншизъм от ваша страна…

Е какъв реваншизъм, какъв реваншизъм?

Е когато можеш да усвоиш едни пари от Евросъюза, не е ли хубаво да ги усвоиш и наистина да започнеш някакъв ремонт, а не просто да бездействаш?

Така е, но само че паралелно с ремонта отдавна вече трябваше да е готова… Примерно, никой не може да ми каже - влизам преди един месец в министерството и питам: добре, как ще се управлява този „Лувър”? Съвсем логично – влизате в една фирма, влизате в едно предприятие и питате как ще се управлява. Ами, не е взето решение. Е как не е взето решение, като са минали не месеци, години са минали?! Питам акад. Русев, той казва: „Ами, има различни виждания за това нещо, но никой в Министерството на културата не се е произнесъл досега да поеме отговорност как ще се управлява „Лувъра”. Какъв реваншизъм? Просто някой трябва да тропне по масата и да каже: има Вариант 1 и Вариант 2, какво избирате? И ние, като Министерство на културата, онзи ден го взехме това решение, съвместно с работната група на акад. Русев. Логично е да има едно централно ръководство, а не да са два музея под една шапка. Давам ви само един от елементарните… Няма яснота, примерно, и какво става със сградата на бившия дворец в момента, в който експозицията от там дойде тук. Какво става? Ами, не е взето решение. Това не е реваншизъм, това според мен е констатиране на безотговорност, управленска, най-малкото.

Ще ви остане ли време да довършите това обаче, преди падането на правителството, което очакват хората?

Е, четири години са достатъчен период, който човек може да заеме.

Аха, добре.

Знам за какво ме питате…

Разменихме бързи шеги, добре.

Това няма никакво значение. Въпросът е да се подготвят нещата и за времето, в което аз съм принципал на това министерство, да се подготвят предвидимо и планирано нещата за следващия етап на „Лувъра”. Естествено е, че може би в окончателен вид този „Лувър” след време ще попадне и в други ръце. Това няма никакво значение. Аз нито държа да режа ленти, нито държа да се снимам пред някаква завършена сграда. Аз съм отишъл там да свърша една работа и да си отида, и да знам, че поне в този малък отсек, в който аз съм бил викнат нещата да са добри и предвидими, те са свършени така.

Обичате да се шегувате, което е много хубаво. В началото обаче, още когато станахте министър, една ваша публикация в социалната мрежа взриви общо-взето обществото и всички бяха малко развълнувани. Защо нарекохте Никола Вапцаров „терорист”.

Имаше такава заигравка, смятах, че темата е приключила.

Шега ли беше?

Нямам представа кога е станало това нещо, да ви кажа, наистина. Те, включително и в Банско ме бяха снимали пред неговия паметник и там на една възстановка даже бях и с фес – правеха 100 години от освобождаването на Банско.

И тази снимка обиколи…

Не мога да разбера… Да, ама разбира се, аз не съм против това нещо – това е костюм. Имам костюм и с банска носия. Не мога да разбера защо за големите неща няма толкова голям интерес, както за изкуствено предизвиканите скандали.

Е добре де, терорист ли е Никола Вапцаров?

Не, не е.

Е как не е? Вие достатъчно добре обосновавате мнението си.

Не, там беше едно твърдение, което е, така да се каже, от историческа гледна точка. Иначе аз лично съм бил много пъти на тържествата на Вапцаров и самият аз харесвам голяма част от неговата поезия.

Още една дейност, още едно ваше решение също беше доста… как да кажа, двусмислено прието – това, че отказахте вашата майка, актрисата Ани Бакалова, да получи наградата „Свети свети Кирил и Методий” - Първа степен. Защо го направихте?

Защото докато съм министър, някак си не иде - макар че нямам никаква заслуга за този орден - нямам намерение да подклаждам всякакви слухове и подозрения в обществеността, която и без това е, според мен, достатъчно зле настроена към маниера, по който в България се прави политика в последните десетилетия.

Че тя преглътна един министър-председател да се самоназначи за посланик, та един орден ли? Имам предвид обществеността – тя е доста търпелива.

В нашата къща тия неща не се правят. Оттам-насетне, всеки да прави каквото реши.

Докога ще издържи правителството на протестите?

Нямам отговор на този въпрос, естествено. Смятам, че…

Не го ли обсъждате с колегите? Винаги хората си задават въпроса: добре де, тия хора, като се съберат примерно на заседание на Министерски съвет, говорят ли си за това, което се случва под прозорците отдолу?

Естествено, че тези неща се обсъждат. И затова и аз лично смятам, макар и да не съм икономист, че в голямата си част бързите антикризисни мерки, т.нар. план „Орешарски” отговориха в голяма степен на социалното напрежение. Разбира се, част от тези хора, които са в момента по улиците, не са конкретно срещу това правителство - те просто играят антисистемно. И аз мога да ги разбера. Този преход беше много дълъг, не всичко по времето на тези години /…/. Дори и мен, ако речете – и аз не съм доволен от…

/…/ голяма част от приятелите си, които са там.

Вижте, аз няма как да отговоря защо този или онзи на улицата е против. Мога да ви кажа, че аз лично смятам, че с всеки един от нас в това правителство, в своето министерство, може да даде пример как може да се работи и другояче. Аз лично за Министерството на културата мога да се подпиша с двете ръце, че немалка част от маниера на правене на политика в момента би трябвало да отговаря на онова, което нашите съграждани, които не са доволни със системата, искат. Това е прозрачност, която сега невинаги е била особено на мода в България - това ми го казват поне неправителствените организации. Те, именно те – неправителствените организации, са онези експерти и онези добри посланици на обществената воля, които всяко едно министерство трябва да използва. Аз в момента съм оставил абсолютно на свобода моите експерти да работят практически, казвам клише – рамо до рамо с неправителствените организации.

Добре, дано да има време и да има желание хората да го видят, тъй като знаете, че в момента, каквото и да направите, за съжаление, отива на вятъра, тъй като никой не иска да го види.

Да, според мен трябва да гледаме рационално на нещата малко повече, които могат наистина да помогнат на страната.

Позволете ми много бърз въпрос и много бърз отговор ще ви помоля.

Да.

Как гледате на идеята да се намали или да се махне ДДС-то върху книгите и вестниците?

Гледам изключително положително в личен план. Като министър имах вече два разговора по този въпрос и в момента това е трудно изпълнимо, за жалост.

Тоест няма да стане?

Няма реални шансове. Помощта трябва да дойде по друг начин. Но иначе би било прекрасно, но всеки следващ човек ще пита „А за мен кога ще падне ДДС-то?” От там идва големият проблем.

Няма да стане. Добре, благодаря ви за този разговор.