Интервю на министъра на културата Петър Стоянович за в. Телеграф:

Г-н Стоянович, как ще коментирате нападките на Вежди Рашидов около финансовото състояние на Българския Лувър, което обявихте официално през седмицата?

На негово място бих замълчал. Никой не оспорва факта, че неговото правителство е съдействало за намиране на европейско финансиране за две крила от бъдещия национален музей. Но да се хвали, че едва ли не ги е извадил от джоба си, не е проява на особено добър стил, меко казано. Страшното е, че ремонтът на част от сградата е само част от поредицата проблеми, които съпътстват цялостното изграждане на музея. Няма готово виждане какво ще се изложи вътре, как ще се подреди, липсва въобще експозиционен план, не са предвидени нито обслужващите системи, нито обзавеждането. Бетон и гипсокартон има, култура няма. Затова е по-добре да си замълчи.

Защо г-н Рашидов ви нападна и че сте напълнили министерството с „бандюги"?

Почти цялата администрация на министерството са същите хора, с които са работили предишните министри, включително и той. Значи това е определението му за служителите на Министерството на културата. Категорично отхвърлям подобни дебелашки квалификации. За разлика от своя предшественик аз съм безпартиен експерт и с мен нито започва, нито свършва развитието на българската култура.

Възможна ли е дългосрочна стратегия за развитието на българската култура? Успяхте ли да се срещнете с работните групи, които изготвят националната стратегия, на какъв етап е тя?

Не само е възможно, наложително е! В културата, както и в останалите сфери на управление не бива да работим на парче. Ускоряваме работата по националната стратегия за развитие на българската култура, така че да е възможно в ранната есен на тази година тя да бъде представена за широко обществено обсъждане. Много ни е важно мнението на творците, на гражданския и неправителствения сектор, на обществото. Устойчиви решения могат да бъдат гарантирани единствено ако са взети съвместно с представители на различните гилдии и НПО. И вече видяха, че екипът ми е отворен и благодарен за този диалог.

Какво от проектите на министър Рашидов и какво от макар и съвсем краткото министерстване на Пенев ще вземете и ще продължите?

Продължавам да се запознавам в детайли с големите проекти на министерството, както и с проблемите. Не отричам свършеното. Но и голяма част е трябвало да бъде по-добре направена, с по-ясна цел и визия за бъдещето. Има редица наследени проблеми, като започнете от конкурсите за българските театри и стигнете до конкурсите за директори на българските културни институти в чужбина. Става дума за десетки назначения, които нарочно са оставени за решение в моя мандат въпреки отдавна изтеклите срокове. На дневен ред е и отдавна забавеното споразумение между Министерството на културата и Софийския университет за Двореца в Балчик. В областта на археологията и недвижимото културно наследство има забавени преписки, които трябва да се придвижат, колегите в НИНКН (бившия Институт за паметници на културата) са били оставени без мотивация, сами с проблемите си. Трябва да продължи и подкрепата за българската книга. Като администрация в култypaта не бива Да гледаме само от днес за утре, а с години напред. Колкото до Лувъра, там проблемите са повече от решенията.

Казвате, че България няма какво да изложи в т.нар. БГ Лувър. Каква ще е съдбата на този проект, наричан гордостта на предшественика ви Вежди Рашидов?

Ще направим всичко възможно да спасим проекта от недалновидния и муден начин, по който се е движил досега. Колкото до гордостта, тя е просто е един от седемте смъртни гряха. Православието добавя и осми - суетата. Язък за попадналите в нейния плен.

Какво става с таксата за сертификат за износ на произведения на изкуството? Имаше голямо брожение сред художниците, тя се увеличи близо пет пъти. Ох какво се оплакват те?

Имах нарочни срещи с ръководството на СБХ и с другите професионални организации, обсъдихме този въпрос. Споделям тревогата на творците от увеличението на таксите, затова моят екип подготвя предложение за постановление на Министерския съвет, с което таксите за износ на съвременни произведения на изкуството да паднат до предишното им поносимо ниво. Предлагаме таксите да са: за група произведения на изкуството, съдържаща над 50 броя предмети - 2 лева, за група произведения на изкуството от 2 до 50 броя предмети - 3 лева, за едно произведение на изкуството - 4 лева. За цикъл графични произведения до 50 броя да се въведе отделна такса - само 10 лева за целия цикъл.

В какво положение са българските културни институти в чужбина?

Иска ми се директорите на тези културни институти да бъдат истински посланици на българската духовност. Това изисква повече предварителна подготовка на кандидатите. Обмисляме да започват мандата си с един кратък престой в централната администрация на министерството преди отпътуване. Иначе половината от конкурсите за директори вече са в ход. Тази седмица предстои да обявим останалите.

България трябва да разчита на развитието на културния туризъм, има основание, има и за какво. Какво се прави, за да се запазят откритите културни находки, например като древните могили, които наистина са застрашени от разруха, ако не се стопанисват правилно?

С ръководството на Асоциацията на българските археолози търсим решение. Много по-рано от старта на съответен обект - магистрали или други проекти - експертите трябва не само да са се изказали, но и да са завършили спасителните археологически проучвания. Подготвяме дългосрочна стратегия, която да позволи на държавата и общините да провеждат инфраструктурната си политика, без да застрашават културното наследство. Мислим за една постоянна експертна група от няколко ведомства. Освен нас с регионалното министерство тя трябва да обхваща представители на енергодружествата, МВР, земеделието и още.

Преди време археолози изразиха тревогата си, че България може да загуби 3,7 милиона лева по ОП "Регионално развитие" за Перперикон. Какви мерки ще вземете?

Проблемът се разреши благоприятно и аз се радвам, че намесата ми и серията от разговори, които организирахме с моя екип, даде резултат и баланс беше намерен. Заместник-министьр Кръстева беше на предна линия. Благодаря на страните в спора, че чуха призива ми да поставят националния интерес над личния, тъй като става дума за консервацията и реставрацията на един уникален обект, какъвто е Скалният град на Перперикон. Фирмата, която беше подала жалба, оттегли възраженията си и очаквам скоро кметът на Кърджали да подпише договора за старта на проекта. Европейското финансиране няма да бъде загубено.

Доволен ли сте от настоящия бюджет за култура?

Нито аз, нито творческите съюзи и неправителственият сектор можем да сме доволни. Но това е бюджетът, който наследихме, гласуван за тази година, и трябва да се съобразим с него. Тече разговор с гилдията за оптимизиране на механизма за заплащане в сценичните изкуства. Тук мнението на самите творци е първостепенно. Едва след това с моя екип ще се опитаме да приближим максимално очакванията на творците с централното финансиране. Трябва да намерим прости и работещи правила в тази сфера.

Има ли възможност в бъдеще да се увеличат заплатите на хората, работещи в сферата на културата?

Търсим такива механизми в следващия бюджет. В лицето на премиера Орешарски имаме човек, истински близък до проблемите на нашия ресор. Но виждате колко безрадостно е стопанското и финансовото наследство, което получихме. Фактически ние се борим за оцеляване на държавата. И въпреки това културата не е забравена.

Какво ще стане с Родопския драматичен театър, който премина към Пловдивския театър? Христо Мутафчиев заяви, че ще говори с вас театърът пак да е самостоятелен?

Често разговаряме по този въпрос с г-н Мутафчиев, срещнахме се и с творци от Смолян. Парламентарната комисия по култура и медии и лично проф. Данаилов ни подкрепят. Заместник-министър Васил Василев се отзова на поканата на народния представител Дора Янкова и беше в Смолян на 23 юни за среща с всички заинтересовани среди. Общината също е ангажирана. Търсим оптималното, трайното решение. Нали разбирате, че е най-лесно да „резнем лентата" на възстановената родопска театрална трупа, но ако не огледаме и не подготвим всички логистични и финансови условия, бъдещото й съществуване може да е под заплаха. Аз няма да разреша втори Лувър в Смолян!

Има ли пробойни в театралната реформа на предшественика ви Вежди Рашидов?

Театрите в провинцията изпитват особено затруднение в момента. На много места хората не могат да си позволят да си купят билети и дори се случва да си разменят яйца, за да гледат театър.

Резултатите от първите шест месеца на тази година показват, че публиката в извънстоличните театри е увеличена, от което се увеличава и субсидията на тези институти, което от своя страна утежнява бюджета, защото не е предвидена, а това ме притеснява. Има някои проблеми в два-три града, натрупани през 2012 г., когато са имали известен отлив на зрители. Новият директор на театъра в Благоевград наследи от предишното управление колосални задължения, но и там търсим пътища с местната община. Не смятам, че има пробойни в театралната реформа, но тя се нуждае от подобрение, което сега търсим заедно с хората на сцената.

Киното ни ще получи ли обещаните 12,7 милиона от бюджета?

Ще отстоявам тази сума категорично. И в Националния филмов център, и в неправителствените организации, и в киносредите познават тази моя позиция. Амбицията ми е да преговарям успешно с финансовото министерство и за останалите предвидени в закона 4 милиона, очаквани от НПО.

Предстоят рокади и в много театри у нас. Трябва ли да бъдат продължени мандатите на някои от досегашните им директори, както стана с директора на Софийската опера Пламен Карталов, който направи много за трупата през последните няколко години?

По закон директорите на държавните културни институти се избират с конкурс. Това и правим. Оценките за работата им ги дават публиката, експертната общност, финансовите и художествените показатели. Постиженията им личат и в показателите за дейността им, в пълните зали, в суперлативите на критиката, в търсенето на билети за спектаклите. Последна работа на министъра е да лансира фаворити.