Финансовият министър Петър Чобанов гост в „Седмица" с Кирил Вълчев по Дарик радио:

Кога правителството ще приеме предложението си до парламента за актуализацията на бюджета?

В понеделник имаме заседание на Министерски съвет.

Това е извънредно.

Тогава ще приемем актуализацията на бюджета.

Всичко е ясно от това, което предлагате.

Да, според мен всичко е ясно и ще вървим напред, в парламента ще го внесем веднага след приемането и очакваме вече в комисиите да мине, и после да започне да се гласува и в пленарна зала.

След като се говореше за милиард-два нужен заем, последно се спирате на допълнителен дълг до един милиард лева.

Да, така е. Към момента това са нашите оценки, като, както вече неведнъж заявихме, ние няма да похарчим този милиард в рамките на тази година, просто искаме да избегнем ситуация от пожарно взимане на дълг в първите месеци на следващата година, тъй като тогава има сериозни плащания. Така че в този милиард влиза и известен буфер, който да се използва за посрещане на плащания по дълга в първите месеци. Знаем, че тогава разходите са повече от приходите, това си е чисто сезонен ефект. Така че, за да сме подготвени за тази ситуация, затова се налага да увеличим буфера за новоемитиран дълг, като не засягаме общия буфер за дълг от 14,6 милиарда.

А колко ще похарчите последно според плановете ви? Покриване на дефицит от 493 милиона и 400 хиляди лева.

Да. Да, толкова е горе-долу това, което мислим да похарчим.

Защо не са посочени конкретните разходи, които ще се финансират с промяната в бюджета, питат в коментар от тези дни от Института за пазарна икономика?

Да, това е логичен въпрос. В тази ситуация обаче предпочетохме да не отваряме темата министерство по министерство да преразглеждаме разходните им тавани, което, първо, е сериозна дискусия, и, второ, тъй като недофинансирането на отделните системи е сериозно, ние не можем да поемем в момента всички тези искания за разходи. Това е един от начините да се накарат самите министерства да оптимизират своите разходи и своите бюджети. И затова предпочетохме този буфер да бъде в централния бюджет, както между другото това е и практика, която се е наложила и в предходни години, когато се налага подобна актуализация. Но ние посочихме ясно кои са приоритетните области, там, където има най-много задължения към бизнеса, и там, където са отворени дупки по отношение на недобро прогнозиране и финансиране на съответната система, където ще бъдат насочени тези разходи после. Разходите няма да бъдат непрозрачни, тъй като няма аз с еднолично решение и просто един подпис да ги насочвам към отделните системи, а това ще стане с постановления на Министерски съвет, които всеки ще види, тъй като те се приемат на редовно заседание и оттам нататък става ясно за какво са похарчени парите.

Приоритетните области са Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието.Там са извънредните разходи.

Там са основната част от извънредните разходи поради факта, че там са и най-големите задължения към бизнеса в момента, които влизат в това число от малко над 100 милиона обявени задължения към бизнеса. Значи, по отношение на Министерство на отбраната това е Военномедицинска академия, там критиките по отношение на дисциплината, за харчене на средствата, не са отсега, те стоят от години. Но там покриваме тези разходи, които са предизвикани от това, че не са бюджетирани добре. Тоест Военномедицинска академия не обслужва само армията, там се лекуват и много хора. И някои от дейностите просто не са финансирани от самия бюджет, тоест Министерство на здравеопазването е казало - това е грижа на Министерство на отбраната, осигурете финансирането. Но там имаме спешна помощ, имаме реанимация, имаме някои други медицински дейности, които не са финансирани, на практика не са предвидени, не са бюджетирани и това генерира просрочия към доставчици. Тези просрочия, ще бъдат покрити от тази актуализация.

Според опозицията ставало дума за около 80 милиона.

Не, не. Във ВМА,става въпрос някъде за около трийсетина милиона, които ще бъдат покрити.

Това означава, че вие смятате, че следващата година специално за Военномедицинска академия трябва да се предвидят просто изначално с 30 милиона повече.

Да, ще направим конкретните разчети, тъй като тези дългове са се трупали в продължителен период от време. Ще направим необходимите разчети, но някъде двадесет и няколко милиона е сметката, която, може да се направи, че това
са недофинансирани дейности от страна на държавата на практика, от страна на фиска.

Къде има други по-големи числа, за какво?

В Министерство на отбраната предвиждаме известен ресурс по отношение на освобождаване на честотите, свързани с цифровизация и т.н. Там се освобождават честоти, което изисква инвестиране на средства, за да може да се пренастроят влакове, за да може да се пренастроят военни самолети и т.н., тоест това е един допълнителен ресурс, който е свързан с нещо, което не сме изпълнявали от години, тоест тези честоти е трябвало да бъдат освободени вече и да бъдат предприети необходимите мерки да може влаковете да се движат все пак и да използват необходимата честота. Това изисква допълнителни инвестиции.

Защо отбраната, каква е връзката между влаковете и отбраната?

Значи, честотите, които се освобождават в отбраната - те трябва да пренастроят самолетите си на други честоти, това е свързано обаче и с пренастройване на честоти и на влакове.

Искате да кажете, че това не е планирано в този бюджет...

Не е планирано.

...независимо от това, че се рекламира цифровизацията.

То не е планирано от няколко години. Да, да, то не е планирано от няколко години, не само в този бюджет, в предния примерно за 2012 също не е планирано, но рано или късно тези разходи трябва да започнат да се правят, тъй като знаем, че има наказателна процедура, че нямаме достатъчна конкуренция по отношение на определени честоти и т.н.

А може ли да не се правят в тази тежка година?

Ами, сигурно... не, в смисъл моментът е такъв, че трябва да започне този процес. Те няма да се направят всички разходи, там оценките са, че са необходими средства в размер от над 100 милиона лева, 140-150 милиона.

А тази година вие ще дадете?

Тази година ние смятаме около 25 до 30 милиона лева да дадем за това, да започнем този процес, тъй като...

Добре, започва да се нарежда от половината милиард, който не ви стига, десетина процента стана ясно къде ще отидат парите, 50 милиона. Да продължим още малко нататък, поне до половина да направим сметката.

Значи, тя част от сметката е и по отношение на приходите, тъй като там имаме също недостиг, разходите не са най-голямата сума в случая. Друга част са по отношение на недофинансирани дейности в Министерството на труда и социалната политика, където изначално пак без да са предвидени в бюджета, става въпрос за разходи, свързани с хората от така наречените уязвими групи, тоест хората с увреждания.

Това са разходи, които вашето правителство предложи да бъдат направени.

Не, това е нормалната програма за изплащане на обезщетения на хората с увреждания, която трябвало е да бъде предвидена с нормалното финансиране. Засега финансирането, което е предвидено по бюджет, стига само до края на септември, тоест ние не можем да си представим ситуация, в която изведнъж казваме ние там няма да дадем средства и хората с увреждания остават без възможност да получават своята подкрепа от държавата от началото на октомври. Това няма как да се случи.

За колко пари става дума приблизително?

Ами, общата сума, която ще се отпусне на Министерството на труда и социалната политика, е 40 милиона.

Добре, вече стигаме почти 100 милиона. Ще успеете ли още да кажете по-крупни суми?

Ами, друга част, която трябва да бъде също така отделена в момента, засяга възможността все пак да се извършат някои инвестиционни разходи по отношение на някои болници, тъй като в някои от тях наистина условията са трагични, поне такова е впечатлението на здравната министърка г-жа Таня Андреева. Така че и там ще отделим известен ресурс.

Порядъците?

Порядъците ще бъдат около 5-6 милиона. Тези неща и във времето ще се развият, трябва да оставим някаква гъвкавост, да имаме някакъв резерв, но предвиждаме известен ресурс и за болниците, да им помогнем и на тях, особено в такива случаи, например тя каза за детска болница, в която деца астматици са в много тежки условия, има мухъл по стените, това влошава здравословното им състояние, вместо да го подобрява, не са предвидени средства за тази болница. Като цяло в бюджета са били предвидени за капиталови разходи на болниците тази година 10 милиона лева, които до момента вече са изразходени, тоест до края на годината там нямаме нищо и трябва да дадем един известен допълнителен ресурс, като от чисто човешка гледна точка смятам, че това също е необходимо. Отделно имаме един ангажимент, който е от страна на служебното правителство по отношение на земеделските производители, за една субсидия за тютюнопроизводителите, която вече тече нотификация към Брюксел, тя също не е бюджетирана до момента и тъй като е поет този ангажимент, вече тече и процедурата за нотификация, там също трябва да отделим известен ресурс.

Това означава, че тези пари ще бъдат одобрени като помощ.

Те ще бъдат одобрени, но това са национални пари.

Също за какви порядъци...

11 милиона.

Добре, защо, за да избегнете тези критики, че искате разписано празно платежно, поне ето за тези суми, които са ясни не ги кажете и на парламента? И парламентът не не ви ги разпише ред по ред?

Защото там процедурата е друга. Там влизаме във всяко министерство, с всяко министерство преговаряме. Това отнема време. Там има и други нужди, които като седнат на масата и кажат добре, дай да преговаряме за моя бюджет, за
моя разходен таван, там вече е по-друга дискусията.

Парите ще бъдат в резерв за непредвидени и неотложни разходи на централно управление от правителството.

Значи, това, което сега, значи, което възникне в процеса на съгласуване на самата бюджетна процедура и което до момента не е оповестявано, са едни допълнителни средства в размер на 86 милиона, които ще се появят както в приходната част, така и в разходната част. В приходната част те се появяват по линия на търговията с емисии, въглеродни емисии, това са оценките на Министерството на околната среда и водите, а в разходната част ще се появят в подкрепа на енергетиката, а именно в подкрепа на промените, които се направиха в Закона за енергетиката по отношение на тази зелена добавка така наречена. Там ще бъдат пренасочени тези средства, за да може да бъде поет този ресурс. Това отговаря и на насоката на практика на самата програма, тоест продажбата на емисии може да се използва за зелени проекти, в случая да се финансира зелена добавка.

Това е извън заема, вие искате актуализацията и заради новопоявил се приход.

Да. Това е новопоявил се приход, който до момента се е натрупвал като приход, обаче не е използван по някакво предназначение. Той си е стоял като един фонд, като един резерв.

А как ще стигнат тези пари практически до зелената енергия? Нали се реши да не става през цената на тока, тоест...

То няма да стане през цената на тока...

...ще бъдат субсидирани производителите на зелена енергия ли отделно с тези 86 милиона?

Ами, на практика, да, ще се поеме част от цената на тока на този етап.

Като държавата ще плати директно на производителите.

Ами, това, да, ще е определена програма, в Министерство на икономиката.

За да се компенсира от...

За да се компенсира част от цената, да...

...намаляването на добавката за зелена енергия.

...промяната на цената, което, което е нормално на практика, тъй като самата насоченост на тези пари в Министерство на околната среда и водите е точно за това. Това не е някаква, нещо извънредно като идея или като невъзможност да се
прави.

Останалите пари изглеждаше, че ги, че са ви нужни, за да върнете ДДС на бизнеса.

Ние започнахме да връщаме активно ДДС на бизнеса и...

За първите 12 дни на юли над 400, направо 454 милиона лева...

Толкова, да. Обикновено средно месечно се е връщало по 460 милиона. Ние за първите 12 дни върнахме 454 милиона, от които 60 милиона е на малки и средни фирми, които са били пренебрегвани на практика, досега не им е обръщано достатъчно внимание, но това е ресурс, който им е необходим да движат нормалния си бизнес.

Логичният въпрос е, значи, има пари, защо да се взима заем? Или понеже знаете, че ще мине, убедени сте, че ще мине това в парламента...

Значи, някак си да се опитваме един нормален начин на финансиране да го натоварваме с толкова негативизъм не е най-доброто нещо, което можем да направим. Този заем като цяло е бил предвиден като възможност. Значи, никой не казва, че и предното правителство да беше останало, нямаше да вземе тези пари, тъй като гласуваният лимит за нов дълг през тази година, новоемитиран дълг, е 2 милиарда лева. Ние нищо повече не правим от това...

Защо трябва тогава пак да минете през парламента?

Защото 800 милиона от тези 2 милиарда лева, които са...

Вече бяха използвани покрай земеделските производители.

...един буфер, вече бяха използвани покрай земеделците, съгласен съм, Европейската комисия е превела парите, ние ще ги върнем на банките, които са взели този дълг, това е нормалният процес, но на практика то унищожава възможността да вземем нов дълг, който на практика много голяма част от него вече е взета през годината, извън тези 800.

Това е от регулярното взимане всеки месец, едни пари взимаш, други връщаш, облигациите...

От регулярните емисии на дълг, да. Календарът на емисии, той е, достатъчно по-рано се публикува. От регулярното връщане на дълг, тези пари на практика вече са използвани, като ние казваме имаме възможност този 1 милиард, ако се прецени, че ще натовари много вътрешния пазар, да бъде взет и под формата, от международните пазари, тоест като външен дълг.

Вестник "Сега" точно преди седмица под глава с големи букви - "Заради актуализацията на бюджета Орешарски манипулира данните за ДДС", като цитират първо Министерството на финансите, че невърнатият ДДС е 319 милиона лева, премиерът говори за 776 милиона, после става ясно, че в тази сума е било включено непросроченото невъзстановено ДДС, а и това според някои икономисти било манипулиране, за да излезе, че парите не стигат. А те казват стигат всъщност, защото още не им е дошъл падежът да се дължат от държавата.

Сега, или сме прозрачни, или не сме прозрачни. Значи, не може едно действие, което дава по-голяма прозрачност и по-добра отчетност по отношение на това колко държавата дължи като ДДС, независимо просрочено или не, да се каже, че е манипулация. Значи, манипулация няма как да бъде в тази ситуация, тъй като, да, няма и противоречие. Триста и деветнадесет към края на месеца е просроченото ДДС, което генерира лихви, да не забравяме и този важен момент. Миналата година тези лихви заради това, че държавата бави ДДС и не го връща навреме на бизнеса, са 25 милиона лева, тоест 25 милиона лева можело е да не бъдат похарчени, ако държавата своевременно си връща ДДС и си изпълнява своите задължения.

Това е повече от майчинските, срещу чието увеличение се обяви Симеон Дянков.

Абсолютно, абсолютно, абсолютно. Повече. Това е почти целият социален така наречен пакет, който беше финансиран чрез преструктуриране на бюджетите, който ние дадохме с идването си на власт. Тоест този социален пакет може да се финансира с тези лихви. Тази година само до май месец натрупаните лихви са вече 12 милиона и половина. Тоест въпросът е като цяло цялостната...

Стигаха почти до 40 милиона лихви.

Да. Цялостният въпрос по отношение на актуализацията дали трябва да я има е продължаваме ли политиката, която е водена досега - да бавим ДДС, да бавим разплащания към бизнеса, държавата да изглежда неефективен и недобър партньор като цяло на бизнеса, което между другото имаме този проблем не само във вътрешен план, но го имаме този проблем със задължения на някои държавни предприятия във външен план. На практика ние сме заличени от инвестиционната карта на Европа от страна на германските инвеститори. Това е случаят с вагоните на "Сименс", спира да се плаща този дълг, оттам нататък Германската агенция за инвестиционно застраховане поема дълга, тоест плаща го на "Сименс", оттук нататък вече задължението е към тази агенция, оттук нататък тя отказва да дава гаранции за инвестиции на германски инвеститори в България.

Те и ЕОН си тръгнаха.

Да. Е, как да имаме германски инвеститори в България, като на практика те виждат едно недобросъвестно поведение, едно неплащане на нормални задължения. Така че нещата не са само във вътрешен план, нещата се простират и във външен план. И въпросът е правим ли актуализация, за да можем да си плащаме навреме, или не правим актуализация, продължаваме да стискаме разходи, продължаваме да не връщаме ДДС и нещата продължават в икономиката да не вървят.

Да, обаче на връщането на ДДС се прави възражението, ако използваме заглавието на вестник "Преса" от вчера за това, че така с празни тирове се изнася ДДС, че ще занижите контрола, специално вестникът разказва за това как камиони излизат празни през границите с Гърция и Румъния, които заради това, че са вътрешни за Европейския съюз, не се контролират добре. Води се, че са продадени несъществуващи домати примерно в Гърция или в Румъния, или другаде в Европа, представя се на България фактура и вие възстановявате това ДДС. В ентусиазма да бъдете добри с бизнеса как ще осъществявате контрола?

За това си има контролни механизми - Национална агенция по проходите, за които... описаният случай не е някаква новост. Това няма общо с това, което казваме, в смисъл няма ентусиазъм да върнем всичко, да върнем непроверено ДДС, но това няма и общо с темата дали трябва да обявим колко са задълженията на държавата по отношение на ДДС. Това, което правим там, и то го направихме съвместно няколко ведомства, с Министерството на земеделието, с НАП, с митници, с МВР, това, което направихме, са тези проверки по гранични пунктове, проверки на това какво се случва най-вече по отношение на вноса на храни. Между другото там за известен период се наблюдаваше един странен ефект, тоест цените на едро, да кажем на доматите, нараснаха, цените на дребно по пазарите намаляха. В смисъл точно по линия на този контрол и по линия на факта, че започва контрол и по веригата, тоест как се формира тази цена. Това, което е по-важно, ще бъде обявено през следващата седмица, ако не се лъжа, във вторник, е, че ние направихме една работна група, която ще се занимава включително и с вътрешнообщностните доставки, тези, които казвате, към Гърция и към Румъния. Там има един румънски модел, който ние ще използваме, това ще бъде обявено наред с редица други мерки, които ще са в подкрепа намаляване на административната тежест на бизнеса по отношение на взаимоотношенията им с данъчните администрации, възможности за опростяване на процедури и възможностите за една нова философия на данъчната администрация, в която тя да не бъде обвинявана в административен натиск и произвол, а напротив, тези проблеми, които възникват, да се чистят навреме. Значи, във вторник ще имаме заместник-министър Людмила Петкова - специално ще обърне внимание на този въпрос.

С едно изречение какъв е моделът, румънският, като същина...

Значи, ние възнамеряваме да създадем една нова дирекция в Националната агенция по приходите, която да се занимава точно с този проблем, с вътрешнообщностните доставки и възможностите да се контролира по-добре това фиктивно ДДС. Моделът е по-добър контрол при влизането на това превозно средство, да се поставя допълнителна пломба. То да се пренасочва към данъчен склад, да бъде проверявано, когато попада в рискова категория, за да избягваме това празни тирове просто да начисляват ДДС. Но тя ще го обясни по-подробно, когато във вторник, когато даде пресконференция по този въпрос.

Посочихте като аргумент за нуждата от промяна в бюджета доверието. Примерът с германците, но Стив Ханке тази седмица казва, ще го цитирам точно: "Направо бих уволнил финансов министър, който ми предложи едновременно увеличение на дефицита и нарастване на дълга, защото рейтингът на България ще бъде понижен, реномето на България ще бъде разрушено."

Значи, хубаво е да се говорят принципни неща, които изхождат от икономическата теория, а и от известен опит, който се има в тази област, но, за да се говорят намясто и точно, трябва да се познава конкретно цялата ситуация. Значи рейтингът - ако се върнем към рейтинга, имаме потвърждаване на кредитния рейтинг от страна на агенция "Фич" тази седмица. Агенция "Фич" е агенция, на която ние не плащаме за това, че тя присъжда рейтинг на България. Значи, там договорът беше прекратен по времето на министър Дянков. Ние вече не й плащаме, тя продължава да ни наблюдава. Там е избегната възможността за този конфликт...

Да не би да очакват да си подновят договора с България?

Не, нямат такива очаквания, такива разговори не сме водили с тях за подновяване на договора, те продължават, тъй като България е страна - членка на Европейския съюз, продължават да ни следят, да присъждат рейтинги. Както видяхте, там нямаше нищо драматично в тяхната оценка, даже напротив, там имаше едно признание, че имаме едно технократско правителство в България. Това беше написано дословно в това, което те посочиха като пресссъобщение. И там рейтингът беше потвърден, беше потвърдена и перспективата. Така че тази част от обвинението, въпреки че те дойдоха в момент, в който вече беше ясно, че ще има актуализация и тези неща им бяха разказани и на тях.
Логиката е, че когато взимаш заем, инвеститорите също се притесняват, намаляват инвестициите, увеличават се лихвите по кредитите и облигациите. Това е логиката не само на Ханке, и редица български икономисти го изтъкват като аргумент.

Да, това е в общия случай, но тук трябва да имаме предвид каква е конкретната обстановка по финансовите пазари и от какво ниво на дълг тръгваме. Тоест нивото на дълг в България е достатъчно ниско, че да може да се позволи един заем, допълнителен, който обаче, както казваме, това е... значи, този заем така или иначе е бил предвиден в плановете на правителството, ако имаме предвид общия лимит на дълга - 14,6 милиарда. Повтарям за пореден път, че този лимит няма да бъде надхвърлен. Тоест ние не увеличаваме потенциалната задлъжнялост на икономиката, да го кажем така, в рамките на тази година. Тя остава същата, остава 14,6 милиарда. Така че ние не взимаме повече от това, което така или иначе е било предвидено, че може да бъде вземано. Оттук няма драматична ситуация, в която да говорим за прекомерно увеличаване на дълга или каквото и да е било. Освен това, както казах, част от този заем, част от това финансиране, нормално, ще бъде използвано в началото на следващата година, когато, ако не се лъжем, имаме 400 - 500 милиона плащания по външния дълг, т.е. по дълга. Така че ние ще ги вземем, но ще ги вземем малко по-рано, за да може следващата година в първите месеци, когато разходите са повече от приходите, когато се генерира дефицит, тогава да не натоварваме допълнително фискалния резерв. Защото това, за което не беше мислено през тези години, е за нивото на този фискален резерв и как този буфер... значи, от една страна заемът, ако имаме задлъжнялост 60 - 70 процента от БВП, всеки нов заем наистина би предизвикал подобни опасения. Когато имаме 16-17 процента задлъжнялост от БВП, това не е случаят. Това, което гледат инвеститорите, което гледат същите рейтингови агенции, е нивото на този фискален резерв в Българска народна банка основно. И като го видят, че то намалява, тогава е много по-голяма вероятността да ни намалят кредитния рейтинг, отколкото, ако вземем малко допълнителен заем.

Има и една друга логика, в другата крайност, ако залюлеем махалото, която смята, ако вземем за пример известната история с Чаушеску, който докара до глад народа си, но само и само Румъния да няма дългове, та има и такива в България, които казват, че тези пари трябва да бъдат взети, включително и за да бъдат дадени пряко за социални плащания. Например коледни добавки върху пенсиите. Правите ли такива сметки?

Не, категорично тези заеми няма да бъдат взимани за подобен тип доплащания и за финансиране на социална програма. Тези заеми, както казваме, това е част от нормалното финансиране на държавата. Оттук нататък няма да залитаме и в тази крайност включително, т.е. няма как да обвържем този заем с едно изплащане на коледни добавки или на каквото и да било. За всяко следващо плащане, което се налага извън тази актуализация, както казах, ние приоритизираме разходи, опитваме се да накараме и самите министерства да оптимизират своите разходи, за да намерят съответния резерв да финансират и други нужди, тъй като има и други недофинансирани системи. Пример - това, което е информация от Министерството на земеделието, че в Селскостопанската академия заплатите са предвидени да стигнат отново до края на септември, но предни години се оказва, че са намирали резерви да финансират останалата част от заплатите. Това не е правилно, тези заплати трябва да се бюджетират изначално, но тази година поради ситуацията... също нашият съвет там е: оптимизирайте разходи, търсете резерви и платете на хората. Но ние нямаме намерение, категорично го казвам, да вземем дълг, за да финансираме някаква разточителна социална програма.

Коледни добавки за пенсионерите от това, което казвате, няма да има? Въпреки настояването, и то е логично настояване за един министър на социалната политика.

Аз в чисто човешки план, тъй като се грижа за пенсионер...

Между другото, за втори път казвате - човешки план, което ние бяхме отвикнали да чуваме в разговор с предишния министър, имам предвид Симеон Дянков.

Ние преди всичко трябва да сме хора, а оттам нататък сме министри или каквато и да било позиция. В чисто човешки план, тъй като се грижа за пенсионер, знам колко е тежко тяхното състояние и лично аз, независимо че това не е нормалната позиция на финансов министър, нямам нищо против, ако има ресурс, да се дадат тези коледни добавки. Но затова се надявам, че, затягайки работата на приходните агенции, генерирайки допълнителни приходи по начина, по който сме тръгнали да го правим, това ще даде възможност... или пък оптимизирайки разходите, това ще даде възможност наистина да дадем на тези хора една коледна добавка, да се почувстват малко по-щастливи на коледните празници. Но към момента... затова и съветът ми към министрите, и аз съм готов, и работя включително по редица проблеми с всеки от министрите, да оптимизираме разходите, за да намерим резерви за подобни дейности. Но към момента актуализацията не предвижда коледни добавки.

От 1 октомври ще се вдигне ли минималната работна заплата?

Към момента минималната работна заплата не е въпрос на желание само на правителството или нежелание да се вдигне, това е въпрос на диалог в тристранния съвет.

Работодателите възразяват, бизнесът възразява, че заради такъв тип увеличение трябва да съкращават персонал.

Националният съвет за тристранно сътрудничество не функционира още и това решение е в неговите прерогативи. Тоест там, ако се постигне консенсус, ще имаме увеличение на минималната работна заплата. Към момента не виждаме условия за постигане на този консенсус и подобно увеличение не е предвидено в актуализацията на бюджета. Значи, неувеличението на минималната работна заплата не е чисто фискален проблем, той наистина е проблем на общото икономическо развитие, тъй като изчисленията на експертите в Министерството на труда и социалната политика показват, че, да кажем, едно увеличение на минималната заплата с 30 лева би донесло допълнителни 5 милиона лева на бюджета. Тоест там те казват - ето, това няма фискална цена, не натоварва допълнително бюджета...

Имате предвид данъци и осигуровки...

Да, данъци, осигуровки и т.н. Но, разбира се, другата гледна точка, която е на работодателите, те казват - да, това няма пряк фискален ефект, по този начин разгледано, но на нас ще ни се наложи ние да освободим хора, които в момента поддържаме на минимална работна заплата, ако тя се вдигне, и тогава вие ще трябва по линия на обезщетение за безработица да им платите. Ако чисто фискално мерим нещата, тогава пак могат да възникнат разходи, но тук трябва да гледаме и върху икономическото отражение на подобно увеличение на минималната работна заплата. Вече тази година имаше увеличение на минималната работна заплата, вероятно от следващата година също ще има, така че тази стъпка от октомври най-вероятно няма да бъде направена.

От кого България ще вземе заема?

О, това е въпрос на пазарни анализи. Мисля, че, давайки възможност да бъде взет част от ресурса и от чужбина, ние си осигуряваме една гъвкавост. Няма да претоварим българския пазар, ще му дадем възможност със свободния ресурс, който има и който не е малко... между другото самият български пазар е заинтересован да има повече емисии на дълг, тъй като в момента това е един от основните му източници на инвестиране. Но тъй като ние не искаме да пречим на икономическото развитие, искаме да дадем възможност банките да кредитират бизнеса, няма да ги претоварваме.

От чужбина ще вземете.

Ще балансираме нещата, така че да има и за българския пазар, но да има и за чужбина, и да не сме зависими нито от българския пазар, нито от чуждестранния.

Международният валутен фонд участва ли в потенциалните източници на такова финансиране? Седмицата дава интересни примери все около нас. Румъния обявява, че ще взима нови от три до пет милиарда евро. Те вече веднъж взеха 20 2009, после още 5 през 2011. Унгария пък кани Международния валутен фонд да си събира багажа, да закрива представителството си до края на тази година в Будапеща, щяла да си върне предсрочно парите и не ще да ги чуе. Ние кой от двата модела ще прилагаме?

Да, примерите за Румъния и Унгария са красноречиви. И е въпрос на гледна точка и на отношение. Това, което аз си мисля, значи, ние категорично към момента нямаме намерение да търсим официално финансиране от страна на Международния валутен фонд. Но това, което аз си мисля и като цяло според мен е отношението към Международния валутен фонд в България - че то не е негативно. Тоест ние имаме един хубав пример, който, с участието на Международния валутен фонд ние въведохме валутния борд в България, те ни подкрепиха в началото тогава, когато имахме нужда от този ресурс. По-късно благодарение на добрата фискална и дисциплинирана фискална политика, най-ясен пример за което беше правителството, в което министър на финансите беше Пламен Орешарски, тогава натрупахме един фискален резерв, който даде известна глътка въздух и през годините на кризата. И четири милиарда близо от този резерв бяха усвоени, за да може да бъдат посрещани нуждите на бюджетния дефицит. Така че към момента смятам, че този буфер все още съществува. Към момента нямаме проблеми с нормалното управление на ликвидността на бюджета. И няма основание да смятаме, че се нуждаем от подобен ресурс от Международния валутен фонд, още повече, както казах, дългът ни е нисък, ние стоим добре на пазарите. Така че това няма да се случи. Но това не означава, че трябва да задраскаме, както това беше направено от предишното правителство, възможността за финансиране от т.нар. официални кредитори, тоест международни финансови институции, примерно Световната банка. Знаем, че тя дава известни ресурси, когато се правят реформи, може да мислим в тази посока, въпреки че нямаме такова правителствено решение, просто го споменавам като една възможност. Не трябва да се лишаваме от възможностите, които така или иначе ни се предоставят. Но въпреки че с Международния валутен фонд едно споразумение, знаем, че се приема по-тежко вече, тъй като то налага някои конкретни условия, които трябва да бъдат изпълнявани и около което може да се вдигне излишен шум, че това е много вредно за съответната икономика и пред кредиторите. Към момента нямаме намерение да го правим. Така че този въпрос не е стоял нито в срещите с фонда, които бяха наскоро в мисия, нито ще стои, когато дойдат за т.нар. артикъл 4 през септември или октомври.

Но няма и да го гоните като унгарците.

Естествено, че няма да го гоним. Фондът е един нормален партньор. Фондът дава своето виждане за ситуацията, дава своите съвети. И фондът, както казах, като имидж е добре приет в България.

А конкретна реформа, за която се търсят пари в момента, например от Световната банка, какво става със заема за БДЖ?

Там трябва да се обърнете към транспортния министър като цяло...

Но не е дневен ред.

Не е на дневен ред, тъй като там се мисли...

Защото щяхте да знаете.

Да, така е, това минава задължително през Министерство на финансите, разбира се. Там това, което се мисли, е в посока преструктуриране възможностите за освобождаване от ненужни активи, които не са свързани с пряката работа, за да се генерира един ресурс, да могат да започнат да се плащат задълженията. И оттам нататък вече да се мисли дали ще е в посока приватизация, дали ще е в посока някакъв, такъв заем за укрепване. Но в момента разговорите с Министерството на транспорта продължават, за да намерим първоначалния от тази ситуация, да го кажа...

Министърът на транспорта една интересна идея разви в това студио, че нищо не налага управлението на влаковете да се намира в топ центъра на София в много скъпа сграда, като то логично е да бъде на гарата...

Да, за това говорим, че има активи, които са трупани с активи и които, но най-добре е той да прецени и той да каже кои са, от които можем да се освободим, за да финансираме, да започне да си плаща БДЖ задълженията.

Още за възможна алтернатива. Георги Ангелов от "Отворено общество" настоява на това, че вие трябва да съберете тези пари от данъци, от мита...

Така е.

Казва "служебното правителство постигна подобрена събираемост", защо вие не продължите, служи си с конкретни числа.

Значи, аз в задочни диалози няма да влизам, дали е подобрена събираемостта или не. Въпросът е, че нищо не изключва от нашите действия това, че ние ще събираме повече. Ние го показваме с действията си и с тази работна група, която ще постигне конкретни резултати и която е направена с бизнеса, със синдикати, със заинтересовани страни. Събираме идеи, оглеждаме ги внимателно. Голяма част от тях ще бъдат реализирани и те ще доведат до един по-добър климат и една по-добра събираемост.

Новият...

Другото, което правим, е, че има едни 540 милиона ДДС, данъци, които са декларирани, но не са платени. Провеждат се срещи с тези, които ги дължат, за да се намери един нормален изход от ситуацията. Част от тях могат да се разсрочат във времето, но поне да започнат да се плащат. Друг пример от вчера - как недоброто планиране и недобрите действия по отношение на данъци могат да доведат до това, че тези данъци да станат неплатими и сега да трябва да търсим решение и за натрупаните задължения, и какво да правим занапред. Университетите, както знаете, час от тях управляват общежития, студентски общежития, нормалната практика по отношение на данък сгради и такса смет беше те да се считат за жилищни сгради, защото там живеят студенти освен това те имат и социална функция. Промяната, която е направена преди 2 години, е тези сгради по отношение на това данъчно третиране да бъдат приравнени на производствени сгради. Оттук нататък на един университет, който е имал задължение 100 хиляди лева за данък сгради и такса смет, които е можел да обслужва и да плаща нормално, изведнъж тези задължения са скочили на 650 хиляди лева, тоест 6 и половина пъти повече, вследствие на което университетът е спрял да ги плаща, защото няма тези пари. Вследствие на което много университети са спрели да си плащат тези задължения и вместо да влизат тези 100 хиляди лева от всеки университет, излизат.

Ами 100 хиляди, да.

100 хиляди... да, това са все пак няколко общежития 100 000. Вместо да влизат тези 100 хиляди лева от всеки университет, по отношение на тези данъци, в момента там не влиза нищо. И оттук нататък въпросът е, трябва ли да слагаме данъците на такова ниво и да ги правим чисто процедурно и законодателно такива, че да не са платими. Не трябва. Е, няма как.

А подкрепяте ли новия шеф на ДАНС господин Писанчев, който обяви за приоритет на службата си да събира приходите, да помага за събиране на приходите.

Да, да помага, да, да помага по отношение на неща, които са свързани с криминално отношение по отношение на криене на данъци и т. н., да, там той има своето място ние вече се видяхме няколко пъти, провеждаме разговори, ще работим в сътрудничество там, където е необходимо. Все пак основната роля по отношение на събиране на приходите имат приходните администрации и те трябва да си я вършат добре.

Ще сменяте ли шефа на Националната агенция по приходите?

Не, шефът на Националната агенция по приходите няма да бъде сменен, на него му е даден шанс, той има доста добри идеи как да подобри ситуацията, стратегия какво да направи, на него му е даден шансът, и аз стоях твърдо зад него и го подкрепям в идеите му и намеренията му да събира повече и по начина, по който ще го прави, но този начин не е грубият натиск, който е налаган, този начин е едно по-нормално отношение към субектите, които трябва да плащат данъци, което не изключва те да си го плащат навреме, значи, те ще трябва да си плащат навреме. Както казах, ние вече преговаряме в един ускорен порядък с тези, които дължат най-много, за да видим на, какво се дължи, да видим как може да тръгне събирането на тези данъци, така че, аз стоя зад него той има кредита ми на доверие, оттук нататък вярвам, че той ще се справи със ситуацията и ще успее да навакса това изоставане в приходите, тоест това не изключва... значи това, че правим актуализация няма нищо общо с нашите усилия да събираме повече приходи. Значи, актуализацията е направена на такова ниво, че тя поставя... продължава да поставя напрегнати цели на данъчната администрация и не ги освобождава от отговорността, нито от напрежението, което е върху тях да събират повече приходи.

Кога ще бъде обявен конкурсът за нов шеф на митниците?

Конкурсът ще бъде обявен, когато се уверим, че здравословното състояние на господин Ваньо Танов позволява да го освободим.

Имате чисто трудовоправен въпрос.

Не, не е толкова трудово правен, той е назначен по такъв начин, че това не стои толкова от трудовоправна гледна точка, по-скоро отново стои от едно нормално отношение към него.

Други възможни приходи тази година - от приватизация например, от концесии нещо виждате ли нещо забележимо?

Не, към момента това, което казахме, този допълнителен ресурс, който ще бъде отчетен по отношение на тези зелени емисии, тоест въглеродни емисии, е такъв допълнителен приход, който ще влиза в бюджета. Като цяло, разбира се, там, където е възможно, ще бъдат отпускани концесии, доколко са значими - това е въпрос все пак повече към министъра на икономиката, тъй като те са в неговия ресор... Приватизация... Ако предприятията, които трябва да се приватизират, са в състояние, което позволява да се вземе една достойна цена за тях - да, но да се приватизират на всяка цена няма смисъл, тъй като така ще създадем проблеми на потребителите на техните услуги, ако приватизираме едно предприятие в недобро финансово здраве, изведнъж се качат цените, то да се подобри, без да е помислено какво ще е дългосрочното отражение.

Вече работите по бюджет 2014, нали?

По бюджет 2014 има някаква база, която е поставена с одобряване на тригодишните разходни тавани така или иначе на средносрочната фискална рамка...

Готов ли сте да му дадете име?

Не.

Философията, която ще обобщава...

Не. Към момента е рано да му давам име.

Дянков го наричаше постна пица, нали...

Не, не, такива сравнения аз няма да си позволя да правя по отношение на нещо, което е много сериозно и което трябва да покаже ясно каква политика ще бъде водена. Към момента гледаме да изчистим ситуацията с бюджет 2013, да стъпим на една основа, която е по-ясна, по-прогнозируема и която да даде възможност за този хоризонт, който ни трябва занапред, но категорично бюджетът няма да е бюджет на недофинансирани системи.

Тогава дискусионни въпроси около бъдещето на някои данъци, първо по-глобалният въпрос ще премахнете ли единната сметка, така че бизнесът да може да сочи за какво плаща.

Това е друг въпрос. Там ще бъде дадена възможност, там се говори активно с тях и това скоро ще бъде обявено, с бизнеса се говори активно с тези, които имат най-големи проблеми с единната сметка.

Да, защото се оказват, примерно първоначално, после това го промениха, здравно неосигурени се оказват хора, защото им взимат парите за глоби, а те нямат намерение да ги плащат тия глоби.

Може би ще им бъде дадена възможност да си избират дали плащат данъци, дали плащат осигуровки, но няма... Значи, единната сметка трябва да остане. Тя е нещо хубаво, за да може да се следи колко пари влизат, как влизат и да може за
бизнеса да е лесно, това да става с едно нареждане платежно. За съжаление моят прочит на ситуацията е такъв, че това по-скоро го разглеждам като един пилотен проект, който не е добре обмислен, но изведнъж е приложен на практика. И това създава проблемите, тоест избързало се е с неговото прилагане. можело е още малко да се обмисли чисто софтуерно, да се даде тази възможност да получават навреме информацията точно за какво са платили, за да не бъдат изненадани и самите те, но така или иначе той е вече приложен и в движение трябва да го оправяме. И ние действаме в тази посока, но единната сметка ще остане като философия и замисъл, тъй като според мен тя от тази гледна точка е полезна.

Данъкът ще остане 10 процента следващата година?

Данъкът ще остане 10 процента. Да, така е.

Дори не мислите заради недостиг да го вдигнете на 12 например?

Не, към момента няма такива планове.

Да правите двете ставки, каквито имаше предложения в предизборната кампания. 10 процента данък в България 2014?

Да.

Нов данък ще има ли върху преводите към офшорни зони - 15 процента предлагат БСП и ДПС.

Работим активно по този данък. Останали са някои, те не са подробности, важни неща за доизчистване по отношение на гарантиране все пак на нормалните търговски практики там, където са си нормални потоци, но така или иначе чуждестранен инвеститор, да кажем, или доставчик на важни суровини е избрал тава да става през офшорна компания, там един такъв данък би натоварил българския потребител, да кажем, на тези суровини, би качил цената им и това би се отразило и на пазара, тоест мисли се по тези неща. Имаме намерението да го приложим този данък, съвместно с бюджетна комисия се мисли по този начин... за този данък.

Всъщност България е, казано в кавички, офшорна зона за Европейския съюз. Кипър например, който се уж води такъв, доколкото аз знам, е с 12 и половина данък печалба, така че това е много интересна дискусия в България срещу офшорките, при положение че самата България се опитва да пробива в бизнеса, като предлага по-ниски дори от офшорни данъци.

Не бих казал, че сме офшорна зона. Просто философията на данъчната система, която беше възприета и която за радост не беше развалена от предходното правителство, е, че ние да заложим на ниски данъци, тъй като те съответстват на нивото на икономическото ни развитие, на необходимостта...

Ами това правят и офшорните зони.

Офшорните зони го правят от малко по-друг характер, тоест да привлекат каквито и да било инвестиции, а при нас не е такъв случаят. При нас е ясно, че тази икономика има нужда от капитализиране, има нужда от инвестиции, обновление на капиталовата база като цяло, на машини, съоръжения, предприятия и заради това данъците са по-ниски. Просто такава е философията - опростена данъчна система, която да не създава излишна тежест върху бизнеса и да може да се развива държавата икономически напред.

Имате ли вече резултати от обявената на 19 юни от вас проверка на българските собственици в офшорни зони? Точно Кипър щеше да бъде първият, който да питате.

Информация по отношение на взаимоотношения с офшорни зони има в Националната агенция по приходите, но тя е данъчна тайна на практика. Към момента търсим начин да видим какво точно може да бъде обявено от тази
информация.

Например вероятно обща сума може да бъде обявена.

Вероятно това ще го обсъдим с експертите. Така или иначе работим по този въпрос, но ние работим по този въпрос по линия на този данък, за който споменахте, тоест да видим занапред какво правим, как от това могат да бъдат генерирани допълнителни приходи, но иначе дори и аз като министър нямам право по линия на тази данъчна тайна да съм запознат с това кой точно какви офшорни сметки има.

Подкрепяте ли забрана офшорни фирми да участват в приватизацията, да участват в капитала на банки, на пенсионни дружества по повод на актуалния въпрос сега за евентуална смяна на собствеността на пенсионноосигурителната компания "Доверие", на медии да не могат да участват в капитала?

Това, което подкрепям, е да е ясно при всички тези случаи кой стои точно зад тези капитали и какъв е произходът на капиталите. Да говорим за чисти пари, да избягваме възможности за пране на пари, за неясни капитали, особено както е в случая с "Доверие", да става въпрос за управлението на един такъв голям публичен по характер ресурс, независимо че това са пари  на лицата.

В момента четох, че също капитал или част от капитала е собственост на офшорна фирма...

Да, но там се, там се знае...

...даже по ваше време е станало, когато вие ръководехте Комисията за финансов надзор.

Това е, това е, да, това е в правомощията на зам.-председателя на комисията, който отговаря за това направление, тъй като комисията е колективен орган, но там си има и конкретни направления и отговорности, но там е ясно кой е. Това е "Виена иншурънс груп", които са добре известни, които са на този пазар от много години, така че, независимо че се води офшорен капитал, е ясно с кого се преговаря в момента за продажбата на тази компания и че това е компания от бранша, така да се каже. Оттук нататък вече в сегашната сделка са възникнали неясноти, но Комисията за финансов надзор, както става ясно и от изявленията на нейния председател, внимателно следи ситуацията, ще видим какви резултати ще бъдат постигнати. И между другото купувачът, който и да е той, трябва дори и в предварителен порядък да уведоми комисията за намеренията си да придобие съответната компания. А ако не го направи в нормалния за това срок, преди да е сключена де факто сделката, той подлежи на санкции, но това вече е в правомощията на комисията, тя е независим орган и аз, както заявих и в парламента, тъй като съм бил и от тази страна на масата, тоест в качеството си на председател на Комисията за финансов надзор, знам какво е държавата да се опитва да ти се меси в работата и да те натиска, така че категорично това няма да бъде моето поведение и моята философия на отношение към комисията.

Е, вие бяхте в ранния период на Симеон Дянков председател, нали?

Да, аз бях в ранния период на...

Тоест той ви натискаше, така ли?

Абсолютно категорично.

Натискаше ви? Как?

Абсолютно категорично. Имаше натиск...

За какво ви натискаше?

Имаше натиск на фиска, спрямо моята работа. Примерът е ясен, той е недвусмислен, как вечерта, преди да бъде внесен, на практика преди да бъде гласуван в Министерски съвет бюджетът на държавата и после внесен в Народното събрание, става въпрос за 2010, бюджетът на комисията беше намален с 40 процента, въпреки че имаше преди това разговори в Министерството на финансите, в които ние се споразумяхме колко да бъде този бюджет. Аз знаех, че е криза в държавата, нямах нереалистични искания, не ми беше удовлетворено искането, което имах за бюджет, но разликата беше нормална за подобна ситуация. Споразумяхме се на този бюджет, разписан по отделни пера, споразумяхме се за ангажименти, които аз ще поема, така че да се вместя в този бюджет, и нещата изглеждаха нормални. Тогава, за да навлезем в цялата ситуация в малко повече подробности, виждам, че ви е интересно, тогава излезе едно интервю, което се забави по някакви причини, във вестник. В това интервю...

Ваше интервю?

Мое интервю. В това интервю аз казвах - не съм съгласен Комисия за финансов надзор да бъде, да се влее в БНБ, тоест да престане да съществува, да се влее в БНБ. И изложих своите аргументи за това. Това да се влее в БНБ, тази идея беше пак с идеята да бъде сменено ръководството на комисията с политически по-удобни...

Това пак на Дянков са били идеи?

Да, това си бяха на Дянков идеи, като... може би не само на Дянков, такова е било отношението просто, чисто политическо, към това, че не са назначени в ръководството на комисията тогава от управляващата партия. Излезе това интервю, след това стана промяната в този бюджет, което категорично такава рязка и изненадваща промяна ме постави в много сложна ситуация, тъй като от 1 януари следващата година, значи, бюджетът се приема през декември, 1 януари следващата година, включително и беше сериозно намален и бюджетът за заплати, което означаваше съкращение на персонал на хора, на експерти, които са експерти, специализирани в тази област те не са много на брой, специализирани в тази област. Въпреки това, въпреки този намален бюджет успяхме с останалите членове на комисията тогава да се справим със ситуацията. Съкратихме много разходи. Аз го давам това за пример и на сегашните министри. Комисията е в частна сграда по някакви причини. Плащаше наем. Наемът беше намален от над 900 хиляди лева годишно на 630 хиляди лева годишно, тоест с една трета. Разходите за почистване, разходите за поддръжка на информационни системи, разходите за охрана, това са все обществени поръчки, бяха намалени с по 25 процента. Това е маржът, който е възможен за намаляване в такива случаи, и не само оттам. Тоест отделно беше съкратено, бяха съкратени експерти някъде от порядъка... комисията беше с щат 240, след като си тръгнах, бяхме стигнали до 190. Като щатът, който заварих, като отидох там... или малко над 190, беше пълен, тоест нямаше свободни бройки. Тоест това също го направихме. И за отбелязване е, че го направихме по начин, съдът после не върна на работа нито един от съкратените. Тоест процедурата беше спазена изрядно, както си е по кодекс, както си е по нормалното законодателство.

Всичко това заради едно интервю.

Не...

Думите имат велика сила.

Не, това не е само заради едното интервю. Интервюто може би е било конкретният повод да се задвижи по-бързо машината. И другото, което е важно, добре, намален е бюджетът. Няколко дни след като ме сменят, има актуализация на бюджет 2010 в парламента, в който бюджетът за второто полугодие вече на подобрената комисия, с ръководството, което трябва да бъде според управляващите, се удвоява на практика за второто полугодие. Тоест цялата тази дисциплина, цялото това съкращение на разходите в първото полугодие, което направихме, за да ги вкараме в тези бюджетни рамки, изглежда безсмислено, след като бюджетът се удвоява за следващото полугодие. Но това е показателно за философията на бюджетиране като цяло през тези четири години, защото комисията не беше единственият случай в тази посока, имаше и други.

Моля за кратки отговори на ясни въпроси, които са актуални. Подкрепяте ли отпадането на данък лихва догодина?

Все още не мога да кажа.

Е, нали всички изговорихте толкова приказки каква глупост е направил Дянков с този данък, а сега не може да кажете.

Това все пак е източник на приходи към момента. Знам, че ще има сериозна дискусия по този въпрос. Като цяло не смятам, че е добре обмислен този източник на приходи. Но за да го отменим, трябва да видим, първо, колко ще съберем тази година, те няма да са много, и с какво можем да ги заместим. Не съм против да го отменим.

Националната пациентска организация иска ДДС върху лекарствата да падне - в пряк ефект и за бюджета сто милиона лева за Националната здравноосигурителна каса.

Няма да падне ДДС върху лекарствата.

Нито въобще, както те искат, нито като ставка.

Не. Няма да падне.

Ясно, така.

Няма да пробиваме данъчната система по такъв начин. Имаме единна ставка и ще я спазваме.

ДДС върху даряването на храни. България впрочем е страна, която хвърля храна, достатъчна да изхрани един голям гладуващ народ в Африка...

Трябва да търсим механизми, които да не минават през данъчната система, за да не хвърляме храни.

Ама не, то, ако бракуваш храната и я хвърлиш на боклука, за данъчните си о`кей. Но ако я дадеш да я изяде гладен, данъчните те карат да платиш. То това е проблемът и всъщност много държави в Европа...

Тя храната е платена вече, в смисъл...

Въпросът е с данъчните кредити, какво става с ДДС...

Ама тя е платена.

Тя е по-изгодно...

Тя е платена, ДДС-то вече е внесено.

За веригите е по-изгодно да бракуват, вместо да даряват.

Това, отношението на веригите и тези, които...

Или на ресторанти...

...са им доставчици, е малко по-друга тема.

"Не" казвате и на това. Без данък за фирми и граждани върху дадени от тях пари за спорт - идеи в "24 часа" тая седмица.

Не.

Не. Здравната вноска увеличена с един процент за стоматологична помощ за деца. Миналата седмица като идея от здравния министър, която сама не си вярваше...

Тази идея трябва да бъде допълнително обсъдена. Ако има някакво увеличение на здравната вноска, въобще ако се налага, може да е само по посока създаване на някакви частни здравни фондове или нещо подобно, но към момента няма такива планове.

Автоматично увеличаване на пенсионната възраст при увеличаване продължителността на живота - идея на Йордан Христосков.

А при намаляване на продължителността на живота трябва ли да имаме намаляване на пенсионната възраст?

Вие кажете. А, вие смятате, че и дотам ще се докара България, да намалява.

Ами, аз не съм сигурен, че в последните години продължителността на живота наистина се увеличава, като знам състоянието на здравеопазването, на грижите за възрастните хора и като цяло на ситуацията. Така че автоматизмът... между другото всички казват - трябва да има автоматична формула за минималната работна заплата, т.е. да нямаме политическо решение. Добре де, ама тази автоматична формула, ако посочи намаляване, намаляваме ли минималната работна заплата? Това е същото.

Идеи в банковата сфера - ако кредитът е над стойността на ипотеката, продават единствен имот на семейството и после банката продължава да си търси остатъка от дължимите пари - идеи на депутати от левицата, мисля, че и от ДПС, да не може банката да...

Да, тази идея не е лишена от логика, но трябва да бъде обсъдена и със самата банкова система, да се прецени акво какво ще е отражението и как точно да изглежда. Към момента Министерство на финансите не е част от този разговор.

Изобщо да не ви питам...

Към момента да.

...дали банките да събират вземанията си като държавата, както досега.

Не, не, ние не се месим във взаимоотношенията с банките към момента. Нали, там...

Извънсъдебен орган за банковите...

Това е хубаво, това е хубаво. Може да бъде приложено.

Ако банката вдигне едностранно лихвите, клиентът да може, без нищо да дължи на тази банка, да си плати до момента и да отиде в друга банка.

Това е... това, да, това е въпрос на договорни отношения, но пак е в цялата тази област на разговори с банките, в които, както казах, Министерство на финансите към момента не участва.

Няма време за големия разговор за европарите...

Ще го направим друг път, да, предлагам да го направим...

Да, но последно, очертава се... преди няколко месеца предишното правителство тук обясняваха, че те са договорили най-доброто за България, повече от всички други, а вие сега обяснявате, че...

Мисля, че вчера премиерът беше пределно ясен в парламента, всички имаха възможност да чуят тази дискусия и да разберат точно за какво става въпрос. Няма да коментирам думите на премиера. Той е много добре подготвен по темата и много добре я обясни в парламента.

Какъв хоризонт виждате пред правителството, в което участвате, на фона на протестите под прозорците на Министерския съвет?

Това зависи от самите нас. Ако продължаваме да работим ежедневно, както е сега, да подобряваме ситуацията, да сме диалогични със заинтересованите страни - бизнес, граждани и т.н., и да се вижда, че ние сме за прозрачно и открито управление, в смисъл действията, които предприемаме, са насочени не към лобистки, прокарване на лобистки поправки, както имахме над 65 закона в предишния парламент, а напротив, да подобрим тази ситуация, от това ще зависи и колко ще управляваме.

Пишели сте нов екшън план, включително... новината от тази сутрин на "Дарик нюз" е тази. За колко време е той, понеже колебанията са дали е за шест месеца, дали е за година?

Като го оповестим, тогава ще стане ясно, но това са...

Но потвърждавате, че пишете?

Това е програмата на правителството, която се доработва и ще й бъде даден финален вид, за да се разбере по-глобалната картина на всички реформи, които смятаме да направим.

Днес ставате на 37, нали?

Да, така е.

Честит рожден ден!

Благодаря.

Баща ми в такива случаи казваше - каквото си си пожелал, да те стигне. А вие какво си пожелавате?

Аз си пожелавам намеренията, с които влязох в тази власт - да бъда честен, открит и отговорен, да успея да ги изпълня и наистина след мен да оставя ситуацията в публичните финанси по-добра и икономиката отново да заработи.