Министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева в интервю за в. „ Монитор“

Д-р Андреева, кои бяха първите три неща, които успяхте да свършите за месец и половина от избирането ви за здравен министър?

Първото, което направихме, е да преразгледаме спешната помощ. Там работим в няколко основни направления. Променяме наредбата за спешната помощ, като в новия документ ясно ще бъде регламентирано какво е спешност и какво е неотложност, при какви случаи се извършва и в кои лечебни заведения. Работим и върху това колегите в спешната помощ да специализират без изпити, и то специалности извън спешността. Там ще работим и по въпроса с повишаване на заплатите на работещите в този сектор. Ако има възможност, това ще стане веднага след приемането на отчета за първото шестмесечие на годината. Надяваме се в бюджета на министерството да има достатъчно свободен ресурс за целта, тъй като в централния няма средства за това. Идеята е с малки стъпки да се повишат месечните възнаграждения на медиците от спешните центрове в страната, тъй като те нямат възможност за допълнителни доходи.

Втората ми задача бе заедно с екипа на здравното министерство да изработим такава система за специализиране, чрез която да облекчим всички млади лекари. Идеята ни е веднага след като те завършат образованието си и започнат да работят, да стартира и тяхната специализация. Втората възможност е да специализират без вход, т.е. да се приемат по успех от следването. Това ще даде допълнителен стимул на студентите да имат добър успех, за да могат да се класират по първо желание. Най-вероятно за най-дефицитните специалности пък ще има друг вид стимулиране – допълнително заплащане за онези, които изберат неонатология, анестезиология и реанимация, патоанатомия, вирусология, паразитология и т.н. Все още концепцията се избистря и много скоро ще мога да дам по-конкретен отговор на това как ще бъде организиран този процес. Всички сме наясно, че младите колеги завършват и заминават в чужбина, тъй като тук им е трудно да специализират. Искаме да променим това. 

А третата задача?

Изключително важно е и разписването на стратегията за следващия програмен период. Заварихме една половинчата стратегия, а сега практически сме на финала. Надявам се в края на седмицата да излезе окончателният вариант, а това е важно, за да могат да се разпишат програмите за периода 2014-2020 г. Вицепремиерът Зинаида Златанова е договорила много повече европейски средства, отколкото са получавали досега в здравеопазването. Те ще бъдат инвестирани в три основни насоки – превенция и профилактика, спешна помощ и човешки ресурси. Парите ще отидат от една страна за обучението на кадри и най-вече за специализациите на младите лекари. Предвидени са и средства за превенция на майчиното и детското здравеопазване, както и за долекуване и рехабилитация. Специално ще бъде обърнато внимание на хосписите, балнеолечението и палеативните грижи за онкоболните пациенти.

След като заговорихте за повишаване на заплатите на работещите в спешния сектор, ще имате ли възможност да го направите и за специалистите в центровете по кръводаряване? Преди около година голяма част от тях отказаха да работят заради изключително ниските си заплати...

По принцип мислим за всички, не само за спешната помощ. Бихме искали да увеличим заплатите и в кръвните центрове, и в психиатричните клиники, но сами разбирате, че ресурсите ни са ограничени. Трябваше да започнем оттам, където изоставането е най-голямо, а то е в спешната помощ. Увеличаването на техните заплати са залегнали в шестмесечната ни перспектива на управление. Разбира се, в по-далечна перспектива ще работим за повишаване на доходите на всички медици. Освен това при разписването на програмите за периода 2014-2020 г. за кръвните центрове ще има възможности за допълнително финансиране. Преди броени дни пък разписахме Национална програма за профилактика на самоубийствата например. По тази програма ще се работи във всички психиатрични центрове в страната. Така че, ако държавата не може да даде субсидия, всички тези европейски програми ще бъдат насочени към ощетените сектори в здравеопазването. За съжаление парите в бюджета никога не стигат, затова трябва да се търсят възможности и за допълнително финансиране.

Като лекар и бивш директор на болница вие неотдавна поискахте да бъдат премахнати лимитите за клинични пътеки в болниците. Как обаче ще се справите с източването на НЗОК?

В момента ресурсът на касата не е никак малък – близо 3 млрд. лв. Ако те се използват разумно, ако има добри разчети и контрол върху изразходваното, то тези средства ще са напълно достатъчни. За съжаление обаче НЗОК последните години работеше изключително непрозрачно. Никой не знае за какво и къде отиват парите. Не направиха регистрите, за които толкова много се говореше. И тук искам да вметна, че ние вече започнахме да ги изготвяме.

С финансиране от Норвежкия фонд ще изработим първо Регистър за диабетно болните хора у нас. Заедно с неправителствения сектор ще изработим и Регистър за хепатитно болните българи, за астматиците и всички социално значими заболявания. Всъщност именно регистрите са един разумен начин за контрол. Защото пациентите са определен брой – ако са 1000, не може НЗОК да плати за 2000 души. Много е важно да се изработят такива механизми за контрол върху изразходването на средства, които да не са подчинени само на документацията, а и на реалната проверка, доказваща, че събитията, описани в тази документация, действително са се случили.

Диагностично свързаните групи не са ли по-справедливият начин за финансиране на болниците, без НЗОК да фалира?

Да, това е второто нещо, за което разговаряхме и с д-р Румяна Тодорова. Обмисляме как пациентите, хоспитализирани по основното си заболяване, да получават лечение и за придружаващите болести. Стигнахме до извода, че вместо един пациент да бъде приеман последователно по три различни клинични пътеки, НЗОК може да плаща една, а останалите медицински дейности, които са извън лечението на основното заболяване, да се заплащат допълнително. За целта обаче всяко едно изследване или преглед трябва да бъде остойностено. Това е нещо подобно на ДСГ, но не точно.

При всички положения онова, което ще се заплати за допълнителните медицински дейности, ще бъде по-малко от обхождането на няколко клинични пътеки. Направихме няколко работни групи, в които влизат съсловни организации, експерти и представители на лечебни заведения. Те трябва да решат как точно да се финансира болничната помощ, за да получат пациентите най-доброто лечение, без болниците да фалират. Ще видим до какъв резултат ще стигнат те, но за всички е ясно, че не можем да продължаваме по старата схема на лимитиране на клинични пътеки. Никой не си избира точно кога и точно от какво да се разболее.

Спомняте ли си онези години, в които всички акушер-гинеколози записваха в документацията на пациентките си, че бременността им е рискова, а бебето - недоносено, защото така болниците имаха по-добри приходи. Това не изкривява ли статистиката?

Статистиката в България е много изкривена, защото не всяка назологична единица се заплаща от НЗОК. Тя заплаща определени суми за определени клинични пътеки, но не за всички заболявания. За да се лекува даден пациент, той трябва да бъден вкаран в някоя пътека, защото е здравно осигурен и има право на безплатна терапия. Не можеш да му кажеш, че трябва да си плати всички, а той съвестно да си е внасял здравните вноски. Това, че не всяко заболяване се заплаща в момента, това е проблем на системата, а не на пациентите.

Това е само един от проблемите, водещ до изкривяването на статистиката. Второ – нормално е всяка болница да иска да работи по по-скъпата пътека, за да може да си финансира дейността. И аз ще дам пример с акушерството и гинекологията. Голяма част от клиничните пътеки са тежко недофинансирани. Ние сме правили опити в АГ болница „Шейново” да остойностяваме клиничните пътеки и то без да калкулираме в нея лекарския труд и на останалата част от медицинския екип. Така установихме, че пътеките са недофинасирани между 10% и 40%, особено в акушерската част.

Нормално е болниците, които работят като търговски дружества и които трябва да реализират печалба, да търсят начини това да се случва. Затова ще търсим варианти, при които медицинската дейност да е максимално добре заплатена. Хората трябва да са наясно обаче, че при този финансов ресурс това, което могат да очакват, е основен пакет от дейности.

Тук логично идва и въпросът за броя на болниците у нас. Нормално ли е в Австрия да има 20-30 големи здравни конгломерата, а в България да издържаме над 300 и всички да очакват финансиране от НЗОК?

Не зная защо през годините така либерално са се раздавали разрешителни за откриването на нови болници, след като не са ни необходими. Всяко ново лечебно заведение натежава още повече на бюджета на НЗОК, защото колкото повече са договорните партньори, толкова по-трудно ще стига ресурсът за всички.

За съжаление обаче думата „здравна карта” стана неприлична у нас. Все пак обаче ние имаме желанието и амбицията да изготвим такава, макар тя да не е в най-съвършения си вид. Говорим за вариант, който да показва какви все пак са нашите нужди. То е ясно, че тази здравна карта ще се актуализира и ще се променя във времето, но трябва да знаем в кой регион от какви лечебни заведения имаме нужда.

Ако беше следвана тази логика, днес Девин щеше да има болница и нямаше да я прави държавата. Силно недостатъчни са лечебните заведения в Северозападна България – там има болници само във Видин, Лом и Монтана. Останалите населени места не са покрити. А в същото време знаем, че всички областни градове в централните части на страната са пренаситени с болници.

Отнякъде трябва да се тръгне. Единственият начин е да се направи един анализ на потребността от медицинска помощ. След това на онзи, който иска да прави болница, да му се предложи населено място, където няма такава, а потребностите от наличието на клиника е висока. Там, като има много клиники, практически е безсмислено да откриваш нови.

Другият вариант е, ако разкрие болница в голям град с много лечебни заведения, да не получава достъп до обществен ресурс. Тъй като това би било дискриминация обаче, трябва да се помисли за друг механизъм, който да послужи за отказ при издаването на разрешително за откриването на нова болница.

Здравната карта обаче е препъникамък за всеки здравен министър, защото винаги има отпор от едни или други. Не се ли опасявате от конфронтация? Как гледате на идеята да има референдум по темата? Така хората ще могат да изберат дали у нас да има повече, но по-лоши болници, или по-малко, но по-модерни?

Затова на масата за разговори сме седнали всички. Наясно сме, че в момента сме стигнали до ситуация, в която никой не е доволен – нито пациентите, нито лекарите, нито директорите, нито Министерство на здравеопазването, нито държавата. Ето защо този разговор го водим със съсловните и пациентски организации, със синдикатите и националното сдружение на общините. Много скоро ще има една голяма кръгла маса, на която всичко това ще се изговори. Трябва да си изясним къде се прави медицина, как трябва да се прави и т.н.

Безспорно е, че има такива населени места, в които не може да няма лечебни заведения. Поради географската специфика на района. Такъв е случаят с Девин например. Между другото има държави, които са обезпечили пограничните си райони с такива лечебни заведения. Наскоро се срещах с представители на болница „Токуда”, които споделиха, че и при тях на островите в Япония има клиники точно заради отдалечеността им от централните райони. Основен критерий там е отдалечеността и той трябва да се приложи и у нас.

Това е пътят да намерим консенсус. Всички трябва да се обединим около една идея, а не министерството да спуска проекта. Идеята ни е нещата да се случват по обратния път – всички да се обединят около една идея, след което здравното министерство да я облече в съответната форма. Нямам намерение да разписвам неща, които не са широко обсъдени и да изисквам те да бъдат изпълнени.