Вицепремиерът Даниела Бобева в интервю за в. „ 24 часа“

Монополи, конкуренция, бедност. Казвате, че това “прочитате” като послания от протестите - и февруарските, и сегашните. Какъв може да е бързият отговор, г-жо Бобева?

Честно казано, оказа се по-трудно, отколкото очаквах. Към изброеното ще добавя и тежкото финансово състояние в държавния сектор, в който липсата на реформи доведе много близо до фалита важни предприятия. Отлагани са решения, които щяха да са по-безболезнени, ако бяха взети навреме. Отвсякъде има искания за пари за отлагани с години плащания. Диалогът отдавна е непопулярен, да не говорим за консенсус! Дори и по лесно решими проблеми. Струва ми се, че в тази ситуация недооценяваме риска да загубим най-важното - стабилността, с която толкова предишни кабинети се гордееха. Забравяме, че минахме през най-тежките кризисни години, без да се налага да спасяваме финансовата система. Без да просим от МВФ и ЕК и да ни диктуват отвън как да си решаваме проблемите.

Не мисля, че някой научи какъвто и да е урок от кризата. Кой е най-важният?

Този, че без структурни реформи никоя финансова и фискална стабилност не може да издържи дълго. Преведен за България, звучи така: трябва обществен консенсус за бързи структурни реформи, те да започнат веднага и да продължат независимо от политическата конфигурация. Лошото е, че няма нито един нов проблем - всичко се знае. Има го във всички управленски програми на предходни кабинети. Знам, че политически най-комфортно е да се отлагат реформите, но вече няма накъде!

Постижим ли е консенсус при този натиск и разноговорене?

За съжаление, разговорите ми с политици, бизнес, неправителствени организации показват основно неразбиране, че за да си реформираме икономиката, всеки трябва да направи компромиси. Май го осъзнават само хората, но те направиха своите и понесоха най-голямата част от тежестта на кризата. Категорично обаче не съм съгласна, че трябва икономиката да колабира и да слезе до положението от 1997 г., за да се върне някой на власт.

Какво правите лично вие, за да не се случи това?

Първото, с което се заехме, са промени в закона за обществените поръчки. За 2 седмици анализирахме проблемите. Тъй като решаването им е приоритет за бизнеса, получихме над 300 предложения от различни посоки - от бизнес и депутати до отделни граждани. Затова аз не мога да претендирам за авторство. Целта е процедурите да станат прозрачни, да свием бюрокрацията, повече малки фирми да имат достъп до търговете.

Кои са най-важните промени?

Задължаваме изпълнителите да се разплащат бързо с подизпълнителите. Няма да се събират документи, които ги има в държавните органи. Документацията няма да се купува - ще излиза на сайта на възложителя на поръчката. Ще има контрол не само по процедурите, а и по изпълнението на договорите. Свързани лица няма да изпълняват поръчки. Ограничаваме и участието на офшорни компании с неясна собственост. Бях изненадана, че от 20-те компании, спечелили най-много поръчки в последните 4 г., само 2 са публични.

Всяко правителство обещава облекчаване на условията за бизнес, но не го прави. Защо?

Така е. Записва в програмите си, а проблемите растат. Ние решихме всеки месец да има пакет режими, които да отпадат. Трябва да се знае обаче, че много разрешителни и регистрационни режими са по европейски директиви и не могат да се избегнат. Е, има и случаи, в които сме се престарали и сами не отчитаме спецификата на икономика си. Трудно е, защото някои режими са свързани и с такси, които влизат в общински и държавни бюджети или в бюджета на държавни институции.

Как ще направите държавната Банка за развитие конкурент на търговските банки?

Тя не бива да дублира дейността на търговските банки. Участвала съм в създаването на международна банка за развитие и знам точно какво трябва тя да прави. Бизнесът ни е декапитализиран, няма оборотни средства. Идеята е тя да осигурява финансиране за стартиране на бизнес, за насърчаване на износа и микрокредитиране. Убедена съм, че при криза ролята на Банката за развитие расте. Надявам се до края на септември да има нов закон за нея.

Как ще защитите потребителите на различни услуги, в т.ч. и финансови?

Имаме доста идеи, а в момента работни групи ги обобщават в концепция.

Каква е тази идея за банков обмудсман? За да имат реална защита клиентите, решенията му трябва да са задължителни.

Задължението за създаването на извънсъдебни органи за решаване на спорове между потребители и предоставящи услуги има по европейски директиви във всички области, не само във финансовата. Предстоят консултации със заинтересованите страни. Има и нова директива за електронно извънсъдебно решаване на споровете. Целта ни е да направим работещ орган, какъвто е помирителната комисия за платежни спорове.

Работили сте в БНБ. Знае ли българинът как да управлява личните си пари?

Проблемът с финансовото образование у нас е сериозен. Изследване на Световната банка го посочи като един от факторите за задлъжняване на много български домакинства. В развитите държави образованието започва от началното училище - чрез различни финансови игри и забавления.

След това има задължителни предмети и в средното образование. В университетите се дават задълбочени знания. Възрастните хора пък се нуждаят от разясняване на финансовите услуги, от съвети за управление на бюджетите и задълженията си. Искам да има национална програма за финансово образование, за да помогнем хората да знаят какво да не правят, за да не поемат задължения, които няма как да обслужват. А ако се стигне до невъзможност за плащане, как да се защитят. Държавата трябва да помогне. Обсъждаме възможността чрез Комисията за защита на потребителите да се предоставят на конкурсна основа пари на неправителствени организации, които да дават експертна помощ по управление на лични финанси.

А държавата добре ли управлява своите? Май не, ако съдим по свръхзадлъжнялостта и фалитите.

Не управлява добре собствеността си. Възложих анализ на финансовото състояние на предприятията с държавно участие. Когато е готов, ще търсим механизми за по отговорно управление. Има идея за неговото концентриране в един орган. Чух и финансови експерти да дават подобни идеи, което ме окуражи - поне за едно нещо да има съгласие и да го направим по-лесно. Въпросът е защо досега не е направено. Изненадана съм, че почти всички искат във всичко ангажимент на държавата. Когато бизнесът не може да се разбере помежду си, чака държавата да се намеси. Това е много различно от възгледите ми, но вероятно в последните години държавата е абдикирала и затова сега се очаква тя да реши всички проблеми. Тези прекомерни очаквания, колкото и “непазарни” да са, са предизвикателство.

Захванахте се и с туризма. Разбрахте ли вече как държави с по-бедна природа от нас печелят повече?

Дарени сме от бога с невероятно красива природа. Премиерът ми възложи да подготвя спешни мерки за бранша. За 48 ч обиколих Черноморието от Каварна до Царево. Срещнах се с реалния бизнес – хотелиери, ресторантьори, концесионери, кметове, туроператори, хора, които дават стаи под наем, граждани. Имат обща цел - да печелят от туризъм. Но не си говорят, политизират, не обединяват усилията си. Всички настояват за министерство. Не съм убедена, че това е решението.

Не съжалявате ли, че приехте поканата да сте вицепремиер?  Или пък сте амбицирана да покажете, че може да се свърши много работа въпреки натиска от всякакви посоки?

Разбира се, че не съжалявам! Даден ми е шанс заедно с колегите от правителството да свършим важна работа. Върша я с вдъхновение, подхранвано от многобройните предложения за промени, въпреки всекидневните протести и викове “Оставка” под прозорците на кабинета ми. Срещам се всеки ден с протестиращи. Убедена съм, че има шанс да се продължи по нормалния път.