Министърът на културата Петър Стоянович в интервю за в. „ 24 часа“

Г-н Стоянович, честито бебе! На кого го кръстихте?

У дома от поколения няма изненади с имената. Традицията не понася случайностите и се радвам, че с Мария стигнахме до бърз и логичен отговор на този въпрос, който незнайно защо тормози част от човечеството. Йоан се роди малко след като се разделихме с прекрасната ми и любима леля Жана (актрисата Жана Стоянович, сестра на бащата на министъра, която почина на 12 юни т.г. на 84 г. - бел. ред.). Те с Мария се обичаха истински.

Избрахте ли кръстник? Кръстница?

Коко Каменаров и Радина Червенова. Най-близките ми приятели, у които заведох тогавашното си гадже за първа сгледа. То пък се оказа, че се знаят отдавна, по работа. И така... Те са част от семейството ми, както и аз от тяхното. Аз съм им кум и кръстник, децата впрочем ми викат "вуйчо", уж тръгна на шега, и то шега, шега, вече години наред.

Ще ползвате ли отпуска по бащинство?

Абе аз отпуска за море не ползвам, ти за бащинство! Смея се, разбира се! Явно пак се налага да къпя тялото вечерно време, бях позабравил. Но сериозното ще падне върху Мария, да е жива и здрава. Пък нали знаеш лафа на банскалии: "Срамота е при жива жена мъжо да работи!"

Бавачка или баби?

И двете. На първо време майката на Мария, и моята малко.  И после гледачка, като си знам стоката, родилката скоро ще се върне на работа.

Г-жа Дивизиева как мисли да съчетае кърмене и колики с поста си на шеф на премиерския кабинет? Или просто ще обзаведат една детска стая в МС?

Тя щом моето характерче съчета, значи всичко може. И това ще успее, да е добър Господ!

Ще вдигате ли сватба?

Други въпроси...

Това е третото ви дете и знаете дереджето с яслите, детските градини и въобще цялото образование. Какво избирате - държавно или частно?

Познавам системата от ясла до гимназия. Няма универсално решение, но има много какво да се желае. Много, уви. Частното образование не е панацея и много се надявам да върнем високото ниво на държавните училища, в които завърши моето поколение.

Вярвате ли в първите 7 години?

Седемте години са само добавка към няколко поколения назад с принципи, дипломи и домашно възпитание. У нас децата се възпитават с много любов и никакви глезотии. Това предстои и на младенеца.

Кои са важните и маловажните неща във възпитанието?

Решаващи са свободата, която да не се изроди в слободия, обичта да не стане глезене, зубренето да не се схваща като образованост... И най-вече да знаят откъде идват и накъде отиват, да си носят кръста от малки.

Какви родителски грешки ще избегнете третия път?

Пропуснах още един чужд език от детство.

Какви ваши и на Мария качества искате да наследи най-младият Стоянович?

Рано е за този въпрос, лехата едвам е прекопана, разсадът е твърде крехък.

Другите ви деца ревнуват ли? Когато се роди бебе, всички останали минават за известно време на втори план, нали?

Засега не и слава богу, като заслугата е почти изцяло на Мария. Тя ги привикваше през бременността и тримата (Иван и Ана са моите, Маргарита е на брат ми Димитър, но растат като от едно котило), та им говореше за бебето, те помогнаха да му подредят стаята, снимаха му филм, който той да види, като се роди. Страшно женище е пуста Мария, на мен никога не биха ми стигнали нервите за такива неща, а са суперважни.

Седмица преди това щастливо събитие имахте "спречкване" с Вежди Рашидов - казахте, че проектът "БГ Лувър" е провален, а той ви обвини в реваншизъм. Сега е ваш ред?

Т. нар. Лувър е проект, придвижван през годините безотговорно. Готова е част от строителството, няма експозиционен план, не е ясно какво ще се излага в сградата, не е предвидена влажността на новите помещения. Ако беше прерязал лентата на 31 август тази година, моят предшественик щеше да открие несъществуващ музей. В цивилизования свят, към който смятам, че и ние се стремим, такъв маниер на управление еднозначно се счита за грешен. Във вида, в който заварихме проекта "БГ Лувър", той наистина беше близо до провал, това е мнението и на експертната общност, с която сега наваксваме пропуснатото.

Какъв е планът "Стоянович" за спасяването или реанимирането на културата? Трябва ли държавата да се ангажира повече, или напротив - само да подпомага финансирането чрез европейските програми?

Нямам претенциите да се кича с авторство на глобални спасителни планове. Първото, с което се заех, и то е в ход, е връщането на влака обратно на релсите. Връщане на диалога с гилдиите, реалното привличане на неправителствените организации в процеса на управление на културната политика, налагане на прозрачност в процедурите. И това не е клише, повярвайте. Знаете ли например, че досега неправителственият сектор е бил държан в пълно неведение за възможностите и параметрите за европейското програмно финансиране? Първото нещо, с което ме срещнаха те, беше именно въпросът: ще ни дадете ли програмите? Ами как да не им ги дам, естествено?! Може ли това въобще да е въпрос в една европейска държава в XXI век? При цялата бурност в отношенията между министерството и този сектор аз продължавам да разчитам на тяхната компетентност, която е и може да бъде от огромна полза за съвместната ни дейност.

Културен или некултурен е протестът срещу правителството?

В демократични условия всеки има право на своето несъгласие. Струва ми се правилно обаче да знаеш не само против какво си, но и за какво се бориш. Знам, че в протестите участват и хора от интелектуалната сфера, част от тях участват в няколко обществени формата на министерството. Смислени хора, чието мнение ценя.