Вместо глоби ще има съвети и предписания за фирмите, а когато те не се спазват, тогава - санкции, казва министърът на икономиката и енергетиката пред в. „Дума”

Господин Стойнев, социолози и политолози признават, че правителството е свършило доста добри неща, които обаче са „потънали“ и не получават необходимата гласност. Кое оценявате като свой успех в икономиката и енергетиката?

Нашето правителство, за разлика от предходното, работи повече и по-малко говори. Ние не управляваме държавата през телевизора. Никога досега министър-председател не се е отчитал пред парламента. Премиерът Пламен Орешарски представи краткосрочна програма до края на годината и пое ангажимента да се отчита всеки месец пред народните представители. За мен това е разумното поведение. При предишното управление стигнахме дотам да се радваме, че министрите ходят на работа.

Нека бъдем честни. Последните почти четири години не се говореше въобще за политики. Политическото беше убито.

Така е и затова смятам, че през последните 4 години се водеше непоследователна и волунтаристична политика, която доведе страната до институционална криза, икономическа депресия, задълбочаващо се разделение в обществото. И ние сме изправени пред тежка ситуация, която с много бързи стъпки трябва да оправим. Не е въпрос само за краткосрочни мерки. Такива трябва да има, но те да са в основата на една дългосрочна политика. Факт е, че в сферата на енергетиката нито едно правителство досега не е постигало намаляване на цената на електроенергията както за крайния потребител за бита, така и за индустрията. В крайна сметка, с колко ще бъде намалена цената на тока, зависи от ДКЕВР. Нашата задача бе да подготвим почвата за това намаление.

Старая се да наложа стил на управление чрез диалог. Първият вариант на концепцията за оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за новия програмен период 2014-2020 г. бе изпратена в Брюксел, без въобще да е одобрена от българския бизнес, който бе категорично против нея в този й вид. Още първите седмици стартирах диалог с всички браншови организации и национални представителства на работодателски организации. Променихме изцяло концепцията. Вторият вариант беше представен преди две седмици на бизнеса и одобрен от него. Моята задача сега е той да бъде приет и от Брюксел. Това става с диалог и с бързина.

По същия начин гледам и на случая с ВМЗ „Сопот“. Структуроопределящо предприятие, което дава препитание на цял регион. Затварянето му обрича хората на бедност и на мизерия. Ходих на място, разбрах какъв е проблемът, както и че има договори за поръчки, но няма оборотни средства. Целият кабинет пое отговорност държавна компания да влезе в това предприятие и сега то работи. Аз обаче не съм отишъл да се снимам с работниците, както това направи бившият премиер, който стоеше до банкоматите, когато незнайно откъде намери пари да изплати заплати, за да тушира недоволството на хората. Този завод има бъдеще.

Вие се ангажирахте и с мина „Ораново“.

Рудникът е пример как липсата на държава в частта на контролните й органи може да доведе до такава трагедия. Моята амбиция е и тук хората да усетят подкрепата на държавата. Държавните институции, които регулират дейността в един рудник, са над шест, в това число и няколко министерства. Оказа се, че има празноти в нормативната уредба, както и липсва взаимодействие между отделните контролни органи. Създал съм специализирана работна група, която да елиминира пропуските. В мина „Ораново“ държавата липсва като отговорност, като контрол, като координация.

Как да разбираме ролята на правителството за „връщане на държавата“?

Като говорим в икономиката, основната цел на държавата е да създаде правила и рамка, в която вътре да има свободна конкуренция. Когато обаче дадена фирма напусне тази рамка, тя трябва да знае, че ще понесе отговорност пред държавата. Приоритет за мен е да имаме истинска държава в условията на пазарна икономика, което ще рече държава в подкрепа на потребителите; държава, която се бори срещу монополите; държава в подкрепа на малките и средни предприятия (МСП) и на стартиращия бизнес; държава, която да бъде коректен партньор. В икономиката именно бизнесът е този, който създава работни места. И бизнесът трябва да разбере, че отсега нататък ще има правила. И те трябва да се спазват.

В продължение на 4 г. контролните органи изцяло бяха занемарени. Не е нормално това. Ние сега трябва да изградим отначало държавата и институциите, така че хората да разчитат на тях. Да, те ходят, борят се, но мудността, забавянето ги отчайват. И това трябва да се промени. Затова искам бързина и диалог. Такъв да бъде стилът на това управление. Веднага трябва да се намират решения на конкретните проблеми, а не да се оставят на заден план. Нямаме никакво време.

Ние имаме план, по който работим. Да, има натиск върху нас. И от улицата, и от някои посланици, които си позволиха да се намесват във вътрешни работи. Поехме ангажимент и скоро ще бъде оповестено намаляването на административната тежест и на режимите. Първият пакет предстои да се обсъди на Министерски съвет. Също промените в Закона за обществените поръчки. Смятаме да увеличим ресурса на Българската банка за възстановяване и развитие за достъп до евтин финансов ресурс за МСП. Погасяването на натрупаните задължения към бизнеса също е на дневен ред. И те са просрочени. Тези фирми не са работили за това правителство. Те са работили за предходното. Ние обаче не правим разлика, каквато правеше ГЕРБ. Щом държавата има ангажимент към бизнеса, тя трябва да се издължи. Отмяна и изцяло преразглеждане на този натиск към МСП, когато ходеха и ги глобяваха едва ли не защото трябва да се увеличат неданъчните приходи. Нашият подход е друг. Вместо глоби ще има съвети и предписания, а когато предписанията не се изпълняват, ще следва санкция.

Вие се ангажирахте лично с ВМЗ Сопот и с „Ораново“. Не сте ли прекалено социален министър?

Икономиката не е само пари. Аз мисля, че има преплитане между икономическата и социалната политика. Основната цел не са високите печалби на всяка цена за сметка например на условията на труд. Непримирим съм към тези работодатели, които експлоатират своите работници. Смятам, че оттук нататък ние трябва да имаме такава политика във всеки един сектор. Трябва да принудим работодателите, ако те самите не желаят да водят политика, която гарантира здравословно работно място на техните служители, да следват такава. Факт е, че условията на труд са нещо, което тормози българското общество. И ако ние сега като правителство не вземем конкретни мерки за подобряване условията на труд, надали ще има друг кабинет, който да му обърне такова внимание. Аз виждам в икономиката инструмент за повишаване на благосъстоянието на нацията, не толкова за гарантиране на конкретна печалба, и смятам, че вървим по правилния път. Защото тази криза, която се сгромоляса върху света, дойде именно от най-либералната държава, в която на първо място бе заложена печалбата. Само че и там държавата се намеси, за да предотврати разрастването на кризата. Когато има труден момент, ролята на държавата е първостепенна. Когато има икономическа криза, аз смятам, че ролята на държавата е с инициативи от страна на правителството да се стимулира икономиката. Ако оставим всичко на бизнеса, той не може да се справи сам. Давам за пример Съвета за насърчаване на МСП, който не беше събиран от 3.5 г. МСП са гръбнака на българската, а и на европейската икономика. Не може да си позволиш „лукса“ във време, когато виждаш, че икономиката ти се срива, да не свикаш този съвет. Тази седмица аз се срещах с този съвет и заедно изготвихме стратегия за следващия програмен период. Тя ще стои 4 седмици на сайта на икономическото министерство. Нека бизнесът предложи мерките и после заедно да ги изпълним. И всичко това да се случва в диалог. Бизнесът подкрепя тази инициатива.

Какъв е планът Ви за предстоящите месеци?

Искам първо да заложа на регионалната политика. Важно е да се отиде на места по регионите, за да се видят конкретните проблеми на бизнеса. От опит знам, че за да се разберат, да се усетят конкретните проблеми, да се решат, трябва да се отиде при хората. Смятам да започна обиколка на страната. Смятам също по пътя на диалога да помогна на българските производители да влязат в големите търговски вериги. Тук имаме голям проблем. С техния представител се разбрахме да направим кръгла маса и да изчистим пречките пред българските производители. Аз съм избран от област Хасково. Там има много производители на земеделска продукция, които ми казват: ние не можем да стъпим в тези вериги. Трябва да стане ясно защо е така. Защото много е лесно да направиш една законодателна инициатива, без да знаеш каква е оценката на въздействието. Искам във всяка законодателна инициатива, освен диалог, да има и орган в парламента, който да анализира и да подготвя оценката на въздействието.

Имали сте среща и с търговските ни представители?

Да, имах тази седмица. С тях и с бизнеса, защото тези търговски представители, ако навремето са били създадени да работят за държавните компании, в момента те работят за българския бизнес. Аз искам търговските ни представители да бъдат много по-агресивни в намирането на пазари, защото икономическият растеж в един момент може да бъде базиран на потреблението, но в България пазарът е много малък, още повече, че и народът е прекалено беден. Българският бизнес, за да просперира, трябва да изнася, а за да изнася, трябва да намери пазари.

Имах среща и с посланиците ни и им заявих, че разчитам изключително на икономизация на външната ни политика. България трябва да се отвори към нови пазари. За съжаление ние загубихме старите. Хубаво би било отново да ги намерим. Говоря за пазарите в Азия, Близкия изток, Северна Африка и, разбира се, ключови пазари в Русия. Там все още ни помнят с добро и ще бъде престъпление, ако не се възползваме от това. Това е ролята на държавата - да насочи политиката си за износа към конкретните пазари, да създаде условията да се случва бизнес, а той пък оттам нататък да се докаже, че може да присъства на тези пазари. Светът вече се върти около търговски взаимоотношения. Конкуренцията е ожесточена. Няма от какво да се срамуваме, че искаме да влезем на чужд пазар и че сме агресивни. Виждаме, че геополитиката ни заобикаля. Виждам, че големи и хубави проекти, които щяха да създадат работни места, по една или друга причина не се реализираха у нас. Аз искам тук да има инвестиции, които да създават работни места, хората да знаят, че могат да нахранят семействата си и да облекат детето си за училище.

Амбицията за работните места никога не ме е напускала. Всеки ден имам среща с чуждестранни инвеститори. В началото смятах, че протестите ги притесняват. Но те идват и казват: тези протести не са насочени срещу икономическата и социалната политика на правителството. Аз им гарантирам, че ние няма да променим данъчната и осигурителната политика, че те ще получат пълна подкрепа от страна на държавата, че смятам да развия държавната компания „Индустриални зони“, която ние създадохме с огромен капитал от 100 млн. лв., който изведнъж стана 30 млн. лв.

Протестът обаче вече не е граждански. Той е политически.

Тези протести, опасявам се, отново ще разделят нацията. Моята цел е да смекча това разделение. Напоследък се чуват гласове, които казват: „Намали се сметката за електроенергията с 5%, и какво от това, това е нищо“. Но не е така. Когато ние започнахме да управляваме, исканията от страна на енергийните дружества бяха за увеличение да действащите цени с 40%. Благодарение на промените в Закона за енергетиката това увеличение не само не се състоя. Ние не само че не увеличихме цените, ние даже не ги запазихме, а ги намалихме. Индустрията прати писмо до президента да наложи вето на закона, защото те не вярваха, че и за тях ще има намаление. Но питам аз, дори и да се вдигнат цените само с 2-3% или с 5%, какво от това, след като хората не могат да си платят сметките? Ние трябва да вървим към балансиране на енергията, като се спре това изтичане на огромен финансов ресурс, за да бъде тази енергетика в служба на хората. Това е моята цел. И затова започват атаки срещу мен и срещу правителството.

Как се работи под натиск? Има ли полезен ход правителството?

Полезен ход има и моето лично мнение е, че той е в работата по конкретна програма с точни приоритети, конкретни действия и намерения. Следването на тази програма, смятам, ще доведе до задвижване на икономиката и създаване на работни места. Разбира се, трябва да се вслушаме в гласа на протеста, но когато се търси радикализация, под натиск, не може да се преговаря. Този протест не е насочен срещу икономическата и социалната политика на правителството, което ясно показва, че хората и бизнесът възприемат това, което се случва в момента в държавата.

Има ли шанс в България да се възроди икономика на високите технологии, след като страната бе доведена до дъното в това отношение, след всички страни от ЕС?

Имат шанс, разбира се, но това трябва да стане на основата на анализ и планиране. Високите технологии изобщо не са били приоритет на предишното управление. То не е виждало смисъл да се развива икономика с висока добавена стойност. Когато искахме Ай Би Ем да строи център за нанотехнологии, бяхме отделили 30 млн. лв. Дойде правителството на ГЕРБ и в момента Ай Би Ем са в Румъния. Необходимо е да се направи анализ и на пазара на труда. Защото високообразованите хора бяха отблъснати и прокудени от държавата. Много е важно отново да изградим висококвалифицирани кадри, които да видят, че могат да градят бъдещето си тук.

Улицата отново първосигнално крещи „червени боклуци“ и не иска нищо да чуе. Как стигнахме дотук? Смятате ли, че БСП прави достатъчно, за да защити себе си, привържениците си и държавата?

Това е езикът на омразата, който се възражда. Аз лично се гордея, че съм социалист. Когато едно общество е толкова разделено, това е знак, че държавата е слаба. БСП, моята партия, е минала през още по-трудни моменти от настоящия и е показала, че може да носи отговорност. Смятам, че точно сега е моментът БСП да се вгледа в себе си и да потърси ресурса и силата си, които винаги са я правили най-устойчивата партия. За мен този ресурс е в огромния десетилетен опит в управлението, и то почти винаги в нелеки условия. БСП никога не е управлявала през медиите. Никога не сме имали този показен маниер на ГЕРБ. Някои казват, че това е грешка, но за мен това е европейският начин на управление. Силата на БСП е и в хората. Аз виждам в партията си силно и перспективно поколение, което е много добре подготвено и което е много близко като виждане до европейските социални ценности. БСП има неоценимо богатство - ние имаме и корена, и бъдещето, и считам, че това е партията, която може да носи изцяло отговорността във всеки един труден момент на държавата.

В този контекст, има ли бъдеще лявото в България?

Лявото има бъдеще, ако дадем равен шанс на всеки индивид. В този глобален свят, в който живеем, всеки трябва да има равен шанс да се състезава с останалите. И този равен шанс трябва да го подсигури държавата. Лявото е и да върнем сигурността на хората чрез институциите.