Министърът на външните работи Кристиан Вигенин в интервю за предаването „12 плюс 3“  на Програма "Хоризонт" на БНР

Добър ден, г-н Вигенин.     

Добър ден.    

Да припомним, че вчера имаше среща на високо равнище между  премиерите на България и Македония, както и двустранни срещи  между български и македонски министри. След това, разбира се,  имаше и официални изявления, но като че ли остана усещането, че  нищо не помръдва в нашите отношения. Имам предвид следното, че  ние продължаваме да държим да бъде подписан договорът за  добросъседство и сътрудничество, докато македонската страна  твърдо отказва да подпише такъв договор. Защо е това  разминаване, г-н Вигенин, и защо Македония толкова се дърпа от  подписването на един подобен договор?   

Нека да уточня все пак, че това беше работна среща. Такава  среща, в такъв формат, много отдавна не е имало, даже не съм  убеден, че изобщо е имало, в последните години особено. Искам да  направя още едно уточнение, оценката, че Македония не иска  твърдо да подпише такъв договор, не е точна. Напротив,  македонската страна преговаря с Република България, имаме  работни групи. Вече четири кръга на преговорите са минали. В  рамките на този мандат на това правителство такива преговори все  още не е имало, но се договорихме с министъра на външните  работи, че възможно най-скоро, може би още в рамките на месец  август, ще бъде проведен следващият кръг на преговорите.  Предстои македонската страна този път да покани нашия преговорен  екип, защото е, така, техен ред ,на разменни гостувания, така  да се каже, текат тези преговори. Сега, че имаме  различия по  някои от точките в този договор, това е факт, но затова са  преговорите.    

Кои са, нека... нека да кажем кои са тези основни различия?     

Честно казано, аз не бих искал да коментирам в детайли  въпроси, които все още са въпрос на преговори.     

Но явно има и принципни различия, за това да говорим, не за  детайлите.    

Ами принципните различия, доколкото може да се каже, че са  принципни, са свързани, така, основно с три въпроса. Единият е  свързан с общата история и честването на личности и дати от тази  история. Вторият елемент е свързан с един ангажимент, който  очакваме македонската страна да поеме. Той е свързан с един член  от тяхната конституция, който говори за малцинствата в  съседните страни, и третият елемент е свързан с езика. Не са  лесни тези въпроси, но аз мисля, че ако има достатъчно, така,  добра воля у двете страни, въпросите могат да бъдат разрешени,  доколкото все пак този договор по европейски ще регламентира  нашите отношения, поне някои базисни въпроси, ще отпуши оттам  нататък възможностите както за присъединяването, т.е. за  преговорите и в последствие присъединяването на Република  Македония към Европейския съюз. . .      

Т.е. трябва Македония. . .   

. . . така и ще даде...  така и ще даде. . . да...     

. . . само, само да уточня, че според българската страна  Македония трябва да се съгласи да подпише този договор и едва  тогава България ще каже "да" на започване на преговорите за  присъединяването на Скопие към Европейския съюз. Преди това не,  няма да ги подкрепи.    

Така... не искам да звучи като ултиматум, но македонската  страна е информирана,  че за нас този договор е важен и, да,  подписването на този договор ще отпуши от наша страна пътя на  Македония към европейските структури.     

Мислите. . .    

Това не е, това не е нова позиция.     

Да.    

Мисля, че тя достатъчно ясно беше артикулирана. Пак казвам,  не искам да изглежда като ултиматум или налагане на някакви  изисквания, изрични към Република Македония, но все пак, пак  казвам, за нас е важно по европейски да бъдат регулирани тези  взаимоотношения. Не е някакъв прецедент, такива договори, от  подобен характер, са подписвали и други вече страни-членки на  ЕС. Така че бих казал, че е нормална практика, при положение, че  България има известни притеснения по тези въпроси, въпреки че  този договор на практика ще фиксира едни реалности, политически  реалности, но ние искаме да сме сигурни, че и в перспектива тези  въпроси, за които говоря, няма да станат повод за претенции от  страна бъдещи правителства и ръководства на Република Македония  към България в перспектива.    

А мислите ли, г-н Вигенин, че изобщо е възможно ние да  честваме каквото и да било заедно с Македония, при положение, че  вие прекрасно знаете какво е отношението там към историята или  как там се обявяват фигури като Гоце Делчев и други македонски  дейци, които са свързани с България, се обявяват за чисти  македонци, едва ли не антибългари... Възможно ли е да има  напредък в това отношение?    

Няма да е лесно, но от някъде трябва да започнем. България  не отрича това, че македонската страна може да строи паметници,  може, така, да отчита герои, които ние считаме за български и за  македонски, и затова говорим за обща история, просто не бива да  отричаме някои исторически реалности. Разбираме, че това е  чувствителен въпрос. Той е чувствителен и за Македония,  чувствителен е и за България. Така че двете страни, ако искат да  градят заедно европейско бъдеще, ще трябва да направят някои  компромиси по отношение на, така, разбирането за историята. Има  други страни в Европа, които са го направили. Вярно е, че при  нас има една особена специфика, но ако ще вървим напред, ако ще  изграждаме европейски отношения, явно е, че тези неща също  трябва постепенно да бъдат регулирани. Ние не искаме някакви  драстични стъпки сега, веднага, но искаме да започне един  процес, който да позволи този дразнител в отношенията в  перспектива да отпадне.     

Дано, дано да бъде така. Сега ще ви върна към ситуацията в  страната, защото протестите срещу правителството, в което вие  сте външен министър, продължават. В същото време имаше в събота  събор на БСП на Бузлуджа. Продължават да ви искат оставката.  Какъв е вашият отговор? Има ли развитие в позицията на  правителството?    

Ако говорим за това дали правителството ще подава оставка. .  .     

Да.    

. . . не, няма да подава оставка. Не виждаме основания на  този етап. Но че е необходим диалог, аз самият говоря за това  още преди онази злополучна вечер пред Народното събрание. Мисля  си, че ако протестиращите могат да формулират, така, малко  по-ясни и конструктивни искания, бихме могли спокойно да седнем  да говорим и да се опитаме да ги реализираме. Но ако основното  искане е оставка и лозунгът е "мафия", "червени боклуци", "не ви  искаме", нали разбирате, че тогава много трудно, и при  най-голяма добронамереност от наша страна, би било много трудно  да се постигне някакъв диалог. Но все си мисля, че ситуацията е  такава, че като че ли е време протестиращите да могат да излъчат  свои представители, които да могат да влязат в някакъв диалог с  правителството. Ние сме готови на това.   

В същото време, и ваши съпартийци в това число, казват, че е  добре да бъде посочена дата за едни предсрочни избори,  обикновено се цитира месец май, където да съвпаднат европейските  избори с предсрочни парламентарни, как гледате на тази идея?   

Мисля, че е твърде рано да коментираме дати за избори. Ние  заявихме, че сме програмно правителство, имаме ясни планове,  отчитаме се. Ако се прецени, че това правителство не изпълнява  ангажиментите си и програмата си, може да разсъждаваме над този  въпрос, но към този момент ние лично не виждаме причина отсега  да задаваме краен срок на дейността на това правителство. Пак  казвам, в никакъв случай не твърдим, че това правителство  непременно трябва да изкара пълния мандат от 4 години, но  въпросът е на политическо решение. Нека да видим как ще се  развият събитията, каква ще бъде ситуацията, ще може ли да  реализираме своите приоритети и в края на краищата решението  дали това правителство ще продължи да съществува е на двете  парламентарни групи, които го подкрепят, преди всичко, тъй като  парламентарната подкрепа е тази, която прави възможно  функционирането на едно правителство. Ако такава подкрепа няма,  то не може да функционира, но ако има и върви напред, и  изпълнява важните за България задачи, не виждаме причина да спре  да работи.

А как се развиват, г-н Вигенин, взаимоотношенията ви с ГЕРБ,  защото те вече се върнаха в пленарната зала, участват в  дискусиите. Има ли там някакво сближаване на позициите?            

Не мога да коментирам, защото не съм в течение дали и какви  разговори има на най-високо политическо равнище, но доколкото  лидерът на Парламентарната група на "Коалиция за България",  председател на БСП, заяви, че е готов на диалог и че този диалог  трябва да се води в парламента, аз от това, което виждам, е, че  се постига поне някаква форма на съвместна работа. Управляващи  и опозиция постепенно си влизат във функциите, особено  опозицията, и това е основата оттук нататък за диалога. Няма как  опозиция-управляващи да са на едно и също мнение по всички  въпроси, но все си мисля, че може да се намери формулата, по  която поне по най-важните за страната теми да има и консултации,  да има и единни становища евентуално.     

Много често се поставя въпросът как се работи в една ситуация,  в която непрекъснато под прозорците ви. . . ето и в Министерския  съвет всяка вечер се събират хора, искат оставка, парламентът  също, ето, и тази сутрин имаше хора, които скандираха "оставка".  Как работите в тази атмосфера?          

Ами нормално е да създава това известен дискомфорт, но в края  на краищата ние имаме своите ангажименти пред избирателите, пред  парламента, пред хората, които очакват от нас да работим за  развитието на страната, така че вероятно трябва да се свиква с  това, че винаги ще има някакви протести. Така беше и с  предишното правителство, ако си спомняте, в една демократична  държава постоянно има някакви протести, на едни или на други  групи, така че опитваме се да реализираме задачите, които стоят  пред нас, да откликваме на предложенията на протестиращите -  едни или други впрочем, не са само тези, които са пред Народното  събрание и Министерски съвет. Ще има протести и на  професионални групи. Но така се поставят въпросите и трябва да  бъдат решавани. Пак казвам, когато обаче няма ултиматуми, защото  когато едни протестиращи идват с ултиматуми и казват няма да го  говорим с вас, подайте си оставката, тогава вече  наистина  трудно може да се намери поле за диалог. За всичко останало  обаче сме. . .     

И още, да. . .   

. . . готови.      

И още един много важен въпрос, и го задавам на вас точно,  защото вие сте външен министър. Безпрецедентно беше през  последната седмица изказванията на посланици на големи  европейски държави в подкрепа на протестиращите, също така и  еврокомисарят Вивиан Рединг, когато дойде, и тя каза, че това са  едни симпатични протести, така да го наречем. Като че ли не е  имало друго правителство, което да се среща с едно подобно  отношение, с такава ясно изразена подкрепа от чужди посланици  към хора, които протестират срещу това правителство. Защо е  така, г-н Вигенин?   

 Аз мисля, че доста се преувеличиха и преиначиха думите и на  посланици, и на самата Вивиан Рединг в една поляризирана  ситуация. Разбира се, всеки вижда това, което иска да види в  това, което казват. Общото послание на всички беше: борете се за  демократизиране на страната, за повече прозрачност, за диалог с  гражданското общество и за стабилност. Е, това са нещата, за  които работим и ние като правителство. Друг е въпросът кой как  интерпретира тези послания. Нормално е нашите партньори да имат  известни притеснения, когато ситуацията е толкова поляризирана,  когато има протести, когато има нестабилност. Но аз мисля, че по  темите, които те самите зададоха, ние дойдохме и работим от  първия ден. Пак казвам, не бива от едно назначение, при това  нереализирано, да се правят фундаментални изводи за характера на  управлението. Искам да ви кажа, че опитите това правителство и  това мнозинство да бъдат представени като антиевропейски, първо,  не са верни и, второ, далеч няма такова отношение. Напротив има  очакване това правителство наистина да работи по важните за  страната приоритети, включително тези, които имат отношение към  нашето участие в Европейския съюз, и по-конкретно механизмът за  сътрудничество и оценка, Шенген и други въпроси, които засягат и  страната, но като цяло и ситуацията в Европейския съюз. Няма  никаква драма. Вярно е, че по някакъв начин се създаде едно  впечатление за намеса едва ли не във вътрешните работи на  страната.    

 Да.    

Но, уверявам ви, нито това е била целта на хората, които. .  . посланици, самата Вивиан Рединг, напротив, те се опитаха,  така, да внесат един елемент на умереност и насочване към  конкретните проблеми пред страната, нищо лошо в това, просто  трябва все пак да е ясно, че когато говорим за посланици, има  международни споразумения, да цитирам Виенската конвенция, които  изрично казват, че посланиците не бива да се месят във  вътрешните работи, дипломатите по принцип, във вътрешните работи  на една страна и там границата наистина е тънка, въпросът е кой  как го възприема. Просто според мен при такава поляризирана  ситуация се създаде наистина впечатлението от цитиране на едни  или други части от изказвания, от позиции, че дипломатите, така,  насочват нещата в една определена посока, не бих казал, не бих  казал...     

Да, въпреки че единият от тях дори отиде на протеста на  "Орлов мост", ако не се лъжа.    

Е, след това се опита да обясни, че не било точно така.  Вижте, това конкретно наистина е пресичане на известна граница  на. . . така, на съблюдаване на международните правила, но може  би ситуацията е необичайна, а посланикът е намерил необичаен  начин да изрази позиции. Но, пак казвам, опитите да се представя  правителството като неевропейско, а пък протестиращите като,  така, израз на европейските ценности, са нереални и още повече  след това, което стана на 23-и вечерта, тази теза още повече  издиша.     

Накрая да ви попитам, очаквате ли успокояване на страстите  или отново повторение на тази случка отпреди една седмица може  да стане?   

Мисля, че всички си направиха изводите от това, което стана  на 23-и вечерта. Аз се надявам и по-скоро даже бих казал вярвам,  че такива неща повече няма да се случат и че много внимателно и  самите протестиращи трябва да подхождат към по-агресивните  части от този протест, а, разбира се, и полицията вероятно  трябва по-внимателно да следи и да преценява действията си.  Нямаме нужда от подобен тип конфронтация, виждали сме доста  по-кървави сцени в страни от Европейския съюз по един или друг  повод, но ние нямаме такава традиция и това, което стана онзи  ден, смятам, че в известна степен стресна всички - и  управляващи, и опозиция, и протестиращи - затова трябва  внимателно да преценяваме докъде и как можем да стигаме, защото  такива, такива сцени не ни подхождат, няма смисъл и няма  основание за това.     

Да, съгласен съм, че няма смисъл от такива сцени. Благодаря  ви, министърът на външните работи Кристиан Вигенин.