Министърът на земеделието и храните Димитър Греков в интервю за „ Денят започва“ на БНТ

Добро утро, здравейте.    

Добро утро.    

Добро утро, добро утро и на вашите зрители.      

Ще говорим за производителите - зеленчукопроизводители,  тютюнопроизводители, субсидии, качество на храните и проверките,  които са срещу нелегалния и нерегламентиран внос. В началото  може ли да изясним една информация, която присъства днес в много  издания около това, че се умува или се замисля евентуално  промяна на ДДС - 10 процента ДДС за храните обмисля Министерство  на земеделието, това е от "Труд", вестник "Земя": умуват за 7  процента ДДС за храните. . .     

Вестник "Стандарт" - уговарят кабинета да свали ДДС за  храните, без да се уточнява тук конкретна цифра.     

Обмисляте ли такова нещо?   

Бих искал да кажа първо, че това нито се е умувало в  Министерството на земеделието, нито в правителството за  намаляване на данък ДДС, данък добавена стойност върху  земеделската продукция. Не мога да разбера откъде е изтекла тази  информация, но това не е обсъждано, не е мислено, не е умувано.  Така че върху този въпрос мога да кажа категорично, че не е  обсъждан в правителството, също така и в Министерството на  земеделието и храните.      

Тук колегите на farmer.bg се позовават. . . на сайта  farmer.bg, и интерпретират евентуално такава промяна на данък  добавена стойност като отговор, като контрамярка на нулевата  ставка, която ще бъде приета евентуално в Румъния, в съседна  Румъния, което сигурно ще, така, подбие конкуренцията на  българската продукция.    

Решението за въвеждането на данък добавена стойност  съответно в дадена страна в никакъв случай не би следвало да  повлияе и върху нашата земеделска продукция. Други са лостовете,  които трябва да се използват за повишаване както качеството,  количеството и стимулирането на земеделските производители. Но  категорично отново заявявам, че в нашата страна в правителството  на г-н Орешарски, а също така и в Министерството на земеделието  не се е разглеждал този въпрос за намаляване на данъчната  ставка.      

Не сте го гледали, а личното ви мнение като човек, който е  навътре в темата, в проблема, трябва ли да има по-ниска ставка  на ДДС за храните?    

Той е един цялостен финансов въпрос, който трябва да се  разглежда в контекста на бюджета, на възможностите на дадената  страна, така че в случая това не е предмет на обсъждане в  правителството.      

Не, да приемем, че е възможност в бюджета, защото и  догодина. . . така, правителството се кани да прави бюджет и за  2014 година, приемаме, че там ще има малко по-различни  показатели или поне правителството ще подреди по друг начин  приоритетите. Може ли тогава да се мисли за такова намаляване и  въобще има ли опасност от фалити на български земеделци по  границата с Румъния например заради по-евтиния внос, който се  очаква, заради по-ниските цени, които ще имат румънските стоки?    

Идеята на правителството е да стимулира нашите земеделски  производители чрез допълнителни субсидии, допълнителни дотации,  а също така и облекчаване на някои режими относно ползването на  европейските субсидии. Но относно намаляване на данък добавена  стойност не е обсъждано засега.      

А конкуренцията на румънските стоки?    

След като се повиши субсидията на нашите земеделски  производители. . . защото в определени сектори на нашето  земеделско производство почти не са достигали пари, така че  данъчната ставка няма много да им помогне. По-скоро е необходимо  да налеем пари, да осигурим едно по-рентабилно земеделско  производство, което може да помогне да се стимулира това  производство, да се издигнат на крака нашите земеделски  производители, така че да произвеждат конкурентоспособна  продукция, която убеден съм, че ще излезе с лице срещу  румънската земеделска продукция. Убеден съм в това.      

Как замисляте да стимулирате производителите, българските  производители? Казвате, да налеем пари - какви мерки за стимул  обмисляте?    

Вижте, през този изминат 23-годишен период не всички сектори  на земеделското производство са получавали еднаква субсидия.  Досега, както знаете, са се давали средства за единица площ. Не  всички земеделски продукти се нуждаят от еднаква инвестиция.  Примерно получават се за тази година около 30 лв. на декар, но  средствата, които се влагат за производството на зеленчуци,  примерно полско производство или оранжерийно  зеленчукопроизводство, изискват много повече капиталовложения,  изискват много повече средства за закупуване, за обработка на  почвата и т.н., което означава, че трябва да имаме диференцирано  заплащане на отделните култури. Така е и за овощните култури,  така е и за зеленчуковите. Но тук е въпросът и за  животновъдството, който отрасъл е значително изоставен през  последните години.     

Така е, като се получат 30 лв. на декар, това, което  казвате, няма особен смисъл да се занимаваш с нещо, което е  по-трудоемко, което изисква повече грижи. . .    

Изключително сте прав.     

. . . отиваш към нещо, което по-лесно го реализираш.    

Докато механизираните услуги в зърнопроизводството са много  по-широко застъпени и по-лесно може да се получи добавена  стойност. Докато при тези производства, които казахме -  зеленчукопроизводството, тютюнопроизводството и други овощни  видове, трудоемкостта, използването на работната ръка е  изключително голямо. Затова искаме. . .    

И какво искате да направите вие?    

. . . да направим диференцирано заплащане на тези култури.  Примерно за заплащането на оранжерийните култури, както тази  година сме предприели като мярка в de minimis да заплатим по 157  лв. на декар. Това е далеч обаче от това, което е в  европейските страни. Би следвало така да бъде и за полското  производство. Така и за други въдства и производства, в които е  необходима повече работна ръка. Така че съм убеден, когато  направим това субсидиране, различно от това, което е на единица  площ, дали с национални доплащания, дали с европейски, които  предвиждаме в следващия програмен период, аз съм убеден, че  производството ще скочи и рентабилността от тези производства ще  бъде по-висока.     

Имахте една идея, министър Греков, още в началото на мандата  си да вдигнете митата на вносните плодове и зеленчуци във  времето, в което българските се събират - около лятото,  пролетта, лятото. Отказахте ли се тотално от нея?    

Не толкова да се вдигнат, защото знаете, че в Европейския  съюз, в който съюз сме ние, не можем да вдигнем митата, защото  няма такива.     

Вътрешнообщностни доставки и няма как.    

Но например Македония, Турция, Сърбия не са в Европейския  съюз.   

Това, което. . . от Сърбия малко плодове и зеленчуци влизат,  от Македония влизат една по-голяма част. Но какво направихме в  тази връзка - повишихме, завишихме фитосанитарния контрол. Моята  идея тогава беше такава, че трябва да има референтни цени, в  които цени. . . които влизат в нашата страна плодовете и  зеленчуците да бъдат на някаква референтна цена, която да не  подбива нашата.     

Как може да се направи това?    

Примерно неестествено е да влизат домати в нашата страна  примерно с 10. . . или 5 ст. дини, които влизат на нашия пазар.  Естествено тук налице е една злоупотреба - дали е финансова,  дали е някаква друга. . .     

Аз, доколкото знам, тамошните правителства просто изливат  страшно много пари под формата на субсидии в земеделието. Може  би това обяснява отчасти тези цени.    

Да, но не винаги тази продукция, която влиза в нашата страна  и от Македония, и от Гърция, е най-качествената. Аз затова бих  искал да фокусирам вниманието на нашите граждани, които ползват  продукцията, да погледнат нейния произход - това, което искаме и  ние да въведем, нейния произход, нейното качество, изискването  на сертификат на продукцията.  Защото в много случаи тази  продукция, която влиза, примерно в Македония, тъй като. . . от  Македония е, от която влизат сега доматите, са в последното  съцветие на доматите. Те са не с добро качество, не с добри  показатели, така че те могат да бъдат на по-ниска цена. Докато в  момента нашето зеленукопроизводство с добрите климатични  особености, доброто слънцегреене, с добрите технологии се  отличават с прекрасни качества. Затова че моят повик е: Към  българското.     

Добре де, ама, да, разбирам ви, ама това не трябва ли  пазарът да го реши, г-н Греков? Аз като потребител отивам на  пазара и гледам сега домати - едните са от Македония, на една  цена, която е по-ниска. Българските - много хубави, ама, да  речем, три лева розови домати, и сега гледам си според джоба,  преценявам си, купувам си македонски домати.    

Абсолютно сте прав, нека всеки сам да избере от кое да купи.  На пазара трябва да има по-евтино и по-скъпо, но нашата цел  като министерство и като хора от правителството, които държат на  българското производство, е да се даде шанс на нашето  производство не само да задоволим нашия пазар. Тук искам да кажа  нещо, което е изключително важно, че ние задоволяваме само 20  процента от нуждите, въпреки че непрекъснато информираме хората,  че имаме добро производство, само 20 процента от хранителните  продукти са български, всичко останало е внос.     

А защо?    

Добре, то пазарът празно няма, няма празно.      

Защо не се преборихте, ето, за следващия програмен период?  Знам, че например субсидиите за френските фермери са близо два  пъти по-високи, отколкото тези за българските.    

Явор пита защо, аз питам дали трябва, дали трябва да се  субсидира? Защото знаете, че и такъв въпрос има, дали трябва да  се субсидира нещо, което излиза на пазара и защо аз като  потребител. . . с парите на данъкоплатците трябва да се  субсидира някой, който се занимава с производство на тютюн, да  речем, с производство на зеленчуци?    

Ще отговоря и на двата въпроса така, че субсидирането не  означава, че цената на зеленчуците или на продуктите  селскостопански ще бъде по-висока. Целта е земеделските  производители да получат онова, което е необходимо като вложен  труд за производството на отделния продукт, а същевременно  пазарът да бъде залят с по-евтина продукция. Така субсидиите и  вашите средства като данъкоплатци няма да отидат напразно, т.е.  вие ще консумирате, както е в цял свят, и погледнете в Европа,  така и оттатък океана, че земеделската продукция е евтина, не  само земеделската, въобще храната на хората е по-евтина като се  дотира по различни начини. Но в никакъв случай не трябва  земеделските производители да бъдат ощетявани, да бъдат на ръба  на това, което казахте, да бъдат пред фалит, да не могат да  произвеждат, да възпроизвеждат своите стопанства, да  възпроизвеждат повече продукция, така че тези два въпроса са  свързани. Тоест средствата, които идват от Европа, не само от  европейските средства, те са и наши средства, но и средствата от  националното финансиране, целта е, първо, българинът да яде  качествена и да има достатъчна по количество храна. Второ,  земеделските производители, които в нашата страна заемат един  много голям дял, 20 процента от работещите в нашата страна са  земеделски производители, да могат да получават достатъчно  средства за един качествен живот.    

А защо не се преборихте тези средства да са повече? Аз пак  давам пример с не само френски и други фермери от Западна  Европа, които не стига, че стандартът на живот е. . . няма какво  да си говорим, коренно различен, ами те субсидиите, които  получават, са в пъти по-високи от тези за българските земеделци.    

Досега нашите земеделски производители получаваха онези  средства, които са договорени през 2009 година или при влизането  ни в Европейския съюз през 2005 година. Това, което направихме  сега през 24 - 26 юни в Люксембург, беше договорена една  допълнителна сума, която е в рамките на 13 процента от  обвързаната подкрепа, която ще получат нашите земеделски  производители. Като сравнение бих искал да кажа, че досега е  било само три процента и половина. Виждате какъв ръст от близо  10 процента ще има допълнително заплащане на нашите земеделски  производители.

Това са европейски пари, така ли?

Европейски пари. Но за някои от продуктите, селскостопанските  продукти, каквото е, да речем, тютюнопроизводството, ще се  наложи да имаме допълнително национално доплащане, защото  Европейската комисия. . .           

Защо да има национално доплащане за продукт, суровина, която ще  произведе продукт, на който пише "Пушенето убива",  "Тютюнопушенето вреди сериозно на вас и на хората около вас"?            

Защото знаете, че в Родопите, а не само в Родопите, и  Лудогорието близо 50 000 семейства се занимават с този отрасъл.  И докато в някои други части, да речем, на страната с изключение  на Родопите могат да се занимават с допълнителни алтернативни  производства, тези хора с този нелек труд, който денят им  започва от 3.00 часа и завършва в 11 часа вечерта, нямат друго с  какво да се занимават.   

Сигурно, ама тя вредна суровина произвеждат, защо да го . . .         

Вредна суровина, която има пазар.     

. . . с национални доплащания да го правим това нещо?

Изборът да пушиш или да не пушиш е личен. В крайна сметка не е  задължително нашите граждани. . .        

Ама, националните доплащания са от данъците, нали така?          

Да, но ние. . .          

Нямам избор дали да заплатя допълнителна субсидия за  тютюнопроизводителите.            

Това е така, но нали живеем в една страна, където всички сме  равни. Трябва и онези, които живеят в Родопите, и тези, които  живеят в София, еднакво да живеят, а то не е така. И ако ние не  направим тези доплащания, които и сега. . . тази година  отпуснахме около 11 млн. и половина, тези хора са обречени на  ръба на мизерията.          

Може би трябва да се мисли за някаква алтернатива. То през  годините винаги се мисли и се казва, че се насочват в някакво  производство на други култури, но така или иначе. Те между  другото са електорат на определена политическа сила и това ги  прави много силни.         

Не, за хляба няма електорат и за препитанието и за парите няма  цвят. Тези хора нямат друга алтернатива. Бих искал да го кажа от  вашето високо студио, че в крайна сметка в Родопите, където  почвеният слой е само 30-40 см, няма друга възможност за  развитие освен на животновъдство и тютюнопроизводство. Каква е  онази култура, която може на такъв почвен слой да вирее и да се  отглежда?! Ето защо това не е политическа някаква приумица,  която трябва да решим в момента, това е просто. . . даже  социално тези хора да могат да съществуват там.       

А защо не се преборихте за повече европейски пари, министър  Греков? Защото страна като Полша например, която, доколкото  схващам, е съизмерима като количество, което произвежда като  тютюн, получава доста по-сериозни европейски субсидии за своите  тютюнопроизводители, отколкото България например?       

Това са референтните стойности, които, повтарям, когато сме  влизали в Европейския съюз сме заварили. Ние не можем да искаме  увеличение на тези средства особено за тютюна над това, което е  договорено тогава. Неколкократно не само ние и предишното  правителство, и по-предишното са поставяли въпроса за завишаване  на тези средства, особено на тютюнопроизводителите. Само ние в  деня на договарянето в тези три денонощия, които бяхме,  поставихме четири пъти въпроса. Нито за Гърция, нито за Италия,  нито за. . . дори и за Полша не са договорени повече средства.  При тях схемата за получаване на повече средства е чрез  прехвърляне от стълб в стълб или прехвърляне от програма в  програма, но категорично заявявам, че нито една страна от  Европейския съюз не е получила допълнително заплащане за  тютюнопроизводители.

Наистина ли има план в Европа за следващите 5-6 години  тютюнопроизводството да бъде ограничено чрез увеличаването на  цените на цигарите?     

Аз за такъв план не съм чул.      

На акцизите, хайде да кажем, и оттам на цените, разбира се.           

Не, категорично не съм чул да такъв план, който да съществува  за ограничаване на тютюнопроизводството.     

Българските производители, независимо дали на. . . да речем,  зеленчукопроизводители, въобще земеделци не е ли по-разумно, не  е ли по-добре да се окрупняват, да се кооперират, заедно да  купуват торове, препарати, които са на по-добра цена, ако  купуват масово, вместо да мрънкат, така грубо казано, да искат  протекции, защита, преференциални някакви условия?    

Благодаря ви за този въпрос. И вие сте в. . .     

Да не съм бил висока топка, без да знам?    

Разбрали сте. . .    

Струва ми се логично това нещо, не знам.    

. . . едно от най-важните неща, което съществува за нашите  производители. Не става въпрос за някои производства -  зеленчукопроизводство, зърнопроизводство. Докато това е една  пълна необходимост, която трябва да се осъществи. Не само за  реализацията на пазара на своите продукти, а, както вие казахте,  от покупката на семената до покупката на пестициди, до  технологиите, които могат да прилагат, защото дребното  стопанство от 200 квадрата или 500 квадратни метра не може да  използва новите технологии и най-вече. . .     

Така е, звучи логично. Цената е друга, машините са други,  после реализацията на продукцията е друга.    

. . . пазарът, който за мен е изключително важен, защото  всеки мисли, че земеделското производство е много лесно и много  бързо може да получи средства от него. Но в крайна сметка,  когато нямаш достатъчно пазар, се получава така, че произвеждаш  нещо, което го изхвърляш на улицата или не можеш да го  употребиш. Затова ние, особено през последния месец, насочихме  усилията си към връзката с големите вериги, на които им  благодаря, че се отзоваха веднага и изявиха желание голяма част  от нашата земеделска продукция не само 20 процента в техните  вериги, в някои от веригите се съгласиха на 70 процента да бъде  българска.     

А може ли законодателно да бъде регламентирано това?    

Няма нужда. . .     

Защото утре веригата може да реши нещо друго и може да се  върне на старото положение.    

Няма нужда от законодателна инициатива, достатъчно е тяхната  дума и техните действия. . .     

На честна дума.    

. . . които предприеха.     

Квота, квота българска продукция.    

Да. Но на какво се натъкнахме, да отговоря на вашия въпрос.  В крайна сметка поканих още първата седмица наши земеделски  производители да представят своята продукция. Какви бяха техните  изисквания? Първо, трябва да има финансов документ. Те нямат.  Второ, да имат сертификат за качество. Повечето от тях нямат.  Трето, да имат качествена опаковка. Повечето също нямат,  продаваме доматите в бананови кашони. Разбирате, че това е. . .     

За какво говорим тогава?    

Да, затова бих искал да ви покажа, че един от най-важните  въпроси, които съществуват при нас сега е за създаването на тези  браншови организации, с които да можем да комуникираме. . .    

И аз не съм сигурен с тия. . .    

. . . и те да бъдат легитимни в крайна сметка.     

Не съм сигурен с тия квоти за мен като потребител, като ида  в тая хранителна. . . в тая верига от магазини, ако има  български картофи и египетски картофи, а пък египетските са на  по-добра цена и по-качествени, защо ми е да има квота български  картофи и те да са по-скъпи? Това, че са от България и че ще  защитавам българския производител по този начин, купувайки цена.   

Не, за да имате избор. Вие можете и във веригата да  предпочетете и египетски фасул, можете да предпочетете и  български, но в крайна сметка. . .     

Въпросът е да има избор.   

. . . да има избор. Пазарната икономика ние не можем да я  нарушим, пък и не трябва.    

Да, да.    

Последно, само с едно изречение, отказахте ли се от  въвеждането на стандарт за храните, български държавен стандарт,  паралелен с изискванията в отделните сектори?    

Не, не сме се отказали, стандартът продължава. . .     

Кога ще бъде въведен?    

. . . за определени продукти той е вече въведен. Ще  продължаваме и да въвеждаме такива стандарти, когато има  заявления за това, както има за млякото, има за сиренето, има за  българската лютеница, "Първомайска" да речем, така че за всеки  продукт, който може да отговаря на съответните качества, не само  да отговаря, но той и да го поддържа този стандарт в бъдещето,  ние сме готови да въвеждаме такъв стандарт.    

Добре.   

Добре, много ви благодаря за. . .    

Благодаря.    

. . . този разговор.