Министърът на земеделието и храните Димитър Греков в интервю за предаването „Това е България” на Радио „Фокус”

В кабинета на кмета на Кюстендил, в неделя, се срещнаха и разговаряха министър председателите на България и Македония – Пламен Орешарски и Никола Груевски. По същото време срещи проведоха и някои ресорни министри от двете страни. Какво си казаха земеделските министри на България и Македония Димитър Греков и Люпчо Димовски? Въпросът е към министъра на земеделието и храните Димитър Греков.

Първо, бих искал да кажа, че това беше работна среща между нас двамата, както и между премиерите на страните. Обсъдихме теми, свързани с проблемите на сектора „Земеделие” на България и Македония. Министър Димовски сподели, че Македония има стратегически и конкретен интерес към преработващата промишленост и също така желае да почерпи опит от България за комасацията, за разработването на нови земеделски култури и за развитието на хидромелиорацията. Обсъдихме и възможностите за съвместна работа по превенция на пожарите и съответните конкретни мерки за това. Министърът на земеделието на Македония подчерта, че страната му възнамерява да закупи от нас оранжерийна техника, а също така и да проучи възможности за сътрудничество в селскостопанската наука и образование. Обсъдихме и задълбочаване на взаимоотношенията между двете страни за фитосаниратния контрол на границите, тъй като знаете, че Република Македония е кандидат за влизане в ЕС, а нашите фитосанитсарни и ветеринарни контролни органи са допринесли твърде много за опазване на европейските граници в тази посока, имаме разработени стратегически цели затова и отговаряме на всички нормативи, които ЕС изисква. Ние се договорихме, че можем да помогнем за преговорите по присъединяване на Македония и по-конкретно за оказване на експертна помощ от българска страна – особено при хармонизирането на законодателството на Македония с европейското законодателство най-вече в областта на безопасността на храните и фуражите, здравеопазването, хуманното отношение към животните, както и политиките в лесовъдството.

Стана ли дума за зеленчуците и плодовете, идващи от Македония и наводнили нашия пазар с по-ниските им цени от българските?

Въобще не се е обсъждала конкретна информация или конкретни стоки нито за внос, нито за износ. Както казах, това бяха общи неща, които се работиха на тази работна среща, не е ставало въпрос за нито един зеленчук или плод, който да влиза в България или някакви преференциални цени, които да се предлагат в нашата страна, въобще не бяха обсъждани такива конкретни въпроси.

След този разговор какви са впечатленията ви? Могат ли България и Македония да преодолеят различията, да се фокусират върху прагматичните акценти от съвместното съществуване и най-вече тези с икономически характер?

Естествено, че бихме могли да работим в тази насока, задължително е да има диалогичност, подчертавам и честност в отношенията, защото когато се поставят на основата на взаимноизгодното сътрудничество, нещата трябва да бъдат точно и ясно казани, така че аз се надявам, че различия между двете страни не би трябвало да има и трябва да ги решим с министъра на земеделието и водите, г-н Димовски, ако има такива.

Набелязахте ли следваща среща, следващи разговори?

Не. За конкретни срещи в конкретно време не сме говорили, просто най-общо беше желанието ни да работим в тази насока, която казах, и приоритетите, с които е свързана, особено превенцията от пожари, но също така и за конкретната помощ за фитосанитарния контрол, която беше поискана, както ви споменах вече.

На този етап като че ли се очертава да размените експертни групи? Или по-скоро български експертни екипи да се озоват в помощ на вашия македонски колега?

По-скоро второто – наши експертни групи да се притекат на помощ за нуждите на Р. Македония, да им помогнем за преговорите за присъединяването им и за отговарянето на изискванията за фитосанитарния и ветеринарния контрол.

Г-н министър, ползвам възможността, за да ви попитам – готова ли е вече програмата за развитието на селските региони за България?

Въпреки голямото закъснение, на 27-ми беше даден за обсъждане проектът на Програмата за развитието на селските региони. В него се включват задължително по регламент SWOT анализ, който включва силни и слаби страни, възможности и опасности, нужди и стратегии. В него бяха представени също така социално икономическата ситуация и селските райони, анализ на аграрния и горския сектор и хранителната верига в България, околната среда и климата, оценка за нуждата въз основа на доказателствата от SWOT анализа за всеки от 6-те приоритета на ЕС за развитието на селските райони и приоритетните области към всеки приоритет. Така че въпреки закъснението, с много усилия, с много нерви и добра организираност беше подготвен този първи проект.

Уточни ли се дефиницията за селските райони? И кои райони в България ще бъдат включени в програмата?

По отношение на определянето на селски райони, в които ще се изпълняват интервенциите за подкрепа от Програмата за развитието на селските райони по приоритет 6 на ЕС – насърчаване на социалното приобщаване и намаляване на бедността и икономическото развитие на селските райони, Министерството на земеделието и храните застъпва позицията за запазване на дефиницията от настоящия програмен период – 2007-ма – 2013-та година – с цел надграждане и доразвиване на подкрепата за стимулиране на местното развитие в селските райони и за създаването и развитието на малките предприятия, както и за разкриването на работни места в общините на тези райони.

Това означава ли, че райони като кюстендилския, например, няма да намерят място, въпреки изявеното от тях желание?

Не само за кюстендилския, и за други райони ще търсим възможности те да бъдат включени, така че да могат да се възползват от тази програма, която ще се развива в следващия програмен период.

Известно е, че с 20 процента се намаляват парите за Програмата за развитие на селските райони. Ще успеете ли да се справите и как всъщност ще се вместите в новите финансови реалности?

Аз мисля, че въпреки 20-процентовото намаление на тези средства, ако бъдат правилно разпределени, ако бъдат както сме го предвидили – приоритетите в нашата страна през 14-та -20-та година, парите ще са достатъчни, ще се почувства икономически ръст в тези общини, а българският гражданин ще получи по-висок стандарт. Може би трябва да кажем, че чрез новата Програма за развитието на селските райони за периода 14-та – 20-та година целенасочено ще осъществяваме следните национални приоритети: първо, многостранна и ефективна подкрепа за малките стопанства; второ, подкрепа за младите земеделски производители; трето, подкрепа на секторите за плодове, зеленчуци, етерично-маслени и медицински култури и памук; четвърто, ще дадем тласък в тази програма за животновъдния сектор; ще обърнем изключително внимание и приоритет на напояването, в тези засушливи години, това е изключително важен момент и ще дадем приоритет на хидромелиоративните съоръжения. Не на последно място са агроекологичните дейности, включително и биологичното земеделие. Знаете, че през следващия период ЕС отделя изключително голямо внимание на биологичното земеделие, затова иновациите в земеделието ще бъдат изключително голям приоритет, защото без иновации не можем да вървим напред и може би като последно, но в никакъв случай по значение – това е запазване и укрепване на позициите в зърнопроизводството и устойчивото му развитие. Ще работим по тези приоритети, защото те са резултат от анализа, идентифицираните нужди и стратегическите приоритети в нашата Програма за развитието на селските райони. Но те са отразени и в споразумението за партньорство с ЕС.

А как ще успеете да използвате обстоятелството, че директните плащания през следващите 6 години ще бъдат увеличени двойно?

Това ще се отрази изключително добре за нашите земеделски производители. Защото ще се увеличат както европейските, така и някои от нашите доплащания, особено националните доплащания за определени сектори.

Например за тютюна?

Изключително чувствителна е темата за тютюна, но в крайна сметка трябва да знаем, че в този отрасъл работят около 240 хиляди човека, затова че националната политика и националните доплащания в това отношение ще играят изключително важно значение и няма нищо страшно да има и доплащания в тази област. По-важното на което трябва да обърнем внимание, това са тези 13 процента от обвързаната подкрепа, която ще получим за животновъдството, за трайните насаждения и за зеленчукопроизводството. Но тук особено внимание трябва да обърнем на факта, че много голяма част от нашите зеленчукопроизводители и животновъдите не са регистрирани. Това, на което напоследък се натъкваме, тъй като направихме много, за да им осигурим пазар, проведохме включително и разговори с големите вериги, но се натъкнахме на това, че голяма част от нашите зеленчукопроизводители нито са обединени, нито са регистрирани, нито могат да дадат съответния финансов документ, нито пък да получат сертификат за своята продукция. Така че това са цели и задачи, по които трябва да работим още от началото на стопанската година през септември.

Предвиждате ли създаването на национален регистър на земеделци и животновъди?

Да, това сме си го поставили като цел, още от септември да започнем да работим, така че всеки зеленчукопроизводител, всеки производител земеделски да бъде регистриран и така ще получим точна представа колко площ се обработва, колко декара са със съответната култура, колко земеделски производители имаме и естествено очакваната продукция и добив, който може да се получи от съответния зеленчук или плод. Тук искам да обърна внимание на това, че са забравени също и трайните насаждения. Години наред на тях не е обръщано внимание, така че в следващия програмен период трябва да се даде тласък на трайните насаждения, защото те са също така лице на българския земеделски производител.