Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова в интервю за предаването „ Денят започва“ на БНТ    

Да чуем може би какво ще се случва в образованието. Министърът  на образованието и науката е в студиото, Анелия Клисарова. Добро  утро.           

Добро утро.

Добро утро, здравейте, г-жо Клисарова.    

Здравейте.   

Дайте сега да започнем с финансирането, промяната в модела на  финансиране на висшето образование, на средното образование,  заявката да се обвърже с качество, с реализация. Делегираните  бюджети по някакъв начин да се свържат не само с бройка ученици,  ами и с качество на образованието. Имате ли конкретни стъпки,  намерения, срокове, ангажименти?            

Да, това се предвижда и знаете, че за това говорим отдавна.  Вчера имахме среща и с представител на КТ "Подкрепа", защото  започнахме с това, във връзка с промените, които трябва да  настъпят в образованието. Искам да кажа, че ще бъде обърнато  особено внимание на средното образование като начин на  финансиране и на висшето образование. Това, което говорихме и  което е наша идея, първо, че да се лимитира и да се докаже, че е  необходимо един минимум на училищата, които да използват тези  разходи като капиталови, като крайно нуждаещи се моменти и да не  зависят от броя ученици. Това са на училище между 25 и 30  хиляди лева, които ще се дават за спешен. ..  в спешен порядък.      

На всяко училище.         

На всяко училище, когато има. . .не даже когато има нужда,  самото училище ще може да разпределя тези средства за неотложни  нужди.    

Без да се обвързва с някакви резултати или с нещо друго. . .            

Без да се обвързва с резултати, без брой ученици. . .         

. . .на всяко училище - сума.   

Точно, като една сума. . .            

Това е допълнителна сума. . .

Да, това е една такава. . .

. . . към бюджета. . .         

. . . казваме добавка за минимални разходи, които са независими  от броя ученици.           

Колко пари ще ви трябват за това нещо, понеже в България има  десетки хиляди училища?            

Ами,  изчислени са в момента, да, това е възможно да се случи,  училищата са около 2500 и мисля, че с около 2 милиона - 2  милиона и половина, което говорихме сега с икономистите в  министерството, това просто може да се случи.      

Добре, а не трябва ли да се обвърже с. . . първо да се направи  оглед на състоянието на тези училища, защото някои сигурно се  нуждаят от 25 хиляди, други може би 12. . .          

Не, това не е свързано с така наречените капиталови разходи, за  които говорим, които вече са според нуждите на училището,  където се включват европрограмите, където се оценява ситуацията  в училището. Ние искаме тези средства да ги дадем, да направим  по-независими училищата от броя ученици. По този начин ще може  да подпомогнем и малките училища, което е изключително важно.            

Тези пари ще могат ли да отиват за заплати на учители?     

Не, категорично няма да могат да отиват за заплати на  учителите. Заплатите на учителите, знаете, че са обвързани с  делегираните бюджети. Идеята е да усъвършенстваме тази система и  тук ще работя в две направления. Едното е да го обвържем не  само с броя ученици, а и с качеството на обучение. Знаете, аз  вече няколко пъти обяснявам за тази принадена стойност, която ще  въведем от 4-ти до 7-ми клас, защото засега там имаме резултати  за външно оценяване. Това ще бъде първата стъпка. После ще бъде  7-ми - 12-ти.     

Чакайте да изясним нещо. Принципът, по който ще се определя  дали дадено училище обучава добре своите възпитаници, ще бъде  външното оценяване.   

Да, като. . .   

Понеже се появиха много. . . четох по форумите, много  коментари, че в момента, в който се въведе принцип за това кое  училище какъв успех показва, учениците какъв успех показват,  веднага ще започнат да се пишат кухи шестици с идеята училището  да не загуби пари.    

Аз това напълно го разбирам, но все пак външното оценяване се  извършва от външни оценители, а то не е  въпрос на успех, в  смисъл ученикът започва с 3.50 и завършва с 4.50. . . с 3,50 е в  4-ти клас, с 4,50 е в 7-ми клас. Тогава той има една единица  принадена стойност и това доказва, че учителите са се занимавали  с него, че са мотивирали ученика да работи и това ще бъде един  от показателите, не окончателният, разбира се, за да се появи  коефициент, който ще мотивира и учителите да работят по-сериозно  с учениците.          

Тоест това ще бъде смисълът на тези. . .    

Какво друго ще включва този коефициент?       

Да, разбира се. Казвам, това е само една от мерките, които  искаме. ..  имаме идеята да вземем. Друг много важен момент това  е определяне на работната заплата. При тази среща със  синдикатите се доказва, че има проблеми в различните училища.  Защо? Защото няма изработени строги правила за формиране на  работната заплата и как тя е обвързана с качеството на  преподаване на дадения учител. Такива правила много трудно биха  могли да бъдат стандартни, защото има много училища с различна  специфика, но може да се прояви контрол върху тези правила, да  има един минимум, така че да има една справедливост при  разпределенията на средствата. С новия закон и ново финансиране,  в смисъл това ще бъде, че ще се включат и така наречените  училищни настоятелства, в които участват и родителите, и  кметовете на общините. Те пък ще имат една роля като контрол  върху функциите на директора, което е една философия. Да кажем  директорът трябва да се съобрази с оценката, която му дава  настоятелството, учителите, родителите и съответно общината,  когато училището е общинско.

Това ще помогне ли, г-жо Клисарова, учителите да престанат да  се чувстват като хора втора ръка?           

Много се надявам, че това ще се случи.        

Защото в последните години да си учител е една от  най-непрестижните професии, имам чувството, в България.    

Аз напълно ви разбирам и това е нашата програма, ако сме. .  . утре още даже ще я обсъждаме, в петък ще я обсъждаме в  парламента, една от точките е връщане на достойнството на  българския учител, връщане на вярата. . .     

Това става с пари, нали знаете.    

Да, това става и с пари, но и с организация. Ако ние  мотивираме българския учител да остане в училище, да учи децата,  повишаваме квалификацията му, създадем преференциални условия,  например за вземане на банкови заеми или специални стипендии, би  мотивирало тези млади хора да кандидатстват педагогика и да се  реализират в учебния процес. Разбира се, непрекъснато трябва да  се повишава работната заплата. И когато говорим с цифри, пак на  вчерашната среща, сега мечтание е на всички да увеличим. . .     

Да кажете цифра? Всички много внимателно слушат. Кажете  цифра, да.    

Не. Искам само да кажа, че в момента е 3,5 за образование от  брутния вътрешен продукт. Мечтата на всички е да бъде пет  процента, но това е нереално, казвам засега. Ако можем с малко  да увеличим това 3,5 от брутния вътрешен продукт да е за  образование за 2014 година, ще бъде успех.     

Бъдете, бъдете реалисти. Искайте невъзможното, искайте шест,  за да получите пет.    

Нали. . . да, разбирам това, но. . .     

А пък финансовият министър, като му поискате пет, ще ви даде  четири.    

Не, нека да гледаме реално. . .     

Или може би по-малко от 3,5.    

. . . защото, вижте, все пак ние сме в публичния сектор и  всички разбираме това. И това не означава, че ако даде на нас,  трябва да вземем от друг. И трябва да се постигне един баланс. .  .     

Въпрос на приоритети.    

Да, трябва да се постигне един баланс, но мисля, че за  следващата година все пак ще имаме успехи и ще можем да увеличим  малко. . .     

Ама, синдикатите влязоха ли ви в положението, защото от  синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" казаха, че ако брутният  вътрешен продукт за образование през 2014 не е 5 процента,  септември учителите влизат в обща стачка.   

Вчера, вчера дискутирахме този въпрос. Мисля, че ще намерим  един оптимум по средата, за да можем да бъдем реални, да се  съобразим с реалната ситуация в страната.    

 Ще има ли стачка през септември, учителска?    

Много се надявам, че не, защото отсега вече водим преговори  по точките на техните искания и стигаме до консенсус. Ето  например за правилата за разпределение, за това какво ще бъде  средищно училище и какво. ..  да дефинираме точно какво ще бъде  защитено училище, за делегираните бюджети и тяхната оптимизация.     

Тоест остават си. Делегираните бюджети остават.    

Те се оптимизират, да, остават. В началото мислеха, че  трябва да се махнат делегираните бюджети, че са изиграли своята  роля. Да, дотук те изиграха своята роля, но е важно в момента да  направим този оптимум, а именно чрез въвеждане на нови  коефициенти и мотивации на учителите и на директорите.     

Защото нали знаете много учители как гледат на всеки ученик  - като една ходеща банкнота.     

Точно така е и. . .     

Това е делегираният бюджет. Защо да го. ..  как да го  скъсаш, как да го накараш, да покажеш, че не става от него  отличник, като той може да отиде в другото училище и там парите  го следват. . .    

И там. . .     

То нямат и право да повтарят, мисля, от първи до четвърти  клас не се оставят на поправка учениците.    

Изкривява се, изкривява се идеята.    

Не се оставят на поправка учениците от първи до четвърти  клас, но това е не само тенденция при нас, това е една  европейска тенденция и аз считам, че тази тенденция е права. И  ще ви кажа защо - защото ние от първи до четвърти клас имаме  начално образование и степента начално се взема в четвърти клас.  Нямаме критерий какво точно трябва да е за първи, какво да е за  втори, и това е правилната постановка. От друга страна тези  млади деца още, какви млади хора, те са деца, те много тежко  могат да изживеят това повтаряне на класа и могат да се откажат,  да не харесват системата, да не искат да идват на училище.  Нашата роля е да направим училищната среда такава, че децата да  искат да идват в училище и да идват с желание. . .    

Така на практика няма значение какво знаят и какво не.    

Не, не е така. Защото с всички изоставащи деца трябва да се  работи лятото. Трябва да се работи лятото, през следващата  година. Знам, че казвате, че това е оптимистично, но това е  правилното. . .     

Ама, не, то трябва не върши работа.    

Да, но това е правилното.      

Тоест делегираният бюджет остава с корекцията от външното  оценяване.    

Да, с корекцията от външното оценяване, да, делегираните  бюджети остават. . .     

Което се прави. Всъщност външното оценяване, за зрителите да  кажем, това са други учители, от друго училище. . .   

Това са други учители, от друго училище. . .     

. . . които отиват и всъщност оценяват колегите си.    

. .. и никой не знае, те всъщност оценяват колегите си. ..   учениците на колегите си, нивото на учениците, какво са  постигнали те. И никога не са в същото училище.    

Да де, ама знаят в кое училище са, нали?    

Надявам се, че. . .     

Тоест кои колеги оценяват.    

Не, то е горе-долу на случаен принцип и министерството  разпределя кой къде ще отиде на външно оценяване.     

Мисля как това да се избегне евентуална злоупотреба,  евентуално пак начин, по който. .. в друг интерес да премине,  защото става въпрос за пари, нали така?    

Да. Но не бива. . .трябва реално наистина да бъде това  оценяване, защото това пречи и на учителите, и на учениците, и  на цялата система. И трябва да се убедим, че все пак сме  достатъчно съвестни и отговорни. Когато кажем, че на случаен  принцип отиват учителите, които са квестори в определените  училища, би следвало до минимум да намалим това влияние.      

Би трябвало да са наистина обективни и да пишат. . .    

Да са обективни критериите, и това е необходимо за всички.  Необходимо е, защото дори това външно оценяване да не е свързано  само с пари, ето например ние знаем, че в момента по български  език и литература най-ниско. . . много е трудно на децата да  правят определителен или неопределителен член или, давам го като  пример, не е извод, нали, или в тази насока, в която насока  повече трябва да работим през следващата година. Или че те могат  да отговарят на теста, но не могат да отговарят на отворени  въпроси. Това също трябва. . . Или да си направим анализ защо по  география две години вече поред оценките са най-ниски от  външното оценяване.     

Натам ли да се . . . към отворени въпроси?    

Към отворени въпроси. . .     

Защото иначе е малко лотария.   

Да. Едно, че е малко лотария, и  ние учим децата да мислят,  да изразяват своите мисли, да имат теза, да докажат тази теза. А  това им е необходимо в живота.     

Кога ще влезе тази промяна?    

Тази промяна се въвежда непрекъснато и постепенно чрез  увеличаване на отворените въпроси. Тя не може да е . . .    

Продължава се и следващата година също, така ли?    

Да. Тя не може да е от днеска за утре, знаете, няма как, в  образованието не бива такива скокове.     

Безспорно е така. И не е добре да е така.     

Аз пак ви връщам обаче към начина, по който се чувстват  учителите, защото според мен един мотивиран учител ще направи  чудеса от храброст, но детето в крайна сметка ще научи това,  което трябва да научи. Да ви питам, ще отвържете ли заплатата на  учителите от делегираните бюджети? Понеже сега, да кажем, в  малко училище, в отдалечено, малко населено място, естествено е  училището да има по-малко ученици, съответно учителят получава  по-малко пари, което не е ли крайно несправедливо?    

Абсолютно сте прав, затова казах, че ще въведем тези два  нови момента, а именно в това малко училище, където  има  по-малко ученици, но учителят е постигнал необходимите  резултати, той ги е постигнал с изключителен труд, повярвайте,  много е трудно да вземеш едно дете, което не познава азбуката,  не говори добре български език, и да го научиш в четвърти клас  вече да чете, да пише и да може да попълни теста, па макар за  2.50 или за 3. Тогава той ще получи по-висок коефициент и няма  да е само на брой учители, а и на постигнати резултати.    

На брой ученици.    

На брой ученици, а и на постигнати резултати. Вторият  момент, който казваме за тези малки училища, това са правилата  при разпределение на средствата, както и образуване на работната  заплата. Така че да могат тези учители, които са работили с  най-трудния регион, с най-трудните деца, те да получават  по-висока заплата, или по-висока е трудно казано, но поне равна,  или близка до тази в, да кажем, в елитните училища в големите  градове.      

Един принципен въпрос, госпожо Клисарова.    

Да.     

Трябва ли парите да следват ученика в частното училище, или  задължение на държавата е да осигури някакъв стандарт на  средното образование - който иска, праща детето си там, който  смята, че този стандарт не е достатъчен, го изпраща в частно  училище с всички финансови разходи.    

Аз мисля, да, това е един принципен въпрос и за случая  казвам. . .     

Който в закона пробуди огромни полемики.    

Да, ще бъде доста дискутиран. Абсолютно съм съгласна с този  въпрос. В смисъл съгласна с тази полемика, защото и двете страни  имат привърженици,  знаете, но моето становище в случая е, че  засега частните училища няма да бъдат финансирани от държавата,  но това не означава, че няма да има контрол както върху  държавните, така и върху частните училища. Много е важно да  осигурим качеството, качественото обучение и образователната  среда на учениците.     

Тоест в никаква степен частните училища не трябва да бъдат  подпомагани от държавата? Финансово става въпрос.    

Не, те могат да бъдат . . . Те мога да бъдат подпомагани, но  в никакъв случай, само ще кажа, както и за университетите това  се отнася, нито на брой ученици, а те могат да бъдат подпомагани  чрез различни програми, чрез възможности, както има ученически  практики. Защо да не се включат? Те са включени и частните  училища. За ученическите практики, за студентските практики, при  възможност за стипендии, ако тези деца трябва да имат  стипендия.     

Ама нека да направим  разграничението - висшето образование  не е  задължително в България, госпожо Клисарова, докато  средното е.   

Докато средното е задължително. Но всеки . . .     

И така не лишавате ли български деца от възможността . . .    

Всяко дете има равен . . .     

. . . задължението на държавата не абдикира ли. ..  от  задълженията си към тях?    

Не, това е право на избор на родителите къде ще запишат  децата си - в частното или в държавното училище. Това е  абсолютно право на родителите на избора. Както имаме право дали  ще вземем автобус, или ще вземем такси, нали, от градския  транспорт или такси, ние така правим своя избор. Но трябва и в  частните училища да гарантираме високо качество и добро  образование на децата. Това за мен е изключително важно, както,  разбира се, и в държавните училища. . .     

Тревожат ли ви огромните, понеже още за средното образование  говорим, тревожат ли ви огромните диспропорции в качеството на  образованието? Огромно . . . има огромно значение къде ще  запишеш примерно детето си в първи клас - дали в квартално  училище, или в някое друго, където има струпване от желаещи,  нещо, което не е било така през годините, знаете. Стандартът  беше друг.    

Да. Аз мислех може би допреди месец точно като вас, но реших  да посетя и малки училища, и по-средни училища.     

И какво видяхте?    

Ами, например в. ..  мога да кажа, това не е реклама, нали,  село Брезово.. .     

Да.    

. .. трябва да ви кажа, че едно такова училище, където  главният учител, директорът, кметът, цялото село се е включило в  образованието на децата. Те работят по 20 европейски програми и  може би са едни от най-силните в IT технологиите. Децата могат  да правят сами софтуери, обзаведено, направено по европейски  програми. Тя държавата . . .     

Има такива училища, но това не е масовият случай, госпожо  Клисарова.    

Абсолютно.    

. . . не, казвам, че. ..  Значи, в коя . . . как ще се  развива училището много зависи от директора . . .     

Безспорно.    

. . .  от учителите в него и затова мисля, че нашите усилия  трябва да са насочени към учителите. Ефективните учители ще  осигурят добро образование и добро качество на образованието и  там, как да кажа, там е ядрото, в което трябва да работим - да  мотивираме учителите, много добри ученици да кандидатстват  педагогика, да даваме възможност на учителите да се развиват,  да, достойно заплащане, което ще доведе до ефективни учители и  добро, качествено образование.     

Добре е този . . .     

И тогава няма да има значение точно в кое училище записваш  детето си.     

Конкретно за първокласниците, хайде, при по-големите там  има. .. явяват се на изпит след 7-ми клас, има училища, които са  по-желани, има класирания, нормално. При първокласниците обаче  там как да се. ..  защото огромна е разликата примерно в  материалната база. Аз лично съм се сблъсквал с този проблем . .  .   

Така е.     

. . .търсейки училище за сина ми, огромна е разликата -  училище, в което физкултурния му салон има един малък и един  голям клас, няма абсолютно никаква извънкласна дейност, няма  къде да се съберат родителите, събират ги в коридора, и друго  училище, където това е възможно, има шкафчета и така нататък.     

Това вече . . .      

В първи клас обаче как да върви подборът според . . .     

Аз мисля, че в първи клас е удобно и най-добре да запишеш  детето, където училището му е най-близко, защото и за детето е  по-добре, и за родителите, а не да пресече половин София. . . .  .      

Знаете, че не е единствен този проблем.  Всяка година се  появява в началото на лятото проблем как да се запишат  първокласниците.    

Много е трудно да кажеш, че там, където е най-големият  наплив, е най- пък високото качество. Повярвайте ми, има  прекрасни училища, които не са толкова прочути, но не по-лоши са  учителите в тях и не по-лошо е преподаването в тях. Така че. ..   и родителска амбиция е мога да кажа, нали, точно в кое училище  да отиде . . .      

Не само амбиция, то е въпрос на. . .      

Отговорност на родителя, да, на виждане.     

. . .за избереш най-доброто за детето си.    

А относно материално-техническата база, в програмата сме си  помислили, че трябва да има един минимум за материално, който да  покрием, и, живот и здраве, ако успеем в следващия програмен  период с оперативните програми, ще има проект, насочен точно. ..  ос от оперативната програма, точно насочен за постигане на този  минимум, изискващ добрата структура . . .      

Поемате ангажимент да потърсите стандарт, който да бъде  минимален, който да бъде навсякъде . . .     

Който трябва да имат всички училища. И тогава мисля, че до  известна степен ще бъде решен и този въпрос.     

Понеже вие заговорихте за оперативните програми, окончателно  ли отпада възможността да има наука и образование?    

В никакъв случай. Още днеска на Министерски съвет това пак  ще бъде обсъждано. Имаме подкрепата и на ректорите, говорихме и  с  МТСП, с двете министерства, с Министерството на икономиката,  с Министерството на регионалното развитие.    

Ама с европейските партньори говорихте ли, защото май в  Брюксел не са много съгласни, понеже не е добре организирана  програмата.    

Не, в момента ни . . .така, това беше спекулиране с  капацитета на Министерството на образованието и науката,  капацитетът не е недостатъчен. В момента правим структурите, за  да можем да докажем, че имаме този капацитет, това, което се  изисква от Брюксел, и това се случва. Трябва да я спечелим тая  програма и това ще е борба моя и на цялото министерство.    

 Кога ще стане ясно дали ще има такава оперативна програма?   

Това ще стане след края на септември, когато се разписват  споразуменията, нали, септември, октомври, когато . . .     

Шансовете как ги оценявате да я има?    

Аз мисля, че вече минахме 50 процента. Бяхме под 50, сега  сме малко над 50. Трябва да стане, просто повярвайте. Това е  изключително важно за българското образование, защото нито  Министерството на регионалното развитие, нито на труда, нито на  земеделието, където там са тези училища, професионални училища,  могат да осигурят такъв общ обхват на образователната система, а  да не говорим за науката. На тази програма ние изключително  много разчитаме, че ще има средства за наука, защото сме  длъжници на българската наука и най-вече на младите учени.     

Под формата на научния фонд или под друга форма ще дойдат  средствата за наука?    

Не, аз. ..  не говорим само за фонд "Научни изследвания".  Ние трябва да мотивираме науката да влезе и в университетите,  науката да се свърже с бизнеса и Българската академия на науката  да работи по-тясно с българските университети.     

Ама ви отказаха два милиона допълнително за БАН.    

Това са . . .Не са ги отказали, пак ще се борим. Утре има  комисия по образование, където ще се борим за още средства както  за средното, така и за висшето образование. Не се отказваме  лесно.     

Не са ли много вузовете в България, госпожо Клисарова, имам  предвид по-малко, но по-качествени.    

Често ми поставят този въпрос и това ще го покаже  конкуренцията и естественото развитие на висшето образование в  България, като оптимизираме финансирането във висшето  образование. Знаете, в последно време много се говори по моята  теза, аз считам, че тя е правилна, а именно, че един от  основните критерии за финансиране на държавната поръчка във  висшето образование, нали, това ще бъде все пак реализацията на  младите хора като завършат. Или искаме малко да разширим фунията  на приема и да стесним изхода. Там. .. и да се финансират тези  професии, тези направления, професионални направления, от които  държавата и икономиката имат нужда.     

Които се реализират в практиката, намерили са си работа,  работят по специалността си.    

Да, които са се реализирали в практиката и работата, точно  така. Само, много моля, искам да подчертая, това няма да е  единственият критерий, нали. Разбира се, ще участва и  рейтинговата система. И тука е моментът да кажа - в новата  стратегия, която разработваме в момента, ще залегнат именно тези  три основни момента, че важно е университетите също да правят  наука. Те не са само едно училище . . . .     

 Ако се реализират . . .    

Много трудно ще стане като зависят от броя на студентите и  те . . .    

Ако се реализират в чужбина, или това не. ..  това ще влезе  ли в . . .     

Това е, когато говорих с НАП и с НОИ, доста е . . .     

Завършват медицина и заминават директно за Германия и  Франция.    

Да. Вижте, доста е трудно да обхванем тези хора, които  заминават за чужбина, дали точно работят по професията си. Това  е.    

. .. дали ще се отбележи.     

Да, това е доста трудно. За медицина специално зная, че  повечето работят медицина, защото не. .. .     

Убеден съм.    

. .. не, такъв ми е въпросът, такъв ми е занаятът, но когато  човек завърши икономика или администрация и управление, знаете  ли, че в момента в България 41 процента от студентите учат  право, икономика, администрация и управление.     

Ами, трябва да им обърнете представите, госпожо Клисарова.  Не само вие, разбира се, но активен участник трябва да бъдете в  обръщането на представата, че това е най-успешният . . . .     

Да, ето, точно затова искаме да разработваме тази стратегия.  Абсолютно,  . . . .      

Добре.   

. . . .абсолютно, не можем  . . .      

. . . начин да се реализира човек.    

Това ни е най. ..      

Благодаря много.    

Благодарим много за този разговор. Разбира се, много теми  останаха, но трябва да има поводи и за други разговори, за други  гостувания.   

Аз ви благодаря за поканата и трябва да си стискаме палци за  оперативната програма.       

Наистина всички трябва да си стискаме, защото без нея май  образованието съвсем ще го закъса, пък това е най-малкото, от  което се нуждаем в . . .     

Не става въпрос само за закъсването. Напротив, ние трябва да  инвестираме в образование. Това е моята теза.    

Да де, това имам предвид и аз. Анелия Клисарова, гост в  студиото на "Денят започва".