Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова в интервю за в. „Труд“

Освободихте в един ден всички ръководители на регионални структури на министерството. Това не е ли политическа чистка?

Не. Получих много сигнали от граждани, от бизнеса, от неправителствени организации, че регионалните структури на министерството са работили избирателно. Германски инвеститори са чакали повече от 12 месеца, за да получат отговор от регионална инспекция по околната среда и водите в Пловдив. „Благодарение" на действията на екоинспекцията във Варна една от наказателните процедури на ЕК срещу България - тази за перките в зона „Калиакра", е пред влизане в съда на ЕС. Получавам сигнали за преднамерено подготвени обществени поръчки от регионални структури, които изпълняват проекти по оперативната програма. Има случаи, в които и управляващият орган на оперативната програма е констатирал нередности и е наложил финансови санкции на нашите структури.

Искате да кажете, че няма нито един читав ръководител в системата?

Не искам да кажа това. Оценявам работата им и ще поканя някои от тях да се явят на конкурс и да продължат да работят в екипа на министерството. Решението ми беше еднозначно за всички, за да бъдат равно-поставени и да се явят всички на конкурс и нека качествените да спечелят.

Смятате ли да дадете някои от случаите, за които разказахте, на прокуратурата?

Чакам доклади от инспектората, за да видя дали има основание за това.

През последната седмица доста се говори за обществената поръчка за мониторинг на делфини в Черно море. Виждате ли проблем в нея?

Да. Голям проблем. Не съм специалист по биоразнообразие. Доверявам се на хората, които разбират от това, и приемам, че когато са били оценявани проектите по програма „Околна среда", се е имало предвид какъв ще е приносът от такъв мониторинг. И оттук нататък започва драмата на проекта. Обявява се веднъж поръчка по всички правила, но тя е отменена заради липса на кандидати. Според мен голямата грешка на Изпълнителната агенция по околна среда е, че след това е решила да пристъпи към пряко договаряне. А поръчката е за прекалено голяма сума (над 3 млн. лв. - бел. ред.). Обръщат се към консорциум, създаден специално за целта.

Според вас тази процедура трябва ли да бъде спряна и отново да се обявява за открита, при положение че не е имало кандидати?

Изпратили сме запитване до Агенцията за обществени поръчки. Очаквам становището и на оперативната програма.

В зависимост от това ще решим какво да правим. Ако искаме да спасим проекта, който по всяка вероятност е важен, трябва да се обяви отново открита поръчка.

Агенцията е обявила още няколко такива преки договаряния за подобни дейности...

Поискала съм информация за всички поръчки на агенцията, за да видя дали това е практика. Що се отнася да оста „Биоразнообразие" по програмата „Околна среда", тя ще бъде специално разгледана, тъй като там бенефициентите са ограничен кръг - институти на БАН и неправителствени организации. Трябва да видим дали сме гарантирали достъп на всички заинтересовани и да подобрим нещата, ако имаме съмнения, че се повтарят едни и същи действащи лица.

Вече е ясно, че тази година ще загубим пари по програма „Околна среда", т.е. ще се намали бюджетът й. Кои инвестиции ще бъдат засегнати най-много?

Ще пострадат двете най-тежки оси - води и отпадъци.

В тези области имаме ангажименти по договора за присъединяване към ЕС по директиви. Обикновено се казват тези две причини. Ще добавя още една - задължение към българските граждани. Живеем в XXI век и превръщаме в проблем изграждането на канализация,а на места няма водопроводи, което е абсурдно. Въпреки това в началото на годината е взето решение да се пренасочат средства за ВиК към купуването на пожарни автомобили и друга транспортна техника, както и за влакове за метрото и тролеи за столицата и четирите големи града. Отклонена е сериозна сума. Това означава, че още тогава е било ясно, че парите за сектор „Води" няма да се използват.

Това беше и мотивът на ЕК да разреши прехвърлянето. Въпросът е дали и тези средства ще бъдат усвоени изцяло?

Сега текат обществените поръчки. Това са договори за доставки и проектите се случват сравнително бързо. Такава е била и идеята на Брюксел. А за водните проекти, които сме длъжни да изпълним, нещата не стоят добре. Не съм удовлетворена от изпълнението на програмата. Знае се вече, че има 26 проекта за подготовка и изграждане на ВиК инфраструктура, които реално ще се изпълняват от 2014 г., въпреки че бяха предвидени за този програмен период. Но само при 5 проектирането може да бъде завършено до края на 2013 г.

Това означава ли, че към 2020 г., когато е краят на следващия програмен период, може да водим същия разговор с тогавашния екоминистър?

Много се надявам, че не и че ще сме минали този етап. Полагаме усилия максимално да използваме парите и да разпишем така следващата оперативна програма, че да е ефективна.

Вие къде виждате проблема - в липсата на капацитет в общините или на централно ниво?

Програмата премина през няколко фази. В самото начало тя стартира бързо, защото финансираше готови проекти. След това се префокусира и проектите за селища под 10 000 жители бяха прекратени.

Но с мотива, че първо трябва да се направи канализацията на големите селища...

Но те нямаха готови проекти. Оставихме готовите проекти и започнахме да правим нови. Те отнеха много време, защото са големи и тежки. Оценката им тук, в министерството, отнема години. Сега правим първи копки и пресираме изпълнителите да свършат всичко за един строителен сезон и половина. Подготвените в този период проекти, които ще се изпълняват в следващия, ще помогнат на новата програма. Надявам се обаче те да са готови и за това ме притеснява като видя, че от 26 готови ще са 5. Би трябвало да тръгнем с 26 проекта и да кажем: „Ето, 850 млн. лв. вече са договорени и работим по тях."

Ще има ли европроекти за депа за отпадъци, които ще се провалят?

Имаме проблеми с някои от проектите. Местни жители реагират много остро срещу избора на терен за ново депо. Срещах се с представители на недоволните.  Обсъждахме, че не говорим за сметища. Става въпрос за депа. Разликата е голяма, но за съжаление депата, които сме завършили, са толкова малко, че българските граждани не са виждали подобно съоръжение. Но пък виждат толкова много сметища. Тук е и пропускът на министерството. Трябва да пропагандираме и малкото, което сме постигнали, да покажем как работи.

Можете да се похвалите само с две поне по оперативната програма.

Две сме ги свършили, но поне да ги покажем. Не само на еврокомисари, а на българските граждани. Освен това трябва да е ясно, че повече депа с евросредства няма да се правят.

Как ще се финансират проектите, които няма да се случат сега?

Единият вариант е да бъдат осигурени средства поетапно от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Другият е публично-частно партньорство. В този случай с парите от новата европрограма могат да се направят сепариращи и компостиращи инсталации. Частен партньор може да направи депото и да го експлоатира.

Кои общини със сигурност ще трябва да търсят такива варианти?

В Разлог, Ямбол и Добрич имаме сериозни протести срещу избраното място. Основното притеснение на местните жители е, че ще се замърси питейната вода. Ще предложа на управителния съвет на ПУДООС да финансира специални сондажи, за да проверим още веднъж има ли такава опасност. Ако има, ще ги спрем. Здравето на хората е най-важно.

Това няма ли да забави нещата?

Ще се опитаме да го направим бързо. Но в противен случай само едните да протестират, а ние да казваме: „Не, много хубавичко сме си го направили", не върши работа. Гласът на хората е важен. Те живеят там. Иначе е сигурно, че за 5 от проектите, които са само за техническа помощ, ще трябва да се търси алтернативно финансиране. Надявам се, че в Бургас, Перник, Видин, Габрово, Плевен ще се случат нещата. Много голяма надежда имам, че ще се справим със завода за отпадъци в София, защото той е много голям проект. Ако пропадне, горим с много. Това са над 290 млн. лв. Няма да завършим цикъла с отпадъци, а за София трябва да се вземе решение. Чакаме съдът да вземе решение по обжалваното становище на КЗК, че трябва процедурата да се върне за ново разглеждане на офертите. Ако има резултат през септември и общината успее да се справи с подписването на договора с изпълнителя, до края на декември има шанс проектът да се реализира.