Министърът на външните работи Кристиан Вигенин в интервю за в. „Преса“

Г-н Вигенин, срещнахте се с историци от БАН. Уточнихте ли се какво означава да имаме общи празници с Македония и да почитаме общи исторически личности?

Повод за тази среща беше анализ, подготвен по поръчка на предишното правителство. Бях впечатлен от този доклад, защото освен историческите аспекти той обхваща съвременните отношения и договорната база. Смятам, че контактът ми с учените начело с председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров ще помогне както на мен, така и на екипа, който работи по отношенията с Република Македония, да имаме още по-солидна позиция. Обсъждахме и въпроса за общите исторически личности и дати. Общата ни история преди 1945 г. сега повече ни разделя, необходима е пренастройка, за да осъзнаем и от двете страни на границата, че тя може да ни обединява, да има положителна роля в съвременните политически отношения. Разбирам много добре чувствителността по този въпрос на македонската страна, у нас също. Затова мисля, че не бива да очакваме внезапна промяна, би било правилно да работим за поетапно разширяване на списъка с датите и личностите, които можем да честваме заедно. Иначе не е работа на външните министри да тълкуват историята.

Кои са най-горещите теми между София и Скопие?

Няма да навляза в детайли, защото са обект на преговори между двете страни, но най-общо казано са три. Единият проблем е свързан с езика и намирането на подходяща формулировка на какви езици се подписва договорът между двете страни, който за нас продължава да е приоритет.

България отказва да го подпише на македонски език, нали?

Ние предлагаме да се придържаме към формулировката от съвместната декларация на министър-председателите от 1999 г., която впоследствие даде възможност за подписване на над 60 споразумения - там езиците са дефинирани според конституциите на двете страни. Вторият въпрос е свързан с честването на общите исторически събития и личности.

Възможно ли е да си поделим Илинденско-Преображенското въстание? Да обявим Илинденското за македонско въстание?

Да го делим не, но можем да го споделим и да го честваме заедно. Това е едно от събитията, които като че ли са най-видимите и най-важните. И едно съвместно честване на Илинденско-Преображенското въстание би било много силен пробив, много силен сигнал. Изисква се смелост от македонската страна. Ако го направят, ще спечелят много червени точки и пред Брюксел, и сред българите.

Скопие твърди, че има македонско малцинство в България, и даже в конституцията им пише, че трябва да се грижат за него. Какво точно искаме сега от тях?

Това е третата гореща тема. Става дума за чл. 49 в македонската конституция, който задължава Република Македония да се грижи за малцинствата в съседните страни. Там не е упомената изрично България, но някои дейности и активности, както и публични документи, предпоставят наличие на огромно македонско малцинство в България. За нас това е напълно неприемливо. И разчитаме в договора този проблем да се регулира. Не сме поставяли изискване за промяна на конституцията, но искаме ангажимент, който да изяснява, че този член не е и не може да бъде основание за намеса във вътрешните работи на България. Има и други проблеми, които идентифицираме. В учебниците, по които учат македонските деца, България неоснователно и незаслужено се представя в негативна светлина. Надявам се в скорошна перспектива тези неща да бъдат променени.

За да се стопи ледът между двете държави, е нужно да има общи проекти - довършване на Коридор номер 8, общи културни проекти, общи филми дори?

Мисля, че това е възможно. Колкото повече контакти има от двете страни на границата, толкова по-добре. Недостатъчно се прави по трансграничното сътрудничество и за развитието на транспортната инфрастуктура. Трябва да се положат усилия и от журналистическата гилдия. Защото едно и също събитие често се отразява полярно от двете страни на границата. До такива детайли като общ филм не сме стигнали. Ако искаме да направим общ исторически филм, сигурно ще бъде трудно. Но ако тръгнем отнякъде и увеличаваме броя на съвместните проекти, сигурно ще дойде моментът, когато ще направим и общ филм на историческа тематика. Може би тук трябва да разчитаме на дързостта на някои по-млади автори, които биха били склонни да поемат една такава инициатива. По-младите поколения са по-склонни да търсят това, което ни обединява, а не това, което ни разделя:

ЕС включи военното крило на „Хизбула" в списъка с терористичните организации. Дали се повиши рискът за ЕС и конкретно за България?

 Не мисля, че рискът се е повишил. Ако допуснем, че военното крило на „Хизбула" не е действало като терористична организация, както твърди лидерът Хасан Насрала, включването му в този списък няма да промени нищо. Ако обаче наистина подкрепя терористични действия, както сочат следите и доказателствата от редица случаи, тогава това решение ще ограничи допълнително техните възможности за финансиране и организиране на терористични атаки, т.е. ще намали риска. В решението си изрично подчертахме,  че ще бъдат запазени политическите контакти с всички партии и финансовите трансфери от ЕС към Ливан. Не може да се твърди, че рискове изобщо няма. Никоя страна не е напълно защитена. Мога обаче да кажа, че днес българските служби са по-подготвени, отколкото преди атентата в Сарафово.

Какво е отношението към България в Ливан през последната седмица, след вземането на това решение?

Няма видима промяна в отношението. Негативите бяха „изконсумирани" в началото на годината, когато министърът на вътрешните работи Цветанов обяви своето „обосновано предположение". Сега имаше реакция и от официалните ливански власти, и от страна на „Хизбула", но тя не беше толкова остра. За тях решението беше очаквано. Не подценявам, разбира се, ситуацията. В контакт съм с българските дипломати в Ливан и сме готови да реагираме при нужда.

Сега се готви програмата на правителството. Към кои чужди пазари гледа кабинетът „Орешарски ", за да се съживи икономиката ни?

 Преди всичко анализираме възможностите ни за по-активно ангажиране със страни, които имат силен икономически растеж. Такива са страните в Азия, например. Ще положим повече усилия в тази посока. Предстои в рамките на месец август да обсъдим конкретните стъпки с вицепремиера Даниела Бобева  и с министър Драгомир Стойнев . Ще направим пълен преглед и анализ на нашето дипломатическо и икономическо присъствие. Ще се съобразим както с възможността да се изнасят наши стоки, така и с търсене на нови инвестиции в българската икономика, които да позволят нарастване на производителността й. Третият важен елемент е туризмът - оказва се, че една Хърватия успява да привлича над 180 000 японски туристи годишно. У нас идват 10 000 по данни на нашия посланик в Япония. Тежко подценяваме възможностите на Индия. Вероятно ще трябва да пренасочим ресурс към мисиите ни в Азия. За съжаление в момента има страни, в които след рязкото орязване на бюджета на външното министерство след 2010 г. нашите мисии просто вегетират. Няма как да са ефективни, когато там има един или двама дипломати, които трябва да се занимават с всичко, включително и с поддръжка на разпадащите се сгради.

Много важно е министърът да работи в един екип с посланиците, за да се постигнат целите на външната политика. Чувствате ли някаква съпротива, защото голяма част от посланиците бяха назначени по времето на ГЕРБ?

 Миналата седмица се проведе посланическата конференция. Посланиците ни се срещнаха освен с мен и с част от министрите, които имат отношение към тяхната работа. Аз самият не забелязвам съпротива. Казах им, не ме интересува за кого гласувате, какви са вашите политически пристрастия. Можете да разчитате на моята подкрепа, очаквам същото от вас. И в централното управление съм казал на дипломатите - очаквам от вас професионализъм. За кого гласувате и какво правите извън работно време, не ме интересува. Може би с изключение на един-два случая нямам причина да смятам, че има съпротива срещу нашата работа. Един от посланиците ми каза: „Вие добре знаете, че съм с десни убеждения, но аз съм български посланик и ще работя заедно с вас за българската държава."

А тези едно-две изключения?

 Информираха ме, че един посланик си позволява всеки ден да пише във фейсбук срещу правителството, и то по обиден начин. Това поставя под съмнение неговия професионализъм. Не смятам да предприемам някакви драстични действия, не си струва. Може би трябва да поискам тълкуване от инспектората на министерството. Когато един човек става посланик, трябва да е наясно, че в рамките на мандата му може да се сменят правителствата, президентът, но той няма право да работи срещу тях. Моята мисия е да работя за професионална и стабилна дипломатическа служба, която да бъде опазена от политически натиск и влияние.

Тъкмо щях да питам никой ли от централата на БСП, ДПС и „Атака" не ви се обади, за да поиска тяхно протеже да стане посланик?

Още с встъпването си в длъжност заявих, че до минимум ще бъдат сведени политическите назначения. Не изключвам да има такива, но далеч няма да бъдат в мащабите, в които го е правило предишното правителство. Влизайки в кабинета си, заварих нарушен Закона за дипломатическата служба, който допуска до 20% от посланиците да са политически назначения. Този процент е драстичен по отношение на генералните консули - 65%. Нямам намерение да връщам посланици предсрочно, ще търся разумно решение, но всички по веригата, включително президентът, трябва да знаят, че законът поставя задължителна, а не препоръчителна максимална квота.