Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов в интервю за БНТ, публикувано във в. „Земя“

Със социалния министър Хасан Адемов  ще си говорим освен за изводите, които могат да си направят институциите след трагедията в мина „Ораново", за това как може да се подобри безопасността на труд. Господин Адемов, можеше ли да бъде избегната трагедията в мина „Ораново"?

В Деня на национален траур може би трябва да започнем с изразяване на съболезнования към близките на загиналите миньори. Дали можеше да бъде избегната тази трагедия, е един много сложен и много труден въпрос, защото по отношение на безопасността и здраве при работа в българската Конституция има текстове, които казват, че всеки един работещ и служител има право на безопасни и здравословни условия на труд - това е, от една страна. От друга страна, работодателят е този, който отговаря съгласно закона за здравословни и безопасни условия на труд, за опазването на здравето на работниците по време на работа.

От трета страна, работниците и служителите също имат своите задължения, тоест има споделяне на отговорности между държавата, работодателите и работещите. По отношение на мина „Ораново" очевидно е при положение че вече осем инцидента, които са завършили със смъртни случаи, плюс този, които завърши със смърт на работното място преди няколко дена, в резултат на сърдечен инцидент, доказва, че при всички положения там е имало условия, които са предразполагали към такъв трагичен изход. Що се отнася до възможностите това да бъде предотвратено, органите на Главна инспекция по труда заедно с регионалните поделения в Благоевград извършват регулярни проверки на три месеца, защото това е тежък отрасъл. В България, всъщност има пет мини, които са ангажирани с въгледобив. Там работят 2229 миньори, като при 85% от тези работещи миньори в системата на въгледобива условията на труд са изключително опасни, защото става въпрос за тежък труд под земята. Труд, който изисква ежедневни, ежечасни, ежеминутни усилия по отношение спазването на здравословните безопасни условия на труд, спазването на технологичната дисциплина.

Тази Главна инспекция по труда прави проверки, установява нередности, прави предписания, след това какво следва?

От 1 януари 2007 година досега специално в мина „Ораново" са направени 37 проверки, при които са установени 199 нарушения на здравословните и безопасни условия на труд, на технологичната дисциплина. Направени са предписания, има 17 акта за административни нарушения, като са наложени глоби за 33 хиляди лева, включително спрени са няколко работни места. Това е във възможностите на Главна инспекция по труда. А що се отнася до останалите действия, в момента се прави заедно с Министерството на икономиката преглед на законодателната уредба, която е свързана със здравословните и безопасни условия на труд. Има създадена междуведомствена работна група с участие не експерти от Минно-геоложкия институт, които да разработят, да направят преглед на подзаконовите нормативни актове, които са свързани с минноспасителната, газоспасителната служба, които са свързани с безопасността на условията на труд във въгледобива...

Това в бъдеще ще се мисли за тази нормативна база.

Тоест още един, който да ни даде възможност, на който и да е работодател, на който и да е работещ в тези условия да няма възможност да се отклонява от правилата за работа във въгледобива.

А по отношение на контрола в другите мини, проверяват ли се, прави ли се в момента, има ли засилен контрол след този инцидент?

Поначало законодателно този въпрос е уреден за разлика от всички останали предприятия в миннодобива, във въгледобива и рудодобива всъщност проверките са на три месеца. Което означава, че в рамките на една календарна година четири пъти годишно се правят основни проверки от гледна точка на спазването на условията на труд. Очевидно е, че това не е достатъчно, защото в крайна сметка за здравето и безопасността, както започнахме в началото, отговарят и самите работодатели, отговарят и работници, и служители. Тоест това не може да бъде перманентен процес, а ежедневно контролиране на всички тези безопасни условия. От друга страна, в тази система работят изключително опитни работници, които изкарват на практика този рисков хляб, за който говорим. Те в никакъв случай не са обладани от желанието да работят в безопасни условия на труд, тоест и те полагат усилия.

Да, но все пак трябва да има някакъв минимум. Ако рискът многократно превишава разумния риск, нормално е да има някакъв стандарт, който да се поддържа от концесионери.

Разбира се, че има. Очевидно е, че е трудно спазването на стандарти, при желанието им за все по-големи  заработки, при нормите, които носят различно ниво на заплащане. Очевидно е, че се допускат и нарушения, след като има такива инциденти.

Тежки нарушения установени ли са в други мини - тежки нарушения на трудова дисциплина, на охрана на труда, на безопасни условия на труд? Нещо, което застрашава живота, за да не говорим за друго досъдебно производство след време.

Самият отрасъл е изключително рисков и от тази гледна точка може би е редно министърът на икономиката и енергетиката да събере браншовия съвет, където в условия на един по-задълбочен диалог между работодателите и работници, и служители заедно със социалните партньори да се направи нова крачка, нова стъпка, за да може да има превенция на всичко това, което се случва в този отрасъл. Защото не само в „Ораново", има и други мини, в които има рискови ситуации, които не трябва да бъдат пренебрегвани.

Другата сериозна тема, която може би през последните дни вълнува и хората, и тези, които протестират, и тези, които не протестират, както и депутатите, и правителството - всички пробойни ли са запушени вече по отношение на това, което очакваме като социални планирания в бюджета?

Ако говорим за актуализацията на бюджета за 2013 година, очевидно е, че това е сериозен акт на правителството, за да може на първо място да бъдат преодолени проблемите с приходната част на бюджета. Ясно е, че при тези заложени приходи и при ревизията на ръста на БВП, очевидно е, че ще има проблеми с разходната част. Но тези проблеми, които възникват в социалната сфера, са свързани с недостатъчно коректно планиране на предвидените разходи. Ясно е, че разходите в социалната сфера са законово установени и те няма как да не бъдат реализирани, при положение, че бенефициентите, тези, които имат право, очакват своята подкрепа от държавата. И при положение, че тези пари не са предвидени в бюджета няма друг изход...

Тоест били са планирани не до края на годината от предишното правителство, а са планирани до есента, така ли?

Очевидно е, че се е очаквало ръст на БВП някъде около 1,9 процента, въпреки че бившият финансов министър заявяваше, че очакваме този ръст, но ние сме планирали бюджета при 1,2% ръст. Ясно е, че има ревизия както от служебния кабинет, така и от това правителство на този очакван растеж. В България всъщност икономиката е на ръба на рецесията, така че да се очакват чудеса до рая на годината, дано да се служат, но трудно се случват в икономиката.

Добре. Чак в края на годната ли ще стане ясно дали ще ма коледни добавки за пенсионерите?

Това е дискусия, която винаги стартира по средата на година се финализира в края, в хода а бюджетната процедура. Въпреки че това са пари, които не са заложени в бюджета, но при възможности на бюджета, след като е направят всички сметки на държавата в края на годината се търсят възможности за такава надбавка. Ясно е, че това правителство, при положение че и двете партии, които подкрепят в момента този екип на правителството, а заявили, че търсят възможности а коледни надбавки в края на годината. Ясно е, че ще се положат максимални усилия това да е случи, и аз съм убеден, че това ще се случи в края на година.

Това е троха, господин Адемов. Това, общо взето, е троха, а която лятно време започва а се говори, ще има ли коледни надбавки, няма ли да има а пенсионерите. Отначало се казва, че ако се изпълни бюджетът, едно-друго, сигурно нямa да има, после се оказва, че ще има - няма да е толкова голяма трохата, по-малка ще е, нещо ще се зададе. Но това не решава проблема нито на пенсионерите, защото нивото на пенсиите знаете какво е.

Разбирам смисъла на вашия въпрос, но при положение че през последните четири години не е имало и трохи, очакванията това а се случи са очевидно сериозни. И в крайна сметка по-добре а се направи тази стъпка, отколкото да няма и такава - това първо. Второ - някак си през всичките тези години очакваме да се случат чудеса и да се случи нещо, което изведнъж да вдигне рязко доходите на хората. А това е случва с мерки, които са по отношение на бизнеса, на работите места. Защото, ако няма, ето, ръст на БВП, ако няма растеж, яма как да има постъпления в осигурителната система, няма как а има приходи в бюджета, които а дадат възможност за по-сериозна стъпка. Защото, пак повтарям, очевидно е, че очакванията а. много бързо да се случи увеличение на пенсиите, да се случи ръст, но разбира се, че това може да се случи, но можем да бъдем щастливи само за няколко месеца, след това да завъртим една инфлационна спирала, която да замете и тези ниски доходи. Така че трябва да бъдем изключително внимателни...

Въпросът е нещо видимо, нещо осезаемо дали ще се усети, дали ще се почувства. Защото д-р Тренчев беше миналата седмица в нашето студио и той каза, след като свърши лятото, есента към младите, красивите и креативните ще излязат на улицата и ще се присъединят гладните и грозните, водени от социални мотиви. Тогава ситуацията ще бъде наистина много по-зловеща.

Това деление на протестиращите на интелигенти, симпатични, красиви или не знам какви... според мен е съвършено условно... но при всички положения това деление включва в себе си, инкорпорира в себе си профила на протестиращите. Ако едните изразяват своето недоволство в полето на морала, ако щете, другите имат проблеми с плащането на сметките. И това, което направихме в началото на нашия управленски мандат, в рамките на минималния социален пакет, ние увеличихме с 60 хиляди хората, които имат право на енергийно подпомагане...

Въпросът ми беше все пак очаквате ли социални протести, очаквате ли гладни бунтове наесен?

Аз уважавам правото на всеки един да изразява, макар и в една такава крайна форма, усещането си за протест срещу това, което се случва. Най-важното обаче е да видим кое е възможно, кои са в условия на криза хората, които трябва да бъдат подкрепени. Явно е, че няма как да има подкрепа за всички, проблемът с работещите бедни е изключително сериозен, затова надявам се съвсем скоро, до края на тази седмица или в началото на следващата, да стартира Националният съвет за тристранно сътрудничество. И заедно със социалните партньори да видим какви са възможностите и по отношение на доходите, на така наречените работещи бедни, на тези, които са с минимални доходи, и по отношение на възможностите за това как да подпомогнем пенсионерите с по-нисък размер на пенсиите в края на годината. Изобщо всички въпроси, които касаят социалния вектор, да бъдат обсъдени в рамките на този Национален съвет за тристранно сътрудничество. Имаме мерки, разбира се, и към заетите, и към рисковата група на пазара на труда. Рисковите групи - дългосрочно безработните, младежите безработни, тези, които са пред пенсионна възраст, хората с увреждания. Всички тези ангажименти са заложени, включително и в актуализацията на бюджета.

Като казахте тристранен съвет - какви са очакванията ви, как ще се работи сега в новия сезон? Знаем, че работодателите още през пролетта се оттеглиха от Тристранния съвет.

В края на тази седмица беше преодоляна една практика, пречката, която съществуваше работодателите да се върнат в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тази бариера беше преодоляна с гласуване на второ четене на прословутите текстове от закона „Янев", които бяха пречка за работодателите. И се надявам, че още в края на тази седмица или в началото на следващата да имаме възможност отново Националният съвет за тристранно сътрудничество, а работодателите участват и в Съвета по заетост, където също ще трябва да преразпределим едни пари в националния план за действие по заетостта, които са останали от мерките, които са действали досега, за да можем да ангажираме още близо 2000 безработни с този финансов ресурс до края на годината. А с тези 8 милиона, които ги предвиждаме в актуализирания вариант на бюджета, предвиждаме до края на годината още 5500 безработни да бъдат ангажирани.

Тази дата 1 октомври окончателно и безвъзвратно ли остава като идея по отношение на вдигането на минималната работна заплата? Има ли още надежда, че това може да се случи?

Докато няма решение, което решение става с постановление на Министерския съвет , докато тази дискусия не е финализирана в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, нашите надежди и нашите очаквания са това да се случи. Но очевидно е, че трябва да минем през диалога в рамките на тристранния съвет. Вие знаете, че в програмните документи е заложена до края на мандата 450 лева минимална заплата. Ясно е, че трябва да се правят стъпки, по-малки или по-големи, за да може да се...

Вие имате ли идея какви да бъдат, примерно тази година, следващата година? Защото краят на мандата, той е... говорите за нормален мандат, не говорите за избори през май, предполагам?

Независимо от това кога ще бъде краят на мандата, ясно е, че тези стъпки трябва да се направят, за да може следващите, които дойдат да продължат в един ритмичен порядък. Но тази дискусия, знаете, че е свързана, от една страна, с възможност за утвърждаване на минимален стандарт на покупателна способност, на тези, които са на минимални доходи. А, за да получават минимални доходи очевидно е, че те нямат достатъчно сериозен образователен ценз, нямат достатъчно сериозна реализация - това, от една страна. От друга страна, работодателите са притеснени да не би една такава мярка да доведе особено в някои от отраслите до невъзможно заплащане и оттам до съкращаване на работници. Това са опасенията, които са вечни.

Въпросът е: казва се едно число - 450, а защо не 430, защо не 470? Има ли обективен критерий, по който да расте, да се променя минималната работна заплата?

Това е работата на така наречения механизъм за определяне на минималната работна заплата. Там трябва да има индикатори, там трябва да има и критерии, които да са обективно измерими, и на базата на тези критерии, при техния ръст да говорим и за ръст на минималната работна заплата. Такива критерии очевидно са линията на бедност, която се определя от Министерския съвет , такива критерии са средната работна заплата, инфлацията. Това са измерими неща на базата на които може, независимо от изкушението на политици, на синдикати и на хората, които работят на минимална работна заплата, да се случват тези неща на базата на обективни критерии това е най-верният и най-правилният път.

Какви са шансовете да се случи или от 1 октомври, или въобще до края на тази бюджетна година?

Не е необходимо това да бъде заложено в актуализирания вариант на бюджета, ако изключим част от плащанията, които са обвързани с минималната работна заплата. Но разчетите, които са правени в Министерството на финансите, показва, че ръстът на минималната работна заплата със стъпка от порядъка на 20 или 30 лева по-скоро е неутрален към бюджетната позиция. Защото осигурителните вноски и данъците респективно се увеличават с такъв ръст и бюджетът всъщност няма нужда от нови разходи, по-скоро има приходи, които могат да бъдат разходвани за социалните плащания, които все още са свързани с минималната работна заплата. Така че фискалният ефект е неутрален от гледна точка на бюджета.

БСП е партията, която държи мандата. В предизборната си програма обяви 250 хиляди работни места, това май пак беше до края на мандата. Това реалистично ли е, може ли да мине през някакви стъпки, примерно тази година толкова, следващата толкова?

Може да се случи и аз съм убеден, че ще се случи - защо? Защото мерките, които се предприемат по отношение на лицензионните, регистрационните режими на бизнеса, мерките, които се приемат, включително в актуализирания вариант на бюджета за разплащане със задълженията към бизнеса, всички това, което се прави по отношение на връщането на ДДС, да временното връщане на ДДС са мерки, които са в подкрепа на бизнеса и не бива да очакваме държавата да разкрива работни места.

Никой не очаква това, въпросът е ефект от тези мерки дали ще се усети още тази година, началото на следващата или в края на мандата?

Защо казвам това, макар и в един по-свободен порядък? Защото, ето, сега ще имаме възможност и от Банката за развитие, която ще акумулира финансов ресурс за около 1 милиард лева за облекчено кредитиране на малкия и средния бизнес. А малкият и средният бизнес е този, който, освободен от регистрационни, разрешителни режими, освободен от натиска на държавата, освободен от тези непрекъснати проверки, които се правят, което не означава, че не трябва да има проверки там трябва да се даде възможност той да разкрива работни места. И нещо повече - когато говорим за малки и средни предприятия, които по един или друг начин станаха хит в предизборната кампания преди последните парламентарни избори, трябва да имат ново трудово законодателство. Това казва Международната организация на труда, това казва и Европейската комисия (ЕК). Ако за големите предприятия могат да важат тези изисквания по Кодекса на труда, по отношение на тяхното функциониране, за малките и средните предприятия се оказва, че трябва да има нови, разработени правила, за да могат да функционират в новите условия. Защото след кризата очевидно е, че Кодексът на труда в този вид трябва да гарантира за големите предприятия този режим на работа, а за малките и средните предприятия съвършено различни режими на работа, които да ни дадат възможност да разкрият тези работни места, за които говорят.