Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов в интервю за предаването "Добро утро, България" на ТВ7

След като през миналата седмица, малко преди да излязат в отпуск депутатите приеха актуализацията на бюджета за 2013 г., в понеделник президентът Плевнелиев заяви, че ще наложи вето. Ще се увеличат ли детските надбавки на 50 лева, ще има ли коледни надбавки за пенсионерите, както и какви ще са последствията, ако президентът наложи вето, ще ни разкаже сега министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов. Добро утро, добре дошъл.

Добро утро.

Да почнем с това, господин министър – очаквате ли да има вето от страна на президента Плевнелиев?

Право на президента по Конституция е да наложи отлагателно вето върху един или друг закон, но прецедент ще бъде да бъде наложено вето точно върху актуализация на Закона за държавния бюджет, защото това е по Конституция право единствено и само на Министерския съвет да внася Закона за държавния бюджет. Неслучайно законодателят е решил да повери тази изключително сериозна, многоаспектна дейност на Министерски съвет със своите министерства – Министерството на финансите и Министерски съвет като цяло, единствено и само те имат право по Конституция да внасят Закона за държавния бюджет. И от тази гледна точка, да се опиташ да върнеш текстове от Закона за държавния бюджет или актуализирания вариант на Закона за държавния бюджет е едно изключително предизвикателство дори за този президент.

Тоест, ако добре ви разбирам, твърдите, че президентът няма достатъчно капацитет, за да може да прецени правилно дали трябва да бъде върнат или не, така ли?

Дори не става въпрос за капацитет. Когато говорим за държавния бюджет, говорим за политиката като цяло. Ако президентът реши да върне част от текстовете или целия Закон за държавния бюджет, това означава, че поема една огромна отговорност, която не е по силите на която и да е институция извън Министерски съвет. В никакъв случай не трябва да създаваме впечатлението, че водим някаква институционална война с президента, защото от такъв тип поведение не печели никой, най-малко обществото, най-малко хората, които очакват нещо да се случи след актуализацията на този бюджет.

Аз ви питах по-скоро дали ветото, което евентуално би наложил президентът, ще бъде професионално или политическо.

При всички положения, това е едно тежко политическо оръжие на президентската институция, което политическо оръжие може да се използва в този случай при изключително трудни обстоятелства, защото от едно такова вето ще последват негативни тенденции за една част от българските граждани, които очакват през следващите месеци социални плащания. Това е от една страна. От друга страна, създава се впечатлението, че президентът е този, който иска да вкара актуализацията на бюджета в контекста на един политически дебат за евентуално оформяне на парламентарно мнозинство, тъй като е ясно, че за да проведеш президентско вето, са нужни 121 гласа, и това впечатление е в основата на усещането и разбирането, че президентът става заложник на политическа сила, която го е издигнала, която има интерес от едно такова отлагателно вето.

Тоест ще се върнем обратно на ден първи от работата на това Народно събрание, когато всичко зависеше от едно натискане на копчето.

Вижте, сегашното управляващо мнозинство и сегашният Министерски съвет няма да водят каквито и да е преговори с когото и да било за преодоляването на това вето, защото в крайна сметка дори да не бъде преодоляно това вето – има и такава опция, за сведение на господин президента, може и да няма актуализация на бюджета, но тук всеки трябва да поеме своята отговорност. Защото Министерски съвет и Народното събрание са свършили това, което са преценили, че трябва да свършат, и ако не се преодолее президентското вето, остава бюджетът на Симеон Дянков, остават очакванията на хората с увреждания, на социално слабите и на бизнеса, на хората, които трябва да получат допълнително и своите ваучери за храна до края на годината. Някой трябва да носи отговорност за това. Тук в никакъв случай не става въпрос, че социалните последствия от този бюджет ги поставяме като залог за приемането или не на актуализирания бюджет. Разбира се, че те имат своето значение, но своето значение имат и всички останали пари. Парите за бизнеса – 160 милиона, които бизнесът ще има възможност да ги вкара в производство, от там работни места, от там заетост, доходи и т.н.; ще има възможност за възстановяване на ДДС и всички останали последици, които вече са достатъчно ясно артикулирани, имат своето значение, така че не е лесна работата на господин президента.

Добре, обаче дайте да кажем ясно на хората – ако евентуално ветото е наложено е не успеете да го преодолеете после в Народното събрание и остане бюджетът на Дянков, социалното министерство има ли финансов ресурс да изпълни програмата си до края на годината, или вече парите са изхарчени и ги няма?

Не става въпрос, че парите са изхарчени. По няколко причини през последните три месеца парите за социални плащания в социалното министерство са недостатъчни. На първо място, недостатъчно коректно планиране на разходите, които, забележете, не са разходи, произволно избрани от социалното министерство, а това са разходи, заложени по закон – това са пари за приемните семейства, за които са недостатъчни около 5 милиона лева; това са пари по Закона за семейни помощи за деца – недостатъчни 11 милиона; това са пари по Закона за интеграция на хората с увреждания, интеграционните добавки – 21 милиона няма да бъдат достатъчни до края на годината. Това означава, че след октомври месец социалното министерство няма възможност да плаща тези разходи. От друга страна…

Ама добре де, предишното правителство нали е знаело, че тези пари така или иначе би трябвало да се дадат на хората?

Естествено, че е знаело.

А защо не ги е заложило тогава?

Очакванията са били вероятно в посока на това, че бенефициентите – тези, които по закон имат право да получават тази подкрепа от държавата, ще бъдат или по-малко или приходите в бюджета ще бъдат повече, за да може, в крайна сметка, в края на годината да се покрият тези разходи или голяма част от разходите да се отложи за следващата година, както е направено през тази година. Например социалното министерство плаща разходи, които са направени миналата година, в началото на тая година – това са 16 милиона лева.

Но сега сте поставени в ситуацията или – или. Ако мине актуализацията, ще може да довършите годината, ако не – не можете. Нали така излиза от вашите думи?

Естествено, това е ясно. Само че господин президентът няма намерение да връща бюджета в тази част за социалните плащания, но връщайки какъвто и да е текст, връща се целия закон. Ще бъдат загубени поне два месеца докато се преодолее или непреодолее това вето, което означава, че темпо-ритъмът на социалните плащания в края на годината ще бъде нарушен.

Имаше една идея да падне таванът на пенсиите. Какво се случва с нея?

По отношение на падането на тавана, това е една изключително важна дискусия, която продължава вече доста години. Не е решен този въпрос, независимо от това, че в Кодекса за социално осигуряване сега е записано, че от 1 януари трябва да падне таванът, но забележете, само за новоотпуснатите пенсии, което моментално създава едно усещане за дискриминация, защото пенсиите…

А новоотпуснатите към кого се отнасят?

Новоотпуснати пенсии се отнася за…

Коя е границата на староотпуснати и новоотпуснати?

31 декември 2013 г.

Така.

Всички пенсии, в рамките на една година, това са около 3000 пенсии – необходими са около 10 милиона в рамките на една година допълнителен финансов ресурс. Обаче този въпрос не е решен през годините по няколко много важни според мен аргумента. Първият е, че се създава усещането, че от многото проблеми, които ги има пенсионната система, се тръгва към проблема, който в очите на тези, които имат минимален размер на пенсията, изглежда че трябва да бъде решен най-накрая.

Последен, да.

Но от друга страна, усещането е за справедливост – хората, които са внасяли върху високи осигурителни доходи, а имат ограничение на тавана, също създават дискомфорт в системата и при всички положения елементът „справедливост”, колкото и условно да звучи този термин и колкото трудно да бъде постигнат, трябва да бъде търсен. Защото в противен случай усещането за несправедливост, от една страна, и демотивирането на тия, които се осигуряват върху реалните доходи, е налице. Но аз пак повтарям – не може да се решават единствено и само проблемите на хората с ограничен размер на пенсиите, т.е. не може да разсъждаваме само върху един сегмент, макар и немаловажен, на пенсионната система - има и други пенсии. Минималната за стаж и възраст е близо 800 000, средната пенсия в България е на изключително ниски нива, така че дискусията трябва да бъде изобщо върху цялата пенсионна система, а не върху един от сегментите.

Да, защото така или иначе вие пълно щастие няма да може да постигнете по никакъв начин.

При всички положения.

Каквото и да направите, все ще има недоволни от другата страна.

По отношение на максималния размер на пенсиите, който сега е 770 лева, има няколко варианта, като най-честият вариант е всички, които имат ограничение на пенсията – това са около 52 000 български пенсионери, да няма ограничение за тях, само че това струва 120 милиона в рамките на една година. Това е проблемът, който създава нерешителност в политиците, и не само в политиците, а и тези, които взимат решения. Но в крайна сметка, един ден този въпрос трябва да бъде решен, трябва да имаме правителство, което да има куража да каже – да, ние искаме да решим този въпрос по един справедлив и адекватен начин.

Понеже много пъти се говори за прословутите коледни надбавки, при ситуацията, която описвате, която хич не е розова, как възнамерявате да решите този проблем и откъде, ако решите да давате коледни надбавки, ще вземете тези пари?

При всички положения, коледната надбавка, която се превърна в символ на управлението на тройната коалиция, преди това при управлението на Симеон Сакскобургготски всяка година имаше коледни надбавки и хората бяха свикнали с тази традиционна надбавка, по времето на управлението на ГЕРБ изведнъж, в рамките на четири години, тази подкрепа за пенсионерите и понякога тези с ниски доходи, понякога за всички, понякога в сериозни размери – по 150 лева имаше години, когато всеки пенсионер получаваше една такава подкрепа срещу Нова година и срещу Коледа… Сега обаче, при тези условия е изключително трудно, но аз съм убеден, че правителството ще направи всичко възможно да изпълни поетите ангажименти в предизборната кампания или поне партиите, които подкрепяха, а и всички, които са в Народното събрание, имат такава заявена воля, да направим всичко възможно да подкрепим единият вариант е пенсиите до 200 лева, другият вариант е всички пенсии. Но по-реалистичният вариант към днешна дата е да подкрепим тези с размер до 200 лева - макар и диференциран подход, според това какъв е размерът на пенсията. Но пак повтарям, това е дискусия за края на годината.

Това колко милиона горе-долу ще струва?

Около 35 милиона ако решим за пенсиите до 200 лева, средно по 50 лева.

И откъде ще ги намерите тия 35 милиона?

Това е въпрос към министъра на финансите. Очевидно е, че на него никак няма да му е лесно, нито в началото, нито в края на годината. Но при всички положения…

Ясно е, че всички вие ходите и искате от него, но той работата му е да не дава.

При всички положения или ограничение на част от възможните за орязване разходи, или чрез увеличаване на приходната част на бюджета, за изпълнението на което сега се полагат изключително сериозни мерки, по информация на финансовото министерство.

Детските надбавки и възможността да станат 50 лева – друга тема, която се обсъждаше доста време.

Това е заявено в една от предизборните програми на политическите партии, които подкрепят правителството. Разбира се, че това може да стане. В момента голямата дискусия, и тя винаги е била такава, е дали да бъде универсален подходът, т.е. всички да получават тази подкрепа, детските надбавки, или да бъде диференциран подходът, какъвто е сега, с подоходен критерии, който е 350 лева към днешна дата на член от семейството. При този подоходен критерии около 800 000 деца средно годишно получават тези 35 лева месечно, т.нар. месечни помощи за деца, и семейните надбавки. Ако решим от следващата година тези 35 лева да станат 50 лева, са необходими допълнително около 145 милиона, което прави общата сума някъде около 450 милиона в рамките на една година за този нисък размер на детски надбавки, с който почти нищо не може да се купи при тези цени. Но големият въпрос е не само е единствено с тази политика със семейните надбавки. Големият въпрос минава през осигуряване на условия с подпомагането на бизнеса за по-качествена заетост и от там по-високи доходи. Защото бизнесът е този, който разкрива работни места, а правителството, в лицето на Министерството на икономиката, на Министерството на труда и социалната политика и другите хоризонтални политики в рамките на правителството, създава условията или пречи на бизнеса да създава работни места. Защото ето, мерките, които ги има в програмата на правителството, са насочени към капитализиране на Банката за развитие, което означава, че малкият и среден бизнес - който между впрочем стана хит на предизборната кампания, и не само на предизборната кампания – да има възможност за финансова подкрепа, да има възможност за кредитиране. Защото малкият и среден бизнес е този, който разкрива работните места, а има ли работни места, има доходи, има заетост, има нормални условия за приличен стандарт и тогава подкрепата на държавата може да бъде единствено и само към тези, които не могат да се справят, а не универсализиране, при което универсализиране всички са недоволни. Това е /…/

Ще може ли държавата най-сетне да се разплати с бизнеса – нещо, което толкова дълго време се говори, и от което, разбира се, бизнесът страда и се оплаква постоянно?

Вижте, по отношение на отношението на държавата към бизнеса, ако това е голямата тема, за която говорим, в условия на криза, очевидно е, че държавата, освен регулатор, трябва да положи и усилия - поне една от политическите партии, която подкрепя правителството, има сериозни аргументи в подкрепа на тезата, че държавата също трябва да участва с инвестиционен ресурс, за да може да подпомогне част от секторните политики и…

А трябва да бъде и коректен платец все пак, нали?

При всички положения трябва да бъде коректен платец. И неслучайно, идеята за актуализация на бюджета, основната нишка, която преминава през философията на актуализацията, е тезата за разплащането, и то на време, и връщането на ДДС, разбира се.

Ще започне ли да работи нормално отново тристранката, след всички скандали и проблеми, които имаше около нея? И доколко това е важно, в крайна сметка?

Сега управляващото мнозинство има значително минимален принос за това да не работи тристранската в началото на този мандат, защото в края на предишното Народно събрание тогава управляващите приеха един закон, който беше силно критикуван, не само от работодателските организации, а и всички политически партии, които с в Народното събрание, прецениха, че трябва да бъдат ревизирани текстовете. Това вече е факт, очакваме да публикуване в „Държавен вестник” на промените в закона, които задължават работодателските организации и членовете на техните управителни съвети – и не само работодателски, разбира се, и синдикалните организации, да декларират своето имущество. А там има и чуждестранни инвеститори, които странят малко от тая тема и са притеснени от това да декларират, примерно, своите доходи и имущество в цяла Европа, и не само в Европа. Възникна една конфликтна ситуация, която вече е…

Да, да, той скандалът беше…

… преодоляна и се надявам до края на този месец Националния съвет за тристранно сътрудничество да заработи, защото това е мястото на социалния диалог. Там държавата е арбитър, работодателите и синдикатите са тези, които обсъждат, коментират и правят публични дискусиите около всички въпроси, които касаят жизненото равнище на българските граждани.

И рядко стигат до едно общо мнение, но това като че ли изглежда нормално…

И е добре, че не стигат до едно и също мнение.

… говорейки за работодатели и синдикати.

Може би вариантът да стигнат до едно и също мнение трябва да бъде доминантен, но когато има различни мнения и когато различните мнения са в посока на това решенията да бъдат устойчиви, нещата се получават.

Да ви питам нещо конкретно от последните дни. Ако се стигне до решение за затваряне на мина „Ораново” след трагедията там, имате ли спасителен вариант за повече от 200 семейства, които ще останат без поминък или без работа?

За съжаление, там няма лесни решения - не само в „Ораново”, а изобщо в този сектор. И затварянето има своите негативни отражения, включително върху тези двеста четиридесет и няколко човека, които са поставени пред абсолютния избор между – аз използвах един термин, рисковия хляб и безрисковия глад. Не може тези хора да бъдат в тази ситуация. Но нека да оставим Министерството на икономиката и енергетиката, а има и досъдебно производство там – да се решат окончателно въпросите. Ние имаме готовност да предложим някаква алтернатива…

Той министър Стойнев беше почти сигурен в решението си, горе-долу – поне така звучеше, че отива към затваряне по-скоро.

В момента дейностите в тази мина са временно прекратени, но пак повтарям, окончателното решение ще бъде взето след внимателен анализ на всичко, което се е случило. И при всички положения, няма да бъде допуснато при условия на труд, които предразполагат към трагедии, каквито се случваха пред годините – тази мина няма как да функционира, но…

Въпросът е вие имате ли резервен план за тези хора?

Резервният план в никакъв случай не може да компенсира това, което им дава мината на тях. Но държавата, в лицето на Министерството на труда и социалната политика, в Министерството на икономиката, Агенцията по заетостта е в състояние да предложи на тези хора алтернативна заетост, преквалификация и обучение, с всичките условности и с всичките трудности, защото тези механизми не заработиха, например, във ВМЗ – Сопот, и имам притеснения, че може да не заработят и тук. Затова съм изключително внимателен…

В обещанията си.

… в обещанията си. Защото, пак повтарям, лесни решения в мина „Ораново” и където и да е няма.

Добре, благодаря ви много, господин министър, за този разговор. Желая ви успех. Доколкото разбрах, няма да ваканцувате.

Не.

Не ви се полага?

Е, събота и неделя да.

Добре, благодаря ви много.