Даниела Бобева, заместник-министър-председател по икономическото развитие, в интервю за предаването „Денят започва” на БНТ

Вицепремиерът Даниела Бобева. Казахте вчера, че правителството не обмисля план „Б”, това беше минути преди изказването, преди брифинга на президента. Какъв е план „Б” след ветото на президента?

Ние вчера приключихме заседанието на Министерски съвет преди да стане ясно решението на президента, така че не сме се събирали, за да обсъждаме план „Б”, тоест няма план „Б”.

Как ще действате обаче в условия, да речем, ветото да не може да бъде преодоляно или въобще имате ли такива идеи, имате ли хипотези кога ще се събере Министерският съвет, за да обсъди алтернативите?

Министерски съвет провежда редовни заседания всяка сряда. Предполагам, че следващата сряда ще обсъждаме този въпрос.

Аргументите на президента как ви се сториха? Те основно са за това, че няма прозрачност, че не вижда политики по отношение на само в искането за актуализацията на бюджета, че не е ясно, парите не са разписани по пера, не е ясно как ще бъдат изхарчени.

Аз мисля, че доста беше обсъждана тази тема. Президентът каза аргументите си, ние казахме аргументите си. Мисля, че нищо няма да добавя към този дебат, каквото и да кажа…

Не е ли логично да се знае кое министерство за какво ще харчи и колко?

Това не е първата корекция в бюджета, както е известно имало е такива и при предишни правителства, когато се е налагало. Това правителство работи прозрачно. Така че за първи път правителството посочва за какво ще харчи парите, за разлика от предишните корекции в бюджета. Мисля, че имаше обществено съгласие по това за какво трябва да се дават пари. Рисковете, за което ме питате от този бюджет ние да изпълняваме бюджета на предишното правителство е свързано най-вече с нашата основна задача да възстановим нормалността между взаимоотношенията на държавата с бизнеса. Не е редно държавата да не плаща задълженията си.

Защо не стана ясно наистина за кой бизнес, по кои министерства, за кои сключени договори? Защо трябва да се включат в резерва за непредвидени и неотложни разходи - за да разсеете съмненията, че би било непрозрачно това нещо?

За кой бизнес и аз не мога да ви кажа за кой, защото само по програми по Закона за обществени поръчки държавата е забавила 247 милиона разплащания. Това са над 4000 договора, които за на малки, средни и големи…

Те са някои министерства, предполагам, основно в някои министерства са съсредоточени.

Единственият отличник в това отношение е съдебната система, която няма нито един неразплатен договор по обществените поръчки. Всичките съдилища са били коректни партньори. Оттам нататък…

Добре, но министерството сигурно едни са „Х” неразплатените, на другите са „Y”,. на други за „Z” и може да се каже, примерно военното министерство – толкова, МВР - еди колко си.

В България има 5160 органи по ЗОП, това са общини, това са болници, това са министерства. Така че ние изискахме информация във връзка с необходимостта да се разплащаме коректно от всички тези 5ч160 органа. Получили сме надлежно информацията. Важно е да се отбележи, че около 98 милиона от тези пари не са плаща в продължение на един година и тук не говорим за такива поръчки, които са оспорвани, по които има някакви неприключени верификации на документи и така нататък. Тук говорим за безспорните плащания.

Аз пак не мога да разбера. Това непредвидени разходи ли са, това че трябва да се изплатят тези пари?

Вие ми кажете, след като една година не са плащани били ли са предвидени или не са?

Сигурно се знае кое къде е, защото вие ги взимате тези пари и тогава почвате да преценявате – дали на военното, такива, които са от военни министерство, от МВР или от някое друго, защо не, примерно всяко министерство да се знае кое колко е?

Този въпрос може би към предишното правителство трябваше да бъде зададен.

Сигурно, но, да речем, ние сме пропуснали, пък някои, както каза държавният глава, се учат от грешките си.

Не знам той точно какво ще научи от грешките си, но това, което ние се опитваме е точно това – да се поучим от грешките. Защото, когато държавата не си плаща задълженията какво очаквате за спазването на законите в една държава…

Това никой не го оспорва, госпожо Бобева, задълженията трябва да се изплащат.

И така, както никой не го оспорва тази практика продължава с години.

Това е безспорно, трябва да се изплащат, държавата трябва да си изплаща задълженията, въпросът е да има прозрачност.

Ние имаме една работна група, която започна веднага, след като правителството започна да работи. Една работна група за междуфирмена задлъжнялост. Това е една тема, която много от отдавна стои. Стопанска камара инициираха един много дълъг дебат в продължение на много години и се събрахме представители на държавната администрация, на бизнеса. Основният проблем на междуфирмената задлъжнялост също е неплащанията от страна на държавата. Значи, когато държавата не си плати това провокира по цялата технологична верига неплащания с огромни последици за икономиката.

Така е, НЕК не плаща примерно на ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Бобов дол” не плаща на мини „Ораново”. Собственикът на мини „Ораново” казва: Аз взимам кредит да плащам заплати, сега за концесията ли да взема кредит? Не инвестира нищо в условия и охрана на труда и от „Бобов дол” тръгват с една „Лас-ка”, която на 50-тия километър закъсала, нали?

Така е. Значи, големият проблем е в това, че ние поставяме въпроса”: На кои фирми ще се плаща? На всички фирми.

За да е прозрачно, сигурно има някакъв критерий.

Няма „кои фирми”, на всички фирми ще се плаща. Ние сме записали и в програмата, че ще спазваме и 30-дневния срок по директивата, както е определен. Ние сме казали, че ще плащаме на всички. Така че да започнем една нормална икономика.

Всичко разплащате, поемате този ангажимент, ако мине актуализацията.

Имаше критика от страна на президента и по отношение на дълговете на общините, затова че нищо не се споменава с актуализацията на бюджета, освен междуфирмената задлъжнялост.

Когато аз казах за разплащания по Закона за обществените поръчки имах предвид абсолютно всички органи, не само органи свързани с централната администрация. По отношение на междуфирмената задлъжнялост вие знаете, че общините също са едни от най-важните центрове, така да се каже, в икономиката, основно тази, която е свързана с обществените поръчки. Има един много хубав финансов институт, който беше създаден преди няколко години, един Фонд ФЛАГ, който подпомага финансирането на проекти, които осъществяват общините по Оперативни програми. Той работи добре. Между другото няма необслужвани кредити на общини. И другата седмица, живот и здраве, ще бъда в Лондон на частно посещение, но ще използвам момента и да се видя в /…/, на най-високо ниво ще имам срещи. Ще се опитам да договоря още 30 милиона, които да постъпят във Фонд ФЛАГ, за да може ФЛАГ да изпълнява тази си роля - да подкрепя общините в изпълнението им на техните социални функции.

Добре, ще попитам и вас в качеството ви на вицепремиер: Мислите ли, че депутатите трябва да се съберат по-рано, за да може тази ситуация, която се създаде да се изчисти и да се върви оттам нататък с идеите, които вие имате и с това, което…

Не зная, вероятно да.

Да се чака ли 30 август или това вето да се направи опит да бъде преодоляно възможно най-бързо, за да може тази философия, за която вие говорите на изчистване на задълженията, свързана с актуализацията на бюджета да действа?

Не зная, нямам мнение по този въпрос, не съм го обсъждала и с колегите, не зная. Това е работа на парламента, не е моя работа.

А самите текстове, според вас, трябва ли по някакъв начин да се променят, или такива каквито са в момента по актуализацията на бюджета така да останат?

Те са внесени така, както ние сме ги обсъждали в Министерски съвет, вече е работа на народните представители.

Не е необходима промяна, казвате, по някакъв начин…

Да речем, по-голяма разбивка…

…разбивки, конкретизации. Това, което държавният глава изтъква като съмнения да бъдат разбити, защото има презумпция за виновност, госпожо Бобева, нали разбирате? Презумпция за виновност има, че тези пари като не е ясно как ще бъдат изхарчени възможно е да бъдат откраднати. Това е съмнението – не са по пера, възможно е да изчезнат, да…

Има система „ЗЕБРА”, може да видите как вървят разплащанията и накъде вървят разплащанията на сайта на Министерство на финансите. Правителството, както и предишните винаги са отговаряли на въпроси, така че ако някой има въпроси може да ги задава. Мисля, че прекалено много се нагнетява общественото настроение, мисля, че има доста политиканстване, малко икономика, в цялата тази история. Мисля, че никой няма да спечели от това.

Преди да вървим към другите теми, да ви попитам: Ако не се съберат 121 гласа в парламента и не бъде преодоляно ветото на държавния глава правителството може ли да остане на власт?

Тогава трябва да има план „Б”. Тоест тогава ще се държим така, както се е държало предишното правителство. Тогава трябва да не плащаме, да забавяме плащания, да ограничим социалните разходи. Тоест всичко това трябва да се прави.

Оставате на власт, въпреки това, ако нямате възможност да провеждате тази своя философия.

Дали едно правителство остава, или не на власт, зависи от Народното събрание. Така че това е въпрос, който ще се обсъжда, ако е необходимо в Народното събрание.

Въпросът е, вие ще се чувствате ли комфортно да изпълнявате бюджета „Дянков” като кабинет и дали това ще успее да удовлетвори идеите, които вие имате?

Кабинетът на Бойко Борисов е изпълнявал този и тези бюджети близо 4 години. Така че въпросът е на преценка – дали може да управляваме по същия начин. Аз съм дълбоко убедена, че не би трябвало да се управлява по такъв начин.

Дали не би трябвало да бъдат попитани тогава хората каква философия на бюджета предпочитат? В смисъл дали да не се ходи през избори, това ви питам. Да не получите по-голям кредит на доверие и тогава да провеждате тази политика, за която говорите.

Извън сферата на политиката и политическите интереси зад този дебат стои един фундаментално икономически въпрос, за така наречените austerity measures или тези мерки, които са свързани с много стегнати бюджети. Мисля, че Съюза на икономистите започнаха тази дискусия преди месеци и в Европа, и в глобален план се разбра, че в криза е необходимо да се провеждат разумни политики за насърчаване на заетостта, разумни политики за насърчаване на растежа. Тоест това, което се правеше да се абсолютизира и да няма никакви други политики извън поддържането на ниски бюджетни дефицити, тя вече е в миналото.

Казахте, че малко икономика има в създалата се ситуация, повече политика, повече политиканстване. Да започнем с идеите, които са част от тази философия. Споменахте Закона за обществените поръчки.

Да.

Кои са основните акценти, които трябва да видим там през идните месеци?

Това е един много интересен закон. Не съм го писала аз, не са го писали администрацията. Това е закон, който дойде от идеи, инициативи на граждани, на неправителствени организации, на съсловни организации, професионални организации. Тоест това са хората, които са работили с този закон. Между другото той е изменян 28 пъти, откакто е създаден.

Кое е онова, което трябва да даде ключ за…

Обществените поръчки са се дискредитирали като инструмент, като икономически инструмент, чрез който държавата реализира някакви политики. Той се е дискредитирал поради много причини. Една от причините е, че той представлява една рамка, в която всеки един орган може да провежда политика. Обаче на много места провеждането на политика се е превърнало в едни корупционни схеми.

Доколкото четох искате да дадете предимства на хората с увреждания при печеленето на обществените поръчки.

Първата цел на закона това е да се даде възможност на малките и средни предприятия да участват в оперативните програми и не само оперативните, но и бюджетните средства, които се разпределят чрез обществени поръчки. И това е и основният център около, който бяха недоволствата по отношение на закона. Три простички ясни неща. Първото е масова практика – фирма печели обществена поръчка, взима подизпълнители, не им плаща, след това отива на следваща поръчка, което води разбира се до финансови затруднения, дори и фалити на малки и средни фирми. Ние искаме да пресечем тази практика. Решението е просто, ние казвате: ако не си се разплатил с подизпълнители и доставчици не можеш да участваш в следваща обществена поръчка.

Доколкото разбрах част от идеите, в които искате да рестартирате българската икономика това са различен вид реклама, каталог на университетите…

Може ли само да приключа с темата за това дали насърчаваме предприятия на инвалиди.

Добре, довършете.

И сега в закона съществува един такъв текст, който им дава права и възможности да участват в обществени поръчки. Но прегледът, който направихме показва, че например за миналата година не повече от 2 поръчки от всички 22 хиляди договора са свързани с предприятия на инвалиди. Така че говорихме с Минчо Коралски да обсъдим вариантите и начините как да направим този текст работещ, така че да могат хората, които имат най-големи затруднения в условия на криза да се възползват от това.

Нека да го обясним това. Те трябва да имат предимство, така ли?

Да, така е и по директивата, че държавата може да дава предимства на определени групи в участието им в обществени поръчки.

Това не е ли дискриминация, спрямо другите?

Лицата с трайна нетрудоспособност това е един член 16В, доколкото си спомням от закона. Въпросът е, има проблем по отношение на това, че тези предприятия, които работят при доста тежки условия, те са социални предприятия, те не могат да бъдат изцяло комерсиализирани, те в определен момент не биха могли толкова бързо да създадат капацитет за големи поръчки, тоест те биха участвали в по-малки поръчки, и което ги лишава от възможността да се възползват от режима.

Не мисълта ми е, при кандидатстването за една обществена поръча примерно кандидатствам аз, кандидатства някой, който е в неравностойно положение – той има предимство. Това не е ли дискриминация спрямо мен? С какво той е по-добър, единствено това, че е в неравностойно положение?

По-принцип се счита, че цивилизованата политика е да се създадат по-добри условия за равен старт, значи, вече имаше и неравен старт, който държавата трябва да осигури, тоест равенството в старта. Не дискриминация на едни в полза на други, а по-скоро равен старт. Но това не е целта на закона…

Там критерият ще е много важен - балансът къде да се намери, защото…

Законът го е предвидил, въпросът е по-скоро на /…/ и начин, по който… Аз има среща в началото на септември с предприятията на инвалиди и ще помислим и за други мерки за това как да помогнем те да се справят с предизвикателствата на кризата. Най-важната част от закона е борбата срещу корупцията. Ние искаме много неща, някои от които за съжаление може би ще трябва да се откажем. Едно от предложенията, което беше доста активно подкрепяно от неправителствения сектор - това е договорите за обществените поръчки да бъдат максимално прозрачни, публични, да бъдат в интернет. Не можете да се представите каква опозиция има от администрацията на този текст. Вчера в Министерски съвет го обсъждахме, ще направим някакъв компромисен вариант, но върви напред…

Това ще бъде много по-прозрачно, нали така, като е в интернет става много по-ясно.

И на мен много ми харесва. Аргументите срещу това са свързани така наречената търговска тайна, класифицирана информация. Така че компромисният вариант във всички случаи тези неща, които са предмет на класифицирана информация или търговска тайна ще бъдат заличени. Но правителството е решено категорично да предложим в парламента този вариант с публичността на договорите и не само на договорите, но и на плащанията по договорите. Тоест аз като фирма, която осъществява обществена поръчка получавам, органът ми се разплаща, и ако подизпълнителите знаят, че органът ми се е разплатил тогава ще имам основание да си искам плащанията. Нещо повече – другият спорен момент беше свързан с това дали да могат да се извършват директни плащания от страна на органа по закона към фирмите, също имаше голям дебат. В някои страни има такава практика и по този въпрос ще направим разумен компромис. Така че вървим напред по Закона за обществените поръчки.

Тук едни графики сте донесли на фона на една слънчева карта на България, която не знам доколко е актуална.

Да, да направим, тъй като винаги в предаванията правите…

Има едни графики за икономически растеж, за преки чуждестранни инвестиции, всъщност те какво доказват? Имаме разлика между реалните данни на НСИ и това, което…

Ще ги покажем ли?

Ще покажат, да, колегите, зрителите също ще ги видят.

Тъй като сутрин се дават прогнози за времето и аз така реших да представя икономическото време и направих една графика с моите колеги за това сбъдват ли се прогнозите за икономическото развитие за България и кои прогнози се сбъдват – песимистичните или оптимистичните? Важно е да гледаме червената линия - това е реалността, докато в черната линия са прогнозите на Министерство на финансите, синята линия са на Европейската комисия. Виждате, че 2009 година е била годината на изненадата. Никой не е познал икономическият растеж, тоест значителния спад. След това вече прогнозите започват до голяма степен да се сближават. За 2013 година, както е и картата в основата, прогнозата първоначално беше за 1,9% икономически растеж. Вчера министърът на финансите представи вижданията си за растежа – 1%, тоест намаляваме прогнозата за икономическия растеж. 1,2%…

Друга реалност и необходимост от актуализация на бюджета, реалността е друга.

Не, Международният валутен фонд дава 1,2%, Европейската комисия също е около консервативния вариант, дай Боже да бъде опровергана тази прогноза. Инвестициите, ако може да погледнем следващия слайд. Не сме единствената държава, която има проблем с чуждестранните инвестиции, има спад в глобалните инвестиции. Очаква се спад и за тази година.

Да, но в световен мащаб има по-значително възстановяване отколкото при нас, като гледам стълбчетата 2010-а, 2011-а…

При нас възстановяването е по-слабо. Между другото днес имам работна група по Закона за инвестициите и политиката по инвестициите. Обмисляме един пакет от мерки. На първо място в този пакет от мерки предвиждаме преговори с инвеститорите, които имат сериозни проблеми, с администрацията, с изпълнението на техните проекти в България. Вие знаете няколко случая нашумяха. Ние сме готови да направим разумните компромиси, за да очистим името на България като място за инвестиции.

2013-а, 2014-а тези стълбчета за България по-високи ли ще бъдат?

Тези стълбчета по-скоро изразяват структурата на инвестициите и тук имаме сериозен проблем. Голямата част в оранжево това са инвестициите в търговия, преобладават инвестициите в търговия. Докато в условия на една криза би било добре да се насърчи инвестицията, инвестиционният поток в промишлеността, в селското стопанство, дори строителството.

Да не говорим, че един голям стълб стърчи в София и два по-малки – Пловдив и Варна, пък цяла Северна България няма стълбчета.

Това е третият проблем, че имаме свръх концентрация на инвестициите на един град или в няколко големи, докато в регионален план инвестиции почти няма.

Това са прогнози, обаче спират до 2013-а, 2007-2013 година, мисля, че обхващат. Малко или много в минало време. Направете прогноза за това, което предстои да се случи, не до края на година, но 2014-а.

Всичко зависи от това как ще се реализира политика и това, което ние сме предвидили като политики, най-вече за насърчаване на малките и средни предприятия. Тук Банката за развитие ще изиграе важна роля. Изключително важен фактор за растежа е намаляването на административната тежест. Вчера битката започна, приехме първите 24 режима – намаляване, отпадане на такси, на срокове. Следващият пакет ще е готов първата седмица на септември, разбира се, ако президентът не спре и тези закони. Работим в много трудна обстановка.

Има различни фронтове на взаимоотношенията между институциите.

Все пак е лято, хората са на почивка, някои пък работят интензивно, за да успеят да изкарат зимата след това. На мен ми се ще да погледнем позитивно, да се обединим около най-важното да работи икономиката. Работи ли тя, работи за всички.

Кажете една или две идеи от това, което имате като философия, по-цветните, по-ярките идеи, чрез които може да се рестартира икономика. Това, което преди малко споменахме е каталог на университетите, каталог на музеите, нещо, което да привлече преките чуждестранни инвестиции в България.

Една тема не засегнахме, може би по-натам ще я разискваме и мисля, че Националната телевизия може много да помогне на гражданите в качеството им на потребители. Ние имаме една от най-слабите политики по отношение на защитата на потребителите. Първо, потребителите не знаят правата си. В това море от информация много трудно се ориентират и как могат да си ги защитават. Това са специфични права в специфични области. Ние имаме една програма от 20-тина мерки, които предвиждат активизиране на цялостната политика – институционалната рамка за защита на потребители. Те са изключително важен субект в българската икономика, за съжаление недостатъчно активен досега. Но всички тези проблеми с корупцията, с монополни цени, с ограничаване на конкуренцията – всичкото това е една обща битка, в която потребителите могат да изиграят много важна роля. Така че ако Националната телевизия проявява интерес към тази тема бихме могли да дискутираме пакета от мерки през следващите месеци.

Това е повод на отделен разговор за потребителите, защото те е една огромна тема, необятна, много важна, изключително важна. Аз нещо друго да ви питам, което ако се случи, като че ли всичко, за което си говорим ще загуби смисъл. Предстои ли колапс в енергетиката, много мрачни прогнози има за това нещо, колапс, който може да повлече всичко надолу? След това понижение на цените на тока има мрачни прогнози, че ще има рязко повишение нагоре, миньори се заканват да излязат на улицата, на възлови кръстовища на есен, по магистрали, по пътища да останат без работа и без хляб, ако се вдигне много високо цената на тока.

Ние продължаваме да тормозим хората сутринта…

Това е реалността, госпожо Бобева.

… в един хубав месец август. Вижте, енергетиката беше докарана до една много тежка финансова ситуация. Тя не е година или от две, това са трупани грешни решения в продължение на много години.

Това е безспорно, въпросът е в този момент има ли…

Това, което трябва да се направи, значи, в енергетиката имаш различни източници на енергетиката, имаш различен баланс между тях има нужда да се постави един траен и устойчив баланс. Ето защо моите колеги считат, че аз съм прекомерно оптимист, но аз дълбоко вярвам, че енергетиката се нуждае от това, което ние постигнахме по отношение на валутния ни режим. Тоест национално разбирателство и консенсус. Има прецедент и това е валутният ни режим. Да се съберат политическите сили и неполитическите в парламент, извън парламента. Трябва да имаме една национална стратегия за десетилетия напред за това какво ще правим с енергетиката, иначе обричаме…

Не знам консенсусът между ВЕИ-тата и миньорите как ще бъде постигнат, но пожелавам ви успях да го постигнете.

Решаването на проблемите в енергетиката няма да станат едните за сметка на други, просто трябва да се постигне баланс. 50% от топлоцентралите се издържат от производството на местни въглища. Преструктурирането на тези тежки сектори отдавна е чукало на вратата. Това е трябвало да се случи, когато сме имало 6,4% - 6,5% растеж, икономически растеж. Но това, което ние вчера обсъдихме в Министерски съвет, и което е изключително важно за предприятията в най-тежко финансово състояние. Ще поканим синдикалните организации, експерти ще подготвим в най-кратък срок програми за преструктуриране и оздравяване. Така че да поставим началото за един траен процес на превръщането на тези предприятия в едни финансово устойчиви и предприятия, които ще служат на…

Въпросът е, че ако там не се решат рязко проблемите няма как да говорим и за другите идеи.

Да, дано това да не е свързано с рязко повишаване цената на тока.

Благодарим ви за участието.

Благодаря.