Петър Стоянович, министър на културата, в интервю за предаването на Нова телевизия „Здравей, България”

Колко пари ще дава правителството за култура и кога най-после ще отвори врати „Българският Лувър”? По тези и други въпроси ще разговаряме с г-н Петър Стоянович – министър на културата.

Така, да започнем оттам обаче. Турската страна изрази желание да реставрира паметниците на културата останали от Османската империя у нас. Много неприятно впечатление му направило на вицепремиера Бекир Боздаг, че пловдивската джамия е превърната в ресторант, традиционната обществена баня в Музей на модерното изкуство. Турция искал да си вземе джамиите от онова време и да ги направи пак джамии. Така ли да тълкуваме тези изказвания на вицепремиера, защото не е случаен човек този гост в България?

Вие знаете ли точно какво е казал турския вицепремиер, тъй като аз не знам?

Аз чета много публикации. Ако бяха пуснали българските медии щяхме да знаем, ама е.

Така е. И след това идва въпросът защо българските медии не са били на това, според мен доста важно събитие? Защо се допускат само чуждестранните медии и как това нещо може да си го позволи не кой да е, а българският държавен глава? Изисква се доста голям талант да направиш 3 такива гафа вътре в няколко седмици. Това си е истински талант наистина.

А вицепремиерът на Турция, знаем със сигурност е подарил на домакините многотомен опис на вакъфските имоти в България. Предвид силното влияние на ДПС в този кабинет бихте ли подписали, ако се стигне до там ,един документ, който да върне тези имоти на турската страна за реставриране?

Вижте, пак се връщам към началото на разговора. Никой официално не е получил яснота в България какво е било обсъждано на тази среща. Ще отговоря и на това, което ме питате, но искам да сме наясно.

Да.

Г-н вицепремиера е бил тук на частно посещение, всъщност бил е от журналистическа гледна точка при затворени врата, вие го знаете много добре и ние в момента гадаем като в лексикон какво всъщност са си говорили там и какво е било обсъждано. Даже и да приемем, че това, което казвате е истина, това нещо като проблем е уредено между Царство България и Османската империя в 1909 година относно вакъфските имоти, с което нещата са приключени. Имоти, които са били неизползваеми остават във владение на българската държава, край, с което приключва този въпрос. Колкото до реставрация на определени паметници на ислямската архитектура ние като държава естествено, че имаме интерес, както работим с ЮНЕСКО например за поддържането на определени паметници, по същия начин да получаваме и съответна помощ за възстановяване на немалък брой, разбира се, паметници на ислямската архитектура и сме отворени към това турската държава да подпомага финансово нашите усилия за поддържането на това недвижимо културно наследство.

Казахте уредено било 30-те години на миналия век. Със Стела четохме едни промени в Закона за вероизповеданието обаче, които могат да променят нещата.

Да, на 16 юли беше внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданието, с който обекти с национално значение могат да бъдат предоставени на съответните религиозни вероизповедания. До какви проблеми може да доведе това според Вас и означава ли практически, че ще се сбогуваме с голям брой паметници на културата? Изобщо как ще рефлектира този законопроект?

Това още е законопроект.

Това, което ми четете в момента е законопроекта, който в момента е спрян и заедно с Комисията по култура, това е и мнението на Министерството на културата, ще участваме в една работна група, която да свали известно напрежение още преди да бъде внесен реално законопроекта, да го огледаме от всички страни и да предпазим, както недвижимото културно наследство от някои недомислия, така от друга страна да свалим и едно обществено напрежение, което се появи, както в медии, общественост, така и в съответните изповедания. Това, което в момента ми четете, докато законопроекта не е внесен официално е в момента неактуално, така че няма никакви притеснения.

Всеки Ваш ход се гледа под лупа и на Вас, и на Вашите колеги в този кабинет.

Слава Богу. Защо не?

И предизвиква реакция.

Аз смятам, че това е логично.

А как се работи в такава ситуация?

Като под лупа. Ако човек е свикнал общо взето да провежда обществената част от своя живот под класическите европейски норми на откритост, на яснота, мисля, че това не е нещо ново за него. Аз съм свикнал така да работя.

Лупата обаче хем има способността да преувеличава нещата, ето сега ние преди малко говорихме за една уж сериозна тема, а тя се оказа медиен повече слух, обаче знаем, че там, където има дим, има и огън. Не е ли прекалено много тайнствеността около тази тема? Аз пак Ви връщам и към…

Коя от всичките теми?

Към законопроекта, изобщо за това обществено напрежение, което Вие споменахте, че се подклажда от взаимоотношенията ни с…

Темата е деликатна, дали става въпрос…

Именно.

Дали става въпрос за евентуалното изказване на вицепремиера на Турция, или става въпрос за законопроекта, подобни…

Че дори и за „Българския Лувър”.

Така, така, ще стигнем вероятно и до там. Сега сме по на югоизток като тема. Естествено, че тези неща, които са свързани с изповедания, които са свързани с недвижими имоти, естествено пораждат или най-малкото могат да породят двусмислени тълкования, или напрежения по системата. Ето защо и ние с професор Данаилов, председател на Комисията по култура еднозначно предложихме да „забавим малко топката”, да огледаме нещата от всички страни, именно, за да се избегнат подобрен род неща. В България имаме наследено, пък и сега го развихме допълнително, една страст „да се превръща мухата в слон” от една страна, от друга страна „да търсим под вола теле”, нали хубави примери.

Така е, но вицепремиерът е дошъл до тук, разбирате ли? Той не е просто турски турист, който е дошъл.

Не, не, не. Нека да се опитам по друг начин да поставя елегантно, но все пак значимо въпроса. Пенчо Славейков е поет, който поставя темата за отношенията България-Турция в един културен нов план от гледище на литературата. Той смята, че всичко, което е стара памет за представата, за турското потисничество, издевателства трябва да бъде затворено като страница и да се гледа на турските традиции и култура като една екзотика в глобалния план на развитие тогава в България. Действително той въвежда този мотив. От друга страна Ботев и Вазов от гледище пак на културата и литературата в частност са критикувани от съвременни академични фигури за турцизмите, за ругателствата, за нападките, за поддържане на едно традиционно българско съзнание, агресивно настроено или пък с претенция за някакво възмездие. Вие как гледате на тази тема по отношение на глобалната култура из традиционното българско съзнание?

Ето Ви сега въпрос.

Това е…

Хубав въпрос, ето това е сега…

…по-скоро говорим за политиката на културата и културата на политиката за тази си игра.

Аз харесвам и тримата автори като български писатели и поети, но като администратор в момента в член на едно правителство мога единствено и само да гледам, а и това е моята натура, искам да гледам прагматично, прозрачно и ясно. В момента се намираме в 21 век, в Обединена Европа, членове сме на ЕС, почнем ли да гледаме историята назад, а не напред…

И на парче.

:… рано или късно ще се препънем. Връщам се отново към важни…

Но децата все още продължават да учат по тези теми и изпитват да Ви кажа отвращение при личната ми практика, но да минем към друга тема предлагам.

Те трябва да знаят българската култура. Да.

Националната художествена галерия, Националният музеен комплекс или казано на кратко „Лувърът” кога ще е готов, кога ще отвори врати, има ли там проблеми, които заварихте и как ги решавате?

Последното, което чухме е есента догодина. Това ли остава финално като край на проекта?

Това е първият пожелатен срок, който е възможен да го кажа малко по-витиевато, по няколко причини. Първо част от така наречения „Лувър” не е завършен, южното крило, от друга страна няма готов експозиционен план, няма яснота как и къде той ще бъде обзаведен. Фундаментален проблем е влагата, която все още съществува в помещенията и която прави невъзможно разполагането на всякакво изкуство, а там би трябвало да отидат големи образци на българската култура.

Това са тъжни неща, които споделяте. Повече грандиозен или грандомански е проектът?

Със сигурност повече грандомански, но щом веднъж е почнат и необходим, ние сме хора, които сме отговорни към финансите.

Вие сте длъжни да го завършите.

Такива проблеми не вижда г-н Вежди Рашидов. За смисъла от „Лувърите” с него решихте ли си спора?

Аз с него няма спор, тъй като не сме на съседни площади в махалата.

Той така се чувства.

Няма какво да водим този разговор задочно и индиректно. Аз лично се осланям на 2 неща. Първо на мнението на експертите, хора, които са независими, както от политическа, така и от лична воля и тези експерти много ясно, това е една широка и много почитаема група от 20-30 човека, водени от академик Светлин Русев, мисля в неговата компетенция никой не може да се съмнява, които са дали много ясно и точно параметрите, както на проблемите, така и на това, което трябва да се извърви като път от тук насетне. Това от една страна, от друга страна аз съм длъжен преди всичко като министър да придвижа този проект, не защото това гъделичка моето примерно самочувствие, самолюбие, не защото от това ще изкарам някой лев, а защото в момента този проект не добре стопанисан, не добре администриран, даже ако искате с малко визия в края на краищата трябва да бъде завършен, защото вече толкова е налято като време и пари, че е грехота и срамота да не го завършим.

Ще даде повече негативи, да и трябва да се завърши.

Да не стане като „Белене”.

Нямате особен избор.

Но за жалост продължават проблемите да са повече, отколкото решенията. Но, каквото зависи от мен, аз ще придвижа този проект от точка А до точка Б, независимо къде ще е тази точка Б разположена във времето.

Да Ви разкажа на какво станахме свидетели ние и зрителите на „Здравей, България” миналия месец. Бяхме изпратили нашия репортер Вероника Димитрова заедно с един експерт в Ларгото на София, заради чудесните разкопки там, нещата, които бяха разкрити и на живо ние се натъкнахме на това, че това всъщност там е хотел за бежанци и бездомници, и обществена тоалетна това място. Как се стигна дотук при условие, че много пари бяха налети и там, както и в така наречения „Лувър” и сега това нещо някак си не се ползва по предназначение, а и официалното му откриване чакаме?

В момента сме в едно междуцарствие, тъй като първият етап е приключил, вече след обединението на втори и трети етап, това е по Мария Луиза и нагоре по Света Неделя не е започнало. В момента за жалост имаме поредното обжалване от фирма, която не е спечелила и сме изправени от една страна ние, от друга стана Столична община пред необходимостта да запазим, да съхраним вече направеното и да не го превръщаме в едно ужасно място, тъй като прав сте, разбира се, че там се е превърнало, както в убежище на емигранти, на бездомници не е добро положението.

Видяхме го на живо просто.

Да, да. Затова в момента имам уговорката с г-жа Фандъкова, те да се заемат с охраната, както си е по закон, а ние от наша страна много скоро ще изградим една временна ограда, която не позволява достъпа до тези ценности.

За реставрации като си говорим, реставрацията на доверието и на силно разклатения морал на този кабинет докъде стигна?

Аз лично няма да се съглася докрай с Вас, с това твърдение. Силно разклатен, защо да е силно разклатен?

Заради първо Делян Пеевски и последвалите след него още сигурно десетина вече станаха странни, скандални, интересни назначения.

Е, не може само, заради няколко назначения да пропадне доверието в едно правителство.

И сега коментирахме повече негативни, отколкото позитивни и успешни дела.

С мен ли?

Да, да, с предишния ни гост, г-жа Янка Такева.

Това, което с Вас коментирахме сега е почти без изключение наследството, което аз получих от предишното правителство.

А какво става с тази дългосрочна стратегия, културна стратегия за България? Има ли всъщност такава ясна, която да се припознава и която да бъде национално престижна и европейски адекватна? Каква линия всъщност следваме?

Националната стратегия за култура, да, един документ, който е надявам се вече тази година в своята финална фаза на изработване. Това е най-вече в ръцете на българските неправителствени организации,с които заедно работим по нея. Въпреки, че сме лято вече имахме едно първо събиране. Много е важно през септември, когато започне същинската работа по проекта за бюджет за другата година и имаме повече яснота за възможностите за европейското финансиране съвместно с неправителствените организации да видим как и докъде можем да вкараме „добрите намерения” на тази стратегия в възможностите на бюджетирането, тъй като да не стане, както обикновено по нашите географски ширини…

Да не стане, както със здравеопазването и образованието – 23 години пишем стратегии и накрая вижте.

… да си пожелаем хубави неща, а накрая да не може да ги направим.

Аз бих искала в заключителните секунди да поставя следния въпрос: Вие как виждате развитието на една силна култура, по отношение на образованието? Имате ли такъв динамичен диалог с Министерството на образованието? Защото основен е въпросът: „Може ли да имаме културно общество с нарастващ ръст на неграмотност?”

Камъните за неграмотността са във вашата градина.

Да. Тоест, доколко се чувствате обвързан и стикован с тази политика на Министерство на образованието, като диалог, като съвместни проекти?

Диалогът ни е непрестанен. Разбира се, в България традиционно има разделение между Министерството на културата и на образованието. Мисля, че там би трябвало по-тясно да работим. Въобще, има няколко ведомства, които постепенно трябва да работят в един малко по-модерен европейски план. Тук включвам, даже, ако щете, и части на Министерство на икономиката в частта на туризма, да речем.

Тъкмо се чудите какви институции да съберете в новия Лувър, ето ви идея.

Разбира се. Примерно първата стъпка, която сега инициирах по отношение, да речем, на опазването на недвижимото културно наследство е именно едно сътрудничество, една обща работна група от няколко министерства, които предварително да видят инфраструктурните проекти, просто ви давам един пример. Да речем магистрали, там, където ще минат магистралите и не да стигне магистралата до един момент, в който да каже „а, светилище, еди от кога си”, „спираме магистралата, започваме да копаем”. А предварително и ние, и образованието, и икономиката, и туризма, и МВР да знаем предварително през какво ще минем, да заложим парите предварително и да не спираме националната инфраструктура, нито да погубим това нещо, което…

Така може да спестите и пари от ток, защото…

Разбира се.

… Борисов искаше калорифери да извади на археолозите на една магистрала, за да ги накара да поработят по-бързо зимата.

Да.

Добре. Благодарим ви.

Благодаря и аз.