Интервю на министъра на земеделието и храните Димитър Греков в сутрешния блок на БНТ:

Водеща 1: Министърът на земеделието и храните - Димитър Греков.
Водеща 2: Господин Греков, бързате, за да от идете на едно оперативно заседание на Министерския съвет, което започва сега в 08:30 часа. То по актуализацията на бюджета ли ще бъде?
Димитър Греков: Това е най-обикновено оперативно заседание, което се провежда в началото на всяка седмица.
Водеща 2: До каква степен актуализацията на бюджета засяга земеделското министерство и ако тя не се случи, актуализацията, ако бъде отхвърлена от депутатите, ще затрудни оперативната работата в Министерство на земеделието?
Димитър Греков: Земеделското производство е трудно, тежко и продължително във времето. Затова то изисква да има непрекъснато финансови средства, които да гарантират неговото развитие.
Водеща 2: Колко не ви стигат?
Димитър Греков: На земеделските производители никога не стигат средствата, но когато се дадат навреме те са от изключително голяма важност. Бих искал да кажа, че едно производство може да продължи от година, календарна, може да продължи, примерно при трайните насаждения до четири, пет години, когато се получават реално средствата. Ето защо средствата, когато се дадат навреме, когато се получат от земеделските производители, вложат се правилно резултатът ще бъде изключително положителен.
Водеща 2: Кажете конкретната цифра, която искате с актуализацията на бюджета?
Димитър Греков: Най-важното, което за момента е необходимо да бъде включено в актуализацията на бюджета, това са средствата, които трябва да се изплатят от европейските субсидии. Европейските субсидии първо се изплащат от нашия бюджет и след това се нотифицират и се връщат в рамките на 45 дни.
Водеща 2: Ако не се случи актуализацията вие ще изплатите ли субсидиите?
Димитър Греков: От къде? Няма такава възможност да бъдат изплатени.
Водеща 2: Тоест ще бъдат забавени на всички земеделски производители?
Димитър Греков: Точно така.
Водеща 2: Каква е сумата все пак, кажете ни?
Димитър Греков: Цялата сума, която е за изплащане на земеделските производители е около 558 млн. евро или около 1 милиард лева са необходими да бъдат изплатени за следващата година. Тоест една голяма сума, която в този бюджет тя не може, определено казвам, да бъде планирана и изплатена. Нашата, цел, идеята, която искаме да проведем и да дадем възможност на земеделските производители да получат малко средства, малко глътка въздух това е около 20-30% максимум до 50% от този милиард, от 200 до 500 милиона лева. Ако средствата не им бъдат дадени навреме те де факто се проявяват като една банка, които дават от себе си, но техните възможности не са безкрайни, те са ограничени. Така че те не могат да разполагат и непрекъснато да дават от себе си средства и това ще доведе до нарушаването на някои агропрактики, които са необходими. Това пряко ще доведе до спадане на резултатите за следващата година. Ето защо средствата, които са необходими за следващата година трябва да бъдат планирани много по-рано. И аз се надявам, че в следващия бюджет тези средства ще бъдат планирани. Засега просто условията са такива, така че да планираме една малка част.
Водеща 1: Тоест, ако ви разбирам правилно, докато не се изясни съдбата на бюджета не е ясно дали ще има пари да се засеят нивите на есен.
Димитър Греков: Не е точно така, но е важно тези средства да бъдат осигурени. Земеделските производители навярно имат някакъв резерв, с който могат да започнат самата подготовка, защото те де факто са започнали такава подготовка с подметката на стърнищата, оранта, която извършват, покупката на семената, но не са им достатъчно тези средства. Затова са необходими, макар и малко, затова аз и благодаря на зърнопроизводителите, че се съгласиха една малка част да можем да дадем през декември месец до Нова година, но те да получат тези средства.
Водеща 1: Всъщност след срещата миналата седмица със зърнопроизводителите през септември предстои нова, тогава ли ще станат ясно какъв ще е процентът на авансовите плащания?
Димитър Греков: Да, това е пряко свързано с приемането на актуализирането бюджета, който ще се направи тази седмица или до края на месец август.
Водеща 1: Вие поискахте 20 милиона за стимулиране на тютюнопроизводителите и на зеленчукопроизводителите. Понеже бюджетът беше върнат с искане за повече прозрачност, има ли вече яснота кой колко ще вземе, колко ще отидат от тези 20 милиона, които вие поискахте като земеделски министър за тютюнопроизводители и колко за зеленчукопроизводители?
Димитър Греков: Аз поисках 20 милиона, но в крайна сметка бе решено в рамките на възможното да се дадат 15 милиона. 11,5 милиона са за тютюнопроизводителите и 3,5 милиона са за зеленчукопроизводителите. Ако актуализацията на бюджета мине, аз се надявам, че тези средства ще отидат при съответните производители.
Водеща 2: Още едно облекчение искат от бранша на зърнопроизводителите. Те настояват ДДС при тях да бъде намалено до 10%, от 20% на 10%. Склонен ли сте да водите преговори с тях и да настоявате, разбира се, пред Министерския съвет и лично пред министър-председателя да бъде намалено ДДС за зърнопроизводителите?
Димитър Греков: Тази тема остана отворена на предишното заседание. Ние ще я водим на по-следващ етап, но сами разбирате, че ако се води такава тема тя е по пътя на снежното кълбо. Би следвало да искат и хлебопроизводителите и други от различните производства. Така че тази тема ще я обсъждаме в септември месец.
Водеща 2: Това е европейска практика между другото, вярвам вие по-добре от мен знаете затова - намалено ДДС за основни хранителни продукти не в една страна в Европейския съюз. Склонен ли сте вие да мислите в тази посока и то не само по отношение на зърнопроизводителите, а на производителите на основни хранителни продукти в България?
Димитър Греков: Това е въпрос на финансови възможности на бюджета. Определено казвам, че за този период от време, за тази календарна година това не е предвидено. Но естествено, че е европейска практика и би било добре и определено ще има значение за ограничаване на някои корупционни практики, свързвани с източването на ДДС. Защото в крайна сметка не зърнопроизводителите са онези, които нарушават тази практика, а по-скоро са онези, които търгуват със зърнопроизводството, тоест със зърното. Така че отворена е вратата да се дискутира този проблем, но не сега, а за следващите години.
Водеща 2: Тоест ще настоявате ли, правилно ли ви разбрах, ще настоявате ли за намаляване на ДДС?
Димитър Греков: Да, зърнопроизводителите имат моята подкрепа.
Водеща 1: А по отношение на акциза върху горивата, доколкото знаем това също е европейска практика в много държави?
Димитър Греков: Да и ние имахме нотификация за до края на тази календарна година, до 31 декември 2013 година, но това не е предвидено в нашия бюджет. За следващата година Министерството на земеделието ще направи съответното ново изискване за нотификация. Имаме съгласието на премиера в следващия бюджет тези 70 милиона да бъдат включени, така че земеделските производители, казвам не зърнопроизводителите, а всички земеделски производители да получат тази отстъпка от акциза.
Водеща 2: Успешна като качество и като количество е реколтата от зърно тази година, падна обаче цената на изкупуване на пшеницата.
Димитър Греков: Изключително е добра годината за нашите зърнопроизводители. Произведено е над необходимото и над прогнозируемото количество зърно, около 4,6 до 4,7 милиона тона зърно, което е най-високият добив от 8 години насам. И бих искал да кажа, че нашето зърно се отличава тази година с изключително добри хлебопекарни качества и 65% от пшеницата е с такива качества.
Водеща 2: Това означава ли, че можем да очаквам падане на цената на хляба?
Димитър Греков: Вижте, цената на хляба е компонент от много неща, от които най-малкото е зърното…
Водеща 2: Но основното е зърното, нали така?
Димитър Греков: Мисля, че проблемът не е в цената на хляба, а трябва по принцип стандартът на хората да се вдига, защото в крайна сметка България консумира най-евтиния хляб в ЕС. А в цената на хляба влизат енергоизточници, които са на европейски цени.
Водеща 2: Еенергоизточниците, ако говорим за цената на тока, тя беше намалена само преди две седмици с 5%.
Димитър Греков: Но петролът през последната година е увеличен значително. Торовете, пестицидите също са увеличени.
Водеща 2: Така е, но това е калкулирано в цената до този един момент. Искате да кажете, че въпреки ниската цена на пшеницата и въпреки намалената цена на тока не може да се очаква понижаване цената на хляба?
Димитър Греков: Не бих искал да кажа точно това. Но в крайна сметка близо 2 или 3 месеца след приключване на жътвата пшеницата от новата реколта не може да се използва за консумация. Така че може да се очаква в следващите 3 или 4 месеца леко поевтиняване на хляба. Но това зависи, пак повтарям, от цената на международния пазар на пшеницата, защото засега е ниска, но това е пикът, най-ниският пик в цената. Следващите месеци предполагам, че цената на пшеницата ще върви нагоре.
Водеща 1: Казвате по-високо производство, но имаме ли къде да го продаваме? В крайна сметка на международните пазари знаем, че има сериозно производство, цените са ниски. Всъщност едно от притесненията на производителите е точно това, че заради високото производство и заради ниските цени няма да има достатъчно средства, с които сега да започнат новия сезон.
Димитър Греков: Това донякъде е така, но в крайна сметка пшеницата се реализира от октомври месец нататък. Тези дребни производители, които имат малки количества, които имат финансови задължения те са принудени сега да продават на евтина цена. Аз съм убеден, че нашата пшеница с тези добри качества ще намери пазар, мак и малко по-късно.
Водеща 2: Изкупува ли държавата пшеницата от производителите, за да попълни държавния резерв със зърно и кой са хората, които могат да продават пшеница?
Димитър Греков: Държавата се включва на пазара, когато има нужда да попълни държавния резерв. Попълването на държавния резерв става, когато се направи един анализ и се видят наличните количества.
Водеща 2: Тоест сега не е належащо, така ли?
Димитър Греков: Точно така.
Водеща 1: Защо бюджетът ще дава 1 милиард за частно земеделие? Докога ще е така? Какъв е проблемът в земеделието, че държавата, плащайки продукцията трябва да плаща и производството?
Димитър Греков: Не точно държавата плаща тези средства. Държавата ги плаща само за определен период от време – за тези 45 дни, докато получи нотификацията. И тези 1 милиард лева не са само за земеделието. Говорим в момента за тези средства, които са необходими за предварително авансово заплащане за около 200-300, максимум до 500 милиона, след което след тези 45 дни ние ще получим европейски средства. Така че само за този кратък период са необходими тези средства. Защо за земеделието? Защото в крайна сметка в областта на земеделието работят около 20% от трудоспособното население на България. Така че земеделието реализира един добър доход, който е от 5 до 7% от БВП за страната. Това е част от икономиката, която за момента работи, много успешно в нашата страна. Така че инвестицията в земеделието осигурява и работни места, осигурява и възможност за изхранването на населението. Друг е въпросът, че в момента нашата страна се изхранва само 20% от собствената продукция.
Водеща 1: Добре, защо казвате, че земеделието е във възход, а едва 20%... Къде се къса нишката?
Димитър Греков: Нишката се къса там, че част от производствата, които се реализират в нашата страна не са точно определени във времето, не са насочени към онези производства и въдства, които са необходими. Ако вземем например със зеленчуците – знаете какъв пик се получи в края на май и началото на юни. Ако това производство, като производство е разпределено във времето да започнем от май до октомври месец, голяма част от нашата продукция ще може да се реализира на нашия пазар, а не да се изхвърля на улицата и шосетата. Има много проблеми, които са свързани с нашето земеделие, но през последните 20 години то не се развива равномерно. Примерно устойчиво и проспериращо се развива зърнопроизводството, но зеленчукопроизводството, животновъдството, които са традиционни отрасли на нашето земеделие, те са в упадък.Причините пак бих казал, че са много. Една от причините е недостатъчното и неправилното финансиране на отделните сектори на земеделието.
Водеща 1: Сложихте ли в архива идеята за вдигане на вдигане на митата на вносните зеленчуци и плодове така че да се стимулира родното производството?
Димитър Греков: Сами разбирате, че ние не може да сложим акциз върху стоките, които влизат от ЕС. Обаче работим твърдо и усилено върху създаване на наредба, която да ограничи вноса от трети страни, имам предвид от Турция и от Македония, а също така да сложим в ред и внасянето на продукция от ЕС, която е с много ниски стойности. Защото така се получава, че те се обмитяват и се пускат финансови документи, които са на много ниски стойности. Това води до корупционни практики и до ниски стойности на продукцията, която се предлага отвън и по такъв начин се сваля цената и на нашата продукция.
Водеща 2: Имате ли обяснение, господин Греков, защо на борсата в Любимец дините се изкупуват по 0,08 лева, след това в големите хипермаркети в градовете се предлагат по 0,40-0,50-0,60 лева? Къде по веригата се качва толкова много тази цена?
Димитър Греков: Цената се качва в прекупвачите те са основната пречка за развитието на нашето селско стопанство, определено и общо казвам, и то не само за зеленчукопроизводството, също така и за другите култури. Защото цената от Любимец до хипермаркетите се увеличава 2 или 3 пъти.
Водеща 2: Много повече.
Димитър Греков: Много повече. Каква е причината и какви са начините, по които да излезем от тази ситуация? Трябва да се намерят възможности за обединение на зеленчукопроиводителите, трябва да се намерят възможности за създаване на браншови организации, които сами да си правят организацията за изкупуването и предлагането .
Водеща 2: Как би могло да стане това, казвате трябва? Каква е ролята на вас като министър да можете да подпомогнете този процес?
Димитър Греков: Изключително ви благодаря за този въпрос. Ние сме направили първата крачка, да се свържем с големите вериги, които желаят да работят с български производители, но български производители не като еднолични търговци, а обединени браншови организации, с които да поддържат целогодишно зареждане на техните хипермаркети и да отговарят на съответните условия. Тоест да имат финансови документи, да имат сертификат за качество, да имат съответната опаковка, която да отговаря на изискванията и нещо повече, което се договорихме с голяма част от веригите – част от тази продукция да бъде изнасяна на европейски пазар.
Водеща 2: На какъв етап е вашата идея?
Димитър Греков: Тя е на етап развитие, но е на етап и договореност, защото ние направихме и първите крачки с някои зеленчукопроизводители, но изненадващо не се появиха от страна на производителите хора, които да договарят. Ето една причина, по която трябва да работим следващия програмен период – да има браншови организации, които да обединят група от производители, които да могат да излязат, не само на нашия пазар, а и на международния.
Водеща 2: Благодарим ви.
Димитър Греков: И аз ви благодаря.