Ако парламентът реши, замразяваме стажа и възрастта за пенсия, заявява Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика в интервю за в. „Монитор“

Г-н Адемов, социалното министерство получи 40 млн. лв. след актуализацията на бюджета, президентът обаче наложи частично вето. Какви ще са последиците от това за социалните плащания?

Това означава, че разходите от около 40 млн. лв. в социалната сфера няма да бъдат покрити от бюджета. Планирано е приемните родители да са около 1000. За радост те са вече повече, което означава, че за техните заплати са необходими допълнителни средства от 5 млн. лв. Около 900 млн. лв. са парите по социалното подпомагане, които няма да достигнат до хората при сегашния брой на бенефициентите. А по Закона за семейните помощи за деца очертаващият се недостиг е около 15 млн. лв. По Закона за интеграция на хората с увреждания уточненият план е 155 млн. лв., но очакваното изпълнение е с 21 млн. повече. Това са интеграционните добавки на хората с увреждания. Нещата са доста притеснителни, защото социалните плащания не могат да бъдат отложени. От друга страна, в актуализирания вариант на бюджета се прие увеличаване на допълнителната подкрепа за децата с трайни увреждания от 189 лв. на 217 лв., което е с 28 лв. повече. Това означава, че ако няма актуализация на бюджета, тези пари ще се забавят с два месеца, което не е без значение за доходите на децата с увреждания. От друга страна, идват и други социални предложения в актуализирания вариант на бюджета, които са свързани с 40 млн. лв. повече ваучери за храна, 160 млн. повече за работодателите. Разполагайки с този ресурс и навреме върнатите от ДДС пари, те могат да разкриват нови работни места. Ние в никакъв случай не оспорваме правото на президента да налага вето, само че това най-тежко оръжие от инструментариума на президентските правомощия в момента се използва за реализиране на политически цели, които обслужват една политическа сила. Създава се впечатлението, че това вето се налага не заради текстовете в актуализирания бюджет, а заради предизвикване на политическа дискусия относно подкрепата на кабинета. Тоест зад маската на ветото и загрижеността за фиска прозират и политически идеи, които няма как да бъдат прикрити. Ние нямаме намерение да влизаме в каквито и да е договорки с когото и да е за допълнителна подкрепа за актуализирания вариант, а за забавянето президентът трябва да носи  отговорност пред уязвимите социални групи. Ако Плевнелиев иска да се еманципира от политическа зависимост от една или друга партия като президент на всички български граждани, той не трябва да създава условия за противопоставяне. Аз съм далече от позата да давам съвети на държавния глава, но мисля, че той трябваше да чуе всички аргументи, преди да вземе окончателното си решение.

Ще се увеличи ли минималната заплата от октомври? Вие предлагате да се въведе ясен механизъм за определянето й. От какви индикатори трябва да се определя тя?

Въпросът за размера на минималната работна заплата винаги предизвиква дискусия в Националния съвет за тристранно сътрудничество. В програмните документи е записано, че е заложено до края на мандата 450 лева минимална заплата. Ясно е, че трябва да се правят стъпки, по-малки или по-големи, за да може да се достигне или доближи  това ниво. В механизма за определяне на МРЗ трябва да има индикатори и критерии, които да са обективно измерими, и на базата на тези критерии да се определя ръстът на минималната заплата. Такива критерии са линията на бедност, която се определя от Министерския съвет , средната работна заплата, инфлацията. Това са измерими неща, които може, независимо от изкушението на политици, на синдикати и на хората, които работят на минимална работна заплата, да се случват на базата на обективни критерии. Това е най-верният и най-правилният път. Разчетите, правени в Министерството на финансите, показват, че ръстът на минималната работна заплата със стъпка от порядъка на 20 или 30 лева по-скоро е неутрален към бюджетната позиция. В НСТС трябва да определим тази методика и, естествено, след това да вървим към търсене на възможности за стъпка преди Нова година. Но най-добре е това да стане през октомври, в началото на зимния период.

Проведохте две заседания на съвета по оптимизиране на осигурителната система. Има ли вече яснота докога ще замразите възрастта и стажа, нужни за пенсиониране?

Възможен вариант е да спре нарастването на възрастта за пенсиониране, но само за определен, непродължителен период от време- от две до три години. Това ограничение във времето се налага поради лошото демографско положение в страната, което води и до неблагоприятни последици за бюджета на държавното обществено осигуряване. Към момента приходите от вноски покриват по-малко от 2/3 от разходите за пенсии, а недостигът се покрива със средства от държавния бюджет. Трябва да видим нагласата на експертизата много внимателно. Народното събрание да вземе тези решения, които, от една страна, ще се опитат да възстановят усещането за справедливост, а, от друга, ще дадат възможност в условията на криза голяма част от българските граждани да се възползват от сегашните условия за пенсиониране. Много е важно да отбележим, че досега с осигурителната си система на практика решавахме проблемите на преструктуриране на всички секторни политики без изключение. Армия, полиция, земеделие, въгледобив, рудодобив - всички сектори по някакъв начин бяха бенефициенти на пенсионно- осигурителната система. Не бива да решаваме проблемите на заетостта с проблемите на пенсионната система. И в момента близо 60% от бюджета на държавното обществено осигуряване са за сметка на данъци. Ако въведем механизъм, който да увеличи дефицита на ДОО, това означава пенсионната система да продължи да тежи на плещите на всички български граждани, на малкото работещи и ефективността и финансовата й устойчивост да бъдат поставени под съмнение.

От коя дата може да се замразят стажът и възрастта за пенсия?

Това може да се случи от 1 януари 2014 г., ако парламентът реши да приеме предложението на колегите от Коалиция за България. Ние сме задължени да дадем експертиза, оттам нататък политическите решения се вземат от Народното събрание.

Ще падне ли таванът на пенсиите от 2014 година?

Консултативният съвет се обедини около идеята, че трябва да се обсъдят мерки във връзка с предстоящото от 1 януари 2014 г. отпадане на максималния размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати след 31 декември 2013 г. Според действащата разпоредба този максимален размер отпада само за новоотпуснатите пенсии, но не и за тези, които са отпуснати до 31 декември 2013 г. Това са 52 хиляди български граждани, които са с ограничен размер. Таванът на максималната пенсия е 770 лв., или 35% от максималния осигурителен доход.  Очевидно е, че този таван дискриминира всички останали, на които са отпуснати пенсии до 31 декември 2013 г. Най-изчистеният вариант е отпадането да важи за всички пенсии. Това обаче ще струва на бюджета на ДОО около 120 млн. лв. допълнително, което означава на месец по 10 млн. лв. допълнително, което е една доста сериозна сума. Ако отпадне таванът само за новоотпуснатите пенсии, това ще се отнася за около 3000 човека,  или значително по-малка сума - около 10 млн. и 600 хиляди в рамките на една година. Таван има, защото има максимален осигурителен доход, това беше тезата за лимит, когато той се въведе. В 15 от страните - членки на ЕС, няма таван на пенсиите. В България този въпрос не е решен, първо, защото има национален осигурителен доход, и, второ, защото така се противопоставят хората с по-ниски пенсии на тези с по-високи. Затова трябва да бъдем изключително внимателни, за да намерим най-доброто решение.

Какви мерки ще предприемете, за да намалите броя на безработните младежи?

Безработните младежи вече са хит в Европа, близо 6 милиона са. И у нас не са малко. ЕС вече има решение - да отпусне 6 млрд. евро за следващия програмен период. Парите ще бъдат усвоени от държавите членки още в първите години на следващия бюджетен цикъл. Авторът на тази идея – президентът Ромпой, заяви, че те трябва да бъдат усвоени в рамките на програма „Гаранция за младежка заетост.” България има приет национален план, има и работна група в социалното министерство с участието на младежки организации от цялата страна, с участието на социалните партньори. В този план се разработват схемите, мерките, на базата на които ще бъдат реализирани тези 100 млн. лв., които се предполага, че ще бъдат заделени за България. Тези, които са завършили средно образование или които са отпаднали от образователната система в сегмента между 15 и 24 години, ще имат възможност да продължат образованието си или да се преквалифицират. В рамките на 4 месеца те трябва да си решат проблема, защото в противен случай младежката безработица става бич в страните - членки на ЕС, става изключително сериозен проблем. През 2013 г. ще осигурим заетост и на още около 127 хиляди безработни, в това число по Националния план за действие по заетостта - на около 57 хиляди безработни лица, и по ОП РЧР – на близо 70 хиляди. Целта ни е чрез провежданата активна политика по заетостта да постигнем средно за годината равнище на регистрираната безработица 11,5%, при заложено в НПДЗ за годината 12,4%.

Още в началото заявихте, че обезщетенията за безработица ще се дават срещу ограмотяване. Работите ли вече за промени в този насока?

Безработните, които са на социално подпомагане - около 49 000 лица и семейства, са дразнител на общественото мнение. Защото с парите на всички данъкоплатци една част от тези хора -  здрави, прави, яки, получават социални помощи. Въпреки че получаването на  месечните социални помощи минава през упражняването на общественополезен труд в рамките на 14 дни, това не е в състояние да ги извади от системата за социално подпомагане. Затова обмисляме с екипа на министерството и с Агенцията по заетостта да се опитаме да предложим ограмотяване на неграмотните. Поне да се научат да четат и пишат, за да могат да отидат да се регистрират на борсата, да попълват молби и заявления за работа. На останалите, които имат известен капацитет, да им се предложи възможност за придобиване на някаква квалификация, занаят, мотивационно обучение, за да имат шанс да се откъснат от социалното подпомагане.

Какво предвиждате за ограничаване на злоупотребите с инвалидните пенсии?

В обществото се шири мнението, че инвалидните пенсии са близо милион. Това не е така. Дори и някои от експертите, които говорят на тази тема, не правят разлика между инвалидност поради общо заболяване и социални инвалидни пенсии. Пенсиите за хората от първата група са 367 005. Това са хората с трудови инвалидни пенсии, социалните инвалидни пенсии са 500 000. Когато получаваш пенсия за стаж и възраст и имаш право на социална инвалидна пенсия, тогава втората пенсия е 25%. А ако получаваш две пенсии, като втората е различна от социалната инвалидна пенсия, тогава размерът на втората пенсия е 50%. Големият процент инвалидни пенсии - около 456 479, са втори пенсии. Което вече дава друг поглед върху броя на пенсиите за инвалидност. Ако приемем, че инвалидните пенсии за общо заболяване са близо 370 000, това означава по-малко от 5% от всички български граждани. Ако към тази бройка от 370 хиляди прибавим още 500 хиляди, картината става съвършено различна. И това предизвиква дискомфорт в обществото и усещане, че инвалидните пенсии растат.

Ще има ли коледни добавки за пенсионерите?

През всички години на прехода това е един от традиционните въпроси. А сега е изключително актуален, защото носталгията по тази коледна добавка през последните 4 години е особено силна. Очевидно е желанието на партиите, които подкрепят правителството, да се потърсят възможности за реализиране на коледни добавки, защото тези пари ще дойдат или от изпълнение на приходите в бюджета, или от икономии на разходи. Ако приемем предложението на КНСБ да се подпомогнат с по 50 лв. хората с пенсии до 200 лв., това означава, че с 35 млн. лв. можем да се справим с този проблем. Надявам се да зарадваме поне част от българските пенсионери за Коледа и Нова година.