Чакаме нов тур на преговорите със Скопие, заявява министърът на външните работи Кристиан Вигенин, в интервю за в. „24 часа“

Г-н министър, да започнем с Македония, защото сте си създали имиджа на човек, който обича да говори по тази тема. Предишното правителство обяви едни „червени линии" в отношенията. Има ли ги още тези линии?

Само беше обявено, че ще има „червени линии", но така и не ги видяхме. И може би е по-добре, че не бяха съвсем стриктно очертани, защото в отношенията със съседите не бива да говорим за „червени линии". Разбира се, трябва да имаме предвид въпросите, по които не можем да отстъпим, но трябва да се концентрираме върху нещата, които ни свързват, а не върху тези, които ни разделят. За нас отношенията с Република Македония са ключов въпрос. Тя е наш съсед, имаме общо историческо минало, имаме и редица неизползвани възможности за икономическо сътрудничество от двете страни на границата. В края на краищата нашият общ интерес е един ден Република Македония да стане член на Европейския съюз.

За да стане член на ЕС обаче, тя трябва да реши проблемите със съседите си

Да покаже, че се придържа към принципа на добросъседство и да реализира необходимите реформи, които се очакват от Европейската комисия. Това не е лесен процес, случва се бавно, но аз съм по-скоро оптимист, защото за Република Македония няма друг път. В момента сме в процес на преговори за подписване на Договор за добросъседство и сътрудничество. Минали са четири кръга, три при правителството на ГЕРБ и един при служебното правителство на Марин Райков. Ред е на македонската страна да покани нашия преговорен екип. До този момент такава покана все още не е дошла, но я очаквам в рамките на август или първата половина на септември. Има три по-сериозни спорни въпроса. За решаването им е необходима силна политическа воля.

Въпросите за езика, за малцинствата и за общите празници?

Да, общо взето така можем да ги формулираме. Ние смятаме, че постигнатото с декларацията на министър-председателите от 1999 г. е добра база, която да позволи и по трите въпроса да преминем на равнището на такъв договор между двете страни. Това ще има по-силна обвързваща стойност и ще даде необходимите гаранции на България, за да може тя без притеснения да отвори вратата на Република Македония, условно казано, към членство в ЕС.

Това ли е нашето условие, за да пуснем Македония да преговаря с ЕС?

България държи на подписването на този договор. Дали сме ясни индикации на македонската страна, че промяна по този въпрос няма и не може да има. Но ако сега има известен нюанс в подхода, то той е, че за нас, а и за мен като външен министър е важно да се опитаме паралелно с преговорите по договора да създадем една по-позитивна атмосфера в отношенията, което от своя страна ще направи и по-лесно подписването на този договор. Разбирате, че въпросният договор не само трябва да се подпише, но и да бъде ратифициран от парламентите на двете страни. Трябва да бъде добре обоснован, така че всяко следващо правителство - и българско, и македонско, да се придържа стриктно към него. Постигането на една по-положителна атмосфера ще даде възможност и други по-чувствителни въпроси между двете страни да бъдат решавани в по-конструктивен дух. Пак повтарям, общата ни цел е Република Македония, пък и целите Западни Балкани, да са част от Евросъюза. Истината е, а и няма причина да не го казваме достатъчно ясно - България ще бъде истинска и реална част от ЕС едва когато и Западните Балкани участват в ЕС. Едва тогава ще могат да се разгърнат в пълен обхват и ползите от членството в съюза - когато целият регион ще може да бъде разглеждан като един общ пазар, една икономическа зона с общи правила. Ще имаме едно пространство, което ще бъде много по-привлекателно за инвестиции и за живеене. Когато подкрепяме Сърбия и Македония за членство в ЕС, това е не само формално, не само заради тях, но и заради нашия собствен интерес.

Цялата тази мисъл може ли да се редуцира до простото изречение, че България ще стане истинска и реална част на ЕС едва когато Македония и Сърбия влязат?

Да. Нека припомня например, че нашата най-пряка транспортна връзка към Централна и Западна Европа минава през Сърбия.

А когато говорите за създаване на по-положителна атмосфера между България и Македония, как смятате, че ще се случи това, при положение че и от едната, и от другата страна има дразнители, конто много лесно възпламеняват общественото мнение?

В първите ми дни като министър създадох работна група, която да анализира отношенията с Македония и да предложи конкретни идеи за една цялостна, координирана и реалистична национална политика. Първият проект вече е факт, в обсъждането на тази политика постепенно ще ангажирам всички, които имат какво да кажат - експерти, народни представители, евродепутати, политици, медии. Има дефицит на диалог по Македония. Ако говоря много, както отбелязахте, то е, защото има интерес по темата и защото искам да стимулирам рационален разговор, с остри монолози в медиите няма да постигнем много. За постигането на положителна атмосфера между двете страни е важно засилването на диалога и между офицалните власти - правителства, парламенти, общини. Много често оставяме отношенията между двете страни да се формират от крайностите и в голяма степен от медиите, а част от тях винаги търсят сензациите. Позиции на отделни хора, които не са реални фактори, се цитират като официални. Това, което направихме в Кюстендил - среща на премиерите и на няколко министри от двете страни, даде един добър тон и показа, че диалогът може да тече на това равнище. Оттук нататък е много важно този диалог да бъде изпълнен със съдържание, няма да толерираме симулирането на диалог. Ситуацията в България не може да бъде оправдание този диалог да не продължи. Защото правителства се сменят - вече имаме трето правителство за тази година, но България е очертала своите приоритети и те се следват.

Не смятате ли, че проблемът на Македония с Гърция за името е много по-малък в сравнение с този, който македонците имат с нас - проблема за езика?

Бих се въздържал от сравнения. Проблемът с името е най-видимият, но между Гърция и Македония има много нерешени въпроси. А по отношение на България аз не бих казал, че проблемът с езика е най-големият, защото все пак беше намерена формула през 1999 г., която позволи да се подпишат над 60 споразумения от различен характер. Тази формула е работеща и не виждам причини тя да бъде поставяна под съмнение.

В Македония обаче май са забравили тази формула?

Истината е, че през последните години има една тенденция в Република Македония към засилване на национализма и тази тенденция задълбочи проблемите между нас и тях. Дори като че ли се върнахме назад, вместо да надграждаме над постигнатото през 1999 г. Ясно е, че за да върви напред към ЕС, Македония трябва да приеме, че са необходими компромиси, така както всяка една страна кандидат е направила през годините.

А ние не променихме ли отношението си към македонците?

Не сме променили отношението си към Република Македония, но България се почувства заплашена от процесите там. Беше поставена под въпрос българската история, българското културно-историческо наследство, говори се за македонско малцинство у нас, и то по един доста агресивен начин. Когато България се почувства заплашена, нормално е да реагира. Затова говорим за този договор, който всъщност цели да фиксира днешните реалности. Ние не искаме нищо повече от Република Македония, а просто да признае тези реалности. Зная, че идеята за договора не намира чак такава подкрепа у македонското ръководство. Но това очакване от наша страна ще трябва да бъде изпълнено. България...

Останаха ли някакви ангажименти от предишното правителство по отношения на Близкия изток, по които и сега се работи?

Положените усилия не бива да отидат на вятъра, затова като министър ще се опитам и от недотам успешните акции на предишното правителство да постигна някакви по-конкретни резултати. Нашият интерес към Близкия изток и Северна Африка остава. Ще се опитаме така да подходим, че да постигаме конкретни резултати. Няма нужда от пиар акции, няма нужда да симулираме активност, просто трябва да подходим ефективно към тези страни. Да засилим политическите и икономическите контакти. В същото време част от ангажиментите, които бяха поемани от предишното правителство, надхвърляха нашите възможности и тежест като държава. Ще подходим реалистично и ще търсим нашата собствена роля в този процес - както самостоятелна, така и при формирането и реализирането на общата политика на ЕС.

Явно няма да сме посредници в близкоизточния мирен процес?

Ние имаме активно сътрудничество с Израел, което ще запазим и развием. В същото време ще засилим контактите и с палестинската власт. На 15-и този месец в София пристига палестинският външен министър. Това е важен сигнал особено в момент, когато се възобновяват преките израелско-палестински преговори. Преговорите са голям пробив и за мен ще бъде важно да чуя неговата оценка. Ще видим дали има нещо, което България като близка и на двете страни може да направи, за да подкрепи този процес. Пак казвам - не бива да преувеличаваме нашата роля, но можем да имаме специфичен принос. Иначе като цяло развитието на ситуацията в Близкия изток и Северна Африка и перспективите там към този момент не изглеждат много обещаващи. Сирийският конфликт не отива към разрешаване, но пък до голяма степен дестабилизира Ливан. Ситуацията със сигурността се влошава в Египет и Тунис. От Либия също идват тревожни сигнали.

Тези сигнали ли ви накараха да обмисляте затваряне на българското посолство в Триполи?

Имаше такива идеи, но според анализи, които видях, и разговорите, които водих с различни фактори, в Либия има сериозни възможности за икономическо раздвижване. Българският бизнес търси своето място в това, а закриването на посолството би ограничило възможностите му да участва в този процес. Някои казват, че посолството дори трябва да бъде по-активно. Но от друга страна, равнището на сигурността е много ниско и ние не бива да рискуваме живота и здравето на нашия дипломатически персонал Това, което правим в момента - изтегляме посланика, но посолството продължава да функционира, консулската служба остава да действа. Следим ситуацията и ако преценим, че има реален риск за хората там, ще ги изтеглим. Към този момент не планираме закриване на посолството.

А друго посолство не планирате ли да закриете?

По друг начин стоят вече нещата в Йемен. Там от доста време пристигаха сигнали, че ситуацията се влошава. Изтеглихме посланика, а вече се върви и към изтегляне на целия персонал. Дали ще го закрием, е въпрос на преценка. В рамките на месеца ще направим цялостен преглед на българските дипломатически представителства. На някои места съставът ще бъде подсилен, другаде ще намаляваме персонала. Бих искал да не се налага закриване никъде. Заедно с Министерството на икономиката и енергетиката ще направим анализ кои са страните, където имаме нужда от засилено присъствие от гледна точка на икономическите ни интереси.

Излязоха информации, че високопоставен представител на министерството се е срещал с представители на „Хизбула". Доколко е вярно това?

Ако е имало такива срещи, то те не са били документирани и в МВнР няма никакви следи за такъв разговор. Въпросът трябва да бъде отправен към бившия външен министър, ако въобще е имало нещо, защото не мога нито да потвърдя, нито да отрека тази информация.

Радвате ли се, че Николай Младенов бе назначен за представител на генералния секретар на ООН в Ирак, нещо, което той напълно си заслужи според мен?

Всеки такъв международен пост на българин трябва да бъде приветствай. Николай Младенов, още преди да стане министър, имаше сериозен ангажимент в Ирак, познава добре страната и се радвам, че генералният секретар на ООН е оценил неговите способности.

Младенов направи някои съкращения в министерството, сега вие с новия устройствен правилник не раздувате ли щата?

Не, вписваме се изцяло в досегашния щат и няма да назначаваме нови хора. Целта на този устройствен правилник е да работим по-организирано и с по-добра координация между звената. Поправят се и някои от грешките на предишния устройствен правилник. Има няколко по-сериозни новости. Досега генералните директори бяха трима, а сега стават четирима. Създаваме нова генерална дирекция „Двустранно сътрудничество". Другата новост е създаването на дирекции „Югоизточна Европа" и "Източна Европа и Централна Азия", с което обявените от мен приоритети ще могат да бъдат ефективно реализирани. Заявяваме и нова функция на МВнР чрез създаването на самостоятелна дирекция „Външноикономически отношения". Във вторник събирам обществения съвет, който бе създаден през юли. Знаете, там влязоха представители на близо 20 организации с експертиза в сферата на външната политика-това беше основният ни критерий за подбор. Ще обсъдим устройствения правилник и идеите за активизиране на регионалната политика на България.