Министърът на образованието и науката пред в. „Банкеръ”

Министър Клисарова, основен приоритет за Вас е приемането на нов закон за предучилищното и училищното образование. С какво се различава той от предложения от правителството на ГЕРБ?

В нашия проектозакон приоритет са средното образование и предучилищното възпитание на децата. Искаме да създадем качествена образователна система. Задължително е нашите деца да получат добра база още на по-ниските нива. С новия закон целим да осигурим равен достъп, да обхванем максимален брой ученици (дай Боже 100%) в училищната мрежа, да създадем съвременни условия за обучение и да мотивираме учениците да останат в клас. Ключовата му философия е да върнем доверието в преподавателите. Нормативът е много тежък за подготвяне, защото засяга 80 хил. учители и близо един милион ученици и студенти. Екипи от министерството работят по него и ще го предложим за широко обществено обсъждане. Амбицията ни е да го представим на първо четене преди или след коледната ваканция.

Разходите за образование и научни изследвания намаляват с всеки следващ държавен бюджет. Ще настоявате ли за повишение на парите?

За образование и наука сега се отделят около 3.5% от брутния вътрешен продукт (б.а. - около 2.75 млрд. лв.). Категорично тези средства са недостатъчни, за да направим реформа с равен достъп и с оптимизация на училищната среда. Под „оптимизация" разбирам не закриване на училища, а добри училища с качествени лаборатории и модерни кабинети. Със синдикатите сме единодушни, че ще искаме 5% от БВП да отиват за функция „Образование". Това е амбициозна цел и дори да успеем да увеличим парите с половин процент, е успех, тъй като се съобразяваме с финансовите реалности.

Върви ли подготовката на новата оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж" и обвързана ли е тя с някакви параметри?

Вече сме се забавили в подготовката и, затова не можем да си позволим отпускане. Средствата са жизненонеобходими за създаването на качество в средното и висшето образование, както и за науката. Досега много пари се даваха за социални дейности, което е важно в условията на криза. Но ако инвестираме под формата на социална защита 1000 лв. за шест месеца в един млад човек, след това той пак ще има нужда от пари. Предпочитам да инвестираме в него не 1000, а 2000 лв., но да го научим как да се реализира на трудовия пазар. Преди месец не бяхме стигнали доникъде с „Наука и образование за интелигентен растеж", но направихме няколко заседания с министрите и нещата се развиват. Сега обсъждаме приоритетната ос за оптимизация на училищната мрежа. Подготвяме и Стратегия за висшето образование съвместно със Съвета на ректорите и с БАН. Концепцията за оперативната програма не се различава много от тази на министър Игнатов. Нямаме и право да я променяме драстично - съобразяваме се с бележките на Брюксел, но и поставяме нашите искания. Искаме тази оперативна програма и ще се борим за нея. Но без вътрешен ресурс нищо няма да се получи.

Финансовите параметри ще бъдат ясни, когато подпишем споразумението и знаем рамката и формулите за разпределение на парите по програми. Преговорите ще приключат през септември-октомври. След това ще се срещнем с еврокомисаря по образованието Вивиан Рединг, за да оповестим официално договора.

Как се отнасяте към т. нар. преструктуриране на училищната мрежа?

През 2013-14-а ще бъдат закрити 15 училища, а други 16 ще бъдат преобразувани заради демографския срив в регионите. За закриването на едно училище не решава само министерството, а и общинските съвети. Анализираме дали няма да нарушим правото за равен достъп и преценяваме къде могат да учат децата и какво разстояние ще пътуват до средищното училище. Правителството реши 2.25 млн. лв. да отидат за подобряване на условията в общинските училища, а други 1.4 млн. лв. да бъдат насочени към Петрич, Полски Тръмбеш, Ардино, Черноочене, Бойчиновци, Пазарджик, Пещера и Перник. Съсредоточваме средства, за да защитим училища, от които имат нужда въпросните региони. Но на други места няма деца в 3-и клас, по две деца са в 5-и клас или едно е в 7-и клас. Не е проблем да обявим такова училище за защитено и да го финансираме. Но детето ще остане без среда и приятели, затова по-добрият вариант за развитието му е да отиде в средищно училище. Ще отделим и около 700 000 лв. за развитие на професионалното образование в Благоевград, Севлиево и Русе.

Ще променяте ли методиката на финансиране на образованието ни?

Делегираните бюджети в средното образование бяха нещо иновативно. Дадоха глътка въздух на директорите, а на учителите възможност да повишат заплатите си. Но се задълбочи диспропорцията между малки и големи училища, а учителите в по-малките школа не работят по-малко, някои са в много трудна среда. Грижещите се за деца със специални образователни потребности полагат неимоверни усилия за приобщаването им. Затова в програмата ни въведохме идеята за принадената стойност. Малките училища ще получават субсидия не само спрямо броя на записани ученици, а и на базата на постигнати резултати след външното оценяване. Става въпрос за началото на средния курс между 4-и и 7-и клас.

За висшето образование ще повишим тежестта на реализацията на завършилите студенти по специалността. Разговаряме с НОИ и НАП да ни съдействат. Трудно можем да проследим кариерата на хората, заминаващи извън България, което е минус, но ще разчитаме на алумни клубове. За финансирането на университетите роля ще играе и рейтинговата система за качество, както и акредитационната им оценка. Около 41% от завършилите през 2012-а са се дипломирали в направленията право, икономика, администрация и управление. А не достигат учители, медицински кадри, инженери, изоставаме и в природо-математическите науки. Държавната поръчка трябва да е предимно в професионалните направления, произвеждащи кадри за икономиката ни. В останалите тя ще бъде намалена. Така ще постигнем баланс. Няма механично да закриваме или сливаме университети. Пазарът на труда ще ги накара да се оптимизират вътрешно и да развиват факултетите, които най-добре се реализират.

Каква е ролята на бизнеса в образователната реформа?

Проведохме две срещи с Българската стопанска камара, за да установим по-здрава връзка на образованието с бизнеса. Те искат да помогнат. Обсъждаме дуален модел, подобен на този в Германия. Теоретичната подготовка да бъде финансирана от държавата, а практиката да бъде поета от работодателите. Учениците и студентите ще практикуват в реални условия в предприятие, завод или банка, където впоследствие ще се реализират.

Има ли риск да загубим милиони за образование по програмата „Развитие на човешките ресурси"?

Имаше опасност да загубим 20 млн. лв., но благодарение на мерките, които взехме с Министерството на труда и социалната политика, ще спасим тези средства. Те ще бъдат пренасочени от една оперативна ос към друга и няма да връщаме пари на Брюксел.

Открихте ли кои са виновните за скандала около изхвърлянето на емблематични произведения на Ботев, Вазов, Алеко Константинов и други от новите учебни програми?

От писмените обяснения разбрах, че грешката е на външните комисии. Те са подбирани на случаен принцип от учители, желаещи да участват в изработването на учебните програми. Виновните колективи вече се оттеглиха от работата. Отговорните наши екипи са на дисциплинарен съвет. Когато са обсъждани програмите, в презентациите не е посочено кои произведения ще отпадат и кои влизат. Написано е, че трябва да учим децата да мислят творчески, да повишаваме функционалната и аналитичната им грамотност как да защитават тезите си. Това са добри идеи, но когато едно произведение отпадне за сметка на друго, те няма да се случат. Не бива проектопрограма да бъде качена на сайта на министерството с подпис от стар министър, без да бъде уведомен наследникът му. Това е грубо нарушение. Но грешката е поправена. Подготвяме нова разширена анкета, софтуерът ни е готов. Ще включим 5000 учители в допитването, което е в три графи - стара програма, нова програма и предложения за 84-те учебни часа по български език и литература.

Има ли база за следващо повишение на учителските заплати?

Заради спецификата на делегираните бюджети част от учителите не успяха да достигнат до 8-процентното повишение на заплатите. Поставих въпроса на Министерския съвет и лично пред премиера Пламен Орешарски . Казах, че трябва да бъдат осигурени 9.4 млн. лв. за дофинансиране на училищата, в които доходите на преподавателите не бяха вдигнати. Получават се фрапантни разлики - има учители с 1000 лв. заплата, а други са с 500 лева. Директорите на училищата разпределят учителските заплати, но правилата са твърде условни. Необходимо е да се изработят ясни критерии на национално ниво, особено за бонусите.

Как смятате да решите проблемите в скандалния фонд „Научни изследвания"?

Надявам се да пуснем последната сесия максимално бързо. Разбирате, че не аз съм взела парите за наука, за да ги връщам на държавата. Средствата трябва да бъдат законосъобразно разпределяни. В момента временно изпълняващ длъжността управител на Фонд „Научни изследвания" е Валери Коцовски. Той не идва от средите на учените, а е финансист и знае как се разпределят пари. Най-важното е да подредим административното ръководство на фонда. Изпълнителният съвет да се грижи за научната част, за състава на комисиите и оценяването на проектите.