Г-н министър, обявихте, че има рекордна реколта за последните 8 г. Изкупните цени на пшеницата пък са с 30% по-ниски от миналата година. Да очакваме ли поевтиняване и на хляба?
Цената на хляба е компонент от много елементи. Един от тях е зърното. Но то в крайна сметка не определя голям дял в самата цена, защото в нея влизат още енергоносителите, трудът, подобрители и т.н. Естествено, с това намаление на зърното означава, че малка част би следвало да даде отражение. Но не бих се ангажирал с конкретно поевтиняване на хляба. Все пак не забравяйте и че цената на пшеницата е само за определен период от време. Тя е такава сега, но най-вероятно през септември ще е друга
Какво можем да кажем, когато миналата година по това време или малко по- късно цената беше 53 ст./ кг? Означаваше ли, че тогава хлябът трябваше да поскъпне с 30%?
Затова цената се балансира от хлебопроизводителите. Трябва да кажем и че в момента се използва пшеница от миналата година. Защото все пак прясната не става веднага за хляб. Затова и не можем да очакваме цената на хляба да спадне веднага.
Ниските изкупни цени на зърното водят и до намаление на рентите. Има ли опасност от социално напрежение, след като хиляди българи разчитат на допълнителен доход от тях?
Този въпрос се регулира от хората, които си отдават земята, и тези, които я ползват. В никакъв случай министерството не би искало да се меси. Никога министерството не е казвало и каква да бъде цената на земята. Арендаторите ще решат дали да се освободят от някои, които искат висока рента, или самите хора няма да се съгласят с по-ниската рента, която биха им дали. Това е въпрос на взаимна договореност. Но при спад на цените на зърното, естествено, че би следвало да падне и рентата.
Зърнопроизводителите предупреждават, че заради ниските цени и липсата на пазар се залага лоша реколта през 2014 г. Какви мерки ще се вземат?
Няма нищо по-логично от зададения въпрос. Ние не бива да гледаме само тази година. В повечето случаи зърнопроизводителите не продават сега. И те са прави. Небива да се продава в пиковия момент, когато цената е най-ниска. Но действително трябва да погледнем напред и един път завинаги да стъпим на онова, което е необходимо и се прави в цяла Европа - субсидиите да идват навреме.
Целта им е да подпомогнат самия процес на производството. Защото иначе няма смисъл. То, ако имаш пари, няма да се нуждаеш от субсидия
Затова искаме да направим невъзможното и да дадем част от средствата още тази година. Аз лично настоявам пред премиера поне 20%, ако е възможно, да бъдат дадени до Нова година. Но е свързано и с актуализацията на бюджета.
Това означава, че около 200 млн. лв. от предлагания заем от 1 млрд. лв. ще отиде за земеделски субсидии. На практика правите същото като ГЕРБ - вземате кредит за плащане на субсидиите.
Тези средства от бюджета ще бъдат изтеглени само за 45 дни. Трябва да успеем да направим снимките за ортофотокартата, да се извърши проверката и да се изплатят в рамките от 16 октомври до Нова година. В друг случай това би нарушило бюджета, защото ще трябва да се отделят средства за по-дълго време, да се мине в следващата финансова година и ще се попречи на отчитането. Затова отговорността изключително голяма както на министъра на финансите, така и на премиера, естествено, и моя.
През ноември земеделските производители ще получат едни 150-200 млн. лв. по агроекологичните мерки. Това до някаква степен ще облекчи тяхното финансово положение.
Голяма част от тези пари са за зърнопроизводителите. Така че те ще имат едни налични средства, за да финансират част от операциите, свързани с производствения процес.
Животновъдите твърдят, че банките не им отпускат кредити, защото министерството не е дало гаранции, че бюджетът за субсидиите е осигурен. Има ли опасност фермерите да не си получат парите?
Няма такава опасност. Част от средствата за преки плащания ще бъдат и за животновъдите. Няма никакви проблеми те да си получат парите и от банките като кредити, които са им необходими. При нас няма данни за затруднения. Даже ние имаме предложения към тях - 50 млн. лв. от Катар стоят и търсим възможност да ги раздадем на хора, които желаят да се занимават с животновъдство.
Ако се развие животновъдството, ще се облекчат и зърнопроизводителите - ще им» пазар за житото у нас.
Въпросът за реализацията на суровината от зърно е изключително важен и актуален. Защото ако имаме сектори, които са свързани с консумирането на зърното, добавената стойност ще бъде много по-висока. Точно в този момент, ако има пазар за зърното при животновъдите, веднага се получава добавена стойност - мляко, млечни продукти и месо. И тя ще е много по-висока от едни 30-40 ст./кг на зърното, защото от суровина ще стане преработен хранителен продукт с висока стойност. Второто, което е много важно за нашата страна, е социалният ефект. Много повече хора ще бъдат заети в тази хранителна верига. Например зърно, животновъдство, преработка, реализация на продукцията. Защото всеки отпаднал от промишленото предприятие отива и се занимава със земеделие например отглежда краставици и домати. И виждаме какво е на пазара - цената е надолу следствие на това, че всеки търси начин за препитание. А отглеждането на домати, краставици или други зеленчуци е временна мярка. Когато имаме създадена верига от суровината към реализацията, преминавайки през животновъдство и преработка, това е едно сравнително устойчиво развитие на заетостта на хората.
Какви са резултатите от проверките на мобилните екипи за вноса на плодове и зеленчуци?
Това беше един тест, който показа, че трябва да има контрол от производителя и вносителя до пазара. Установихме, че при такова намесване на държавата цената рязко скача.
Това обаче е добре за производителите, но лошо за потребителите.
Точно така. Искаме да имаме една реална цена на пазара и да не отива принадената стойност само при прекупвача или веригата. Затова направихме серия от срещи, които установиха къде е причината за ниските изкупни цени. Голяма част е точно у прекупвачите. Предвиждаме следващия месец да направим и трайни мерки - наредба за вноса на селскостопанска продукция. Проведохме срещи с търговските вериги и направихме някои много важни изводи. Голяма част от нашите земеделски производители не са регистрирани и нямат финансови документи за продажбата на продукцията. Голяма част нямат и собствени опаковки. Ние нямаме точна представа какво и колко произвеждаме, за да можем да излезем на пазара. Всичко това ни прави уязвими, неконкурентоспособни. Това, че произвеждаме и изхвърляме определено количество зеленчук, не означава, че имаме достатъчно. Само 20% задоволяваме нашия пазар, всичко друго е внос.
Затова трябва да имаме един пълен анализ къде, какво, кога се произвежда, по сортове, по срокове на зрялост. Не може само през юни да произвеждаме домати. Ако искаш да реализираш на пазара и да задоволяваш една верига, трябва голяма част от годината, например 10 месеца, да предлагаш собствена продукция. Така че ще търсим обединения, които са необходими да се направят, на зеленчукопроизводителите, за да могат да предлагат по-голямо количество.
Как ще стане това?
Най-големият проблем е, че българинът не иска да се сдружава. Ще търсим по административен начин, ще дадем мерки, за да могат да се обединят хората.
Какво ще включва наредбата за вноса?
Първо ще се знае къде отива продукцията, която влиза в нашата страна. После при кой, с какви документи, сертификати за качество. След като пристигне - кой ще ползва продукцията, за кои вериги, и т.н. Точна и ясна представа от влизането до търговеца.
Ще има ли мерки, които да защитават българската продукция от вносната?
Не можем да направим ограничения за вноса от ЕС, но от трети страни ще се опитаме. Идеята е да не се внася под определена цена през определен пиков период от време.