Нито едно дете няма да пострада от външното оценяване – то е за работата на учителите, казва министърът на образованието и науката в предаването „12 плюс 3” на Българското национално радио

Министърът на образованието и науката е следващият ни събеседник. Добър ден на проф. Анелия Клисарова, здравейте.

Здравейте.

Да започнем с темата, която беше коментирана и вчера в предаването "Неделя 150" - вярно ли е, че правителството е съкратило четири пъти предвижданата сума по оперативна програма "Наука и образование" за интелигентен растеж?

Не, това въобще не са така нещата и не стои така въпросът. Аз разбирам желанието на всички ректори, на млади учени, на учените от БАН да има една по-висока сума, да има повече пари за наука и за висше образование, но нещата не стоят така, ако трябва да сме точни и ясни. Ние знаем, че следващата програма, следващия програмен период 2014 - 2020 г. са заделени около 15 милиарда - 15,2 милиарда, от тях 8,2 милиарда винаги отиват за селскостопанските райони, това е по разписание и по правило, или ние имаме по оперативните програми да разпределяме около 7 милиарда. Надявам се, че 10 процента от тях, както е разписано, ще бъдат дадени за образование и наука. Подчертавам - средно висше образование и наука, и смятам, че ние ще можем да напишем една такава добра програма и тя да бъде съгласувана с Брюксел, така че да стане действаща от 2014 г.

За каква сума говорим, защото вчера и проф. Митев каза в "Неделя 150", че ако сумата е такава - 403 милиона, ще има протести, защото те са очаквали над 1,5 милиарда евро.

Вижте, рано е да говорим за суми и за протести, все пак трябва да направим една съдържателна програма, която да е реална, да е действаща и да повиши конкурентоспособността ни както в науката, така във висшето образование и в средното образование, а сумите, които ще бъдат разписани, стават след договаряне на програмите в Брюксел и ние не знам как можем да кажем тази сума, която въобще досега нито е разписвана, нито е договаряна. А ако обаче ние имаме такова желание, то това е чудесно, но дали ще се случи реално, ще видим.

А ние докъде сме с писането на тази програма и какви са реалните...

Мога...

...очаквания, които можем да имаме, поне според Вас?

Аз... вече това, че правителството имаше воля и Брюксел имаше воля да има такава оперативна програма - Наука и образование за интелигентен растеж, това вече е стъпка, това е първата крачка, която трябва да се направи и да договорим, за да можем да вървим напред. Разбира се, тя ще включва образователната инфраструктура на средното образование, както и подпомагане на новия Закон за средно образование, професионално образование с цел по-малко безработица сред младите хора. Те ще бъдат свързани и с новата стратегия за висше образование, а после мисля да поговоря две-три приказки и за нея, защото знаете...

Разбира се, да.

...(не се разбира, говорят едновременно - бел. ред.)... я публикува на 11 август и... А за наука ще има поне два научни центъра високотехнологични, които да бъдат конкурентоспособни на европейските научни центрове, но пък за тях трябва да докажем, че те могат да се самоиздържат, да се развиват или да има такива научни продукти, които да осигурят и по-нататъшното им съществуване, а не да разчитаме само на парите от... на Брюксел.

Тоест Вие към момента сте оптимист, песимист, въобще каква...

Аз... Аз мисля, че към... Искам да бъда оптимист, но трябва да бъда реалист и затова казвам не съм нито песимист, нито оптимист, смятам, че ще постигнем реални договаряния с Брюксел и средствата ще бъдат разпределени така, щото да защитим нашите дейности, които искаме да извършим по тази оперативна програма, и ще има и за наука, и за висше образование, и за средно образование.

Обявихте, че финансирането на университетите ще става на база реализирани студенти. Как си го представяте това?

Вижте, не само на база реализирани студенти. Това ще бъде един от показателите, разбира се, но какво имаме предвид, защо? В момента разработваме нова стратегия за развитие на висшето образование и именно във философията на тази нова стратегия ще залегне и това, което ни казва Брюксел - бърза междудържавно признаване на дипломи, валидиране на квалификации, нова рейтингова система и облекчен визов режим за студентите. Това са посланията за висшето образование въобще в Европа, което трябва да бъде достатъчно конкурентоспособно на Америка, на Япония, а вече дори и започнахме да говорим и за Китай. В момента силни университети има само в Англия, Германия и Франция. Нашето желание е да не бъдем едни от последните в таблиците, нека поне в рейтинговата система стигнем до средата сред българските ВУЗ-ове. Именно в тази връзка обявих, че трябва да има по-добра връзка между бизнеса и образованието, и особено висшето образование, изработването на квалификационните характеристики. И точно тук е реализацията на младите хора по специалност. Не е въпросът само да завършиш това образование, а да се реализираш и да бъдеш конкурентоспособен на пазара. Това ще бъде една част, която ще спомогне за финансирането на университетите...

Как ще става тази проверка? Как си я представяте и няма ли автоматично, както се чуха вече такива коментари, да закрие много специалности, като например ядрената физика, химическите специалности.

Не, категорично няма да се закрие ядрената физика. Защото това ще бъде свързано и с приоритета на държавата, с това, което иска да развива икономиката и бизнеса в България и, напротив, ще потвърди... ще засилим тази специалности, които, говоря за държавната поръчка, които са необходими за развитието на нашата държавата. Разбира се, ще има и специалности, които са не толкова привлекателни или атрактивни, но те няма да бъдат закрити в никакъв случай.

Професор Клисарова, но това като че ли е в областта на добрите намерения. Ние знаем ли какво, как ще се развива България, да кажем, след пет години.

Ами няма...

Имаме ли някакъв план като държава, че да можем да наложим такива специалности в университетите.

Много логичен въпрос, абсолютно сте права. Но ние ако нямаме стратегическо планиране и не знаем накъде иска да се развива държавата, то тогава как ще развиваме нашата икономика. И големият, и средният бизнес... то това просто няма да може да се случи и аз не мисля, че ние ще останем без такава стратегия за развитието на държавата и в какви области на икономиката тя трябва да се развива. Защото пък изключително важно е не само висшето образование, и науката. Ние не можем да правим една самоцелна наука. Ние правим... трябва да правим наука, която да бъде реализирана в практиката или да служи за фундамент на нови иновации. Само чрез иновации, чрез връзката между науката и бизнеса и университетите трябва да се развива посоката, в която трябва да работим и да развиваме нашето и образование, и нашата наука. Това е, разбирам, че...

Какви други са предложенията ви, да, за промени, във висшето образование специално, за да изчерпим тази тема.

Да, аз казвам, тук не бива да забравяме връзката... реално говоря за нашата среда - БАН с университетите, трябва повече преподаватели от БАН да имат модули, да преподават в университетите и университетите да правят съвместна наука с БАН, а не всеки да действа отделно. Дори, научните постижения можем също да... те са включени, но да имат по-голяма тежест в рейтинговата система на университетите. Само тогава можем да ги направим конкурентоспособни. И не на последно място, много е важно стимулиране на младите учени, стимулиране на преподавателите. Ако трябва да кажем дори материални бонуси, които те трябва да получават, за да може да се развива... да имаме идеите, по които искаме да се развиваме по-нататък.

Вие какво мислите за БАН в това си състояние, в което се намира в момента?

В БАН има много стойностни важни институции...

Реформи необходими ли са там, как Ви се струва този сектор?

...категорично, тя вече започна реформата, но ние трябва да я задълбочим и да я продължим.

Какво включва тя?

А именно... Тя включва това, че именно преподаватели от БАН, те са да ходят и да преподават в университетите, да имат договори със съответните университети, защото нека тези учени предадат своите научни постижения и на младите хора в университета. След това съвместни проекти, научни, между БАН и съответния университет или факултет, в зависимост от професионалното направление, в което се работи. Отваряне вратите на БАН за повече млади учени, които да могат да се развиват... и обмен на тези млади учени на европейско ниво. Това, което е...

Как ще отидат, при положение че не знам... 600 души мисля, че от младите хора в БАН са си тръгнали заради заплатите, които получават, и живота, който живеят там.

Аз съм съгласна с това и точно казах, трябва да намерим начин да стимулираме тези млади учени. Но ако имаме повече проекти, повече европейски проекти и институционални вътре в държавата проекти, които са свързани с бизнеса, мисля, че ще можем да повишим и доходите в БАН.

Съкращения, какви други реформи предвиждате там?

Аз не казвам, че предвиждам съкращения, тъй като БАН си е автономна институция, която трябва сама да вземе решения, има директори на институтите...

Но вие можете да им помогнете да вземат това решение в зависимост...

Категорично това трябва да бъде решение на самите научни институти. Те знаят по какви проекти работят, с какъв потенциал разполагат и как да мотивират този човешки потенциал да работи.

Какво да стана със скандалния фонд за научни изследвания - спряхте парите, мисля, преди месец. Каква е ситуацията в момента.

В момента ситуацията е така - аз казах, дойде и писмо от Върховния административен съд, че проектите трябва да бъдат спрени, и това не мое решение. Плащанията за момента са прекратени, но не означава, че няма да бъдат извършени, след като се направят всички проверки, проверките почти завършват. Аз мисля, че до края на август ще бъдем абсолютно готови, и смятам пак в тази стратегия, новата стратегия, философията на фонд "Научни изследвания" да бъде малко изменена. Или учените да се занимават с науката си, те да правят класацията на проектите, тези... всички необходими дейности, за да... които да докажат значимостта на този проект, кой проект, приоритетите, кой проект трябва да бъде финансиран, кои са в момента приоритетите на тази сесия на фонд "Научни изследвания", временните комисии, които оценяват проектите. Но административната част трябва да остане на администраторите, на икономистите, за да няма повече такива нарушения, да се стига до Върховен административен съд и да се стига до връщане на пари, което е много неприятно за всички институции, които са взели участие.

Има ли дела вече заведени срещу фонда?

Засега се водят преговори в резултат на решението на ВАС, няма за... Делата не са подадени на прокуратурата, защото в повечето случаи те са съгласни да върнат неправомерно взетите средства. Затова, ако е необходимо ще бъдат заведени и такива дела.

За колко проекта става дума? За колко такива...

Вижте, аз точно не са... пред мен разписанията, но знам, че досега за някои... не са толкова много на брой проектите, искам да подчертая, и те са само от последната сесия, която е била ноември-декември миналата година, а останалите проекти, които са във втори и трети етап, те са водени много правилно и при тях от септември финансирането ще продължи.

Говорим за тези 11 млн., мисля, които бяха отделени за втора сесия, за некласирани проекти?

Е как втора сесия. Тази втора сесия ще се състои след септември месец.

Колко училища няма да отворят врати тази есен.

Ами аз казах в момента, че...

Четох различни... Да.

Казахме, че тази година 15 училища затварят врати, а 16 биват преобразувани. Това е засега, което е постъпило в министерството, и не мисля, че ще има повече. Пак се запазват и защитените училища, и средните училища... и защитените училища, и средищните училища. Само да кажа, че решението за закриване на едно училище не се взема от Министерството на образованието и науката, а се взема по предложение на кмета от общинския съвет.

Има ли обаче опасност да се увеличи броят на децата, които отпадат от училище?

Ето това е един много сериозен проблем и затова по него е разработена и стратегия за намаляване на децата, които ще отпадат от училище, защото е изключително трудно и важно да ги мотивираме тези деца да останат в училище. Затова... и досега е имало стратегии, не казвам, че аз съм тази, която откривам нещата, но трябва да знаем, че много важен момент... за това е като например... започваме от обхвата. Това е част от стратегията ни. Важен е обхватът. Следващият момент... или колкото можем повече да помогнем на децата да бъдат записани в първи клас и да убедим родителите. След това трябва да кажем, че също подобряване на така наречената база данни. За да имаме повече информация за учениците, когато те се местят от едно училище в друго, а много трудно се обхваща, когато с родителите си заминават за чужбина. Контрол по записването на децата, особено в детските градини, е изключително необходим. Много е важно прилагане на индивидуален подход към всеки случай на дете и ученик с риск от отпадане, разговор с родителите. Тук изключителна роля имат учителите и директорите, които усещат как се развива детето и, разбира се, едно кариерно консултиране всяко дете да може да поеме пътя, който би искало, който му приляга, за да има по-голяма мотивация да остане в училище.

Понеже ни остава съвсем малко време, ще Ви помоля да коментирате... Разбирам мерките, които сте взели, но все пак родители се притесниха от това, което казахте, че ще обвържете делегираните бюджети с успеха на учениците?

Вижте това не е успехът на учениците, това е работата на учителите. Никой ученик няма да пострада от това външно оценяване. Искам да кажа, че то ще служи за преценка как е работил учителят през дадения период на обучение. Какво е постигнал учителят с децата между 4 и 7 клас? Направил ли ги е по-грамотни, по-мислещи, по-творчески личности или не, а не какви оценки имат децата. Аз казвам... вижте, още един път - не защото всички деца имат шестици, затова ще се получат средства, напротив, то може да е било ниско ниво и само малко да се е повишило, това вече е крачка напред. В никакъв случай няма да пострада нито едно дете от външния контрол.

Благодаря Ви. Професор Анелия Клисарова - министър на образованието и науката.