Президентът се позиционира политически в дебата за актуализацията на бюджета, казва министърът на финансите пред в. „Труд”

Г-н министър, защо не успяхте да убедите президента Плевнелиев за необходимостта от актуализация на бюджета?

Актуализацията на бюджета е необходима поради няколко причини, които ясно бяха изложени в хода на дискусията: нереалистично заложените приходи, изчерпаната гъвкавост по отношение на разходите, натрупаните задължения към бизнеса, недобре бюджетираните публични системи, изчерпването на лимита на новоемитирания дълг, което застрашава спазването на изискването за минимално ниво на фискалния резерв. Тези аргументи бяха подробно обяснени на икономическата публика, на бизнеса, на политическите среди, включително на президента. Той обаче си имаше предварително формирано мнение по въпроса. Все пак на срещата си с него исках да го запозная с нашите аргументи, в случай че не е успял да проследи дискусиите в парламента. Той не пожела да се вслуша в аргументите, които изложихме. Политическата позиция в него надделя и той ясно се позиционира политически в дебата по отношение на актуализацията на бюджета.

Защо не представихте по-рано разчетите, според които нивото на фискалния резерв е основен аргумент за емитирането на дълга в размер на 1 млрд. лв.?

От самото начало отстояваме тезата за необходимостта от увеличаването на лимита на новоемитирания дълг, който в момента не предполага никаква гъвкавост поради емисията през февруари в размер на 800 млн. лв. И в дискусията в парламента, и при срещите с работодатели, синдикати, неправителствени организации бяха изтъкнати и аргументите, отнасящи се до нивото на фискалния резерв. Защото ясно се вижда, че с лимита на дълга, с който разполагаме в момента, нивото на фискалния резерв ще остане под минимално гарантираното по закон.

Все пак не можехте ли да се вместите в лимита от 2 млрд. лв.? ГЕРБ реално планираха да изтеглят дълг от 1,2 млрд. лв. през 2013 г. и оставаше един буфер от около 800 млн. лв. до лимита, тоест точно толкова, колкото беше размерът на земеделската емисия?

Актуализацията на приходите е неизбежна, защото те така или иначе ще са по-малко от планираните. Ако не ги актуализираме, трябва да се режат разходи, и то недостатъчно обосновано, защото средствата и без това са малко. Но най-важното е, че така щеше да бъде много силен натискът върху икономиката и върху съответните бюджетни системи. Щяхме да отложим разходи за следващата година, които и тогава не е ясно дали биха могли да се разплатят. Категорично не споделяме подобна философия, която ограничава възможностите за икономически растеж.

Може ли да обясните разбираемо за какво ще се ползва новият 1 млрд. лв. дълг? Сметките показват, че около 500 млн. лв. ще отидат за покриване на новия дефицит, който се формира, а другите 500 млн. лв. ще останат в резерва. Така ли е?

След като се емитира дългът от 1 млрд. лв., той ще постъпи във фискалния резерв и ще го увеличи. Тоест не можем да приравняваме дълга към разходите. Ясно е, че нови разходи за 1 млрд. лв. няма как да бъдат направени, въпреки че е подобно внушението дори в мотивите на президента. Новите разходи ще бъдат в размер на 286 млн. лв., а не на 1 млрд. лв. Иначе е вярно, че увеличаването на дефицита с близо 500 млн. лв. ще включи и по-ниските приходи, а останалите около 500 млн. лв. ще останат във фискалния резерв като един буфер за началото на 2014 г., когато имаме плащания по дълга.

Какво пречи новите разходи да се разпределят по бюджетните пера, както предлага Плевнелиев?

Целта на това разходите да бъдат планирани като увеличение на резерва за непредвидени и неотложни разходи е да има по-голяма гъвкавост. Тя в момента е напълно изчерпана заради преразпределението на 357 млн. лв. от Министерския съвет в началото на годината. В момента, дори когато възникнат нужди от порядъка на 100 000 лв., какъвто беше случаят с обезщетенията за миньорите от мина „Ораново”, има проблем за това откъде да бъдат намерени тези средства. В бюджета трябва да има резерви, за да се посрещат подобни неочаквани плащания. Другият аргумент е, че като цяло нуждите на министерствата от допълнително финансиране са за около 500 млн. лв. Ние разполагаме със 160 млн. лв., които допълнително да разпределим. Ако бяхме разпределили тези суми по бюджетите на министерствата, това щеше да изглежда прозрачно, защото щеше да бъде решено от парламента. Оттам нататък обаче гаранцията, че те ще бъдат използвани по предназначение, за разплащане с бизнеса, нямаше да е достатъчно голяма.

С механизма, който ние предлагаме, даваме възможност за взаимен контрол на министрите. Отделно, постановлението на МС за разпределението на средствата ще бъде публично, а разходването на средствата ще бъде отчитано чрез месечните бюлетини за изпълнение на бюджета. Ако направим препратка към миналото, през 2010 г. в резерва бяха заложени 1,1 млрд. лв.

Смятате ли все пак да промените нещо в актуализацията след забележките на Плевнелиев?

„Третото” четене на актуализацията на бюджета в парламента ще се наложи по чисто политически причини. Смятам, че ветото в парламента ще бъде отхвърлено. Това, което ще направим, е отново да представим нашата гледна точка и аргументите си, но не виждам аргументи на този етап да се налага някакво преразглеждане на това, което сме предложили.

Ще устоите ли на натиска на част от зърнопроизводителите, които настояват да не въвеждате механизма за обратно начисляване на ДДС с който се ангажирахте?

Въвеждането на обратното начисляване на ДДС е доказателство, че се стремим да повишим събираемостта. По същата причина не приехме оценките на приходните агенции, че приходите не могат да се изпълнят с един милиард, а сведохме тази сума до 555 млн. лв. Това е доста напрегната цел и за да я изпълним, трябва да предприемем комплекс от мерки, каквато е и въвеждането на обратното начисляване на ДДС. Затова бяха организирани и срещи, на които да се обясни на зърнопроизводителите как ще им се отрази мярката. Среща имаше и с премиера Пламен Орешарски . Оказа се, че земеделците се притесняват да не би новият механизъм да стане повод за административен натиск и произвол от страна на НАП, на какъвто бяхме свидетели през последните години. Те получиха уверение от нас, че целта не е да бъдат тормозени. Така че не само че няма да се откажем от новия механизъм, но ще го въведем след необходимите законодателни промени от 1 октомври.

Чували ли сте констатацията, че данъчните измами се покровителстват от държавата? В тази връзка какви мерки планирате за ограничаването им, за да се съберат 1 млрд. лв., които през есента на м. г. премиерът Орешарски твърдеше, че могат да се съберат от контрабанда?

От края на м. г. насам е минало доста време и доста неща са се променили, например състоянието на икономиката се е влошило. Затова сме се ориентирали към подобряване на бизнес средата, намаляване на административната тежест, разплащане с бизнеса, така че да се раздвижи икономиката и да се увеличат данъчните постъпления. Но възстановяването на ДДС трябва да бъде съпроводено със засилен контрол. Не случайно през последния месец всяка седмица имаме пресконференция, на която запознаваме с нови инициативи по отношение на борбата с данъчните измами и контрабандата. Примерите са създаването на дирекцията в НАП „фискален контрол” за оперативни проверки, обратното начисляване на ДДС, въвеждането на плащане на ДДС на касова основа, т.е. едва след реално получаване на заплащането за доставената стока или услуга. Особено внимание ще обърнем на декларирания, но неплатен данък. По тази причина предвиждаме да има нов зам.-директор на НАП, който да отговаря за събирането.

Какви промени ще има в ръководството на НАП и митниците?

В момента не планираме промяна в ръководството на НАП, освен новия пост за зам.-директор, както казах. Трябва да дадем спокойствие на сегашното ръководство да работи. Аз имам доверие на сегашния изпълнителен директор на НАП Бойко Атанасов, той има своите идеи за развитието на системата.

Защо направихте рокадите на регионалните директори в Агенция „Митници”?

В разговор с изпълняващия длъжността директор на Агенция „Митници” Борислав Борисов обсъдихме внимателно къде и какви проблеми са възникнали. В общественото пространство и в парламента ежедневно възниква въпросът „Работят ли митниците?”, но за да работят по-добре, бяха необходими някои промени.

Отказахте ли се от конкурса за нов шеф на митниците?

Този преходен период, през който г-н Танов е в болница, дава възможност да отсеем кандидатурите. Тоест най-вероятно няма да има конкурс, защото няма време за това. На тази система й трябва човек с административен опит, авторитетен, който да познава работата на приходните агенции и координацията между тях.

Как ще решите проблема с дълговете на общините?

Президентът е прав, че трябва да се обърне внимание на този въпрос, който беше сред мотивите за ветото. Но позицията на г-н Плевнелиев за съжаление не е достатъчно последователна. Първо, актуализацията през 2010 г. даде сериозен импулс на задлъжняването на общините, защото в средата на годината трансферите към тях бяха намалени с 15%, което генерира задлъжнялост. Впоследствие с течение на времето този проблем е бил отлаган. Включително при приемането на бюджет 2013, на който г-н Плевнелиев можеше още тогава да наложи вето, ако беше толкова загрижен за проблемите на общините. Тогава обаче той не попита защо бюджетът не решава проблемите на общините. Общините помолиха при актуализацията поне да не им се намаляват парите. Но трябва да се мисли в посока децентрализация и в тази връзка ще бъде възстановен съветът по децентрализация, в който ще се обсъждат тези проблеми. Нетрябва да се гледа на задлъжнялостта на общините само на макрониво, а трябва да се направи преглед случай по случай, защото проблемите са доста различни и не винаги става въпрос за слаба дисциплина.

Ще доразвиете ли рейтинга на общините, въведен от Дянков, и ще го обвържете ли с финансирането им?

С националното сдружение на общините ще обсъдим как рейтингът да бъде доразвит, така че да върши някаква работа. Обвързването му с финансирането не е лоша идея, но все пак автоматизацията на подобни отношения не винаги дава добри резултати.

Какво ще правите с Банката за развитие?

Тя е основна част от програмата на правителството. Промените ще са в няколко основни направления подпомагане на новостартиращи предприятия, микрокредитиране, засилване на координацията с Българската агенция по експортно застраховане. Друга стратегическа роля на банката ще бъде свързана със следващия програмен период на ЕС, където философията вече е насочена към съинвестиране, а не толкова към съфинансиране, както е сега. Но към момента не предвиждаме банката да бъде капитализирана със средства от фискалния резерв, защото има достатъчно възможности тя сама да привлече този ресурс, например от международни финансови институции.

Промени в ръководството ще има ли?

Да, разбира се. Това е нормално, след като ще се правят структурни промени и промени в стратегията на институцията.

От 1 януари 2014 г. ще въведете ли някакви нови и смислени промени във връзка с пълноценното въвеждане на програмното бюджетиране?

За съжаление в последните години се наблюдава отстъпление от прилагането на този подход в бюджетирането. Трябва да дефинираме показатели за изпълнение, чрез които да оценим доколко тази политика, която се прилага, е наистина успешна. Ще работим по тези направления, но още е рано да се каже дали ще успеем за 1 януари 2014 г. Колкото по-бързо приложим тези подходи, толкова по-добре структурирана ще е самата дискусия за бюджета. Защото до момента дискусията е къде да орежем средства, за да се вместим в бюджетната рамка, без да се прави преценка дали това, което режем, е важно и какво е отражението върху икономическото развитие, благосъстоянието на хората и качеството на публичните услуги.

Финансовото министерство направи анализ за влиянието на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове върху заетостта. Какво показва този анализ и какви са плановете ви за увеличаване на минималната заплата?

Решението за минималната заплата трябва да се вземе след обсъждане с работодатели и синдикати. Доходите на хората са важни, но е важна и конкурентоспособността на икономиката. Наистина в определени случаи може да се окаже, че в някои региони вдигането на минималната заплата има негативни последици върху заетостта. Но анализът показва, че по-негативни последици има увеличението на осигурителните прагове в определени региони. Защото не е едно и също дали туристическият обект е по Черноморието, или във вътрешността на страната, както и заплатите в София са доста по-различни от тези в страната. Има случаи, в които минималните осигурителни прагове в определени региони се доближават до средната заплата, от което е ясно, че имат негативно влияние върху заетостта. Тези констатации за пореден път попаднаха в препоръките на ЕК към България т.г., т.е. трябва да има дискусия за прецизирането на минималните осигурителни прагове. При ускоряване на растежа, ще има възможност за по-ускорено увеличаване на минималната заплата. В краткосрочен план засега няма конкретни разчети.

Какво в крайна сметка ще правите с осигурителните прагове от 1 януари, защото вече е време за договарянето им?

За съжаление в момента дискусията е теоретична, но в процеса на преговорите може да се наложи определена интервенция с цел да се внимава с нивата на тези прагове.