Интервю на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова в сутрешния блок на БНТ „Денят започва“:

Водеща1: Зинаида Златанова - вицепремиер и министър на правосъдието. С нея ще си говорим за еврофондовете, за оперативните програми на ЕС за 2014-2020 година, разбира се, проблемите със забавените дела, но това, с което ще започнем е една тема от последните няколко дни, която влезе и в полезрението на медиите и на нас журналистите. Става въпрос за претенциите върху собствеността на културни паметници от периода на Османската империя от страна на Турция.
Водеща2: Безспорно с голямо любопитство сме към Вашата среща от миналата седмица с турския вицепремиер Бекир Боздаг. Кажете, г-жо Златанова, постави ли вицепремиерът на Турция пред Вас този въпрос със стопанисването на архитектурните паметници от Османско време?
Зинаида Златанова: Моята среща с г-н Боздаг беше протоколна. Тя беше организирана от Министерство на външните работи, както и е редно да бъде за една такава среща. Някак благодарение на някои неумели действия на колегите от президентската институция се създаде шум, който не се е случвал друг път при такива международни отношения. Това не е добре, защото, знаете ли, външната политика е единна и тя трябва да бъде единна.
Водеща2: Нямахте ли Вие стиковка с президентството?
Зинаида Златанова: Момент да довърша. Именно Външно министерство е това, което я организира и моята среща беше организирана от тях. Кой и какво е говорил извън моята среща, аз не мога да отговарям. На моята среща присъстваха двама членове на моя политически кабинет, двама дипломати от Българското външно министерство като не броим оператора и фотографа на Министерския съвет плюс директора на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Отново казвам, срещата беше протоколна, турският министър не постави въпроси, които да ни изненадат, с каквото и да било. Както разбрахте и във вчерашния ден от редица медийни изяви на мои колеги въпроса с имотите в Турция и в България стои от 1909 година. Тоест той тогава е решен, нищо ново няма тук.
Водеща2: Това е реципрочен въпрос, безспорно.
Зинаида Златанова: Именно.
Водеща2: Въпросът е стана ли дума въобще за архитектурните паметници по време на Вашата среща?
Зинаида Златанова: Не, не стана.
Водеща2: Дори една дума не си разменихте за това? Откъде обаче дойде това разминаване в позицията?
Зинаида Златанова: Аз мисля, че интерпретацията не беше съвсем точна тук на това, което турската агенция съобщи, цитирайки вицепремиера и честно да Ви кажа не знам. Пак ще кажа, това са междудържавни отношения и много трябва да внимаваме, когато интерпретираме или когато се опитваме да интерпретираме, или когато се опитваме да импровизираме в тях.
Водеща2: Има ли обаче постъпило искане от турската страна за стопанисване на тези имоти?
Зинаида Златанова: Още повече да обърна внимание, че моята среща с г-н Боздаг беше преди той да отиде в Пловдив и за тези имоти, за които Вие говорите. Така че няма как той да се е впечатлил от състоянието на културните паметници в Пловдив, когато се е видял с мен, защото той отиде след моята среща. Но това няма никакво значение.
Водеща2: А има ли постъпило официално искане за стопанисване на тези имоти и претенции към тяхната собственост?
Зинаида Златанова: От турската държава не, до този момент няма.
Водеща2: Има на местно ниво в Пловдив, има наистина дела, които се водят от страна на местната, религиозна организация към общината с претенции към стопанисването на тези имоти. Очевидно спорът ще бъде разрешен в съда по отношение на пловдивските имоти. Г-жо Златанова, за да сложим точка на тази тема и да преминем към другите също толкова важни теми на днешната ни среща, необходимо ли е политическо решение по отношение на тези имоти? Някакво политическо решение, за да може да се уталожат страстите?
Зинаида Златанова: Както Вие сама отбелязахте преди секунди тези спорове се водят пред съд и там им е мястото. И когато има спор пред съд, каквито български граждани водят хиляди имотни дела, тогава няма място не само за политическо решение, но няма място и за политиците да говорят. Аз лично с изненада научих от моя турски колега тогава, когато се срещнахме, че той същия ден има среща с президента. И пак казвам външната политика е единна и се организира от Външното министерство. Това е нашето лице и нашето достойнство пред света, и нека не правим политика от това, вътрешна.
Водеща1: Приемаме, че слагаме точка за сега. Ние ще проследим темата и всички гледни точки, как се развиват тя във времето, всички коментари. Другата важна тема – на прага сме на следващия програмен период. Намерихте ли вече лого и слоган за оперативните програми през следващия програмен период? Как ще ги рекламираме?
Зинаида Златанова: Все още не, продължава конкурсът. Но в момента на мен грижата ми е преди да ги рекламираме да си ги напишем добре, защото както ги напишем сега те ще бъдат използвани от поне 2 правителства оттук нататък за 7 години.
Водеща1: Ще бъде ли България по-подготвена в подготовката на проекти за следващия програмен период, така че да можем да усвоим повече средства и да се направят повече позитивни неща?
Зинаида Златанова: Няма как да не бъде, все пак този 7-годишен опит ще си каже думата и аз дълбоко вярвам, че колегите, които работят по тези програми, цялата администрация приемат много сериозно тази задача. И особено във времена на икономическа криза, когато знаете, че тези средства са 2 пъти по-важни, ако не 3 пъти по-важни и на практика са почти единствените, които ние имаме за публични инвестиции в България, така че очаквам сериозно отношение, виждам го. Целия месец август ние не сме спрели всъщност да работим по подготовката на споразумението за партньорство и паралелно по оперативните програми. Никой не е в отпуска, включително колегите от министерствата. Третата седмица на август, тоест другата седмица ще изпратим в Брюксел поредната 3-та версия с отразени бележки, за да можем да продължим преговорите.
Водеща2: Какви са промените в програмата за следващия програмен период по отношение на досегашните? Къде са вашите приоритети?
Водеща1: Или може би коя е ключовата оперативна програма?

Зинаида Златанова: Важни са много неща, тъй като ние тази дискусия я водихме и в парламента с депутатите и с колегите министри в Министерски съвет, и във всички широки формати, в които обсъждахме обществено оперативните програми и договора за партньорство. И истината е, че, да България е най-бедната държава в ЕС, нека да си го кажем отново и ние имаме нужда във всички сфери на икономиката, на социалната политика, на развитието да имаме инвестиции.
Водеща1: Къде ще се борим за най-много средства?
Зинаида Златанова: Това, което е новото е бъдещата оперативна програма в областта на науката и образованието и чувам коментари, че са намаление парите. Не може да намалее нещо, което го е нямало, защото ние за пръв път ще имаме оперативна програма за наука и образование. И искам да кажа нещо друго, това не е сигурно още. Ние правим всички усилия, за да покажем, че имаме нужда и имаме способности да усвоим тези средства. И аз искам да призова учените и академичните среди да помагат в това да убедим и Брюксел, и вътре широката общественост, че ние има нужда от това и не само има нужда, но ние можем да се справим с тази задача и след даже по-малко от 7 години, аз се надявам по-бързо да даде резултат тази програма, ние ще имаме по-добро образование.

Водеща2: Наука и образование, колко процента за наука и колко процента за образование от парите, за които ние кандидатстваме пред Брюксел?
Зинаида Златанова: Това на този етап не може да се каже, сумите са индикативни и във всички случаи те не се разпределят по този начин в проценти, а се разпределят там, където ние имаме план как ще ги оползотворим. Със сигурност в новия програмен период науката и образованието, иновациите са много сериозен приоритет.

Водеща2: Във фонда за научни изследвания ще има ли промени в цифрите?
Зинаида Златанова: Това е въпрос, който трябва да реши Министерство на образованието и науката. За съжаление опита от този фонд в последните години е доста печален.
Водеща2: Така е, имаше много проблеми с този фонд.
Зинаида Златанова: И това е един от аргументите, който ние трябва да защитаваме защо трябва да има оперативна програма. Защото, когато ти в няколко години наред си показал, че не се справяш с разпределението на пари…
Водеща2: Върви някак си към закриване този фонд.
Зинаида Златанова: Не, аз не говоря за фонда конкретно. Говоря за това, че би трябвало да си даваме сметка за реалните си възможности и за това, че всички заедно трябва да помагаме да ги увеличим, защото независимо какво е разпределението на средства по оперативни програми важно е , за мен акцента е не колко са сега, а колко ще сме усвоили на края на периода. Защото в момента ние в този период сме на около 35% усвояемост в края на периода.
Водеща2: Това добро усвояване ли е?

Зинаида Златанова: България е на предпоследно място по усвояване, това не е тайна за никой. Само Румъния е пред нас в тази нерадостна класация.
Водеща2: Каква е причината според Вас?
Зинаида Златанова: Искам да кажа друго, моля да си довърша мисълта, за да няма неясноти особеното в учените, които са, разбира се, хора, които бързо разбират. Това дали ние ще усвоим 35 единици от 100 единици, или ще усвоим 35 единици от 200 единици, мисля, че тази сметка е лесна за второкласник, няма никакво значение. Тоест сега какво планираме като средства не е акцентът, акцентът е какво планираме като политика. Нямаме стратегия за висше образование за реформа, нямаме стратегия за средно образование за реформа, нямаме стратегия за специализация на икономиката. Къде ще отидат тези средства?
Водеща1: И искаме пари.
Зинаида Златанова: Вие не искате ли като гражданин да знаете в какво ще ги инвестираме?
Водеща1: Добре, има ли начин, да речем промяна в регламента, по който ще се разпределят тези директни средства, защото в крайна сметка ако има един централен механизъм или нов регламент, нов подход може би средствата ще отиват на правилните места и там, където наистина има готови стратегии?
Зинаида Златанова: Регламентите се приемат в Брюксел, те са почти готови. Есента ще бъдат приети окончателно.
Водеща1: Представени.
Зинаида Златанова: Да, представени и те са валидни за всички държави-членки едновременно, не само за България. Вървим към улесняване, това, което мисля, че е важно да се знае също е, че с моите експерти работим много усилено в посока опростяване на процедурите тук в България, защото в изминаващия вече програмен период истината е, че те бяха незаслужено усложнени. Разбира се, това има своите обяснения – липсата все пак на голям опит, презастраховане понякога. Смятам, че е време да облекчим бизнеса включително с по-улеснени процедури.
Водеща1: Можете ли да поемете ангажимент, че в следващия програмен период ще се придвижим от тази предпоследна позиция в усвояването?
Зинаида Златанова: Това зависи от целия капацитет, който България като държава има. От капацитета на институциите й, от капацитета на гражданското общество, което контролира, от капацитета включително забележете и на частния сектор, който е изпълнител на всички тези обществени поръчки, чрез които включително и европейските средства се усвояват. Едните без другите не можем. И аз мисля, че не е редно да слагаме само администрацията в центъра, защото ето както виждате ние имаме и други партньори, от които много зависим. Включително и съдебната система при обжалването на обществените поръчки трябва да включим.
Водеща2: Казахте съдебната система. Като министър на правосъдието изкушена ли сте да договорите повече пари за реформа на съдебната власт, защото всеизвестно е, няма две мнения, че съдебната власт е тромава, трудно взима решения, бавно се решават повечето от делата, обществено значимите дела наистина се точат с години.
Зинаида Златанова: Така е, напълно сте права. Откровено казано не мисля, че реформата в съдебната система се нуждае от пари, нуждае се от нещо друго и то е усещане за справедливост у гражданите. И сега има средства в Оперативна програма „Административен капацитет”, вероятно ще има и в следващия програмен период някакви не особено големи, но не смятам, че се нуждае от пари. Смятам, че категориите, с които работим в областта на съдебната система са съвсем други – справедливост, върховенство на закона, държавност, това са нещата, от които имаме нужда и няма пари, с които да можем да си ги платим за съжаление. Едно от хубавите неща, които се случиха през последните 2 години по времето на моята предшественичка г-жа Ковачева като министър на правосъдието е, че се въведе един механизъм за обезщетение при бавно правосъдие вътре в България. Наистина положението беше нетърпимо с десетките и стотици дела, които български граждани водеха в съда в Страсбург за бавно правосъдие. Този механизъм работи и мисля, че има изключително дисциплиниращо действие, включително и върху съдебната система, и трябва да обърна внимание на българските граждани, и включително и съдиите, и прокурорите между тях, че държавата плаща за това бавно правосъдие вече.
Водеща2: Ето това е големият въпрос, че плащането, както Вие казвате е от данъците на всички нас.
Зинаида Златанова: Така е.
Водеща2: Тоест ние всички плащаме за това, че съдебната система работи мудно и нереформирано. Какво обаче трябва да бъде решението по отношение на работата на самите прокурори, съдии, защото те се крият зад онази буква и дума в закона несменяемост, безнаказаност, невъзможност да се коментират съдебните актове?
Зинаида Златанова: Съдебната система работи в условия, в които работим всички ние и от другите професии в страната, но така или иначе истината е, че тяхната отговорност е по-голяма и очакванията от гражданите са много високи. За сметка на това пък репутацията на съдебната система е доста ниска, това са поредица от изследвания, които ние години вече наред наблюдаваме. Това, което аз ще предложа есента е една доста радикална промяна на участието на гражданите в съдебния процес чрез промяна на института на съдебните заседатели, защото това именно е начинът обществото да каже своята оценка за деянието. Този институт съществува в почти всяка правна система, за съжаление у нас то е с давност може би някъде от 60-те години в момента, в едно съвсем друго общество и съвсем друго обществено устройство. Искам народът да влезе в съдебната зала, наистина.
Водеща2: Като голямото жури в американските съдебни процеси ли? В тази посока ли?
Зинаида Златанова: Не. Българският съдебен заседател по българския закон е с еднакви права със съдията и това е всъщност системата, в която гражданите по закон и по конституция участват равноправно с този, който взима решенията от името на държавата. Това го няма нито в изпълнителната власт, нито в законодателната. Тази промяна ще позволи всеки български гражданин, който има желание не да бъде избиран от Общинския съвет по партиен принцип, да може да се впише в един регистър и да бъде съдебен заседател. Също така желанието ми е, това, което ще обсъдя в ранната есен с магистратите и с политиците, да има случайно разпределение, както има на съставите в съда, така и на съдебните заседатели, за да имаме пълна сигурност, че този, който ни представлява нас гражданите, който стои до съдията по никакъв начин не е нито партийно пристрастен, нито пристрастен към конкретния съдия или прокурор, или към конкретния обвиняем. Мисля, че това ще повиши изключително много доверието в съдебната система и ще донесе тази сигурност на самите магистрати, че те са не само независими, но и отчетни в ежедневната си работа, защото несменяемостта на магистратите и тяхната независимост е едно много сериозно предимство, което е задължително в една демократична съдебна система, но в същото време аз не искам гражданите да се чувстват несигурни в съдебната система и да се чувстват, че не могат да контролират нещо, от което зависи техния живот.
Водеща2: Добре.
Водеща1: За сега, обаче оставаме в края на тунела, като че ли надеждата, че делата, които се точат с години ще свършат през септември или пък в обозримите седмици, месеци. Другата тема, в четвъртък предстои да се събере Тристранният съвет, чиито председател сте Вие. Труден разговор, като че ли предстои. Очаквате ли подкрепа от страна на работодателите по отношение на актуализацията на бюджета съвсем накратко да кажем?
Зинаида Златанова: Това, което аз виждам е, от публичните ми изяви поне, че както синдикатите, така и работодателите подкрепят актуализацията на бюджета, включително чух и четох статистики, че разплащанията към бизнеса са се увеличили сериозно, сроковете за връщане на ДДС са много по-бързи в последните 2 месеца само и не виждам причина наистина да имаме проблем по този въпрос.
Водеща1: Диалогът и разговорът да бъдат труден.
Зинаида Златанова: А иначе социалният диалог е нещо изключително важно, той е част от държавността, той е част от това да си говорят институциите и обществото помежду си. Едната част на обществото с другата част на обществото, с институциите и аз много се радвам, че това недоразумение, което в предния парламент се случи с този закон е решено и очаквам с нетърпение работодателите и синдикатите на Тристранен съвет в четвъртък.