Димитър Греков - министър на земеделието и храните, в интервю за предаването на Нова телевизия "Здравей, България"

Министърът на земеделието - професор Димитър Греков.

Преди да преминем към доматите, министър Греков, вие оглавихте едно министерство, което по време на предното управление доби още едно прозвище като люпилня на калинки, или поне на понятието калинка. Очевидно обаче общественото напрежение по този въпрос продължава и във вашия мандат. Ние получаваме непрекъснато зрителски сигнали и в момента Христо Калоферов има готовност да ни запознае със снимка от протеста срещу назначението на Петко Арнаудов, бившият кмет на Царево за шеф на Горското стопанство, получихме в рубриката „Моята новина”. Христо?

Да, това е снимката, която получихме на рубриката „Моята новина”. Тя се казва „Странджа не е манджа”, така е озаглавена снимката, изпратена е от наш зрител. Протестиращите настояват за оставка и носят различни плакати. Това назначение в интерес на истината предизвика изключително много реакции в социалните мрежи. Освен това предизвика и заглавия в медиите, които звучат така – „Ликвидаторът на Странджа оглави Горското стопанство в Царево”. Застрояване на района, което беше повод за множество еко акции. Името на Петко Арнаудов се свързва и с архитект Калин Тихолов, който се размина с министерски пост, спомняте си.

Министър Греков, при това положение такива назначения вас притесняват ли ви?

Естествено, че ме притесняват такива назначения, затова и ние като цяло сме едно от министерствата, които сме направили най-резки промени, най-малко промени в нашия състав. Същевременно вие знаете, че нашето министерство е най-голямо и при нас работят около 22 хил. човека в това министерство. И затова ние осъществяваме тези промени бавно, постепенно, като се консултираме с местните служби както в горското стопанство, така и в земеделието. Същевременно търсим и този отзвук, който е между гражданите.

Ето, има отзвук в момента…

Видяхте снимки от протест.

Да, срещу всеки нов назначен в повечето случаи има такива. И срещу мен, и срещу някой друг би имало такива. Но би трябвало да ги разгледаме от двете страни – кой какво е направил, какво доверие е получил обществено и ако има такива, естествено ние правим промяна. Но като цяло трябва да се разглеждат не само отрицателните черти на един човек, но и това, което е направил за общината. Имам предвид, точно не съм запознат с господин Арнаудов какво е допринесъл за нея. Той естествено ще обърне внимание на…

Знае се, че той искаше забраняване на природен парк „Странджа” заради застрояването в „Златна перла” и се наложи парламентът да…

Не ви притеснява това, че съда всъщност обори законността на природен парк „Странджа” заради застроената „Златна перла”?

Да. Това е историята и след реакция на еко защитниците парламентът прие решение точно по този казус да не се заличават защитени територии. Ще го проверите ли внимателно и ще преразгледате ли…

И ме притеснява, и ще преразгледаме каквото е необходимо, за да не се чувства това напрежение. Същевременно пак повтарям и срещу старият ръководител на горското стопанство имаше също твърде много такива противоречия относно неговото назначение. Но ние ще обърнем внимание на това, което гражданите от града искат за неговото отстраняване.

И още едно писмо на наш зрител преди да преминем към основните теми от този разговор, защото то е по същата тема, която никак не е маловажна. „Уважаеми господин министър, пише нашият зрител, който се е представил като един безпартиен агроном. Поредно безобразие в управлението на държавата се случва в повереното ви министерство. Членовете на партия ДПС кадруват в регионални служби, свързани със земеделието. За целта те назначават хора без никакъв ценз и образование, които да ръководят същото това земеделие. В Областната дирекция Плевен за директор сте назначили човек без необходимото образование, по думите на доста хора изключително неграмотен. Освен това въпросната госпожа е назначила на началническа длъжност също лице без необходимото образование и без конкурс.” Ще проверите ли този случай в областната дирекция в Плевен? Или ако знаете каква е ситуацията може да се опитате и сега да ни отговорите.

Директорът на Областна земеделска служба - Плевен е била доскоро същата госпожа, която сега е назначена. Това е по предложение на местната служба. Мисля, че тя отговаря, убеден съм, на образованието. То не е агрономическо образование, но е икономическо, което позволява госпожата да заеме съответната длъжност. Пак повтарям – тя е била до скоро такава директорка на тази областна дирекция по земеделие. Но същевременно аз се обръщам към всички наши зрители, особено земеделски производители, където има такива наши специалисти, които не обръщат внимание… не само на тях. Особено на нас е важно да обърнат внимание на дребните земеделски производители. По-големите имат възможност, сили и средства, и знание да могат да отговарят на всички тези условия. Но ние отделяме изключително голямо значение и внимание на нашите директори, да могат да обърнат внимание на тези хора. За да могат да бъдат подготвени и да кандидатстват по съответните програми и съответните мерки.

Добре.

Казвате, че чистка няма, да ви разбираме в земеделското министерство. Поне политическа доколкото…

В никакъв случай няма политическа чистка и пак повтарям – ние сме уволнили в повечето случаи по взаимно съгласие около 19 човека в Министерството на земеделието. И сме на второ отзад напред място по хора, които са отстранени. Но не казвам, че няма да продължим и да отстраняваме онези, които не работят за българското земеделие.

И че ще проверявате сигналите за назначение, когато предизвикват обществен резонанс. Господин министър, имаме в студиото две половинки от домат. Единият е български, а другият е вносен.

Нали ще се опитате да разпознаете кой от двата е български и кой вносен.

Заповядайте, това е по нашата основна тема, по която задаваме въпроси на нашите зрители.

Първо представените проби, според мен, не са представителни, защото единият е по-голям, другият е по-дребен. Но за мен този е българският домат…

Как познахте, когато българските домати са такава рядкост на пазара. По наши данни около 6%...

Кога за последно сте виждали такива домати на пазара?

Може би забелязвате, че аз съм от министрите, които често ходя при производителите и освен това съм специалист в тази област, агроном съм по професия.

Този домат е от двора на баба ми всъщност, да уточня. Така че съм сигурен, че е произведен тук, а не сме го купували от пазара.

Всъщност се оказва, че точно производителите на зеленчуци имат сериозни проблеми, нали така? Не е само с доматите, че са 6% от всички на пазара, и с картофите същото положение. Какво ще направите, за да стимулирате тези производства?

Не само зеленчукопроизводителите в нашата страна имат проблеми. Земеделското производство е много трудно производство. И особено през последните 20 години, то е подложено буквално на изпитание. Не само доматопроизводството, липсват краставиците, липсват прасковите, липсват всички останали плодове, които са традиция на нашата страна. Ние имаме изключително добри климатични и почвени условия за отглеждане, но неравномерното разпределение на субсидиите през последните години…. Защото разпределението на субсидиите европейските става на единица площ, а за отглеждането на една или друга култура се изисква различни средства. За доматите е едно, за плодовете е друга стойността.

А сега на декар какво, ще се плаща еднакво за всички?

Точно така. Примерно за тази година удостоверенията, които даваме за следващата година са на 28 лв. Или когато се проверят всички площи, надяваме се че ще бъде около 30, 98 лв. Независимо какво сте засели или засаждате.

Вие какво възнамерявате да предприемете?

Това, което още в първия месец направихме и което постигнахме при срещата на министрите в Люксембург е да се постигне от 3,5% на 13% обвързана подкрепа за такива традиционни отрасли, каквито са зеленчуците, животновъдството и трайните насаждения. Това за мен ще бъде определено глътка въздух, дадена на тези наши производители на земеделски продукти. Освен това още от втория месец направихме проверка по границата и борсите. Следващо, което трябва да направим, без да правя анализ на това, което се постигна значително - примерно увеличение малко на цените на зеленчуците. Да дадем възможност на нашите земеделски производители да се явят конкретно на пазара, на големите вериги и на големите тържища. Защото досега те са далеч от това, което се предлага на пазара…

Само за секунда, преди да стигнем до това, да ви върна пак на субсидиите. Какъв процент от произведените в България пшеница и жито остават на българския пазар?

В България се произвежда тази година около 4,7 млн. тона зърно. За хранителния баланс за храна, за хляб и за животни е около 2 млн., останалото се изнася.

Половината от тази продукция, която ще бъде субсидирана сериозно отива в чужбина, така ли се получава?

Точно така.

А например зеленчукопроизводителите, които пък се смазват от вноса на домати и краставици с тирове подаръци по тонове, ще получат същите пари?

Точно така. И зеленчуците, и въобще плодовете задоволяват само 20% от нашия пазар. Представете си – 20%, 80% е вносна продукция.

Това е причината да искате различна ставка вече според това кой какво произвежда?

Точно така. И понеже зеленчукопроизводството, овощарството, гроздопроизводството са такива отрасли, които заемат голяма част от населението. Те осигуряват работа за хората, затова и настояваме да се отдели повече внимание към тези подотрасли.

Вие сте на опашката след ветото на президентство стана ясно, за пари при президента като бедните и полицаите с ваучерите за храна, обаче при вас става дума за много пари.

1 млрд. лв., нали така?

Да.

Ще успеете ли да платите тези пари?

1 млрд. лв. става въпрос, това са европейски пари. Ние искаме една малка част да се даде на всички земеделски производители в края на календарната година. Защото за земеделските производители са необходими средствата да бъдат дадени в началото на годината. А стопанската година вече в някои области, да речем в засяването на рапица, е започнала. Земеделските производители трябва да имат тези средства, за да могат да подготвят почвите, да могат да засеят, да купят качествени семена и пестициди, за да могат да заложат в следващата година пак един добър добив.

И затова вие искате всъщност това, което се чака от Европейската комисия, е да се разплати по-рано, ако мине актуализацията на бюджета?

Да. Една част поне да бъде до Нова година, защото са…

Каква част?

В зависимост от възможностите на бюджета. Естествено, че както казахте не само ние чакаме, земеделските производители, чакат и полицаите, чакат и военните на тези средства. Ние ще сме доволни една част около 20% да се даде, защото по европейските изисквания разплащането на тези средства става на два транша. Ако може една част да бъде до Нова година, а след това до края на февруари както сме обещали на земеделските производители…

Но вие имате зад гърба си един опит, който като че ли няма как да не стресне всяка една власт. Или поне спомняме си при по-предното управление, когато производителите бяха готови да тръгнат към София да окупират парламентът не с вувузели и скандирания, а с комбайни и трактори. Дали в този смисъл сте спокойни, че ще стане това разплащане? Дали удовлетворяването на искането на земеделците значи спокойствие за една власт?

Не толкова за властта. Спокойствието е като цяло за страната, защото както казах вече 20% от населението се занимава със земеделие. Не е въпросът в стачките, в тракторите, в комбайните да дойдат. По-скоро е по-важно това, което правим. Ние да отидем до тях и да чуем техните проблеми. През последните два месеца съм се срещнал с над 30 браншови организации. Срещнал съм се с много производители, които бих искал да чуя техните проблеми на място. Не е необходимо да идват и да ни ги казват тук пред министерството с викове или нещо друго. Затова важно е и да се чуят тези искания, и това, което виждам има отглас от правителството и лично премиерът се обвърза с това частично плащане на част от тези средства. Аз мисля, че се води един диалог, който трябва да бъде задължително от двете страни толерантен. Защото не е само въпросът да искаш, трябва и да даваш. И то трябва да даваш хубава качествена продукция, хубави български домати, хубаво качествено българско зърно, което да има пазар.

Хубавите български яйца защо останаха без пазар по Великден? Напълнихме магазините с евтини полски яйца. За тези производители какво може да се направи също?

Не е толкова голямо производството на яйца в нашата страна. И това, което правим напоследък виждаме, че и от арабския свят се търсят и българските яйца, и българските птици. Но ние не можем да задоволим онова, което е необходимо. Това е хубавото на българските производители на яйца, че голяма част от тях са намерили пазар навън – в Румъния, в Гърция, в съседни страни. Така че ги реализират на значително по-висока цена. Затова ние не се сърдим на това, че пазарът може да залее от едни или други продукти, важното е те да бъдат на цена, която да бъде достъпна на гражданите. Но същевременно и нашите продукти да могат да се реализират навън.

Ще разчитат ли птицевъдите на по-големи субсидии? Защото всъщност причината за евтините цени на полските яйца беше тази, че в Полша те вече получават по-високи субсидии.

Аз мисля, че българските свиневъди и българските птицевъди са едни от тези, които са разумни и които получават необходимите средства, и са получили. И сега в последната седмица може би на август те ще получат и едни допълнителни средства, които са свързани с водата за отглеждането на птиците и на свинете. Така че могат да разчитат на помощи и могат да разчитат на помощ в лицето на нашето правителство.

И оставаме в супермаркета. Този път се прехвърляме обаче на щанда на млечните продукти. Какво става с наредбата за специфичните изисквания? Ще остане ли разделението да се произвеждат сирена и кашкавали от чисто мляко за някакъв период от време и едва след това да могат преработвателите да слагат заместители?

Това е един сложен въпрос, който трябва да се гледа от двете страни, защото е необходимо да има на пазара продукти, които гражданите да избират. Дали да бъдат с чисто и само от мляко и да имат възможност и на гражданите, които желаят на по-ниска цена да получат такива.

Те сега могат да избират. Въпросът е, че ако тази наредба отпадне, поне такова мнение чухме от самите преработватели, гражданите ще трябва пак да се ориентират по етикетите. И остава въпросът какво се произвежда там в онази мандра…

Не бихме искали да правим отмяна на тази наредба, за да не се получи точно това, че гражданите да не бъдат ориентирани единствено и само по етикета. Затова ще направим отчетливи, ясни правила, по които да знаят гражданите и тези, които произвеждат да не има смесване на една продукция с друга. И да няма съмнения от гражданите, че се произвеждат продукти, които са със съмнително качество.

Това нещо от предното управление остава. Остава ли намерението да продължите с въвеждането на стандарти, да има единен стандарт…

Мирослав Найденов въведе толкова много стандарти.

За бозата например сега ще се въведе ли стандарт?

Няма нищо лошо в това да има стандарти за една или друга стока. Важното е тези стандарти обаче устойчиво във времето да се спазват. Тяхното качество, техните количествени и качествени показатели да се спазват. Защото много често се получава така, че с нещо се реализираме на международния пазар, но много скоро то отпада. Защо отпада? Защото не поддържаме качеството, не поддържаме количеството. А стандартът е именно това, който трябва да бъде изграден така, че той да бъде устойчив във времето. Ето защо аз мисля, че въвеждането на стандарти за определени стоки е изключително важно и трябва да има такива стандарти. Друг е въпросът за кои точно определени стоки трябва да има такива стандарти.

Трудно обаче се устоява на пазара и по друга причина. Ето например сега в Румъния падна ставката на ДДС за селскостопанските производители. Това означава един доста по-голям от българския пазар да се излее буквално при нас. Има ли вече такива тенденции и ще се опитате ли да убедите премиерът Орешарски, че трябва ако не да отпадне, поне да се намали ставката на ДДС за нашите производители?

Ако тя е отпаднала в Румъния, стоката, която влиза в нашата страна, тя трябва да се продава пак с ДДС, с нашето ДДС. Така че тя няма да бъде значително по-висока като цена. В момента не се мисли за това, за намаляване на ставката на ДДС върху някои продукти. Защото ще се получи една вълна от искания, които са свързани. Защо да не отпадне ДДС-то на лекарствата примерно, това е също важно. Не само хлябът е важен.

Чували сме го дори това искане.

Да, наистина се получава един кръг. Благодарим ви, професор Греков, за този разговор.

И аз ви благодаря.