Петър Стоянович, министър на културата, в интервю за предаването на БНР-„Хр. Ботев” „Нашият ден”

За темата за недвижимите културни паметници и тяхната собственост започваме разговор. Д-р Петър Стоянович, министър на културата. След като стана като че ли само медиен като че ли скандал с вакъфските имоти, има или няма притеснение за това дали могат или не да бъдат искани от друга държава, в случая, както беше тиражирано от медиите, от Турция?

Да ви кажа честно, аз очаквах медиите да го отразят не само като медиен скандал, аз смятам, че в цялото това поведение на българската страна има и някаква немалка степен и политически гаф. Тъй като не само нашите български медии не бяха допуснати до срещата в Пловдив от държавния глава, а той самият досега не е обяснил какво точно е споделил пред него действащият турски вицепремиер. Което от една страна, постави неправилно въпроса неправилно за връщане на т.нар. вакъфски имоти, но от друга страна, за пореден път поставя под съмнение подготвеността на част от българската власт да защитава националния интерес. Сега да се върна към вашия въпрос. Няма проблем с вакъфските имоти. Казвам го с едно изречение. Първо, че още в далечната 1909 г. между Царство България и Отоманската империя това нещо е оформено документално, това са останали от турското население имоти, които не се ползват активно, които по силата на това законодателство са преминали във владение на българската държава. Това е положението и досега.

Колко такива имоти има според това споразумение от 1909 г. на територията на България, разбира се?

Много са, разбира се, не мога да ви кажа точната цифра, но са, разбира се, много, тъй като както знаем, част от турското население на територията на България напуска след Освобождението и след съответните войни. Така че пак казвам, тези имоти са собственост на българската държава и в момента за жалост никой от нас не знае какво точно и дали и как ги е споменал турският вицепремиер на срещата в Пловдив, затова не ми се ще да коментирам нещо, което не познавам като документ.

Тук като че ли никой не е чул тези думи.

Аз затова за пореден път казвам президентът Плевнелиев да каже какво точно е казано пред него от страна на турската държава. Сега трябва да имаме предвид, че г-н вицепремиерът беше тук в навечерието на Байрама, така че той беше на неофициално посещение, но въпреки това както от българска страна, така и от турска страна, все пак това са висши представители на двете държави и човек трябва много внимателно да следи както прочита на обратната страна, така и своето собствено поведение.

Впрочем, като става дума за имоти и предявявания на претенции за някакъв вид собственост или пък стопанисване от друга страна, интересно ми се струва това, че действително, да, споразумението от 1909 г. си стои, миналата година обаче, през 2012 г., бяха върнати, ето сега чета една публикация именно оттогава – „Турция ни връща 7 екзархийски имота в Истанбул”. Т.е. явно не е прецедент държавата по един или друг начин да претендира за имоти, като става дума за отношенията между България и Турция в конкретния случай отново.

Значи, нещо, което и в момента действа като наши отношения с Република Турция, е поддържането на паметниците на културата, които са важни исторически, ключови за съответното вероизповедание. По същия начин, по който ние имаме правото и задължението да поддържаме нашите имоти в Турция, тук споменавам само Желязната църква в Цариград, метоха от скоро, двете църкви в Одрин и т.н. По същия този начин и Република Турция трайно през времето поддържа такива имоти в България, на първо място историческа джамии. И тук споменават примерно Томбул джамия в Шумен. Има няколко такива, това си е част от нашата спогодба с Република Турция, този процес никога не е свършвал, предполагам, че няма да спре и сега. Просто очакваме за следващия кръг от реставрационни дейности поредния документ от турска страна.

Съжалявам, че трябва да върна отново към полето на спекулациите разговора, но е интересно това, че и според думите на анадолската агенция вицепремиерът е бил „шокиран” от състоянието на тези културни паметници. Т.е. ако има такава спогодба и Турция трябва да се грижи за тях, от една страна, пък от друга, и ние като част културното наследство на България, на територията ни тук и на държавата ни, защо и как се допускат такива неща? Ето първия пример, който се сещам, е джамията в Кюстендил, която е пред разпадане. Кой отговаря за тези имоти и ако кажем, че държавата поема отговорност, в този смисъл и общините, защото немалка част от тези обекти са общински, поддържат ли се те и може ли да се направи нещо да се поддържат, за да не се стига до такъв тип шокиращи ситуации.

На този въпрос няма универсален отговор, тъй като различните обекти се намират по различно управление. Ако говорим специално за джамията в Кюстендил, тя наистина е в едно незавидно положение, в списъка на онези обекти за консервация и реставрация, за които споменах. Там също предстои след следващия кръг от разговори с турската държава тя да бъде възстановена с финансовата помощ от Турция.

Кога се очаквате тези разговори обаче?

От наша страна всичко е извършено, ние очакваме в момента едно потвърждение на този план за действие да го наречем от турската държава, това е въпрос на административна стъпка, на административна мярка. Ние от наша страна имаме готовност в момента, в който обратната страна има готовност да потвърди досегашната договореност, да продължим. Ако ми позволите, искам само нещо да уточня. Това, че част от недвижимото културно наследство на мюсюлманското вероизповедание е в недобро състояние, това е така. Вие сте напълно наясно, че независимо към кое вероизповедание принадлежат тези обекти ние нямаме възможност , особено в тази криза, наведнъж и в голям обем да ги възстановяваме. Ние бихме искали, но това чисто финансово е невъзможно. Колкото до темата, пак и аз бих искал да се върна по-глобално към нея. Тя е изключително деликатна, тъй като става дума за отношения между съседи, от една страна, с богато историческо минало, и част от това и съвместно, и става дума и за две различни деноминации, които във времето на толерантността трябва не само да съжителстват, а и по някакъв начин да си помагат в максимална степен. Именно заради това подобни разговори трябва много внимателно да се водят на ниво властимащи, от друга страна, разбира се, внимателно да се коментират медийно, публично. Защото ето например единият от тези обекти, например в Пловдив, за които е говорил г-н вицепремиерът, ако точно това е казал, нали всичко става под условие, е частен имот. И то от 80 години, частен имот. Към него българската държава и в частност Министерството на културата по законова логика няма как да има отношение. Но се казва еди-кой си обект, еди-коя си джамия е в окаяно състояние. Съжалявам много, но тя е частна собственост в този случай. Така че трябва внимателно и прецизно да се работи. Аз затова смятам, че действията в Пловдив не бяха най-добрият израз на мъдрост и добре пресметнат риск какво може да излезе по медиите след тази среща.

Интересно е друго. Не мога да не ви попитам за законопроекта за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Ако бъда гласувани промените, има ли опасност държавните и общински имоти да бъдат дадени на вероизповеданията на Българската православна църква. И ако това се случи, как ще се използват и стопанисват? И това е интересно не за друго, а защото действително гласуването по този законопроект не се състоя. Павел Шопов излезе преди няколко дни и каза, че оттегля подписа си в подкрепа на някои от текстовете. В този смисъл какво точно казва този закон и не е ли опасен за нашето недвижимо културно наследство?

Както и вие казахте, поставихте под условие, ако бъдат приети, да се върнем към състоянието на законопроекта в днешния му вид. Той беше изтеглен, ние с комисията по култура, т.е. Министерството на културата и парламентарната комисия по култура и медии с проф. Данаилов бяхме сред първите, които предложихме изтеглянето му и създаването на една работна група, която по най-добър начин все пак и малко по-прецизно, и малко по-внимателно да поработи по тези текстове. Законопроектът е важен, както преди малко си говорихме, той е доста деликатен от историческа и от верска гледна точка, затова трябва да намерим най-доброто сечение, както за удовлетворяване на вероизповеданията, така и от друга страна, за запазване по максимално добър начин на паметниците на културата.

В какъв състав ще започне тази работна група?

Тя трябва бъде предложена от парламента, тъй като не от нас, а от парламента излезе намерението на група народни представители за промяна в този закон. В момента, в който тази група се сформира, ние имаме пълна готовност като културно ведомство да предложим най-адекватно участие. Имаме достатъчно добре подготвени хора и мисля, че колкото по-спокойно, прагматично и без излишен шум. Работим по подготовката на тези промени, толкова по-малко от една необходима евентуално промяна в законодателството, то няма да се превърне в обикновен публичен шум, което ще навреди на всички и на законодателството, и на властта, а и на опазването на тези културни центрове.

От друга страна според вас трябва ли да има възможност на вероизповеданията на религиозните общности и на православната църква, разбира се да получават имоти, за които претендират. Защо това се прави, защо е нужно според вас и защо изобщо е предложено?

То няма универсално решение на това нещо. Самият, доколкото чувам и от моите интензивни разговори с вероизповеданията, съвсем логично е те да имат, как да кажа, желание с една специфична аргументация, която е така типична за църквата, за мистичната и прочие, да си сложат под своите крила обратно всичко възможно, което е свързано с тяхната деноминация. Това според мен е трудно осъществимо, още повече трябва да имаме предвид и нещо, което според мен ние подценяваме отчасти и тъй като е деликатен моментът малцина искат да го изричат и то е следното -въобще в глобален план, доколко съответните доминации, включително и местната власт слагам тук имат капацитета да поддържат няколко десетки, дори стотици недвижими паметници на културата реставрацията и поддръжката на всяка, от който понякога се затваря в няколко милиона лева. Ние имаме този проблем да речем като министерство, аз го наблюдавам сега от 2 месеца интензивна работа и е съвсем логично, да кажем по човешки разбираемо е да речем една община да иска да има и читалище голямо с голям щат, и местен музей, и още 1-2 неща. Същевременно в първия момент, в който нещата опрат до бюджетиране на това нещо, до реставрация, до саниране, до регулярна поддръжка по-голямата част от представителите на местната власт казват нека държавата да помага. Когато човек има желание да има целия набор от инструментариума на местната власт трябва да има все пак и финансова, бюджетна обосновка да ги покрие, иначе…

Пък и вие споменахте преди малко, че държавата някак си не може да покрие разходите за реставрацията, поддръжката.

Безспорно държавата в момента все пак е най-сериозния финансов гръб на подобни евентуални намерения и все пак трябва много внимателно да видим до къде и по кой точно начин е гарантирано оцеляването и развиването, и поддържането на тези обекти на недвижимото културно наследство. Това не би трябвало да е въпрос на емоция, а по-скоро на един прагматизъм и много правилно пресмятане на възможностите, както във финансов, така и в оперативен план.

Един последен въпрос Не мога да не ви попитам за коментар за това как посланика на Турция Исмаил Арамаз беше извикан на среща в Министерството на външните работи, за да разясни цитираните на анадолската агенция думи на Бекир Боздаг. В този смисъл, ако действително е нямало причина за притеснение защо е била нужна такава среща? Как можете да коментирате?

Не мога да знам съответната причина конкретна, по която посланикът е бил извикан от колегата Вигенин. Мога да предположа, самият аз имам достатъчно дипломатически стаж, че това е породено от факта, че официално българската държава няма яснота какво точно е говорено. И тъй като няма, досега поне не сме чули от президента Плевнелиев, който е единственият присъствал там от българска страна, какво точно е говорено с колегите от Турция, логично е външно министерство да извика съответния посланик, който да ни информира за какво аджеба става дума. Мисля, че това е от нашенска гледна точка това е единствената възможност да получим тази информация. За жалост за пореден път трябва да кажа, че тя следваше да бъде дадена и на вас като медии, и на нас като представители от изпълнителната власт не от кого да е, а от самия български държавен глава. За мое учудване, и доста силно учудване това не се случи.

Т.е. търсим отговори отвън, а не отвътре.

Дотам стигнахме.

Благодаря много на д-р Петър Стоянович, министър на културата.