Числеността на войската е на санитарния минимум, казва министърът на отбраната пред в. "Монитор"

Министър Найденов, обявихте, че сте наследили недобро финансово състояние на МО, цифрите за дълговете обаче се разминават с твърденията на предишните управляващи от ГЕРБ.

Аз наистина съм изненадан, и то неприятно, от това, което заварвам като състояние. Не очаквам, разбира се, предишното ръководство да признае тежкото състояние, което е оставило. Не правя коментара заради присъщо черногледство или защото така трябва да говори всеки следващ в управлението. Правя го, защото трябва да бъде ясно откъде стартираме. Най-добрата илюстрация е състоянието на техниката в БА. Извинявайте, но тогава, когато техниката на разположение във ВВС е на земята, какво повече е необходимо да бъде добавяно! Тогава, когато от 12 хеликоптера „Кугър” само 1 лети, или тогава, когато от хеликоптерите „Бел” нито един не лети, или тогава, когато самолетите „Пилатус” са всичките на земята, какво повече да говорим?! Тогава, когато бойните ни хеликоптери са изцяло на земята, трябва ли да се добавя нещо?! Задълженията до този момент са около 140 млн. лв. Става дума за натрупани задължения и ангажименти, които предстои да бъдат реализирани и не са финансово осигурени. Освен натрупани задължения има случаи, при които дори тогава, когато има осигурени средства по определена програма, те не се реализират, да речем по причини, породени от действия или бездействия на администрацията или пък проблеми, свързани с нормативната уредба, и в частност със Закона за обществените поръчки. Това например засяга доставката на резервни части и възстановяването на летателната годност на хеликоптерите „Бел”. Защо се спирам на тези хеликоптери толкова често – защото те са въздухоплавателните средства, на които се осъществява подготовката както на новопостъпилите пилоти, така и на курсантите. И тогава, когато те не са в изрядно състояние и не могат да бъдат ползвани, очевидно не се осъществява такава летателна подготовка. Парадоксът е, че има осигурени средства и повече от 2 г. продължава ходенето по мъките и неосъществяването на тези търгове и конкурси за доставка на резервни части, нека да кажем така – поради конфликт на различни интереси.

От 12 хеликоптера „Кугър” лети само един. С тях какъв е случаят?

Проблемът е, че няма финализиран договор за логистичното им осигуряване с фирмата доставчик и съответно не се осъществява редовна инспекция, сертифициране след определен ресурс, изчерпан от двигателите. Ние обаче сме на път да финализираме тази процедура до края на годината, да сключим договор и да осигурим обслужването им и летателната им годност. Амбицията ни е да имаме дотогава, разбира се, не напълно възстановяване на всички въздухоплавателни средства, с които разполагаме, но да вдигнем във въздуха хеликоптери, включително бойни, да имаме осигурена поддръжка на кугърите, възстановена летателна годност на беловете и на пилатусите.

Вие сте морски офицер, каква е оценката ви за състоянието на ВМС?

Ако трябва да сравнявам състоянието по видове въоръжени сили, не бих казал, че не е най-доброто, но е сравнително по-добро.

Не разполагаме вече с нито една подводница, имаме 3 по-големи бойни кораба?

По отношение на средствата, с които разполагаме, това е вече друга тема. Аз говоря по-скоро от гледна точка на състоянието на техниката, на поддръжка и осигуреност. Вижте, по отношение на техниката единственото направление, по което можем да кажем, че сме добре, това е състоянието на артилерията и на зенитно-ракетните комплекси.

Как върви процедурата за нови изтребители?

Трябва да направя уговорката, че си давам сметка за общото финансово състояние и за това, че на този фон очакването, свързано с реализирането на проекта за придобиване на нов тип боен самолет на стойност до 700 млн. лв., звучи някак почти скандално. Не съм спирал проекта. Реализацията му обаче може да стане едва тогава, когато имаме сигурност във финансирането на отбраната и в частност ВВС. Ние се намираме, образно казано, по средата на пътя. Изрично съм настоял да се добави елементът състезателност. т.е. да не отиваме на вариант договаряне „държава-държава”, а да имаме състезателност между участниците, които ще предложат новите платформи. Това е необходимо, първо, за да избегнем санкции от страна на ЕК, която вече реагира по повод на намеренията, заявени от предишното ръководство за този тип договаряне, впрочем има такава реакция и по отношение на съседите ни в Румъния, и, второ, за да сме сигурни, че постигаме по-доброто съотношение между предлагане и постигната цена.

Има ли интерес към търговете с движима и недвижима собственост на МО, списъкът с ненужни вещи е километричен, през 2012 г. дружеството „Снабдяване и търговия” отчете приходи в размер на 62 млн. лв.?

Финансовият резултат на дружеството е печалба за повече от 4 млн. лв. За съжаление този резултат е много далечен спрямо първите 6 месеца на тази година, което е и една от причините да отидем към смяна на ръководството на дружеството. Движимо имущество и техника, а и боеприпаси, които са в складове на бригада „Логистика” и е следвало да бъдат освободени през годините, включително през 2013 г., не са нито продадени, нито унищожени. Те ангажират средства за тяхното съхраняване и личен състав. Това, впрочем, е една от причините да отложим закриването на част от базите на бригада „Логистика”, което даде основание на някои външни наблюдатели да говорят едва ли не за спиране на реформата, а това не е вярно. Очаквам предложение от работната група, която е вече назначена, за вариант за ускоряване на това освобождаване. Очаквам до средата на септември и предложения за изтеглянето на онези количества боеприпаси и имущество, което е купено от частни фирми, но продължава да се съхранява в наши складове срещу някакви символични суми. По отношение на имотите - те са повече от 1000. Към част от тях няма никакъв интерес – нито да ги даряваме, нито да ги продаваме, но не можем и да ги изоставим.

С 1500 души е намаляла армията само за година. Вие спряхте някои планувани съкращения. Казвате, че това е наложено от обстоятелствата, а не че правим завой по отношение на реформата?

Не става дума за отказ или спиране на реформата, а за промяна в плана за развитие на въоръжените сили. Промяна, която отчита обстоятелства, които не са били взети предвид от предишното ръководство. Едва ли е необходимо отново да се връщам към темата за отмяната на намерението за трансформиране на бригадата „Специални сили” в полк, което се изразява в запазването на близо 300 души, или пък намерението за възстановяването на военното формирование във Враца - колкото и несериозно да изглежда това за предишния министър. Използвам случая да му кажа, че хубаво би било да отиде и да се опита да изрази това си мнение във Враца. Имаме единодушно становище между политическото и военното ръководство. По-скоро говорим за отлагане на голямата част от тези дейности, предвидени за 2013-а и първата половина на 2014 г. Повече от 2000 души трябваше да бъдат съкратени. От тях около 800 човека ще бъдат запазени. Това едва ли ще срути реформата във въоръжените сили.

Не достигнахме ли санитарен минимум, с колко още може да свиваме числеността на войската?

Достигнали сме. Ако на фона на тези 800 човека добавим съкращаването в резултат на плана, но добавим и некомплекта на въоръжените ни сили, става ясно, че сме на санитарния минимум. Това, от друга страна, означава, че е поносимо финансовото натоварване при запазването или отлагането на част от предвидените съкращения. Т.е. нямаме никакъв проблем и това го казвам за успокоение и на президента в качеството му на главнокомандващ.

Защо не растат заплатите на военните пропорционално с намаляването на броя им?

Казахте малка и професионална, не зная дали съзнателно пропускате определението за максимално осигурена, включително по отношение на възнагражденията. Досега реформата винаги се е свеждала за съжаление само и единствено до съкращаване на личен състав. Това съкращаване не е вървяло паралелно с модернизирането, превъоръжаването и повишаването на социалния статус на военнослужещите. Средствата, които са били освобождавани в резултат на съкращенията въпреки предварително заявеното намерение, не са насочвани към модернизиране на въоръжените сили и повишаване на възнагражденията. Достатъчно показателен е процентът от БВП, който се заделя за отбрана. Той постоянно намалява, за да стигне 1,3%, при положение че предишното ръководство беше определило за своя амбиция поне 1,5%. Политиката по доходите изобщо не стоеше на вниманието на предишното управление.

Участвалите в него твърдят, че не са отнемали социални придобивки на военните, а вие се зарекохте да върнете такива. Не се ли притеснявате, че ще ви обвинят във връщане на привилегии от едни други времена?

Аз бил поел риска да ме обвинят. Винаги съм реагирал срещу определението на правата като привилегия. Защото ако си дадем сметка за огромните ограничения, с които е свързана военната професия, за напрежението и риска, който носят военнослужещите, ще стане ясно, че нямаме основание да говорим за привилегии. Моето намерение е да започнем възстановяването на отнетите социални права, включително чрез възстановяване на дирекцията за социална политика в състава на МО, което ще стане чрез новия устройствен правилник, който трябва да бъде внесен за обсъждане в МС до средата на септември. На базата на този правилник ще има и други структурни промени и нека за пръв път да кажа - включително и намаляване на административен персонал.

Какво е мнението ви за въвеждането на военното обучение в училище?

Според мен е необходимо. Предвидени са по 5 часа в учебната програма за 9-и и 10-и клас. Очевидно е, че това е недостатъчно като обем от знания или придобиване на умения, включително за реакция при кризисни ситуации. Имал съм много срещи с ученици в горните класове – 11-и и 12-и, и на въпроса за военно обучение голямата част от младежите бяха „за”, включително за летните лагери, ако то бъде въведено като свободно избираем предмет. Във вузовете е предвидено до 90 часа обучение и подготовка, а в училищата могат да бъдат увеличени часовете поне от порядъка на 15-20.

Вие сте от политиците с голям опит в БСП. Как ще се развие според вас ситуацията с политическата криза - с ветото си върху бюджета президентът още повече нажежи обстановката?

Намираме се в една необичайна от гледна точка на функционирането на правителството обществена среда. Факт са 60 дни обществено напрежение и протести. Също така е факт, че те са много по-малко от подкрепата към правителството, и различните социологически проучвания очевидно говорят за това, че голямата част от обществото не подкрепя исканията за незабавни предсрочни избори и съответно смяна на правителството, минаваща през оставката му и разпускане на сегашния парламент. Мисля, че в най-голяма степен функционирането на правителството и парламента зависи от резултатите от нашата работа. В този смисъл нека не бъде прекалено претенциозно да кажа, че в рамките на отчета, който ще представим за първите 100 дни, ще се види голямата разлика с предишни управления на страната. Имам в някаква степен и самочувствието да кажа, че ние сме едно от най-диалогичните управления – правителство, което предоставя достатъчно красноречиви доказателства за нагласата си да води разговори с представители на НПО, с хората като цяло, с представители на работодатели, на синдикати. Ето, възобновява се дейността на Националния съвет за тристранно сътрудничество, блокиран за доста продължителен период от време от предишното управление. Приемаме, че това е една даденост, с която ще се съобразяваме, докато работим. Какво ще бъде развитието на ситуацията и на обществената среда от есента нататък, ми е трудно да кажа. Надявам се с работата си да убедим хората, че има нужда от това правителство и този парламент. Колкото до президента, мисля, че пропусна възможността и съответно момента, в който можеше да предложи, неизкушен от политически пристрастия, подход към ситуацията, в която се намираме. Пропусна момента включително на КСНС, в който можеше да се изяви като безпристрастен държавен глава, в който можеше да призове към успокояване на ситуацията. Не биваше да избързва със заявлението си, че снема доверието си от правителството. Мисля си, че сбърка. Дано да го осъзнава, защото ако остане на страната на собствените си политически пристрастия, това няма да бъде добре за България.