Министърът на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов в интервю за Агенция „Фокус”.

Министър Адемов, кои са най-спешните социални мерки, които правителството вече е предприело и ще оправдаят ли очакванията на хората?

Наясно съм, че очакванията към министъра на труда и социалната политика са изключително големи. Хората искат много бързо да бъдат решени въпросите със заетостта и доходите, за да могат да си плащат сметките. От друга страна, давам си сметка, че състоянието на държавата в момента е такова, че едва ли могат да станат чудеса в социалния сектор. Може обаче да се случат първи стъпки, които да върнат доверието и надеждата на хората. В тази връзка една от първите задачи пред правителството и в частност пред МТСП бе изготвянето и приемането на социален пакет за най-уязвимите групи. Този стабилизационен пакет на стойност 27 млн. лв. е едно от постиженията на правителството в социалния ресор, в който очакванията на гражданите са изключително високи.

Кои групи от граждани обхвана пакетът?

Резултатите от приетия пакет са следните: разширен е кръгът на лицата, които имат право на достъп до целеви помощи за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. за 60 хиляди души допълнително. Увеличен е размерът на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2 г. от 240 лв. на 310 лв. Третата мярка е насочена към първокласниците, като еднократната целева помощ за ученици се увеличи от 150 лв. на 250 лв. Това са около триста хиляди лица и семейства, които са най-засегнати от кризата.

В актуализацията за бюджета са предвидени 40 млн. лв. допълнително за социални плащания. Къде ще бъдат разпределени тези средства?

С актуализацията на бюджета за 2013 г. се ревизираха направените прогнози за приходите и изпълнението на част от най-неотложните стабилизационни мерки в програмата на правителството. Те са насочени към растеж, подобряване на бизнес средата и подпомагане на хората с увреждания. По-конкретно, с въпросните 40 млн. лева ще бъде покрит недостигът при някои социални плащания. Разчетите сочат, че най-голям е недостигът за интеграцията на хората с увреждания – 21 милиона лева. 11,1 милиона са предвидени за семейни помощи за деца, допълнителни 5 милиона ще са нужни за приемните семейства, два милиона за детска закрила и един милион за социални помощи.

Колко хора ще бъдат обхванати от тези плащания?

Кръгът не е никак малък. Само децата с увреждания са над 23 200. Предвидени са и 8 млн. лв. за безработни младежи, хора с увреждания, безработни в предпенсионна възраст, самотни майки.

Друг приоритет, който поставихте в работата на новото ръководство на МТСП, е заетостта и по-конкретно младежката заетост. Какви мерки ще предприеме министерството в тази насока?

Както знаете, младежката заетост е сериозен проблем не само в България, но и на ниво Европейски съюз. Безработните в ЕС са близо 26 млн. души, което представлява около 11% от работната сила в общността. Една четвърт от тях са млади хора на възраст от 15 до 24 години. Неслучайно председателят на Европейския съвет Ван Ромпой определи този проблем като „най-неотложния проблем за нашите общества”. В тази връзка ЕС е заделил 6 млрд. евро, които могат да се увеличат до 8 млрд. евро, и ще бъдат използвани за стимулиране на младежката заетост в новия програмен период (2014-2020 г.). България може да усвои около 100 млн. евро от тези средства чрез финансиране по европейската инициатива „Гаранция за младежта”. Идеята на инициативата е всеки млад човек на възраст между 15 и 24 г. да бъде включен в заетост или обучение до 4 месеца след завършване на образованието си. За по-доброто усвояване на тези средства ще бъде създаден Национален план за изпълнение на „Гаранция на младежта”. Ръководството на МТСП разчита много на диалога с младежките организации при изработването на приоритетните политики за младежка заетост и обучение. Поради тази причина проведохме и работни срещи с младежки организации, за да се запознаем и с техните идеи. Те предложиха съчетаването на обучението с придобиването на практически опит. Проявяват също така засилен интерес към възможностите за стартиране на собствен бизнес. В работата на МТСП с младежите ще се акцентира и върху засилването на информираността относно възможностите за заетост, за да достигнем до максимално голям кръг от младежи.

По какви европейски програми работи в момента МТСП, приоритети в следващия програмен период на оперативната програма за човешки ресурси?

Към настоящия момент е програмиран 100% от финансовия ресурс на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР). Договорените средства са близо 96% от разполагаемия бюджет. Програмата се реализира в няколко основни направления. На първо място, ОПРЧР допринася за основните приоритети на политиката на пазара на труда. Подкрепят се мерки за насърчаване на географската мобилност, както и за подобряване условията на труд на работното място. По схема „Развитие” до момента е осигурена заетост на над 54 хил. лица, а в обучение са включени близо 59 хил. лица. В рамките на схема „Подкрепа за заетост” се осигуряват стимули за бизнеса под формата на субсидия за възнаграждения, а до момента по нея е осигурена заетост на близо 22 хил. лица. Интересът към схемите „Аз мога” и „Аз мога повече”, може би най-известните схеми реализирани по ОПРЧР, е голям, като над 151 хил. лица са получили ваучери за обучение. По ОПРЧР се реализират и ключови реформи в сферата на образованието, социалното включване и не на последно място деинституционализацията на децата от социалните институции.

По отношение на новата програма за развитие на човешките ресурси най-общо можем да кажем, че стратегията на ОП РЧР за следващия програмен период (2014-2020 г.) се гради на три стълба. Първият стълб очаквано е постигане на по-висока и по-качествена заетост. Това може да стане чрез прилагане на мерки за постигане на икономическа активност, осигуряване на възможност за заетите за квалификация и придобиване на ключови компетенции и чрез подкрепа за стартирането на самостоятелна стопанска дейност и предприемачеството сред търсещи работа лица. Стратегията поставя силен акцент върху подкрепата за мерки за намаляване на младежката безработица.

Вторият стълб е свързан с намаляването на бедността и насърчаване на социалното включване. Тук акцент ще е подобряването на детското благосъстояние и подкрепата за семействата с деца. Новата оперативна програма трябва да допринесе и за осигуряването на равни възможности за хората с увреждания. Ще бъдат продължени важните реформи в сферата на деинституционализацията на децата и на възрастните хора.

Третият стълб е модернизирането на публичните политики в сферата на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването. Стратегията на новата оперативна програма е изградена на идеята, че преодоляването на предизвикателствата пред пазара на труда не е възможно без наличието на добре функциониращи публични институции.