Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов, в интервю за предаването „Преди всички“ на БНР.

След близо половин година Националният съвет за тристранно  сътрудничество отново ще заседава в пълен състав. Повод за това  е актуализацията на бюджета. Репортерката Цветелина Стоянова е в  студиото, а на линията, надявам се, е социалният министър Хасан  Адемов. Здравейте, г-н Адемов.        

Добро утро на вас и на вашите слушатели.   

Министър Адемов, вие учуден ли останахте от факта, че  президентът наложи частично вето и пусна само социалния пакет?           

Не, не съм учуден от този факт, защото, така, реакцията на  президента още по време на обсъждането на актуализацията на  бюджета беше такава, че можеше да се предположи, че ще има  отлагателно вето по някои от текстовете. Не съм учуден от факта,  че социалният пакет над 40 милиона не е в текстовете, които са  върнати. Но така или иначе това не променя нищо на практика, защото в крайна сметка се отлагат поне с два месеца изпълнението  на тези ангажименти, които са заложени в социалния пакет. Това е, така, притеснението. Иначе президентът е този, който по  конституция има право да налага вето върху който и да е закон.  Но специално при Закона за държавния бюджет нещата стоят по  малко по-различен начин, тъй като единствено и само Министерски  съвет е този, който по конституция има право да внася Закона за  държавния бюджет и от тази гледна точка като че ли правомощията  на Министерски съвет са ясно дефинирани и са поверени единствено  и само на състава на Министерски съвет. . .         

Това забавяне, за което говорите, няма ли да бъде компенсирано,  ако се впише изрично датата 1 август, от която влиза в сила  актуализацията, както предложи. . .     

Това е. . .      

Да?   

            . . . при положение че бъде преодоляно ветото, в което аз  силно. . .  Но остава усещането,  че зад ветото на президента като че ли стои някаква друга идея,  която е на този етап достатъчно прозрачна, идеята е именно да се  възстанови по някакъв начин дискусията за управляващото  мнозинство, която дискусия е контрапродуктивна от гледна точка  на. . . легитимация на правителството. И това е притеснителното  в тази цяла история. Защото президентът по конституция е този,  който трябва да обединява нацията, а при всички положения такъв  един акт, въпреки че е конституционно съобразен, създава условия  за противопоставяне и за разделение. И точно тук, така, е  тънкият момент в цялата тази история.       

А как сте с парите в момента в министерството? За какво не ви  стигат?          

Парите в министерството, а и не само в нашето министерство, не  достигат, защото в края на 2012 година, когато се приемаше  бюджетната процедура, още тогава ние заявихме, тогава в  опозиция, заявихме, че парите за социални плащания и по Закона  за интеграция на хората с увреждания, и по Закона за закрила на  детето, и по Закона за семейни помощи за деца няма как да  стигнат до края на годината, тъй като са разчетени по начин, по  който не отговаряше на конкретните параметри към онази дата.  Това означава, че след месец октомври на практика нито  интеграционни добавки, нито заплати и осигурителни вноски на  приемните родители, нито социалните помощи в размер на около 900  хиляди лева ще можем да ги изплащаме, ако не се случи тази  актуализация. И това е притеснителното. . .          

Президентът обаче. . .    

Към днешна дата обаче няма основание за притеснение, поне да  началото на октомври.             

Президентът поиска повече пари за заетост. Вие как смятате? При  положение, че през юли месец. . .      

Ето това е едното от големите недоразумения. . .    

Да, през юли месец вдигаме безработицата, макар и с минимален  процент, което в разгара на сезонната заетост е притеснително.            

Аз съм изключително притеснен от този факт, защото това е,  така, меко казано, проява на двоен аршин. От една страна, се  притесняваме за политиките за заетост, от друга страна, тези 8  милиона, които са предвидени в актуализацията на бюджета в  рамките на тези 286 милиона, няма как да бъдат усвоени тъкмо  заради ветото. И това е, така, нещото, което води до  притеснение, а не фактът, че с 0.1 процента се е увеличила  безработицата. Аз алармирам за това, че ще се случват тези неща  още от началото на мандата, защото парите, предвидени за заетост  за тази година, са изхарчени далеч преди парламентарните  избори, които се състояха през месец май, предсрочните  парламентарни избори. Така че сега да говорим за политическа. .  . е, така, малко късно, с късна дата, след като вече са  изхарчени парите. Сега е моментът, в който и президентът  трябваше да помогне, защото ако не беше ветото, при всички  положения тези 8 милиона щяха много бързо да стигнат до  конкретните бенефициенти, които имат нужда от тях в момента.           

Те се бавят, казвате вие. Да обърнем внимание обаче на  социалните партньори. Наистина тристранката твърде дълго не е  заседавала. Вие знаете в аванс позицията и на бизнеса, и на  синдикатите. Те също казват, че трябва има актуализация, но  спорят по параметри. Бизнесът казва, че дори тази актуализация  да се направи, вероятността да се съберат и тези приходи някак  си е малка. От друга страна пък, синдикатите искат доста  по-голям социален пакет. В каква позиция днес вие ще разговаряте  с тях?    

Вижте, нашата позиция е ясна, ние сме като правителство  вносители на актуализацията на бюджета. Не е вярна тезата в  мотивите за отлагателното вето, че не е имало публична дискусия.  Макар и в нелегитимен формат, социалните партньори имаха срещи  както със социалния министър, така и с министъра на финансите  точно по въпросите на актуализирания бюджет. Така че дискусия,  макар, пак повтарям, не в легитимен формат и не по вина на това  управляващо мнозинство. . . Защото, ако г-н президентът беше  загрижен достатъчно сериозно за социалния диалог, щеше да върне  онзи прословут закон на Яне Янев, който абсолютно непрозрачно  само за седем дни беше приет в края на предния парламент. И сега  да говорим за това, че не се е състояла публична дискусия, е  малко, така, дискусия със закъсняла дата. Защото ако президентът  беше върнал онези текстове, нямаше да има причини социалният  диалог да върви по начина, по който вървеше през последните. . .  Сега, обаче, що се отнася до позицията на работодателите и на  синдикатите, точно затова е Националният съвет за тристранно  сътрудничество - да се чуят различни мнения и на базата на тези  различни мнения, ако има консенсус, тристранката да се обедини  около предложения проект, ако не, да се търсят възможности за  промяна. Позицията на правителството вече е достатъчно ясно  заявена и социалните партньори са в правото си да дискутират по  отделните детайли. Прави им чест, че не са против самата  актуализация, а са, така, нюансирани в позициите си по отделните  елементи и по отделните възможности за постигане на по-добър  ефект от тази актуализация.     

Добре, а минималната работна заплата? Вие казвате и  финансовият министър казва, че тя, ако се вдигне от 1 октомври,  по-скоро ще има неутрален ефект върху бюджета. Но пък какви  други ефекти могат да произтекат от това, дали повече доходи или  повече безработица, вие как смятате?    

Вижте, това е вечната дискусия. По отношение на ефектите  върху бюджета винаги е неутрален ефектът, тъй като повишаването  на минималната работна заплата е свързано с повишаване на  приходи от данъци и осигурителни вноски, така че ефектът към  бюджета е неутрален. Но към днешна дата около 196 хиляди са  тези, които са на минимална работна заплата, а една голяма част,  около 160 хиляди, са тези, които са заети в реалния сектор.  Което означава, че едно вдигане на минималната работна заплата  без, така, дискусия в рамките на Националния съвет. . . боя се,  че мнението на работодателите и на синдикатите би могло да  доведе до известни. . . (не се разбира - бел.ред.). . . особено  в някои региони с висока безработица като Северозападна България  и Североизточна България, да не ги изброявам всичките региони.  Защото едно е да вдигнеш минималната работна заплата в региони,  в които заетостта е на по-високи нива, примерно в София,  Пловдив, големите градове, друго е, да кажем, във Видин и в. . .     

Вие се колебаете, така ли да разбирам. . .    

Не се колебая, опитвам се да. . . Аз съм убеден, че  минималната работна заплата е минималният стандарт за  покупателната способност на тези, които получават минимална  работна заплата. От друга страна, увеличавайки минималната  работна заплата, по един или друг начин достигаме средната  заплата. . . Но дискусията за работещите бедни винаги ще  съществува, винаги работодателите ще казват. . .    

И винаги има политическо решение в края на краищата и  недоволен.    

Ето това е големият проблем, че решението е политическо.     

Да, какво политическо. . .    

Ако има. . .     

. . . решение ще вземете вие? Вие знаете аргументите. . .    

Много ви моля да не карате да предрешавам неща, които са  предмет на диалог. Защото най-лесно е аз да кажа позицията,  защото няма социален министър, който да не иска доходите да са  по-високи. От друга страна обаче, трябва да сме наясно. . . има  поети ангажименти, 450 лева, макар и в края на мандата, са  заявили колегите от "Коалиция за България". При всички положения  трябва да бъдат направени стъпките и аз се надявам, че те ще  бъдат направени. . .     

А защо през актуализацията на бюджета не поехте ангажимент  към бедните пенсионери с доходи до 200 лева, които са твърде  голяма целева група?    

Защото това е еднократно плащане. В края на годината  очакваме еднократно плащане, след като през последните четири  години такова плащане не е имало. Еднократното плащане винаги е  със средства, които не се залагат в бюджета, а са или от  реализирана икономия в някоя от сферите по отношение на  ограничение на някои от разходите, или, да се надяваме всички,  повишаване на приходите. Така че тези 35 милиона, които са  необходими за този диференциран подход за увеличаване, биха  могли да бъдат намерени, така както каза и финансовият министър,  и не е необходимо те да бъдат заложени в актуализирания вариант  на бюджета като. . .     

Но някак си, когато не се поема такъв ангажимент през  закона, хората се тревожат. Какво казват от НОИ, ще могат ли да  реализират икономия, да съберат повече пари?    

Бюджетът на Държавното обществено осигуряване по всички. . .  при всички положения изпитва сериозни затруднения. Само че НОИ  не събира пари, а ги събира Националната агенция за приходите. И  от последните мерки, които, така, са предприети от  правителството и от Министерство на финансите по отношение на  приходните агенции, да се надяваме, че ще има значителен ръст  през второто шестмесечие на. . .     

Вие надявате ли се?    

Надявам се и съм. . .     

По-скоро обнадежден ли сте?    

По-скоро съм обнадежден, защото всички тези категории, които  ги коментирах в момента, са в рамките на условностите. И дали  аз се надявам, или не, не е толкова важно, колкото е важно как  ще си свършат работата приходните агенции, от една страна, и от  друга страна - дали ще дадат ефект мерките, които актуализацията  предвижда, разплащането с бизнеса, връщането на ДДС, това са  мерки в подкрепа на бизнеса и той е този, който трябва да  генерира повече приходи в осигурителната система, а не моето  очакване. . .    

А ще търсите ли гаранции, че ефектът някак си ще се състои,  защото до бизнеса ще стигнат пари, но същият този бизнес бави  заплати? Ще търсите ли гаранция, че поне забавени плащания там,  където са такива заради забавени плащания от страна на  държавата, ще бъдат изплатени?    

Главна инспекция по труда е институцията, която следи за  плащането на работните заплати и на закъснелите. . . При всички  положения работодатели, които, така, получат подкрепа от бюджета  по отношение на стари задължения и които не изпълняват  ангажиментите си за плащане на заплатите, ще бъдат под прицела  на контролните институции. В това няма никакво съмнение. Но  по-големият въпрос е как да направим така, че държавата и  общините да бъдат коректни платци и оттам работодателите да  бъдат акуратни в изпълнението на своите задължения за плащане на  работни заплати.     

Има огромен наплив за енергийни помощи през зимата, поне  това сочи статистиката на Агенцията за социално подпомагане. Вие  очаквахте ли го и парите ще ви стигнат ли?    

Винаги е имало наплив, не само сега. Дали ще стигнат парите.  . . Затова няколко пъти през тази година и служебният кабинет,  и ние се опитахме да увеличим кръга на хората, които имат нужда  от енергийно подпомагане. Но за съжаление енергийно бедните в  България са достатъчно много. Усилията на социалното  министерство минават през бюджета, така че във възможностите,  които имаме в рамките на този бюджет, ние ще се опитаме да се  справим с. . . в рамките на закона, разбира се, и на заложените  параметри на този закон.      

Прогнозирахте определен кръг хора, които допълнително ще се  включат, но май тази прогноза. . . тоест хората ще са повече.     

Ами, винаги има такава нагласа, след като се чува, че  правителството разширява кръга на лицата, които имат достъп до  енергийно подпомагане, интересът става много по-голям,  заявленията, които се подават в дирекцията за социално  подпомагане се увеличават. Но има. . . има, така, параметри, в  рамките на които наши социални работници. . . убеден съм, че и  тази година ще се справят въпреки трудните условия, при които  работят. . .      

А дали, последен въпрос от мен, дали днес социалните  партньори ще чуят повече по темата прозрачност? През тази  актуализация точно за какво ще се харчи по пера. . .     

Темата прозрачност, която доминира в мотивите на г-н  президента, за съжаление не доминираше например по време на  актуализацията през 2010 година, когато парите. . .     

Г-н Адемов, той каза, че е хубаво хората да не повтарят  грешките си, когато някоя практика е осъзната като грешна, да се  промени. Така че нека да говорим за сегашната ситуация.     

Аз не знам дали вие сте адвокат на г-н президента.  . .     

Не, не съм, но е по-добре да разберем. . .    

. . . защитавате. . .     

. . . дали сега ще има някакво усилие в тази посока. Защото.  . .      

Вижте, когато 700 милиона през 2010 година са харчени от  т.нар. непредвидени и неотложни разходи, без какъвто и да е ред  в бюджета, какво трябва да кажем сега, трябва да замълчим и сега  трябва да гледаме. . .    

Не, не.     

Добре, гледаме напред. . .     

Не, ако това е мотивът. . .     

. . . гледаме напред. Но това е двоен аршин, съжалявам, че  трябва да го кажа по този начин. . .     

Не, нека да си изясним - тази практика харесва ли ви, че са  харчени по този начин онези пари?    

Ама какво означава непрозрачност, след като има  постановление на Министерски съвет за харченето на тези. . .  само 286 милиона. С постановление на Министерския съвет  абсолютно прозрачно по всички пера ще бъдат харчени тези пари.  Така че презумпцията за това, че правителството ще нарушава  закона, ще ги похарчи за нещо друго, за нещо различно, според  мен е несъстоятелна. Кой дава право, включително и на г-н  президента, да се съмнява, че правителството в бъдеще ще ги  харчи тези пари непрозрачно, след като има записан текст,  параграф четвърти от преходните и заключителни разпоредби на  Закона за държавния бюджет, който казва как ще се харчат тези  пари с постановление на Министерския съвет? Кое е непрозрачното  дотук?     

Ето това е хубав аргумент за вашата позиция. Благодаря ви за  този разговор. Министърът на труда и социалната политика Хасан  Адемов със само част от безбройните въпроси, свързани с  актуализацията на бюджета и начина, по който държавата  разпределя парите си.