Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, в интервю за в. „Телеграф“

Г-н Стойнев, има ли опасност от протести във въгледобива и как ще удовлетворите исканията на миньорите за повече работа?

Аз съм в постоянен диалог с миньорите и техните синдикати. Една от първите ми срещи като министър на икономиката и енергетиката беше с тях, защото бях наясно, че има напрежение. Още тогава поех ангажимент за натоварване на мощностите, което да доведе до увеличение на добива и за нова цена на въглищата. Два месеца и половина по-късно изпълнението и на двата ангажимента е факт. Истината е, че с промените в Закона за енергетиката бяха отстранени очевидни тежести върху почти блокиралата система на енергетиката. Те дадоха възможност независимият регулатор ДКЕВР да предложи нов модел на ценообразуване. Когато влязох а министерството, аз заварих един проект за модел на ценообразуване, разработен от екипа на служебния министър, от който бяха извадени част от топлоелектрическите централи. На практика това обричаше десетки хиляди семейства на глад. Да не забравяме и друго. Оставям настрана намаляването на цената на електроенергията за бита, което наистина е нещо изключително. Но никой досега не е постигал намаляване на цената на електроенергията за българския бизнес. Факт е, че няма да се увеличи и цената на парното през предстоящия отоплителен сезон. Другата тежест, заложена от ГЕРБ, която законът отстрани, беше увеличението на таксата за пренос и достъп, зелена и кафява добавка, на 34 лева. Заради нея българската електроенергия на практика не беше конкурентна спрямо произведената от другите държави и де факто ние не можехме да изнасяме електроенергия. Когато не можем да изнасяме електроенергия, мощностите не работят и няма работа за миньорите, тъй като производителите не търсят въглища. Затова основната ни цел беше да свалим тази такса пренос и достъп от 34 на 12 лева. Ефектът беше незабавен. Ако през май сме изнасяли средночасово 128 мегавата на час, за август стигнахме стойности до 1650 мегавата за час. Това от своя страна показва, че са натоварени всички мощности. В мините има поръчки на въглища. От 1 до 14 август са добити 1 млн. тона. От две миньорите вече работят на четири смени.

Каква ще бъде новата цена?

От 1 септември цената на държавните .Мини Марица-изток. ще се вдигне от 71,50 лева на тон условно гориво на 75 лева. Това няма да доведе до увеличаване на цената на електроенергията за крайния потребител. Притеснението ми е, че през последните четири години е водена целенасочена политика за неувеличаване на цената на въглищата, което провокира задлъжнялост на мините, протести на миньорите, безработица. Може би се е вървяло към сценарий за приватизация на стратегическите за енергийната система държавни мини? Само че ние сме категорично против тази политика, защото имаме конкретни решения. Сега, създавайки работа на миньорите, увеличавайки цената на въглищата, осигуряваме свеж финансов ресурс е мините, което ще гарантира тяхната стабилност.

Има ли опасност да се случат прогнозите, че заради намалението на цената на тока сега в бъдеще ни очаква едно много сериозно увеличение?

Такава опасност няма. Това бяха спасителни мерки за системата. Разбирам скептичността. Системата е в такова положение, че нито едно решение не е идеалното. За мен е важно то да е разумно и да ни дава възможност за следващ ход напред в посока връщане на баланса. Оттук нататък ние ще водим политика така, че тя да се балансира и цената да не се увеличава през следващата година, защото нищо не налага такова увеличение. Има буфери в системата.

Как ще избегнете увеличението?

Всички договори с производители са законно сключени и това е факт. Друг е въпросът доколко те отговарят на интересите на българското общество и как сега, при променена икономическа ситуация, рефлектират върху икономиката и бита. Затова за мен разумното решение е започването на преговори за преструктурирането им. Говоря за абсолютно всички в системата - това се отнася и за търговците, и за производителите, и за собствениците на конкретни енергийни предприятия. Всички трябва да разберат, че оттук нататък основната цел на това правителство е да ребалансира системата, за да я запази, защото в противен случай ще има само губещи. Мисля, че отговорният бизнес го разбира. Целта ни е да въведем ред и да се спазват правилата. А правилата са енергийната система да служи на българското общество. Да, нормално е там да има частни интереси, ние няма да водим политика на национализация и да се обявим против чуждестранните инвеститори. Напротив, всеки е добре дошъл да инвестира у нас, въпросът е да спазва правилата, които пък от своя страна трябва да отговарят на националния, обществения интерес.

Освен износа на ток има ли други резултати в посока стабилизиране на системата?

В момента всички мощности в страната работят и това е добра крачка в посока стабилизиране.

Това обаче не се ли дължи и на факта, че се включват повече климатици заради горещото време?

Има сезонни особености, разбира се. Но вижте числата за износа - те говорят сами. Голямата тема оттук нататък е обаче тази за работещата икономика. Когато за три години и половина са затворили над 100 000 предприятия, когато най-големите производствени мощности са затворени, приоритет става събуждането на икономиката. Но това не може да стане от днес за утре.

Разтревожиха ли ви данните, които дойдоха от Националния статистически институт, за спад на БВП през второто тримесечие спрямо първото?

Да, притеснен съм. Моята цел е през третото и четвъртото тримесечие да има ръст.

Някои анализатори обаче очакват втора рецесия. Има ли такава опасност?

Опасности винаги има. Но виждате, излязоха и данните в еврозоната. Там са изненадани от добрите резултати. За нас е важно като държава, чийто търговки стокообмен е основно в рамките на ЕС, нашите партньори да са добре и икономиката им да върви. Това ще окаже влияние върху нашата икономика. Ние не трябва да разчитаме само на външни фактори. Ние трябва да преструктурираме и да покажем нова политика на това управление, така че икономиката да тръгне. Още от самото начало заложих на диалога с бизнеса. За да тръгне българската икономика, бизнесът трябва да има доверие най-вече в държавата и правителството. За да спечели това доверие, правителството трябва да стане коректен партньор. Това означава то да се издължи към бизнеса, да върне всички просрочени задължения, да. върне забавения ДДС. Именно това е основната ни цел.

Как ветото на президента върху актуализацията на бюджета ще повлияе върху изпълнението на тази цел? И очаквате ли това вето да бъде преодоляно?

За съжаление това вето пречи на държавата да бъде коректен партньор с бизнеса. Още в първите дни работа на правителството ние ясно заявихме, че ще бъдем такъв.

Не изглежда ли това като много безотговорно поведение за един държавен глава?

Президентът представи своите мотиви. Моят единствен коментар е, че а тях аз не видях никакви икономически аргументи, а само политически. По отношение на енергетиката - парите от продажба на емисии да се използват за намаление на цената на електроенергията - президентът казва .не, и на това. А ние помагаме на хората и на българския бизнес. Дано президентът не е забравил, че през май имаше предсрочни избори. Те бяха провокирани от невъзможността на българските домакинства да плащат своите сметки.

Имате ли резервен вариант?

Ако ветото не бъде отхвърлено от парламента, президентът ни поставя в една изключително трудна ситуация. Това означава, че фискалният резерв ще падне под законовия минимум. Това ще бъде изключително лош сигнал не само към нашите европейски партньори, но и към финансовите пазари.

На България ще се гледа като на рискова държава. А евентуално бъдещите кредити ще бъдат на по-висока лихва, от което страда най-вече българският народ. Ще бъде изключително трудно да се справим и в без това тежката ситуация. А ако това правителство не се справи, ни очаква хаос, безвремието на служебно управление, предсрочни избори при същите правила, срещу които гражданите протестира! А в същото време през следващите месеци ние трябва да подготвим бюджета за 2014 г., трябва да се договорим с Европейската комисия за следващия програмен период. Това са важни политически решения, за които някой трябва да носи отговорност. Един служебен кабинет не би могъл да понесе такава отговорност. Отново ще влезем в една безизходица, от която надали някой печели освен тези политически партии, които е момента се създават, за да изместят онези, които са в парламента.

Как би се отразило ветото върху цената на тока?

Моделът, предложен от ДКЕВР, ще бъде препънат. Но измеренията на ветото са много - неизбежното съкращаване на разходи ще извади много хора на улицата. Някои пък няма да имат възможност да плащат заплати. А когато не влизат пари в икономиката, това ще доведе по веригата до намаляване на потреблението, оттам ще намалее производството, ще се съкращават работни места. Това означава по-голяма безработица, а тя от своя страна -повече социални разходи, за които държавата няма откъде да вземе пари. И навлизаме в една изключително опасна спирала. Считам, че народните представители ще имат разума тази актуализация на бюджета да се състои, още повече като имаме предвид позицията на работодателските организации и синдикатите. Много от неправителствените икономически организации също още през декември заявиха, че това е един предизборен бюджет за 6 месеца. А пък в крайна сметка г-н Плевнелиев е свикнал с актуализациите. Той беше част от правителството, което само си създаде бюджет, само си го актуализира.

Какви са най-актуалните данни за финансовото състояние на държавните енергийни дружества?

За три години и половина задълженията на енергийните дружества под шапката на БЕХ са се увеличили с около милиард и половина. Общо задълженията на НЕК към края на юни възлизат на 2,5 млрд. лв. Задълженията на АЕЦ .Козлодуй, са 819 млн. лв., на .Булгаргаз» - 403 млн. лв., а на .Мини Марица-изток. -372 млн. лв. Има един огромен проблем - липсата на средства за инвестиционни и ремонтни дейности. Тъй като при предишното управление, може би по желанието на г-н Дянков, държавата събираше 80% от дивидента, е дружествата не оставаха свежи пари. За 2012 г. инвестиционната програма на дружествата в БЕХ е изпълнена на едва 38%, ремонтната програма е на 73%. Това поставя под риск бъдещата работа на тези дружества, създава се проблем и за сигурността на страната. Нашата основна задача е със следващия бюджет тези 80% да бъдат намалени, така че да остават пари в дружествата, те да извършват ремонтни дейности и да се гарантира сигурността.

На какво се дължи загубата, която отчете наскоро АЕЦ „Козлодуй,, за първото полугодие?

Когато АЕЦ .Козлодуй, не може да изнася електроенергия, когато имаме спряла икономика. Двата блока работеха на толкова ниски мощности през месец юни, че имах опасения и съм се молил да не стане някоя авария. Защото когато работят на ниски мощности, те вибрират и се създава огромен проблем.

В момента горе-долу са се закрепили нещата, но доколко това състояние няма да е временно? Има ли опасност през септември-октомври да се върнем пак в състоянието от пролетта?

Не можем да се върнем до нивата на производство на електроенергия от май-юни, тъй като износът ще продължи. Въпросът е икономиката да заработи. Аз не съм магьосник, но доверието е ключово. В икономиката има теория на очакванията, а тя е базирана на доверието. Виждаме, че бизнес климатът за юли е подобрен. Очакванията са за по-добри времена. Нашата задача е да намалим всички пречки пред бизнеса. С последните промени в закона ще дадем възможност на малките и средните предприятия да печелят повече обществени поръчки. Ще намалим регулаторните и лицензионните режими. Ще имаме конкретни стъпки за преодоляване на междуфирмената задлъжнялост. Важно е и оперативната програма да работи. Разпоредил съм на администрацията да се опростят процедурите и да станат много по-прозрачни. Това нещо не може да стане изведнъж, а стъпка по стъпка. Бизнесът да усети, че има правителство, което няма да го рекетира и няма да подслушва хората.

Остава обаче проблемът с фотоволтаиците, които дебалансираха системата. Обмисляте ли дългосрочни мерки за решаването му?

Ние ударно сме преизпълнявали изискването към 2020 г. да гарантираме 16% производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. В момента сме на 15%. Една от причините да се дебалансира системата е, че много бързо са били включени тези производители. Те са с дългосрочни договори на изключително високи цени. Проблемът е защо са подписани тези договори. Ако през 2009 г. имаме включени 6 мегавата фотоволтаични централи, през 2012 г. те са вече 976 мегавата.

Колко са ВЕИ-тата в момента като мощност?

Фотоволтаиците и ветропарковете в момента са с обща мощност 1651 мегавата. И ние сме задължени да изкупуваме цялата произведена от тях електроенергия, и то на преференциални цени. Започнахме преговори с представите™ на този сектор да направят нужната отстъпка.

Каква ще бъде тази отстъпка?

Моето лично мнение е, че трябва да се намалят цените на енергията, която те произвеждат. Затова искам разбиране от всички производители, че нашата основна цел е да спасим системата. Някой ще каже -добре де, не може ли да не правим такива големи отстъпки, а да вдигнем цената на бизнеса и на битовия потребител с 5-6%. Но моята основна цеп е фиксираните разходи на бизнеса да бъдат ясни и конкурентни спрямо тези на европейските играчи. Домакинствата така или иначе не могат да плащат тези високи сметки. Отиваме в една задънена улица.

Искате повече сключени договори да се намалят цените?

Каквито и стъпки да предприемем, включително и за цените, това ще става е диалог.

Започваме разговори и ВЕИ производителите знаят, че нашата основна цел е тази система да работи. А това ще стане единствено ако всеки направи крачка назад. Държавата еднолично не може да взима решения. Те трябва да се взимат на базата на диалога, за да се балансира системата. Защото как да обясня на българския народ, че АЕЦ „Козлодуй,, произвежда електроенергия на 37 лева без ДДС. а на други плащаме над 600 лева.

Кой конкретно в крайна сметка е проспал този бум на фотоволтаиците, който се случи миналата година?

Който е управлявал. Но в момента аз нося отговорност и не искам да се оправдавам с предишното управление. Мое задължение е да намеря решение на проблемите, които са ми оставени. Всеки казва - тук бомбите са много, как си приел да поемеш този пост, знаейки, че цялата система е срината. Но някой трябва да се нагърби с тази политика и да доведе нещата дотам да има производство, да има работа за миньорите, да се произвежда електроенергия от ВЕИ, но не на тази цена. В България ние обичаме крайностите