Министърът на образованието и науката в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

Водеща Мирослава Иванова: По-малко от месец преди началото на новата учебна година ще разговаряме с министъра на образованието професор Анелия Клисарова. Добро утро. Давам думата на г-жа Робева, защото знам, че българското образование е много болна за нея тема.

Добро утро на всички и благодаря за поканата.

Нешка Робева: Аз задавам въпросите, защото наистина години наред, пък и целият ми живот горе-долу премина в работа с млади хора, с деца и, така, може да се каже, че отблизо следя...

Какво се случва.

Н. Робева: ...развитието и перипетиите, през които преминава нашето образование. Но поради това, че тази сутрин започнахме с вестниците, които съобщават, че 10 хиляди деца по-малко са регистрирани за първи клас, след това бедните деца или бедните семейства не пращат децата си на училище, дълбоко ме вълнува един въпрос. Какво правим ние, за да накараме децата ни да отидат с радост на училище? Първо, училищата са разделени на добри и недобри, т. е. децата, които отиват в така наречените недобри училища, се чувстват деца втора категория, нали, или поне семействата...

Не бива да е така, да.

Н. Робева: Не бива да е така. От друга страна, дори в добрите училища, където влизат ученици с успех, децата отново са разделени на деца от добри семейства или заможни семейства и деца, които са умни, интелигентни деца, но нямат такива финансови възможности. И тук вече изниква един въпрос, който искам да ви задам - в престижните колежи, в най-престижните колежи, а и в много други държави, нали, както е и Англия, и Япония, които аз познавам, униформата е приета и се смята за задължително условие, за да влезеш... дори се гордеят с униформите си. Защо ние, една толкова бедна държава, не направим нещо за нашите деца, не въведем една униформа? И още тук искам да пресека аргумента на много хора, че да, но видите ли, семействата ще бъдат задължавани да купуват тази униформа и т.н. Държавата дава някакви пари за помощ, така че държавата може да подпомогне взимането на униформи. От друга страна, първолаците, второкласниците, така, израствайки, могат да предлага тези униформи, както се прави навсякъде, за по един-два лева или в... раздаване, както и за учебниците в училище. Това, първо, ще укрепи психически децата, няма да се чувстват по-ниска категория, ще обръщат повече внимание в състезанието не с GSM-и супер лукс или дънки, или атрибути, или маркови дрешки, а в това кой от тях ще покаже повече знания. Ето, толкова ли невъзможно, толкова ли невъзможно е да се направи първата крачка към това?

Аз не мисля, че това е невъзможно. Напротив, трябва да бъде... Защо? Първо, не можем да кажем, че има много качествени или некачествени училища, или престижни, или непрестижни. Това не бива да е така.

Н. Робева: Е, поне се водят така.

Да, така се водят.

Водеща: Но е факт и знаете, че когато дойде време за записване в първи клас, опашки има пред пет училища в София, и те са денонощни опашки, и са не повече от пет училищата.

Категорично. Но ако обиколите малко и видите училищната мрежа, аз бях изумена колко хубави училища има, които не са толкова прочути и не са толкова известни, и с каква любов учителите работят в тях. Мога да дам пример, например в град Брезово. Вие представяте ли си там, че главният учител работи по 20 проекта, международни, с децата и че там се развиват IT технологиите и цялото село, целият град, цялата общественост е в помощ на това училище, защото са видели воля и желание, или много зависи от самите учители. За да имаме едно ефективно образование, ни трябват едни ефективни учители. Това, което казваме за престижни и непрестижни училища, може би доведе малко делегираните бюджети. Където има повече деца, има повече средства, нали парите следваха ученика, и тези учители имат малко по-високи заплати. Тези директори разполагат с повече средства и правят училищната среда по-привлекателна.

Водеща: Защо тогава оставяте делегираните бюджети, те остават, нали така?   

Те остават, но вече ги оптимизираме. Няма да зависи само от това колко деца има в училището. Напротив, ще зависи от качеството на обучение и така...

Водеща: Но пак парите ще следват ученика, нали така?

Не само парите, не само ученика...

Н. Робева: Само че какви са показателите, за да се определи качеството на обучение? Може би приети във висши учебни заведения?

Много е трудно това...

Н. Робева: Да, защото...

…да имаме обективни критерии, абсолютно сте права. Много е... сега, както мислим и вече ще го въведем от тази година, резултатите от четвърти клас външна оценка, и резултатите от седми клас външно оценяване. В тези училища, където, да кажем, започнали сме със 100 точки, а вече в седми клас имаме 150 точки, там има такава добавена стойност. Там учителите са работили с децата и те ще имат един коефициент, който няма да зависи от броя на децата, а именно от това, че са донесли за тяхното по-добро обучение, за техните по-добри резултати. По този начин мислим да стимулираме малките училища и училищата в така наречените трудни региони. Аз винаги казвам... Повярвайте, Вие казвате за първи клас децата, но в тези смесени региони със семейства, които невинаги пускат децата си на училище, абсолютно сте права, или ги мотивират да останат вкъщи като работна ръка, а не да отидат да се образоват - ето това е моментът, където ние трябва да насочим...

Н. Робева: И не само това. Аз искам да Ви прекъсна, защото, така, си спомням моето детство. Тогава бяха бедни години и трябваше да отида в първи клас с мрежа, която носех...

Няма чанта.

Н. Робева: ...а нямах чанта, и това ме накара първия учебен ден да избягам, да се скрия и да не отида на училище. Тоест децата, макар и малки, някак си имат своята чувствителност. И точно затова говорихме, и аз пак ви моля...

Пак се връщаме на този...

Н. Робева: Аз мисля, че може да се направи в това отношение нещо за децата - наистина, влизайки в училище да разберат, че там единствено тяхното старание, техният успех в училище са водещи.

А не дрехите или GSM-а.

Н. Робева: Да.

Абсолютно сте права. Вече има училища, в които има униформи. Това не е задължително, но е... режимът е свободен.

Н. Робева: Но трябва да бъде... не, не, трябва да бъде задължително.

И Вие мислите, че трябва да бъде задължително...

Н. Робева: Абсолютно съм убедена.

…и аз мисля. Нека всяко училище има своята униформа. Не е задължително във всички училища да бъдат еднакви униформите.

Н. Робева: Вижте, така много по-трудно ще се справят, защото всичко зависи от стандартите, които се налагат. Ако например се наложи една униформа, така, както... тя може да се наложи, една униформа за учениците...

Както бяхме ние.

Н. Робева: Както бяхме ние, но както е цяла Япония. Така че...

Да, в Япония е точно така.

Н. Робева: Разбира се. Те да не би случайно да са изостанали или какво, или нямат образователна система...

…или при тях да няма демокрация, нали, да бъде така.

Н. Робева: ...или да няма демокрация? Значи, ние много често се съобразяваме с това какво ще кажат родителите. Дали наистина тези родители са на това ниво да осъзнаят как вредят на своите деца? Или, вторачени само в своите деца, как вредят на една голяма част от другите деца. Така че... аз също моля, не знам дали има обществен съвет към министерството...

Има, има обществен съвет към министерството.

Н. Робева: А това е въпрос, който е много важен, извинявайте. . .

Да ще бъде дискутиран, разбира се, че е важно.

Н. Робева: И още един въпрос искам към вас да отнеса. Това е въпросът за начина на живот на нашите деца, начинът на хранене, здравословният начин на живот.

Аз за това много говоря.

Н. Робева: Да. Съжалявам, но наистина не зная доколко е застъпено това в учебната програма, но аз смятам, че задължително ние трябва да имаме такива часове и нашите деца, и техните родители да знаят, че не всичко, което се предлага и което има вкусови качества, е полезно за детето. Аз се сблъсквам с такова невероятно невежество, че онемявам, когато трябва да кажа на един родител, че това, което дава на детето си, е вредно за здравето на детето. Все още у нас битува това - детето иска, на него трябва да му се даде, нали. Детето...

Водеща: Обича чипс...

Обича чипс, нека да...

Водеща: ...и трябва да хапне чипс.

Н. Робева: Но, нито родителят, нито учителят, нито детето... Защото детето в първи клас има начин да бъде убедено как да се храни, макар и по-трудно. Но едно дете вече в 11-и, 12-и клас, което излиза в живота, по друг начин ще се отнася... И това е начин на живот, това е бъдеще, това е работна ръка, това е по-малка заболеваемост.

Абсолютно съм съгласна и затова говоря, че...

Н. Робева: Може би специални часове да има?

Аз си мисля, че... Когато казах да върнем лекарите в училище, това, което направихме с общинския съвет във Варна, те казват: ама, какво ще прави джипито, нали има домашни лекари. Не е така, лекарят в училище... то може да не е един, а може и джипи да ходи, но там ролята е на профилактиката.

Н. Робева: Точно така.

Именно. Колко родители ще забележат, че детето има гръбначно изкривяване?

Н. Робева: Да.

И колко от тези родители биха завели да проверят за това детето си? Или че има леко увредено зрение, да не се задълбочи процесът. Или че детето започва да затлъстява и как трябва да се храни. Или защо, когато имаме целодневна организация, поне един час на ден трябва да има физическо възпитание. Като казвам, това е игра, не става въпрос само за час като час, да увеличат часовете по физическо, не.

Н. Робева: Не.

Но не може това дете да остане целодневно и да няма един час, където да хвърля, там, народна топка ли ще играе, някаква масова игра, нямам предвид...

Н. Робева: Ето това са т. нар. народни игри...

Да.

Н. Робева: ...които са игрите от фактически нашата традиция.

Да. Точно...

Н. Робева: Както и народните танци.

Или да танцуват, точно.

Н. Робева: Да.

Това, което иска, да прави. А тези игри или тези танци, те го учат на много още неща освен за физическото му здраве - на екипност, на отговорност, на колективност. Ето това нещо помага за неговото възпитание.

Водеща: Добре, кажете обаче до каква степен, какви са вашите намерения и каква е вашата стратегия, до каква степен да се променят учебните програми? Сега, аз започвам от този скандал, който беше преди време. Знам, че тепърва предстои обществено обсъждане по отношение на програмите, на авторите.

Пак някой се опитва да прави скандал от това.

Водеща: Така ли?

Да.

Водеща: Какъв е сега скандалът? Знам, че учители трябваше да кажат мнението си по отношение на съдържанието на програмите. На какъв етап?

Точно така, 5000 учители са... вече са изпратени анкетите. Те вече са си получили. Старата... анкетата съдържа 3 момента: това, което е било досега, това, което е ново, което се предлага, и какво предлагат учителите, като трябва да спазят 82 или 84 часа литература.

Водеща: Добре, в крайна сметка ние трябва да получим примерно отговор на въпроса да остане ли "Немили-недраги", да остане ли "Вяра"?

Точно така.

Водеща: Как ще обобщите 5000...

Това всичко компютърно ще бъде. Всичко компютърно. Така е направена...

Водеща: ...отговора?

…анкетата, че те... Всеки има право да гласува за това или за другото, или за ново предложение и за тези, за които има най-много... Всичко ще бъде ясно, прозрачно, компютърно...

Водеща: Защото звучи малко колективна някаква отговорност, зад която...

Аз...

Водеща: …странни решения могат да...

Е, не, няма да бъдат взети странни решения...

Водеща: ...бъдат взети.

Но нали това беше желанието на цялото общество - да имаме допитване, а не 400 човека да определят как ще бъде програмата по български...

Водеща: Добре, ама, това нали беше някакъв проект, някаква програма? Едни много пари бяха дадени там. Защо питаме  учителите, нали експерти трябваше да участват в това въобще?

Те експерти са го изготвили това. Но видяхте - както са го приготвили, така и общественото мнение беше много остро, което според мен беше абсолютно правилно. И тука благодаря на общественото мнение и на журналистите, че много навреме обърнаха внимание на това, какво се пропуска и дали трябва да е "Тютюн" или не, нали?

Водеща: Значи, вие се объркахте малко в началото, нали така?

Да, аз въобще не знаех тоя проблем.

Водеща: В началото, да...

Въобще не го знаех.

Водеща: …казахте едно, после се оказа по-различно. Кажете, според Вас например "Немили-недраги", "Бай Ганьо" трябва ли да останат? "Вяра" трябва ли да остане?

Разбира се, значи, българските класици...

Водеща: Категорично.

Категорично да. Това е нашето възпитание, това е нашата национална гордост, ние трябва да я дадем на децата си.

Водеща: Кога ще имаме между другото обобщението от това допитване?

Около 10 септември, до 15 септември. Много са данните и няма да стане толкова бързо.

Водеща: Тоест, ако има промени...

До 5 август, до пети...

Водеща: ...сериозни, в програмите, те ще влязат ли от тази...

Тази година не.

Водеща: Не.

Само да обясня. Тези програми, затова навсякъде пише проект, те ще влязат в сила тогава, когато влезе новият закон за средно образование. Защото философията на новия закон за средно образование, че началното е до 4  клас, основното е 4 -7 клас, а 7-10 клас, в 10-и клас всички получават средно образование вече. Или гимназиалното минава на два етапа: първи гимназиален етап до 10-и клас  и втори - между 10-и и 12-и клас. Тези програми ще са необходими и се подготвят за този нов закон и за тази нова философия. Защо казваме на 16 години децата да имат средно образование? Защото професионалното ориентиране или кариерно развитие, или личностно развитие, както и да го кажем, трябва да започне от по-рано. Децата трябва да знаят, още от 4-и клас да започнат да се запознават с какво могат да правят, какво искат да правят, какви са желанията и настроенията им? Когато те в 10-и клас получат своята диплома за средно образование, могат много силно да се насочат към средно професионално образование или да учат повече математика и физика, защото искат да станат инженери, да учат повече биология и химия, защото искат да станат лекари. Това ще помогне, от една страна, за по-ранното ориентиране на децата, за по-малко отпаднали ученици, защото вече в 10-и клас те ще имат средно образование и могат да минат на дуалната система на обучение например, а, от друга страна, и ще бъдат по-мотивирани децата за това, което искат да учат, по-рано ще започне тяхната подготовка.

Н. Робева: Искам... Само да... Понеже казахте дуална система...

Да.

Н. Робева: Прави ми силно впечатление въвеждането на чуждици в българския език, даже в пресата те се използват...

Категорично, да.

Н. Робева: Да, даже там, където имаме хубавите български думи. Например защо казваме консенсус вместо разбирателство или съгласие...

Разбирателство, съгласие.

Н. Робева: ...така нататък. Но тук прочетох във в. "Стандарт", че предстоят едни 100 милиона, които трябва да се усвоят за младежката заетост, и тук вече отново се говори за професионалните училища. Аз си спомням, само преди 15-ина години се говореше, че директивата на Европа е, ако искаме да влезем в Европа, да бъдат закрити професионалните училища.

Не е така.

Н. Робева: Ние се отказахме и закрихме професионални училища. Сега отново се връщаме към това, което е... Както и кръжочната форма.

...работа, да.

Н. Робева: Нали, която би допринесла доста повече за ориентацията на децата.

Категорично.

Водеща: То сега има много, много...

Н. Робева: Така.

Водеща: ...много кръжочни форми, но те са платени към всяко училище.

Н. Робева: Така.

Което не е правилно.

Водеща: И човек, да, не би могъл да... така, поеме всичките извънкласни...

Н. Робева: Аз искам нещо...

Водеща: ...занимания на детето.

Н. Робева: ...да кажа - че с кръжоците по наше време, когато ние бяхме ученици, се занимаваха самите учители в... нали, щатни към училището, и всяко едно дете имаше достъпа до тази кръжочна форма на извън...

…извънкласна работа.

Н. Робева: ...класна работа абсолютно безвъзмездно, безплатно. Така че може би, когато говорите за делегираните, извинявайте, нали, бюджети може би един от начините да се стимулират учителите, той е наистина как те се отнасят към децата в извънкласната...

Извън класната стая, да кажем.

Н. Робева: ...нали, стая, защото няма да споменавам града, но съвсем скоро ние за 24 май направихме спектакъл в един град, където имат страшно активно читалище. И шефката на читалището, директорката, каза, че са се опитали да направят празник с учителите, да плетат венци, да украсят и това... и са срещнали отпор от самите учители, които точно така са заявили: това са ни почивни дни, ние... никой не ни плаща и затова няма да го правим.

Ето това не бива да...

Водеща: Както и със сигурност има учители, които са...

Н. Робева: Ама, 24 май, разбирате ли?

Ето това не бива да бъде.

Н. Робева: А може би точно Вие трябва да намерите...

Начин да мотивираме тези учители.

Н. Робева: Да мотивирате, да, защото това са прекрасни празници, които...

Които ние обичаме и трябва да бъдем включени всички - и родители, и учители. И това, да ви кажа, в малките градове е малко по-различно. Аз виждам училищните дворове, които се гледат от самите родители и от настоятелството в училището, самият кмет - те са цветни градини, и децата ги пазят. Може би трябва... Тази любов към училището, това уважение към училището в малките... в по-големите градове взема да изчезва, нали - да пуснем там детето до оградата, пък вътре вече отговаря само учителят. Това не е така. Ако искаме нашите деца да бъдат образовани, да бъдат интелигентни, да могат да мислят и да творят, то затова смятам, че отговаря цялото общество.

Водеща: Както и със сигурност понеже съм убедена и съм срещала такива, и продължавам да срещам, учители-апостоли наистина с онзи, учители от старо време, с възрожденски дух.

Точно.

Водеща: Те трябва да бъдат стимулирани, а не да се чудим всъщност за тоя учител сега, който иначе е прекрасен, дали стигнаха до него осемте процента увеличение на заплатата,  или заради...

Абсолютно.

Водеща: ...делегираните бюджети...

Аз мога да кажа, че точно в тези училища, където са по-малки, не стигнаха тези 8 процента.

Водеща: Как ще решите тоя проблем сега?

Ами, аз мисля, че до Нова година проблемът ще бъде решен. Необходими са 9 милиона и 400 хиляди лева, за да бъде махната тази несправедливост. Говорим с премиера, говорихме и с финансовия министър и до Коледа смятам, че тези пари ще бъдат раздадени на...

Водеща: Имате ли...

…тези училища, поне да постигнем тази справедливост, която е абсолютно необходима.

Водеща: Имате ли амбицията да бъдете първият министър на образованието, който е успял да извоюва заветните 5 процента от брутния вътрешен продукт за образование?

Много го искам, но да го кажа със сигурност е много трудно.

Водеща: Можете ли да убедите колегата си, финансовия министър, че това е най-добрата инвестиция във всичко оттук нататък - в здраве, в...

Аз...

Водеща: ...икономика?

Аз мисля, че това... Аз съм убедена, трябва да вярва и цялото общество и не само финансовият министър, а целият Министерски съвет трябва да ме подкрепи.

Водеща: Добре, понеже ни остават секунди, мога ли да ви дам домашно, за домашно нещо, проф. Клисарова?

Да, разбира се.

Водеща: Сега ще Ви прочета...

Само да мога да се справя.

Водеща: Ами, то е за домашно.

Н. Робева: Трудно, трудно.

Водеща: Ще имате време да помислите. Една от басните на Лафонтен, част от нея. "Крие всяка легенда пространства огромни, в тях пътуват и нашите автори скромни. Да ти кажа шедьовър, с финес съчинен оня ден от Малерб на Ракан бил съобщен. Тез на лирата верни добри мъченици, на Хораций наследници и ученици" и т. н. Те са прекрасни тези басни, но тези басни се четат от първокласници, деца, които са първи за втори клас. Книга, включена в задължителния списък. Домашното е, ако може, помислете и за програмата в началото училище. Наистина тя е изключително...

Изключително е важна.

Водеща: ...важна. Това са нещата на старта.

Понякога точно тази програма отблъсква децата.

Водеща: Точно така.

Не могат да разберат за какво става дума.

Н. Робева: Искам да кажа... Да.

Водеща: Ето този текст един първокласник няма как да разбере.

Няма да разбере.

Н. Робева: По този повод...

Водеща: Трябва да приключваме.

Н. Робева: ...моята племенница взе една година отпуска, за да може да подготви сина си по български език и математика, тя е с инженерно образование, за да кандидатства в гимназия. Вярвайте ми, че когато започват да анализират едно литературно произведение, което по-добре е да го прочетат, отколкото да... терминологията е такава, че аз, застанах и се почувстват като последния глупак. А една задача по математика, която се дава на такива деца, за да бъде решена, трябва наистина да си вземеш една година отпуска, ти да взимаш уроци при някой експерт...

Водеща: Да, за да се справи.

Н. Робева: ... за да можеш да обясниш на детето.

Водеща: Времето ни изтече, за съжаление. Проф. Клисарова, очевидно имате много работа.

Много.

Водеща: Стана ясно и от този разговор. Желаем Ви успех.

Аз Ви благодаря много и то е за всички успех.

Водеща: Абсолютно, всичко добро.

Благодаря.