От септември започваме преговорите с ЕС за наука, казва министърът на образованието и науката пред в. „Труд”

Проф. Клисарова, каква е философията на промяната, която предвиждате в новия проектозакон за средното образование?

Чрез този закон искаме да постигнем три основни цели. Първата е да увеличим обхвата на децата, които отиват в училище, и да намалим броя на учениците, които не завършват средно образование. Това е изключително важен момент, защото необразованите хора не могат да бъдат полезни нито за себе си, нито за обществото. Втората цел е да засилим ролята на професионалното ориентиране и т.нар. личностно развитие на учениците. Считам, че още от 4-ти клас трябва да започне това ориентиране чрез индивидуална работа с всеки, уточняване на това какви наклонности има и как биха се реализирали в бъдеще. Най-важното е да се даде възможност на учениците, като завършат средното си образование, да се грамотни, знаещи, да умеят не просто да четат, а да разбират и анализират, да защитават своите тези. Ако направим това, ще осигурим поколение, което ще може да се реализира в живота.

Като говорим за философията на закона, ще кажа, че има двустепенен гимназиален клас. Всички деца ще завършват до 7-и клас основното си образование, а след това започва първата и втората степен на гимназията - от 8-и до 10-и клас и 11 -и и 12-и клас. Учениците, които не искат да учат средно образование, да имат възможност да усвоят професия. Но ако някога решат да се върнат и да получат образователна степен - ще могат да го направят. Законът ще дава възможност за непрекъснато учене, за подобряване на квалификацията.

Запазвате предложението за валидиране на знания?

Да, ще има валидиране на знанията, включително и получени при неформално обучение. Това ще е предмет на закона за професионалното образование.С него ще въведем няколко основни неща. Първото е т.нар. дуална система (едновременно се работи и учи). Ще има система за валидиране на неформалното обучение, което ще го правим заедно с Българската стопанска камара. Ще го има и модулното обучение. И в средното, и в професионалното образование ще залегне кредитната система. Смятам, че това е много необходимо, защото позволява надграждането на знания, а не да се повтарят едни и същи знания и умения.

Това ще доведе ли реално до намаляване на времето на обучение по дадена професия?

Да, със сигурност. Ще дам един пример: учил си за готвач, но искаш да станеш барман. Кредитите ти от първата специалност ще се прехвърлят във втората и няма да се губи време да се учат отново научени знания.

Какво ще правите с предучилищното образование - с 5-годишните, с 4-годишните? Европейската препоръка е образованието и възпитанието да бъде задължително от 4-годишна възраст.

Европа казва за 4-годишните, че трябва да бъдат обхванати в системата на образованието и възпитанието. Аз разбирам това, проучванията показват, че децата между 4 и 7 години най-лесно възприемат социалната среда. Засега 4-годишните ще бъдат пожелание, не са включени в задължителния обхват. Една от причините е, че още няма готовност на материалната база за това.

В закона не мога да кажа от коя възраст ще бъде задължително включването в предучилищните групи. Предстои дискусия, има много родители,които са против. Ще видим. Аз считам, че 4-годишните могат и да играят, и да се възпитават в такива групи, а за някои от децата това е изключително важно. Но предстои дебат. Що се отнася до 5-годишните - при тях всичко е осигурено. Няма да има проблем.

Законопроектът предвижда ли смяна на системата на външното оценяване?

Външното оценяване остава в 4-ти, 7-и и 12-и клас.

Ще има ли промени в отсъствията за учениците и какви мерки са разписани по отношение преодоляването на агресията?

Много важна тук е ролята на семейството и учителите. Въвеждането на дисциплина и намаляването броя на отсъствията (до 3 са разрешените неизвинени) не става със закон. Сега започваме проект с шведското правителство за борбата с агресията и за по-добра дисциплина в училище. По него стартира обучението на 13 хил. педагози.

Какво ще е новото през тази учебна година?

Съществени промени няма. 680 училища са в ремонт. но ще отворят врати на 16 септември. Само в 13 ще останат майстори. Главните книги са отпечатани, разпространяват се учебниците. Ще приемем 64 000 първолаци. Казват, че 10 000 ни се „губят”, защото през 2006 г. са родени 74 000. Няма такова нещо, категоричното казвам. Има региони, в които учениците се събират по-трудно. Има други деца, които се местят в момента и не фигурират в списъците на нито едно от училищата и т.н. Към края на септември ще бъде ясно колко точно деца са приети. Но никога не сме постигали 100% обхват на първокласниците. съжалявам, но това е истината. Много е тежък проблемът в някои от регионите. Там учителите работят и като просветители със семействата.

Как решавате казуса с липсващите млади учители?

В новия проектозакон въвеждаме стажант-учител. Студентите да влязат в клас. да преподават в реална среда, което ги мотивира да изберат професията.

Мотивацията е свързана и със заплащането.

Така е, но не само. Ако направим условията за работа добри, повишаваме квалификацията на учителите, даваме възможности за повече съвместни проекти с други специалисти и за кариерно израстване, крачката ще е много по-голяма.

Не беше ли излишно строга заповедта, с която поискахте мнението на учителите по български език за промените в учебната програма и произведенията, които трябва да се учат? Искате им ЕГН-тата, следите ги дали работят и т.н. Очаквате ли честни отговори от тях?

Не, не. Заповедта не е строга. Цялата общественост искаше отговор на въпроса какво да се учи по литература. За първи път даваме реално възможност на хората, които работят това, да си кажат думата, а не само експерт от някое министерство. Учителите няма да бъдат наказвани за мнението си - в никакъв случай! Няма да има и санкция, ако не са го направили. Целта ни е да имаме ясни показатели какво е общото мнение. Не е важно кой какво е написал, а да установим общата позиция. Неда се каже - пак 400 експерти измислиха нещо си, а да съобщим. че 1000 професионалисти са предложили това и това. Тези хора, които ми подготвиха изненадата кое е отпаднало от учебниците по литература и кое не, сега пак се опитват да ми направят „изненада" заради тази заповед. Но искам да кажа, че софтуерът. чрез който се събира мнението за уроците по литература. ще работи и по останалите предмети. Ще има пълна прозрачност.

Казахте, че не искате мнението на експерти. А как приемате мнението на чиновниците си, които са основната част от работната група по оперативната програма за наука?

Чиновниците са тези, които ще работят по нея. но няма да я пишат. Ще видите - тя ще бъде сменена. Разбирам, за 6 месеца се смениха четирима министри, всеки е вложил по нещо. Но сега ще определим приоритетите в програмата. Млади учени ще работят с нас, ще се съобразим с БАН, с университетите, а в частта за средното образование -ще чуем обществения съвет. В края на септември ще представим програмата. Тогава ще започнат преговорите с Брюксел. Сега всички казват, че сме загубили програмата, но няма как да загубим нещо, преди да сме го спечелили. Всичко зависи и от финансирането. Към момента няма разписани суми.

Какво става с парите по проектите от фонда за наука, които спряхте?

Парите за втората сесия ще бъдат отпуснати, след като се уточнят всички правила на работата, така че повече да няма разхищение на държавни средства. Надявам се, че от 1 до 15 септември във фонда ще са готови. Искам да зная и колко пари са раздадени преди това неправомерно. дали ще бъдат върнати доброволно. или ще търсим намесата на съда.

Бяхте в ЦЕРН (най-голямата лаборатория по физика на елементарните частици в света) преди няколко дни, за какво се договорихте там?

Няколко неща договорихме. Но най-силното ми впечатление бе от удовлетвореността на ръководството на ЦЕРН от българските учени, студентите и докторантите там. Те са изключително високо ценени. Три основни момента имахме в разговорите. Първият е. че ще бъде открита изложба, а после може да стане постоянен център на ЦЕРН у нас (който види как работи тази организация, му се приисква да стане учен). Второто е, че голяма част от поръчките за високи технологии са дадени на нас. Ще инициирам бизнес форум, на който учените ще представят на нашите фирми новите си идеи. Може да се стигне до конкретни поръчки за изпълнение. Обсъждахме и възможностите за лечение на онкозаболявания и изграждането на център за това-голямо предизвикателство към правителството. Цената му е около 190 млн. евро. Директорът на ЦЕРН проф- Ролф Хойер ще дойде на среща с министър-председателя, за да се дискутира въпроса.

Какво Ви питаха нашите учени в Женева?

И те като вас - първо ме попитаха за средното образование. Одобриха идеята за професионално средно и професионално висше. После питаха дали някой ще спре безумията във фонда за наука и получих подкрепа за промените, които готвим. Ще се включат и в оперативната програма, и в стратегията за висшето образование.