Министърът на здравеопазването, в интервю за предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

Продължаваме в студиото с един от много чаканите гости – министър Таня Андреева. Успяхте ли да починете това лято?

Не, това лято не ми се получи ваканцията, тъй като независимо, че бях няколко дни в отпуск в Поморие, където открихме и нова част в балнеосанаториум в Поморие с рапична вода, с луга се наложи да поработя, да се срещна и с представители на обществени организации, на РЗИ-Бургас в района. Просто съчетах ги нещата.

Плажът с работата.

Плажът по-скоро не ми се получи добре, може би работата по-добре беше в този случай.

Доста агресивни са нашите зрители, които успяхме да чуем по телефона относно здравеопазването. Знаете диагнозата не е добра на здравеопазването, знаете какво мислят всички, знаете, че това е една от много болните теми - самото здравеопазване. Не знаем от къде да я подхванем, може би вие по-скоро трябва да кажете приоритетите на вашата работа от тук нататък, но последното, което разгорещи страстите е ще се увеличава ли в крайна сметка здравната вноска, защото хората, които нямат пари да си я платят, всъщност нямат пари, няма накъде да я увеличават?

Да и бихте ли обяснили наистина на прост език, защото хората, гледайки цифрите, запознавайки се с това, което се предвижда стигат дали правилно, или не до един извод – че ако се увеличи с 1%, този 1% парите ще отидат за аз да заплащам на онези 2 милиона, които не плащат. Тоест как точно се случват нещата просто и ясно?

Дискусията около здравната вноска се породи по време на общественото обсъждане на проекта за Стратегия за следващия програмен период, която стратегия ни трябва по две основни причини. Първата е, за да може най-накрая нещо да започне да се случва в здравеопазването в България. Твърде дълго нищо не се случваше и твърде дълго имаше едно мъчително мълчание в сектора. Съвсем нормална е реакцията на хората, аз не ги виня, това не е само реакция на пациентите, това е реакция и на лекарите. Това беше и моята реакция, докато работех в лечебно заведение и това е едната страна. Другата страна е, че всеки разбира, че ресурсът е ограничен в системата, финансовият ресурс. Задлъжняването на болниците се дължи до голяма степен на това, че недостатъчно е финансирана дейността и това се говори от години. Трябва да се търсят механизми това да се преодолее или да бъде с ограничаване на броя на лечебните заведения, които сключват договор със Здравната каса.

Които имат договор със Здравната каса. А какво ще стане с болниците тогава, които нямат договор? Тя фалира ли болницата?

Навсякъде по света се откриват нови болници, но не всяка новооткрита болница сключва договор с Касата.

Навсякъде се откриват, при нас се закриват.

При нас се закриваха в последните години…

Но има нещо важно.

…но успоредно с това доста болници се откриха. Закриваха се в места, където не трябва да бъдат закривани и се отриваха в места, където твърде много вече има лечебни заведения. Типичен пример е София.

Да, има нещо важно. Как сключвам аз, ако съм болница договор със Здравната каса, затова, че съм висок, нисък, дебел, слаб? Тоест какъв е критерият една болница да сключи или да не сключи и кой го пише този критерии?

При всички случаи по-добре да сте слаб, защото това е здравословно.

Така.

Но навсякъде по света има критерии, няма да ги измисли доктор Андреева или д-р Румяна Тодорова, или Български лекарски съюз, или въобще експертната група, която ще състави тези критерии. Навсякъде по света има критерии, по които Касата преценява сключването, тя не преценява те са обективни критерии за сключване на договор с лечебните заведения.

Тоест Касата ще преценява?

Касата преценява, разбира се.

А Касата категорично остава една.

Касата управлява ресурса, Касата заплаща дейността, независимо че непрекъснато Министерството на здравеопазването отговаря за много неща, на много въпроси поставени във връзка с работата на Касата, Касата е обществена институция, тя няма нищо общо с Министерството на здравеопазването. Тя се управлява…

Обвинението е, че е с непрозрачно управление.

Разбира се, така че, когато се разпишат ясни критерии, тогава ще бъде и по –прозрачно. В момента, както се изразиха и на обществения съвет представители на съсловието няма фактура, която да е предоставена на касата и тя да не я плати. Тя не знае дали зад тази фактура наистина има извършена дейност, дали тази дейност е ефективна, в крайна сметка това е в интерес на пациентите. Там ще има изисквания –какъв персонал да има, каква апаратура да има, ефективност на лечение, 24 часа обезпечаване с медицински екип, а не те да са си вкъщи на разположение не дай си Боже, ако нещо се случи няма кой да поеме спешността в този момент. До момента има, тъй като аз чух от пациенти то и сега нали има стандарти, и сега се сключва, има, но всичко е на хартия. До момента липсва контрола, това е възловата дума – контрол, ефективен.

Каква е световната практика за броя на Здравните каси? Тоест какви са предимствата да бъде една и недостатъците да бъде…

По света е различно, има места, където има по една Каса, както е и у нас, има места, в които има стотици каси.

Според вас кой е моделът?

Държавните каси обикновено са една или две. За мен трябва да има повече от една Здравноосигурителна каса. Първо, за да могат хората сами да избират кой да се грижи за тяхното здраве и да търсим в крайна сметка отговорност от лечебните заведения за това , което се случва с пациентите, които биват хоспитализирани и лекувани там. И второто, което е много важно е, че това поне в очите на хората, но то и реално е така прави по-прозрачно използването на финансовия ресурс.

Тоест ние с Даниела можем да бъдем в две различни Здравни каси?

Вие може да бъдете в две различно Здравни каси. По света Здравните каси за нас…

А вие бихте ли записали като приоритет във вашият мандат да има още една Здравна каса?

Ще ви кажа. Ние това сме го обсъждали на политическо ниво и от страна на БСП, и от страна на ДПС има разбиране, че това трябва да случи, това е и в ДСБ, и в СДС, навсякъде. Няма някой, който да ви каже нека да има само една Каса. Монополите не са нищо полезно.

Освен може би настоящата Здравна каса.

Да, но тук трябва още нещо да се каже. За да се изгради втора Здравна каса, втори стълб, някакви независимо частни или държавни такива, трябва да има финансов ресурс да се стартира. И точно за този финансов ресурс аз скоро говорих. От милиард и 400 милиона, който в продължение на 10 години от създаването на Здравната каса от 99-та година до 2010-та година се натрупваше в Здравната каса…

От увеличената вноска се е натрупал.

… и от увеличената вноска, и целта на тези пари беше да се направи реформа.

А къде са тези пари?

Няма ги, в края на 2010-та година с промяна на закона, неясно защо тези пари бяха прехвърлени в бюджета на държавата, за да покриват задължения, дефицити на бюджета.

На друго място?

На друго място.

А паралелно с това хората…

За мен това е най- непрозрачното изхарчване на парите на хората, защото това са директно пари, които от заплатите на хората отиват в Здравната каса. Най-непрозрачното харчене и така най-непрозрачното прибиране на тези пари от едно място в един общ кюп. Така и не се разбра къде отидоха дали за магистрали, дали за подслушване, дали за някакви други дейности. Никой не може да каже, аз питах няколко пъти финансовия министър. Казвам, г-н Чобанов, кажете къде отидоха тези пари? Могат ли те да бъдат върнати? Не могат.

А каква е гаранцията при ново покачване на здравната вноска да не се случи същото с новата събрана сума, защото винаги може да се случи нещо подобно? Как може да бъде гарантирано, че това няма да стане?

Не, не е възможно да се случи, това беше абсолютно незаконно, защото променяйки един закон, текстът за Закона за здравното осигуряване остана и там пише едно нещо – че парите за здраве отиват за здраве. И никое правителство и СДС, и БСП, и Тройна коалиция, и НДСВ никой не си позволи да пипне парите на тези хора. Единствените, които някак си с лека ръка го направиха, без да разбират може би смисъла на тези пари в Касата, бяха ГЕРБ и затова аз не приемам абсолютно никакви упреци в момента от тях за това какво се прави и какво ще се прави в здравеопазването, защото специално за здравеопазването говоря, те не направиха нищо.

Добре, на мен хич не ми се иска сутрин да говорим за по-болезнените въпроси в здравеопазването, но знаете, че хората измират преди да им бъде поставена окончателна диагноза. Едва ли има друга страна, в която да има само 2 пет-скенера и да се налага да се чака с месеци, дори при най-тежки заболявания. В същото време единият пет-скенер консумативите за него се доставят от външна фирма, тоест това е много скъпо. Първо пациентът минава много време, за да разбере какво му е, търкаляйки го от болница, в болница, в болница, в болница и накрая няма възможност дори да бъде лекуван. Същото се случва и с парите, които харчим за хората, болни от диабет. В други страни диабетът се лекува, у нас плащаме за тяхното лечение. Няма ли някакъв начин действително човек да не се кръсти да не се разболява? Състоянието е трагично, тоест необходима е спешна помощ в здравеопазването. Какви са първите ви крачки? Защото лекари имаме, никой не може да го отрече, имаме добри специалисти, нямаме база, не може биопсия да се прави в тоалетната на болница и това е факт. Какво се случва?

Това е някакъв конкретен случай, за който аз не съм информирана.

Случаите са много конкретни.

Но нещата принципно стоят по следния начин, затова и ние за първи път след толкова време, между другото тази Здравна стратегия трябваше да бъде готова още в началото на годината, за да може спокойно да се разписва плана за действие и финансовата рамка.

Дайте оттук нататък. Досега говорихме какво е направено, къде са откраднати парите, така сега…

Оттук нататък тази Здравна стратегия, която ние обсъждахме в понеделник, всъщност това беше проект на Здравна стратегия. Трябваше да се седне на масата и с /…/ и с пациентските организации, затова беше свикан този обществен съвет, за да може от всички страни ние да получим тази картина, за която и вие говорите. Да може максимално да са важни приоритетите, които ние залагаме не само от политическа гледна точка и от стратегическа гледна точка, защото тази стратегия не я е изработила д-р Андреева, а я е изработила експертна група от хора, които разбират проблемите в здравеопазването, знаят какво е виждането на Европа за това как трябва да се развива здравеопазването и в нашата страна и там са заложени няколко основни приоритетни области. Една, от които е профилактиката и превенцията и всичко това, за което вие говорихте като частни случаи пет-скенери и диабета са заложени в тази приоритетна област. Там ще се разработва и те вече се разработват няколко програми за профилактика една, от които е с фокус онкологичните заболявания. И между другото само тук ще кажа, че пет-скенерът, който е в „Александровска” болница по проект ще се изгради и там ще има и циклотрон. Тоест това е един апарат, който произвежда радиоизотоп, за който вие говорихте, че действително е скъп, внася се от външна фирма и в бъдеще вероятно ще се изгради още един такъв център. Това се предвижда в Стратегията вече в конкретиката, защото Стратегията набелязва политики, набелязва пътища, по които трябва да се върви и след като ние приемем в окончателния вариант ще се изработи конкретния план за действие, т. нар. Мастер план с финансовата рамка. В България ще бъде направен още един такъв център, това вече ще се прецени от националните консултанти, които работят в тази област къде трябва да бъде. Вероятно той ще бъде изграден в Пловдив, казвам вероятно, това не е все още сигурно. По отношение на диабета и на всички социално значими заболявания ние започваме изграждането на регистри подобно на регистър за онкоболните, защото само това е начина да получим… Ние в момента не знаем точната цифра, официално се появяват едни цифри за диабетно болните, пациентските организации подават други цифри, а те имат дълъг опит и работят с тези хора. Така че пътят е да се изградят регистри на заболяванията, особено скъпите заболявания и социално значимите, така че да може да се планира всичко – къде да се направят центрове за диагностика, центрове за терапия, какъв ресурс трябва да си планира бюджета на Касата, за да може да поема тези заболявания. Пътят е много дълъг, аз ви казах…

Нека да им се вдигнат вноските, това, което обмисляте, но в крайна сметка насреща да имат нещо качествено.

Абсолютно сте права.

Има една видима част…

В момента няма политическо решение за покачване на здравната вноска.

Няма такова?

Аз ви казах, това го обсъждахме като вариант в контекста на недостига на финансов ресурс по време на общественото обсъждане. Няма такова и в програмата на правителството няма записан такъв приоритет. Естествено, че първо просто течеше дискусия в тази насока дали да е доброволно, дали да е задължително, колко трябва да се покачи, защото ви казах трябва ресурс да се натрупа, за да се изгради втори стълб. В тази връзка течеше тази дискусия, няма политическо решение, на този етап няма да се повишава здравната вноска и аз съм абсолютно убедена в това, което вие казахте. Първо трябва да покажем на хората за какво и след това да искаме.

Хората се трансплантират в чужбина, купуват лекарства от чужбина, единственият шанс за по-тежките операции е в чужбина, за там няма средства, тоест те са в абсолютна невъзможност да получат, каквото и да било лечение. Защо си купуват лекарства от Турция попита една жена, наша зрителка тази сутрин, защо няма политика за смяна на лекарствата и за доставка, защо едни фирми се пускат и след това те изчезват?

По отношение на лекарствата въпросът е многопластов. Всички страни, които са членки на ЕС формират цените на лекарствата в сравнение между 17 други такива в Европа. И истината е, че в България може би единственото нещо, по което е работено в годините, това е ценовата политика на лекарствата. Оказва се, че някои от цените на лекарствата са толкова ниски, че има дефицит на пазара на тях, защото съществува т. нар. паралелен реекспорт. Или пък фирмите нямат интерес да ги регистрират на нашия пазар, тъй като ако те тук са на много ниска стойност това означава, че автоматично цената им ще намалее и в другите страни, които са в тази референтна група. Така че по-скоро от Турция са по-евтини, Турция не е страна-членка на ЕС и там те нямат задължението да се сравняват с други държави, но в България всъщност основният проблем е с тези медикаменти, които нямат аналози. Те са най-скъпо струващите медикаменти и по данни на Здравната каса около 55% до 60% от бюджета за лекарствата отиват точно за тези медикаменти. Така че там трябва да се търсят решения.

За жалост времето ни изтича. Имаше един важен въпрос, който исках да ви задам. Според мен това е нещо видимо, след което един здравен министър може да остане в историята и това е първият здравен министър, който оправи спешната помощ. Толкова ли е трудно оправянето на въпросната спешна помощ?

Не, не е никак трудно. Много неща не са трудни да се направят и не всичко е свързано с пари. Аз понякога дори се учудвам защо не се е случвало, защото колегите, които работят в различните сфери, те имат предложения, те най-добре разбират какъв е проблемът. Просто някой трябва да седне и да го облече в…

Вие бихте ли го направили? Поемате ли ангажимент, че спешната помощ след 6 месеца ще бъде друга?

Ние вече работим за спешната помощ.

Вие обещавате ли?

Няма да обещавам, вие ще видите какво ще се случи. В тази експертна група са и много от директорите на спешните центрове, има експерти, има национални консултанти и аз мисля, че още следващата година ще се осети промяната, която пак казвам не е само въпрос на ресурс, въпрос на организация.

През януари всичко се променя.

А може би през януари не, толкова дълго нищо не е правено, а особено последните 4 години, дали поради честата смяна на екипа на Министерството на здравеопазването, или поради некомпетентност не мога да кажа, но толкова дълго нищо не се е правило, че моля не очаквайте за шест месеца всичко да се промени в здравеопазването. Но аз съм убедена, че стъпка по стъпка всяка година ще…

За спешната помощ ще бъде една година?

Спешната помощ още следващата година ще се усети промяна.

Защо в крайна сметка се обеща само за спешната помощ?

Трябва от някъде да започнем, а тя наистина е много невралгична част от здравеопазването.