Парите никога не стигат. Важно е държавата и общините да търсят финансиране от европейските фондове за развитие на културни проекти, казва министърът на културата пред в. „Дума”

Господин Стоянович, неотдавна се състоя първото заседание на Обществения съвет към министъра на културата, на което са били поставени много основни и конкретни въпроси. Кои от тях, според обобщението от срещата, ще се разглеждат приоритетно?

Първото заседание на Обществения съвет премина в добър тон и диалогично, което ме кара да мисля, че ще има и практически резултати. Разчитаме много на мнението на хората, които са включени в него, а те са близо 40 души. Готови сме да се вслушаме в експертното мнение на всеки от тях. Една от първите теми, които ще се обсъждат на съвета още през септември, е за необходимостта от промени в Закона за културното наследство и бюджета за 2014 г. Впрочем от сайта на министерството всеки гражданин може да разбере за темите чрез пълния стенографски протокол - искаме общата ни работа да е напълно прозрачна.

Според предложени поправки в Закона за вероизповеданията се предвижда собствеността на манастири, храмове и молитвени домове да бъде дадена на БПЦ и другите регистрирани вероизповедания. Част от тях са музеи или паметници на културата, някои от които са под закрилата на ЮНЕСКО - като Боянската църква например. Какво е вашето становище по този въпрос?

Министерството на културата има готовност да участва в работна група заедно с комисията по култура на Народното събрание, която да огледа от всички страни този законопроект. Трябва да се предпази както недвижимото културно наследство от някои недомислия, така и да се свали появилото се обществено напрежение.

През 2019 г. един български и един италиански град ще носят званието "Европейска столица на културата". Вече започна благородното състезание между няколко български града. Каква е ролята на Министерството на културата и какво съдействие оказвате на кандидатите, за да се представят по най-добрия начин?

Министерството на културата е координационен орган на конкурса за избор на български град за "Европейска столица на културата" - 2019, България. Преди няколко дни стартира уебсайт с информация относно процедурата за кандидатстване и избор на български град, на който да бъде присъдено званието "Европейска столица на културата" - 2019. Чрез този сайт могат да се зададат всички въпроси по процедурата. Крайният срок за подаване на документи е октомври 2013 г. Окончателно Съветът на министрите на културата на ЕС ще определи през 2015 г. кой български и кой италиански град ще са столици на културата през 2019 г.

Казахте, че смятате да направите пълна проверка на предишния мандат. Докъде стигнахте и какво ви впечатли/изненада за изминалите почти три месеца?

Има неща, които са свършени, и други, които не са. Има много забавени преписки, конкурсите за директори на културни институти са се бавили с месеци и дори с години и сега нашият екип трябва да навакса този голям пропуск. Вече го правим. Най-големият културен проект - Националният музеен комплекс, е повече грандомански, отколкото грандиозен - даже и с името си "БГ Лувър", но щом веднъж вече е започнат, трябва да бъде довършен. В него досега са вложени много пари и време.

Какво е към момента положението с тази сграда в реконструкция и какво ще бъде изложено в нея?

През есента на следващата година е първият пожелателен срок, който е възможен за завършването на Националния музеен комплекс. Първо - южното крило не е завършено, от друга страна, няма експозиционен план, няма яснота как и къде той ще бъде обзаведен. Фундаментален проблем е и влагата в помещенията. За експозицията разчитам на работната група от експерти от известни специалисти, които под авторитетното ръководство на акад. Светлин Русев подготвят концепцията.

Заявихте, че държавата трябва да инвестира в книгоиздаването и филмопроизводството. Бихте ли подкрепили евентуално намаляване на ДДС - като начало поне за детските книги, учебници и помагала или за българската литература, да речем?

Не е важно дали аз ще подкрепя такова предложение, а дали държавата може да си го позволи. Финансовите разчети засега показват, че намаляване на ДДС за детските книги, учебници и помагала не може да се въведе. Иначе би било прекрасно процентът на този данък в посочените области да е по-нисък.

Кинодейците имат подробни и обосновани разработки за финансирането на българското кино, за промени в Закона за филмовата индустрия - какво според вас е най-належащо да се направи в тази област?

Законът за филмовата индустрия ясно казва как и с колко да се подкрепя производството на игрални, документални и анимационни филми. Въпросът е този закон да се изпълнява, за което обаче трябват достатъчно бюджетни средства. За тази година са осигурени 12.7 милиона лева за филмопроизводство.

Обещахте да търсите пътища за решаването на проблемите на филхармонията и Драматичния театър в Разград. Много градове имат своите проблеми и ще възлагат надежди на вас - ще можете ли на всички да откликнете лично?

Стремя се към това, защото става дума за българската култура. Винаги обаче въпросът опира до пари, до осигуряване на средства, с които да се подкрепи един или друг сценичен културен институт. Търсим оптималния вариант за решаване на всеки конкретен казус.

Изразихте готовност да съдействате да се реши проблемът с опасността от провал на проекта за консервация и реставрация на Перперикон. За радост, нашата страна е богата на безценни исторически обекти и артефакти. Какъв би бил по ваше мнение най-справедливият подход при разпределянето на средствата за археологически дейности?

Имах поредица от разговори, които допринесоха за това проектът за Перперикон да стартира. Имаше опасност европейското финансиране от близо 4 млн. лева да бъде загубено, но това не се случи и в момента на Перперикон се работи. Обмисляме с моя екип в министерството концепция за бъдещото финансиране на археологическите дейности в страната. Ще чуем мнението на експертите за това кои обекти да се финансират приоритетно.

В Балчик, когато връчвахте наградите на фестивала "В Двореца", споделихте, че сте предприели конкретни стъпки за решаването на спорния казус с Ботаническата градина. На какъв етап са нещата?

Разговорите продължават, търсим оптимален вариант и за двете страни.

През годините се е случвало да бъдат оспорвани резултати от конкурси за директори на театри и други културни институти. Как може да се прецизира този процес, за да се сведат до минимум съмненията за субективност или неточност при избора на ръководители?

Смятам, че сме прецизирали този процес. Конкурсите за директори се провеждат при максимална прозрачност от конкурсни комисии, в които са включени два пъти по-голям брой изявени специалисти, доказани и авторитетни имена в съответната област, отколкото изисква законът.

Успяхте ли да се срещнете с представители на различните гилдии, да чуете най-неотложните им проблеми и техните предложения?

Да, от първия ми ден като министър се срещам непрекъснато с творческите съюзи, с неправителствени организации, с гражданския сектор, с отделни творци, с работодателските организации, със синдикатите. Важно е тяхното мнение. Ето, и Националната стратегия за българската култура се изработва с изключително широкото участие на неправителствения сектор. За мен като министър диалогът е в основата на успешната работа.

Налага ли се актуализация на бюджета от гледна точка на Министерството на културата? А какъв годишен бюджет би бил приемлив за вас за сферата, която ръководите, като се отчитат и реалностите, разбира се?

Парите никога не стигат. Всички искаме да има повече пари за българската книга, за сесии за изпълнителското изкуство, за читалищата, за училищата по изкуствата, за археология, за кино. Важно е държавата и общините да търсят финансиране от европейските фондове за развитие на културни проекти.

Какво смятате, че трябва да се направи за по-мащабното и последователно популяризиране на българската култура и изкуства в чужбина?

Иска ми се българските културни институти в чужбина, които са към Министерството на културата, да бъдат истински посланици на нашата култура. Това, разбира се, може да стане в сътрудничество с МВнР.

В поканата към журналистите за първата ни среща заявихте: "Тези "срещи на шестия етаж" възнамерявам да превърна в традиция на неформалното общение между нас". Дано да успеете да устоите на намерението си - това е полезна и за двете страни инициатива, която е добре наистина да стане традиция.

Благодаря ви. Важно е тези срещи да са полезни и за медиите, и за моята работа като министър. Аз и моят екип всеки ден отговаряме на въпроси на медиите. Диалогът е динамичен, защото е динамично и темпото на работа.

Какви са най-важните неща, които изисквате от екипа си?

Професионализъм, оперативност, лоялност...