Вицепремиерът по икономическото развитие в интервю за предаването "Здравей, България" на НТВ  

Докато в отпускарския август някои тепърва започват да харчат  парите си за ваканции, ние ще разговаряме с вицепремиера по  икономическото развитие Даниела Бобева за това какво предстои.  Добро утро, г-жо Бобева.

Добро утро.            

Добро утро и от мен.

И на зрителите.      

Позволете ми преди същинския разговор за политиката на  правителството да ви попитаме нещо, от което вие много  разбирате. Допреди малко с Румен Петков разговаряхме за  печатницата на БНБ и за това трябва ли или не трябва и по какъв  начин да се прави смесено дружество. . .         

И защо в крайна сметка всички се притесняват да кажат, че се  приватизира това дружество? Каква е драмата?           

О! Аз идвам от БНБ, така че. . .

Точно затова ви питаме.          

. . . аз съм пристрастна, както се досещате. Но ако говорим  прецизно с термините, това не е приватизация. Дефиницията за  приватизация в закона за приватизация, е. . . това не е. Този  дебат обаче се връща. . .

Защото това се прави покрай закона. Тази приватизация се прави  покрай закона.   

Това ме връща назад в историята, аз бях председател на  комисията по чуждестранни инвестиции в Министерския съвет,  когато се дебатираше създаването на джойнт венчъри като първа  стъпка към раздържавяване. Тогава беше проблемът с каспичанското  предприятие и това във Севлиево. . .    

"Фаянс".    

"Фаянс". Тогава пак в същата политическа конфигурация се  критикуваше това, че изобщо не трябва да се правят джойнт  венчъри, че се заобикаля приватизацията, че трябва да останат  държавни тези предприятия. Значи, успяхме да спасим севлиевското  предприятие и виждате то докъде е стигнало. В същото време  Каспичан продължиха битките и така и не стана джойнт венчъра и  виждате докъде стигнаха нещата. Така че. . .       

В онези времена в Каспичан се проведе най-дългата стачка в  българско предприятие, която продължи месеци наред, защото  зарязаха политиката, която вие се бяхте опитвали да водите преди  това.           

Точно така. И то показа, че правилният ход беше да се прави  джойнт венчър.         

Да припомним на нашите зрители - това зарязване на политиката  беше по времето на кабинета "Виденов", което продължи около две  години, и в Каспичан беше драма. Спомням си я лично.

Така е, така е. Така че БНБ знае какво върши. Аз мисля, че  политиката на БНБ, особено в кризата, когато се тресе целият  финансов сектор в Европа, доказа способностите си да решава  важните въпроси. Управителят ще обясни през  септември цялата  ситуация. По принцип конкуренцията между печатниците е огромна,  особено тези, които произвеждат, така да се каже, националните  валути. Вие знаете, че ние нямаме клауза, така наречената  опт-аут клауза, т.е. ние трябва да приемем еврото рано или  късно. А  какво ще печата тази печатница не се случва от днес за  утре, то трябва да се мисли дългосрочно. Така че да успокоим  българските граждани и политиците. Г-н Искров ще обясни, драма  няма, трагедия няма.      

Той, проблемът, проблемът и драмата са от това, че нищо не се  обяснява. Има. . .    

Доколкото разбрахме, не са длъжни да обясняват, нали така?       

Вижте, емисионната дейност на централните банки е нещо, което  не е толкова публично. Тук става дума за изключително  конфиденциални, дори аз като работеща в Българска народна банка  не съм имала достъп до голяма част от информацията, свързана с  емисионната дейност. Това са доста секретни неща. Тоест не  очаквайте огромна публичност на това.         

Да, а и нещото, което така и не можах да се вклиня да кажа, да  уточня. . .

Питай.          Водеща:       . . . като говорихме с г-н Петков, е, че БНБ е този, който  взима решенията за печатницата, така излиза и от официалните им  съобщения.     

Естествено.    

Г-жо Бобева, благодарим ви за разясненията. А сега към  политиката на правителството. След преодоляването на ветото на  президента над актуализирането на бюджета, стана ясно, че  правителството получава възможност да се откъсне от изпълнението  на бюджета "Дянков" и да поеме курс към обещаната политика. В  тази обещана политика има едни 450 лева минимална работна  заплата в края на мандата. Стана ясно, че тази година няма да се  пристъпва към някакво увеличение. Значи ли това, че след  актуализацията на бюджета ще следва и актуализация на  обещанията?  

Не, актуализация на обещанията няма да има. Първо  трябва да  видим как върви икономиката. Ще видим и есенните прогнози как се  развиват. Вие знаете, че още служебният кабинет ревизира  предвижданията за растежа за тази година от 1.9 на едно. В  същото време очакваме добър сезон в туризма, добра реколта,  въпросът е как ще се реализира тя. Тоест ще видим как ще се  развият основните икономически параметри и до края на годината  се надявам да успеем да изпълним ангажиментите си, особено в  социалната сфера. Така, малко спекулираме с термина разплащане с  бизнеса, бизнесът има нужда от въздух. Ние го правим това,  защото очакваме бизнесът да се разплати с хората, за това да се  реализират по-големи стопански обороти и да се върне икономиката  към една нормалност.    

А ще останем ли с тази актуализация на бюджета или може да  очакваме още една до края на годината? Премиерът Орешарски не  изключи тази възможност.    

Засега няма достатъчно аргументи за втора ревизия на  бюджета. Мисля, че ще се вместим. Вече министрите започнаха да  предприемат стъпки за редуциране на разходите, включително  съкращения. В Министерския съвет например вече започнаха. Така  че това правителство е фискално сериозно, т.е. трябва да се  потискат разходите, така че да гарантираме една балансирана  икономика.    

Но на тази актуализация пък разчитат. . .    

Това да се потискат разходите започва да ме напряга.   

 Не, не, не се напрягайте.   

Използвам, че използвам, че Митко Манолов е гост-водещ. . .   

Необоснованите разходи. . . ето защо. Знам, че ще ме питате  за прозрачността в разходването на бюджета. . .    

А, ще стигнем и до прозрачността.    

Това, което министърът на финансите иска да направи и ще го  направи, е, че всеки непредвиден разход ще се обсъжда в  Министерския съвет, ще се взима решение на Министерския съвет.   

Това, което на мен ми направи впечатление от самото  началото, беше, че изведнъж се обещаха и се направиха стъпки към  разходване на средства, да го кажем, в някакви посоки, които,  по мое мнение, разбира се, преследват целта правителството да се  хареса на определени групи хора независимо от това дали тези  разходи непременно и сега трябва да бъдат направени или не.  Разбира се, то може да бъде обяснено с това, което става по  улиците, но все пак, да речем. . .    

Да, разбирам. . .    

. . . на мен ми се струва, че по-нормално би било да  повишите минималната работна заплата на една стъпка, вместо да  направите някои други разходи, които няма да изброявам поименно,  защото тогава рискувам аз да вляза в противоречие с различни  групи от хора.   

Ами, значи, аз мисля, че правителството направи по-лесните  неща.    

Със сигурност.    

Що се отнася до минималната работна заплата, вие знаете, че  правителството не решава този въпрос. Има тристранен съвет,  който обсъжда и решава. Знаете по-добре от мен, че аз не  участвам там. Знаете по-добре от мен, че. . .   

Между другото е хубаво да участвате там. Това е въпрос,  който по-нататък щях да ви задам.   

А, не, не, не. Аз съм се разбрала, че няма да участвам там.    

Е, ще видим.    

Не, не, моля ви се. Така че това е въпрос, който се обсъжда  между синдикатите и работодателите. Това е тема, която е  изключително важна. Аз се радвам, че. . .   

Вие бихте могла да бъдете един чудесен арбитър в този спор и  посредник.    

Не, не, не. Аз съм ангажирана с реформите за икономическо  развитие. Вярвайте ми, че е страшно много работа, искам да  говорим за това.    

Сигурен съм.    

Вие искате да се създаде нова регулация за държавните  предприятия. Всъщност в момента на каква сума възлизат  дълговете? Ние питаме нашите зрители защо предприятията са на  червено. Какво ще представлява новата регулация?   

Значи, ние не сме. . .     

Мога ли още мъничко да допълня въпроса на Рада в тази  посока, защото аз имам и малко опит. Преди години, когато  завърши големият процес на приватизация и се оказа държавно  участие тук 20 процента, там 30 процента, през масова, през  касова, през някакви други приватизации, тук останало държавно  предприятие, в това ведомство случайно, друго ведомство станало  системно, в трето ведомство присъства, защото няма как да не  присъства, и на нас тогава ни се стори, че би било нормално  всичкото държавно участие в индустрията да бъде управлявано от  един център, да не бъде разхвърляно, за да може да бъде  реализирана една обща държавна политика, да речем, по примера на  Франция, където, както сме чували, има Министерство на  държавното участие, макар и там. . .   

О, чак министерство, моля ви, стига министерства.    

. . . макар и там държавната индустрия да е в много по-голям  размер, тя да има функциите на регулатор на пазара и т.н.,  фактор, сдържащ алчността, ако мога така да го нарека. Та ни се  струваше. . . затова аз казах да се ръководи от единен център  държавната индустрия, вместо да е разхвърляна навсякъде.    

Вие сте абсолютно прав, че има различни модели всъщност в  управлението на държавното участие, но всъщност целта на закона,  на регулацията, която ние готвим. . . Между другото вчера беше  първото, предварително заседание на работната група и като  гледам, вие сте доста наясно, може би ще ви поканя в работната  група за подготовка на закона. Значи, основната причина за това  да се прави закон е, защото мисля, че има обществено съгласие по  темата, че държавните предприятия не се управляват добре. И то  това не е от вчера и от днес, това е през целия период на  преход. Ние в момента имаме 224 държавни, дружества с държавно  участие над 50 процента. От тях не всички са. . .   

Аз бих казал само. . .    

Това са над 50 процента. Въпросът е тези, които са под 50  процента. . .    

И разхвърляните миноритарни части.    

Тези, които са миноритарните, в момента правим една ревизия,  защото държавата не знае колко са тези с миноритарните. Тоест  правим една ревизия да видим какъв е статутът по сектори, изобщо  един цялостен анализ в миноритарните дялове. В тези 224  предприятия една част от тези, които ту се включват в  забранителния списък, ту се вадят от него - прибираме ги, вадим  ги, като дойде ново правителство. Така че много ли са тези. . .    

Зависи от това кой какво си е харесал.    

Не мога да коментирам защо, но факт е, че се вадят и  прибират пак в забранителния списък. Много ли са тези държавни  предприятия? Различни са моделите. Както казахте, във Франция  има много повече държавни предприятия в много повече сектори. В  Централна и Източна Европа. . . ние сме някъде по средата. Тоест  има държави, в които има повече държавни предприятия, има  такива, в които са по-малко. Аз мисля, че целият този период на  прехода показа, че всъщност въпросът е най-вече в това как ще се  управляват тези предприятия. Ще ви дам пример за пощите. . .    

Но според мен най-важното е тези предприятия да спрат да  бъдат обект на политическа намеса и интервенция.    

Значи, това е целта на закона. Значи, има едни препоръки на  Организацията на икономическо сътрудничество и развитие, има  препоръка на Европейската комисия как трябва да се управляват.  Четири основни функции. Първото е прозрачност. Значи, те трябва  да се управляват така, както се управляват публичните дружества.  Те не се управляват така.    

Някои, някои казват, че държавата била лош стопанин и тази  мантра се напява непрекъснато, което. . .    

Не е така.    

Държавата може да бъде прекрасен стопанин и може да бъде  много по-добър стопанин от частника. Аз ще ви дам един много  обикновен пример. Учителският пенсионен фонд, който се управлява  от НОИ, има много по-добри резултати от всяко частно пенсионно  осигурително дружество.    

Така е.    

Аз моля да чуем примера за пощите, тъй като ни остава съвсем  малко време. И искам от държавните предприятия да чуем и за  мерките, които предприемате за облекчаване на бизнеса. Така че,  моля, накратко примерът с пощите.           

Само да кажа за пощите. Значи, това, че сме на верен път, че  трябва да правим закон, показват и фактите. Пощите   исторически. . . Значи, проблемът на държавните предприятия е,  че те изпълняват и обществени функции.    

Така е.    

Тоест те не могат да оперират чисто търговски, трябва да има  баланс между двете функции. И когато ги оценяваш в края на  годината, трябва да оцениш доколко те са си изпълнили  обществените функции и доколко търговските, чисто търговските.  Пощите има периоди, в които са били на печалба, през последните  години са на загуба, и то сериозна загуба. Същото е с болниците.  Има болници, които добре управляват финансите си и те излизат  дори на печалба. Има и такива, които са фалирали. Да не говорим  за обществените поръчки - че един и същ апарат се купува в  едната, хайде да не е болница, но да го наречем някакво  дружество за 100 единици, от друго за 150 или 200. Затова правим  промяна в Закона за обществените поръчки. И защото ме попитахте  дали расте икономиката и какво правим за икономиката.  Държавните предприятия са единият  от приоритетите. Ако ние  съумеем да направим добри правила на играта, без политическо  вмешателство. . . Между другото аз получих благодарствени писма  от търговски дружества, от работещите там, подкрепящи идеята да  се прави. Защото на тези хора им е омръзнало. . .    

Разбира се.    

. . . от политически интервенции. . .    

Разбира се.     

. . . от това, че се сменя политиката през година, през две  - три. . .    

Това е нещо, което и сега, и сега тече в момента, апропо.    

Разбира се, че тече процесът. Просто няма правила за това.  Необходимо е да има правила.    

Значи, чакаме правила.   

Ами, мисля, че в рамките на два месеца, до два месеца ще е  готов законът, ще го обсъждаме публично, изобщо ще. . . Ще  направим един добър закон се надявам. А другото, което правим  за. . .   

Стискаме ви палци.    

Да, може би трябва.    

И, разбира се, и ние ще участваме в този процес без  съмнение.    

Да, ще участвате, разбира се. Синдикатите ще участват. Но  тези предприятия, които са в много тежко финансово състояние,  разчитаме много на синдикатите, ще започнем подготовката на едни  планове за преструктуриране и оздравяване. Положението е  критично. . .    

Те не са в тежко състояние по силата на природни явления, а  те са в тежко състояние. . .    

Да, защо. . .    

. . . защото са управлявани заради. . . през политически  протекции, защото са купували скъпо и са продавали евтино, за да  може някой през тях да печели, и т.н.   

Сега вижте, кризата е обща за всички - и държавните  предприятия са ударени от кризата.    

И това е нещо, разбира се, откакто сме в този период,  наречен преход.    

Не е от последните години.    

Значи, тези фактори са. . . Но разбира се, че кризата се  отразява и на тях. Но не мога да си обясня - миналата година  били на 10 милиона, плюс тази година са на 10 милиона минус и  това се твърди, че е пазар. Няма такъв пазар, който да се срие  така, освен ако не е в някоя екзотична сфера.     

Така е може да си разказваме дълго историята за БДЖ, нали,  която е флагрантен пример, защото е голямо и се вижда. Има други  по-мънички, които не са толкова видими, но БДЖ се вижда.    

Да, тя е в най-тежко финансово състояние, така че. . .   

Точно заради това.    

И там може да се говори. Разбира се, ще има оздравителни  планове. Там има и концептуални проблеми, има препоръки на  Световната банка, има препоръки. . . Всеки ни препоръчва за  съжаление различни неща, в различните периоди сме чували и  използвали различни препоръки, и това го има, особено по  отношение публичните дружества. По отношение на режимите. . .    

Да, там вече има конкретни мерки.    

Това е другата тема с обществено. . . Значи, всички сме за  това, че трябва да намалява административната тежест, за това,  че трябва да ограничаваме режимите и да дадем глътка въздух и на  бизнеса, а и на гражданите, защото те касаят всички.    

По отношение на тези режими са готови вече първите 24 мерки.  Направи ми впечатление, че сред тях има и такива, които  предизвикаха  възражение от страна на ваши колеги в Министерския  съвет, каквото беше съкращаването на сроковете по оценката за  въздействие на околната среда,  също за строителните  инвеститори, които да не сключват предварителни договори с  експлоатационни дружества, а  само удостоверения. Кажете ще има  ли редакции?    

Ама, вие какво си представяте? Тези, които са измислили  режимите, те не искат да ги махнат. Ако искаха да ги махат,  просто нямаше да ги правят. Така че то е логично това.   

Да има съпротива.    

Въпросът е. . . Значи, три аргумента са за режимите. Значи,  първото ние гледаме дали този режим го има по смисъла на  европейски регулации, тоест, ако той задължителен, ние няма как  да не го направим. Да, обаче, когато е задължителен един режим,  ние гледаме условията по него. Ако директивата е казала до 1  година, че трябва да се издаде някакво разрешение, ние обсъждаме  със съответната институция не може ли да съкратим този срок ,  защото ние навсякъде сме го приели като максимален срока. Дайте  да обсъдим. . .    

Конкретно за оценката за въздействие. . .    

Ние сме го направили преклузивно. Ние сме казали една  година.    

. . . на околната среда вас ви репликира Чавдар Георгиев,  заместник-министърът по екологията, който казва: със   съкращаване на сроковете просто хората, които са ангажирани с  това, ще бъдат поставени в невъзможност да работят.    

Ами, ние след заседанието на МС обсъдихме с колегите,  така  че направихме малка корекция, но като цяло остана тази мярка,  имаме съгласие с министерството на околната среда. Вчера дори  имахме заседание на МС, на което следващият пакет мерки аз  представих.      Между другото аз съм много позитивно изненадана от общините  и областните управители. Бяхме възложили на областните  управители да предложат режими. Около 140 режима те предложиха   съвместно с общините за ограничаване, отпадане, намаляване,  премахване на такси и т.н. Така че започнахме да работим и по  втория пакет от мерки и се надявам до края на ноември да  приключим с цялата тази офанзива, като хубавото е, че въведохме  и особен режим за ограничаване създаването на нови режими.    

Добре, дотук от общините знаем, че няма да ни искат пари за  удостоверение, че нямаме задължения към тях. В някои общини се  искат и по 15 лева. Сред новите предложения, които ще чакаме  през ноември, с какво още ще ни облекчат?    

Ами, не бих искала да коментирам конкретни мерки, защото не  сме ги обсъдили още с МС, но  има такива случаи: например взимаш  от едното гише документ, за което плащаш такса, отиваш на 4  метра - плащаш на другото гише. Разбира се. . .   

 За информация, която  е вътрешна между тях.    

Която е между две чиновнички една до друга. Така че такива  нещо ще ги махнем. Много имаше недоволство с мярката за звездите  на ресторантите.     

Да. . .    

Значи, вие знаете ли какво е да откриеш ресторант? Това е  просто. . . Процедурата, която държавата е създала, е доста  тежка. Освен това и браншовата организация е създала втора  процедура, която е абсолютно безсмислена. С  изключение на  "Мишлен" други звезди няма. Влезте. . . и не бих искала аз да  отговарям на този въпрос. Излезте по ресторантите и питайте  ресторантьорите искат ли да има такива режими.   

Спорът там, спорът е между ресторантите, които са към  хотелите, които са категоризирани, и те не искат едни други  ресторанти да не бъдат категоризирани. Но очевидно темата е  много дълга. Това са страшно много мерки, ще продължаваме да ги  дискутираме. Благодарим ви, госпожо Бобева. . .    

Ами, не е лесно. Ако мислите, че ми е лесно. . . изобщо не  ми е лесно.    

Във всеки случай пътят е верен според нас, трябва да се  направи нещо.    

Ами, това, че има голям вой срещу това, показва, че сме на прав път.    

Пътят е верен.    

Благодарим ви за участието, хубав ден.    

Благодаря и аз, мерси и на вас.