Министърът на земеделието и храните в интервю за Агенция „Фокус”

Министър Греков, разкажете за срещите със земеделски, които правите в Сандански, Петрич и други населени места в страната?

Едни от първите протестиращи земеделски производители бяха зеленчукопроизводителите в Струмяни, Благоевград, Петрич, Сандански. Отдавна им бях обещал да се срещна с тях и както казаха те самите, за първи път от 23 години при тях отива жив министър, никой не им беше обръщал внимание. С тях проведох пет срещи в Министерство на земеделието и храните и им помогнах с каквото мога. Едно от нещата, които направих е да се свържа с големите търговски вериги и да предоставя възможност да се реализира част от продукцията при тях. За съжаление, установих много неща, които те нито знаят, нито могат да решат, нито са ги чували. Един от изводите, до които стигнах след срещата със земеделските производители в Сандански е, че там не са информирани нито за програмите, нито за мерките, нито знаят къде да реализират продукцията си и какво да правят с нея. Каниха ме в Струмяни, в Благоевград, но накрая решихме срещата да се проведе в Сандански. Изключително съм доволен, тъй като залата в читалището в града беше пълна. Поставиха се изключително важни въпроси и в някои от случаите е необходимо много малко да направим, за да решим проблемите. Отдал съм се на този начин на контакт – търсим диалог между хората, защото чуваме проблемите им. Прекият контакт дава по-други виждания, които може да има един ръководител. Обиколих оранжериите, срещнах се с много земеделски производители и вместо един час, срещата продължи два часа и половина. Тази среща няма да бъде последна и отново ще отида при хората, защото те се нуждаят от нашата помощ.

Какво е състоянието на земеделието в районите, които посещавате?

Както знаем пролетта идва от юг и югозапад, казвам го символично, тъй като първите зеленчуци, които идват в нашата страна са от този край. Зеленчуковите култури първо узряват там и почти целогодишно се предлагат в големите борси в София и Пловдив и други градове. Хората са изключително специализирани в това отношение – не само в летните зеленчукови култури, но и за по-късните, оранжерийни. В селата Струма, Летница, хората имат над 150 декара оранжерии, които могат да предлагат зеленчуци целогодишно на нашия пазар. Само след една-две седмици ще има краставици от втората реколта, които да бъдат предлагани на нашия пазар. За съжаление, нямаме точна представа за площите, които се обработват, за оранжерийните площи и за културите, които се отглеждат, сортовия състав, времето, за което се отглеждат и времето, за което се предлагат на пазара. Това не ни дава възможност да планираме излизането на продукцията на пазара, както и възможност тези хора да получат необходимите средства. Този процес е изключително динамичен и все повече хора в страната и особено в този регион се занимават със земеделие. Голяма част от продукцията излиза именно от този регион и тези хора са изключително важни за българското земеделие. София е близко и може да се предлага на пазара свежа продукция.

При посещенията сте чули притесненията и оплакванията на земеделските производители, какви са най-основните проблеми и застъпват ли се по места?

Голяма част от проблемите са общи за всички земеделски производители - зеленчукопроизводители, животновъди и трайни насаждения, но в този район - Струмяни, Благоевград, Петрич, Сандански, изключително сериозен проблем е за зеленчукопроизводителите. Един основен проблем, който се различава от проблемите на другите зеленчукопроизводители в страната е със земеразделянето. Много от хората се оплакваха от начина на разделяне на земята, както и застъпването на земеделските площи. Има устройствен план, който се приема от по-голяма част от хората, но една малка част не го приемат и не може да се въведе. Това е един от по-различните проблеми на този регион. Има и други общи проблеми за всички производители, като например обединяването им в браншови организации. Друг основен въпрос в Сандански е желанието на земеделските производители да си направят собствено тържище, което аз приветствам. Ще търсим възможности и начини да се намери такова място. Говорих с кмета и със зам.-областния управител и ще проследим този проблем. Ще направим всичко възможно да се отдаде или да се търси място за отдаване на място за такива нужди. Убеден съм, че това е начина да се изпуснат прекупвачите. Тръгвайки от тук видях каква е цената на доматите в София и каква е в Сандански. Предлагайки ги така на борсите, поне една ръка ще се прескочи и цената на зеленчуците ще бъде по-евтина. Средствата ще отидат там, за където са предназначени – за тези, които произвеждат.

Притесняват ли се земеделските производители за субсидиите за следващия програмен период и за кои производители ще има?

Ако мога да продължа с предишния въпрос, общ за много региони в страната и много важен е проблемът с пасищата. През предишните периоди пасищата са били отдавани не само на животновъди, а на хора, които ги обработват само заради субсидиите, но не ги използват в животновъдството. Един от проблемите, с които ще се занимаем следващите месеци, дали по законодателен път или по друг, да решаваме е именно това да се дават пасищата на хора, които реално отглеждат животни. Това е много тежък проблем и се среща в Сандански. Друг проблем, който се среща частично е този с природните паркове. Нямам нищо против тях, но става така, че гледаме природни паркове, а не се грижим за хората и животните, които се препитават, чрез тях. Проблемът беше много сериозно поставен и ще търсим връзка с Министерство на околната среда и водите, макар че вече сме провели вече една такава среща, за да може да се помогне на тези хора. Не може овцете да пасат по улиците и пътищата, а природните паркове да стоят просто така. Естествено производителите се интересуват от всички мерки, програми, субсидии, но както казах в началото голяма част от производителите нямат пълна информация. Това, което разпоредих и съвсем скоро ще направя по всички Областни дирекции по земеделие и с Областните съвети по земеделие е да се направи график за всяко населено място – град, област, село, където има производители, трябва да бъдат обхождани от нашите специалисти, за да дават информация на хората. Ние мислим за бъдещето и говорим за широколентов интернет, но тези хора нямат възможност един вестник да прочетат или радио и телевизия, как тогава да се информират? Едва ли ще могат да носят лаптопа в торбичката на полето и да следят, за кои програми излиза информация. Съвсем нормално е сега да проведем онзи първа стъпка хората да се информират. Въпреки стачките и хвърлянето на доматите , има само около 100 души, които пожелаха да участват в програмата за субсидиране на зеленчукопроизводството. Хората нямат информация и е наша грижа да ги информираме. Тази година сме изпуснали, но следващата година всички трябва да бъдат информирани. Производителите се интересуват от субсидиите, защото това е реалният начин те да бъдат подпомогнати. Впечатли ме това, че в региона има изключително много млади, интелигентни хора, които се занимават със земеделие. Това означава, че традицията в българското зеленчукопроизводство не е загубена.

Ще бъдат ли изплатени част от субсидиите по-рано, преди Нова година, каквото е искането на производителите, за да подготвят почвите за следващата реколта?

Отправих искане към министър-председателя и към министъра на финансите когато се разглеждаше актуализацията на бюджета, защото съм убеден, че средствата на производители трябва да идват в началото на стопанската година. За съжаление стопанската година в Европа се смята, че започва от 15 октомври. При нас стопанската година започва, официално от 1-ви октомври, но всъщност е започнала от средата на август, защото подготовката на площите за рапицата вече е приключила и оптималния срок за посяването на рапицата е от 1 до 15 септември. Така че, поисках тези средства по- рано, ако може 20%- 25% и колкото да се дадат, те са полезни за всички стопани, защото те трябва да ги използват навреме, не ги ли използват навреме после вече не са им необходими. Така че, поисках в актуализацията на бюджета да влезе една сума, знаете че сумата, която е за плащане на единици площ е около 1 милиард, поне около 200- 300 милионна да се даде преди Нова година. Това изключително много зависи не само от земеделските производители и от мен като желание, зависи от това да се направят навременни точни проверки, така че да може да има 45 дни до Нова година, да могат средствата да бъдат върнати в нашата страна от бюджета. Мисля че, моето и техните изисквания са основателни, трябва да се мисли за този начин - плащания да се осъществява преди началото на стопанската година, за да могат хората да си обработят площите да си купят семена и да могат да заложат едно качествено производство за следващата стопанска година.

Изостава ли Министерството на земеделието с усвояването на Европейските средства по сегашната Оперативна програма за Развитие на селските райони и на какво се дължи това изоставяне?

Имаме известно изоставане. Надявам се, че в следващите месеци това ще бъде наваксано като мероприятия и като действие. Това е свързано с усвояването на средствата и е в зависимост от провеждането на търговете, от усвояването на средствата от общините, от капацитета на човешкия потенциал, който се използва. В някой случаи имаме и пропуски, които зависят и от нас, от хората. Трябва да се решават тези неща по-бързо, но мисля че Министерството на земеделието е един от първенците, които в крайна сметка по усвояемост на средствата по програмите се движи напред, но ние не даваме само на земеделските производители свързани с Програмата за Развитие на селските райони, а е свързана с общините- те усвояват средствата, не ги виня, но едно обжалване на процедура се просрочва с месеци, така че може и най-вероятно ще има неусвоени средства, ние правим всичко възможно те да бъдат усвоени до края на годината.

Кои ще са основните приоритетни сектори на земеделието през следващия програмен период по Програма за Развитие на селските райони?

Изключително през този 23 годишен период от време са изостанали животновъдството, зеленчукопроизводството и трайните насаждения, а ние в тези сектори имаме изключително големи традиции имаме и много отпит, знание и сортове, породи, които могат да се използват за да имаме по-голяма заетост и по-големи доходи. Затова един от приоритети ще бъде развитието на животновъдството, развитието на зеленчукопроизводството и трайните насаждения във всички сфери на овощарството и на лозарството – говоря за десертното производство. Друг важен приоритет за развитието на земеделието ще бъде използването на водата и хидромелиорациите. Убедени сме, че в следващите години, в период на засушаване, без поливане няма да може да се развива нито една селскостопанска култура, защото потенциала в този си вид няма да може да се развие, няма да получим необходимите добиви, така че ще бъдем повечето случаи на загуба. Търси всички възможни варианти и средства, говоря за среща със Световната банка. Готвим един проект, който да бъде създаден за цялата страна за магистрални тръбопроводи, с които да може да се полива голяма част от площите в нашата страна. Естествено ще отделяме и отделяме средства за укрепване на дигите и рехабилитация на основните канали, тъй като голяма част от водата, която се използва от тях се загубва и загубите са много големи. Следващ приоритет са и хидромелиоративните съоръжения. Има и други приоритети, по които трябва да работим, пак повтарям един от приоритетите е по- голяма усвояемост на Европейските средства. Много важен приоритет, за да имаме диалог е осъществяването на една добра комуникация между земеделските производители и административните структури в страната, говоря за Министерството на земеделието. Ще се опитаме и ще направим всичко възможно за разглеждане на Закона за браншовите организации. Връщам се отново на въпроса на Сандански, ще направим всичко възможно да се създадат браншови организации на зеленчукопроизводителите и на всички производители, които не са обединени в такива организации, за да можем да извършваме един нормален диалог с тях. За това на заседанието на Министерски съвет в проектозакона, който готвим за млякото, става въпрос, че браншовите организации ще могат да договарят изкупните цени и да бъдат посредник между производителите и тези, които изкупуват мляко. Силните, браншовите организации, които могат да застанат срещу изкупвателните организации да кажат: „Ние отстояваме такава цена”. Когато е договор между млекопроизводител и млекопреработвател, силата му е много по-малка. Затова, в моята бъдеща работа, а и независимо кой е министър, браншовите организации ще има важно значение за отстояването на позициите на земеделските производители.

Какво се случва с идеята за създаване на регистър на зеленчукопроизводителите?

Не само за зеленчукопроизводителите, ние мислим да направим електронен регистър на всички земеделски производители и особено на зеленчукопроизводителите. По този начин хората ще знаят какво се произвежда, колко се произвежда, колко са реалните производители и това беше много добре прието и аплодирано от хората на Сандански. Те дадоха обикновен пример - сега се търсят от румънски производители да речем репички, те произвеждат огромно количество, но в един момент пазара може да се пренасити, както стана тази година с доматите, производството на доматите да бъде изключително високо и цената им да падне. Когато се направи този електронен регистър, ще се знае колко произвеждат репички, колко домати, краставици. Така ще се получи, че самият земеделски производител да си планира сам дейността в бъдещето, което е изключително важно, защото трудно можеш да обясниш на хората, че трябва да има плановост дори и в селско стопанството. Без плановост се изхвърля част от продукцията и може една година да печелиш, две години да губиш. Чрез този електронен регистър, всеки който отвори може да погледне за тази година или примерно за 2014 година, колко домати ще се засаждат и колко пшеница ще се засее, или нещо друго. Така, че за мен това е важно и се радвам, че хората го приемат като нормално.

Възможно ли е да се направи такъв регистър и да се включат всички производители, защото те не са малко?

Тук става въпрос за една програма, която трябва да се изготви, ние имаме прекрасни специалисти, които биха я изготвили и вече включването на регистрацията се извършва от всеки земеделски производител. Там където не може, естествено ще се помогне от нашите специалисти.

Какви срещи ви предстоят още до края на месеца с земеделски производители?

Няма да спирам със срещите, защото за мен са важни. Изключително полезна ми беше срещата с производителите на праскови, сигурно сега ще имам среща с гроздопроизводителите не само с производителите на десертно грозде, а също така сега предстои и сезона за бране на винените сортове, тази година ще започне по-рано. В събота има среща на пчеларите ще се опитам и там да отида. Така че, всички земеделски производители, които се нуждаят от една надежда или от едно чуване, което аз много държа да има чуваемост от властта или по- конкретно от земеделското министерство, ние отиваме и то не само аз. Аз отивам като министър, но с мене са от 4-5 специалиста по животновъдство, растениевъдство, държавни плащания, които са готови не само да си кажем общи приказки, а да се помогне на хората с отговори, които да бъдат компетентни. Срещаме се с хора, които желаят и можем да им бъдем полезни, действително след това човек се чувства с едно приповдигнато настроение, защото хората желаят не да ни видят, а да чуят от нас какво мислим. Ще се развива този отрасъл в бъдещето. Той е важен за нашата страна, защото от икономиката работи единствено и само земеделието, произвежда се и това говори добре за нашата страна, но друг е вече въпроса как се произвежда.