Министърът на културата в интервю за в. „Строител“

Г-н министър, нарекохте реставрираната антична крепост Цари Мали град едно от новите чудеса на модерна България? Какво ще прави министерството, за да станат повече тези чудеса? Как смятате да развивате културния туризъм?

Така е, реставрираната антична крепост Цари Мали град наистина е едно от новите чудеса на модерна България. Този впечатляващ обект над самоковското село Белчин, финансиран по ОП „Регионално развитие” на Европейския съюз, ще се превърне съвсем скоро в изключително привлекателно място за наши и чужди туристи, убеден съм. През последните години промяната е налице – българинът е готов да опазва своето културно наследство така, че да го превърне в отправна точка на нашия туризъм и бизнес.

Тук е мястото да припомня, че само преди броени дни правителството предостави безвъзмездно на община Перущица управлението на руините на раннохристиянската базилика Червената църква, обявена за народна старина и архитектурно-строителен паметник от Античността и Средновековието с категория национално значение. Това решение на Министерския съвет ще разшири културната инфраструктура на общината и безспорно ще активизира културния туризъм.

С ръководството на Асоциацията на българските археолози търсим решение и на един друг наболял въпрос. Още преди да стартират строителните дейности на даден обект – било магистрала или друг обект – експертите трябва не само да са се изказали, но и да са завършили спасителните археологически проучвания по трасето на съответния строеж.

И как ще се осъществи това?

Подготвяме дългосрочна стратегия, която да позволи на държавата и общините да провеждат инфраструктурната си политика, без да застрашават културното наследство. Мислим и за една постоянна експертна група от няколко ведомства. Освен наши представители и експерти на регионалното министерство тя трябва да включва и представители на енергодружествата, МВР, земеделието и др.

Има ли Министерството на културата разработени проекти, с които да ползва възможностите за финансиране от фондовете на ЕС и в следващия програмен период? Кои са програмите, на които можете да разчитате?

Да, има разработени проекти, с които министерството ще кандидатства за финансиране през следващия програмен период. От 17 програми, по които ще се финансират проекти в периода 2014-2020, Министерството на културата може да работи с шест. Това са ОП „Региони в растеж”, ОП „Развитие на човешките ресурси”, „Програма за развитие на селските райони”, ОП „Добро управление”, ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”, ОП „Иновации и конкурентоспособност”. Така че имаме достатъчно възможности и ще се възползваме от тях.

Какъв е общият размер на средствата, които министерството ще осигури по ОП „Регионално развитие” до края на този период – 2013 г., и какви са възможностите за финансиране от други фондове?

Договорени са 100% от средствата по Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2007-2013 г. До края на 2013 г. ще се договорят 14 млн. евро на програма BG 08 в областта на културата с програмен оператор – Министерството на културата. Това е съгласно меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на европейското икономическо пространство 2009-2014 между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия.

Какви са строителните проекти на културното ведомство?

Редица проекти се изпълняват през тази година и повечето са ви добре известни. Това са „Национален музеен комплекс”, станал популярен като Българския Лувър,  „Античен   културно-комуникационен  комплекс „Сердика” (Ларгото), „Изграждане на подпорна стена, художествено осветление и туристическа инфраструктура за достъп до исторически резерват „Трапезица” във Велико Търново”, „Газификация и модернизиране на технологичното сценично оборудване на Драматично-куклен театър „Васил Друмев”.

А в областта на образователната инфраструктура?

Реализираме проекти за ремонт на 3-те училища по изкуства към Министерството на културата:  Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” – Плевен, на стойност 1 570 953 лева,  Национално училище за танцово изкуство – София, на стойност 1 712 031 лева, Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” – София, за 1 579 935 лева. Както виждате, става въпрос за сериозни проекти, за цялостно обновяване на сградите на тези училища.

Къде другаде има неотложни нужди от ремонти и обновления?

От всички второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към Министерството на културата са поискани становища за техните нужди от ремонти и обновления за периода 2014-2020 г. След анализ на възможностите и структуриране на предложенията ще предприемем действия за финансирането им с европейски пари.

Доволен ли сте от първото заседание на сформирания обществен съвет и диалога с представители на различните гилдии и НПО?

Да, доволен съм. То се проведе на 1 август т.г. в Министерството на културата и мога да кажа, че премина при голям интерес и активен диалог. Съветът включва 40 души, които представляват широк спектър от граждански, професионални и творчески организации, свързани със сферата на културата.

На първото заседание бяха утвърдени правила за работа на съвета, а участниците се обединиха около най-важните теми, които ще бъдат разглеждани в близките месеци. В дискусията се включиха всички участници, те пожелаха сред обсъжданите въпроси да са и тези за бюджета за култура за 2014 г., за средствата за подкрепа на проекти, за критериите за фестивалите, за европейското финансиране в следващия програмен период. Чуха се и гласове в подкрепа на необходимостта от поправки в Закона за културното наследство. Участници предложиха също книжовното и литературното наследство да бъдат включени в условията за финансиране по Програмата на европейското икономическо пространство, имаше и предложения да се работи в посока за създаване на по-добри условия за работа на независимите сценични трупи. Аз съм обнадежден от широкия формат на форума и съм сигурен, че и следващите заседания на обществения съвет няма да са формални. Ръководството на Министерството на културата е отворено за активни дискусии,  всяко едно мнение ще бъде зачетено.

Има ли напредък за създаването на стратегията по култура, за която от години само се говори?

Много се надявам да ускорим работата по националната стратегия и скоро да имаме някакъв първи вариант на този така важен документ. От последните ни разговори мисля, че има оптимизъм в посока националната стратегия по култура да мине на „вътрешно първо четене” още в ранната есен на тази година. Работим усилено и през целия август по този документ. Макар да нямаме фиксиран срок за приемането на стратегията, аз мисля, че по силите ни е, след едно обществено обсъждане да я представим на българското общество в края на тази година, а защо не и по-рано. Това зависи единствено от нашата съвместна работа и партньорство с гражданския сектор и с експертите от неправителствените организации, които активно работят. Важно е да обърнем особено внимание и на въпроса за финансовото обезпечаване на този стратегически документ и за пряката му обвързаност с европейските фондове. Още веднъж ще подчертая, че готовият документ задължително ще бъде представен за широко публично обсъждане.

В какво положение са българските културни институти в чужбина и смятате ли да направите промени в тях?

Вече текат конкурси за директорите на културно-информационните ни центрове в чужбина, които дълго са били отлагани. На част от директорите са изтекли мандатите, имаме хора, които са с осем години забавяне… В момента се назначават за 4 години, за толкова се избират и театралните ни директори, но никой не казва колко мандата могат да изкарат. Иска ми се отсега нататък директорите на културните ни институти в чужбина да се избират за не повече от два мандата, както е в дипломатическата служба. Добре би било това правило да залегне и в нормативните ни актове, то ще ограничи гурбетчийския престой на нашите служители зад граница.

Желанието ми е директорите на тези наши културни институти да са истински посланици на българската духовност. Това обаче изисква и предварителна подготовка. Обмисляме те да започват своя мандат с един кратък престой в централната администрация на министерството преди отпътуване.

Какво се случва със спасяването на средствата по ОП „Регионално развитие” за Перпе­рикон?

Добрата новина е, че проблемът се разреши благоприятно, и аз се радвам, че намесата ми и серията от разговори, които организирахме с моя екип, даде резултат и баланс беше намерен. Благодаря на страните в спора, те чуха призива ми да поставят националния интерес над личния, тъй като става дума за консервацията и реставрацията на един наистина уникален обект, какъвто е Скалният град на Перперикон. Фирмата, която беше подала жалба, оттегли възраженията си. Така че европейското финансиране няма да бъде загубено.