Министърът на здравеопазването в интервю за в. „24 часа“

Д-р Андреева, какви промени в здравната система предвиждате до края на годината?

Ще бъдат готови промените в спешната помощ, които ще бъдат и нормативни, и като финансиране. Във връзка със заложения приоритет в здравната стратегия, който засяга спешната помощ, ще се изработи карта за разпределението й. Тя ще покаже на кои места има нужда от създаване на нови спешни центрове или евентуално закриване. Сега тя покрива и голяма част от работата на джипитата, особено в извънработно време и през нощта.

Ще се промени и наредбата за спешната помощ, където ясно ще се регламентира какво е спешна и неотложна помощ и кога и как се извършва. Ще бъдат въведени алгоритми за работа на спешните екипи. Ще бъде променена и наредба 34, където ще се либерализира режимът за специализация на работещите в спешната помощ.

Новозавършили лекари ли ще привличате по този начин към спешната помощ, или ще важи за всички?

Ще бъде за всички, тъй като няма нормативни ограничения кой кога може да започне специализация.

Какви увеличения на заплатите са възможни?

Планираме 10-процентно увеличение от 2014 г. чрез новия бюджет. Ако имаме икономии, ще дадем и повече. Средната заплата в спешната помощ сега е между 680 и 750 лв. на лекарите, а на медицинските сестри и акушерките е около 450 лв.

С какви други мерки ще подобрите работата на „Бърза помощ"?

При срещата ми с тях набелязахме приоритети, а предложенията за конкретните мерки идват от самите тях. Притесненията им са в направленията специализация и заплащане. Липсата на специалност осакатява професионално лекаря, общият курс на обучение не е достатъчен. Проблеми има и в оборудването, линейките - все неща, свързани с финанси. Основното е в специализациите и възможността да работят в други лечебни заведения, когато не са на смяна. Това и сега е разрешено, но директорите на болниците не наемат много такива колеги. Обикновено в събота и неделя ги вземат да покриват дежурства в спешните кабинети. Сега със законова промяна ще ги задължим да ги наемат.

Ще се променят ли условията за откриване на спешен център или филиал чрез новата карта?

Не. Тя ще помогне особено на тези райони, в които е закрита болницата и хората трябва да пътуват до друго населено място за лекар. Такъв пример е Дряново, където вече нямат болница и се налага да ходят до Велико Търново. В такива райони приоритетно ще се откриват спешни центрове. Успеем ли да съживим спешната помощ, да идва навреме, работещите там да са защитени, добре платени, с оборудвани линейки, а не просто таксита, за мен ще е много голямо лично постижение. До момента никой не се справи със спешната помощ.

Предвижда ли се място за парамедиците?

Въпросът за техния статут не е решен. Обучават се по програми, които не са одобрени от министерството на образованието. Това са курсове, провеждани от различни организации, но нямат легализирана форма, не се правят в оторизирани центрове за обучение. С тях тепърва трябва да се работи, защото в момента зад гръмкото име парамедик стои просто по-добре информиран шофьор. А тези кадри са изключително необходими, даже и в пожарната, и трябва да имат съответната компетентност.

Как ще изглежда преструктурирането на болниците?

Министерството директно може да повлияе в болниците с държавно участие. В частните болници не може да се въздейства, не може административно да се налага забрана за откриване на болници. Точно затова искаме до края на годината да бъде факт Националната здравна карта. Поне 8 проекта за такава карта са правени до момента и нито една не е видяла бял свят. Няма да бъде съвършена, но поне ще бъде ориентировъчна къде от какви лечебни заведения има нужда. Това ще бъде и основа за издаване на разрешителни за нови лечебни заведения. Това е административният акт.

Другият начин е чрез конкуренция и прилагане на критериите за качество на медицинските услуги. Ще има обективни критерии, на които да отговарят болниците при подписване на договор със здравната каса. В тях ще бъдат заложени обезпеченост с апаратура, специалисти, ефективност на терапията. Последното е много важно, има го навсякъде по света, а тук някак ни убягва.

Може би защото няма измерител?

Има, например след болнично лечение има ли последваща хоспитализация. Често се вижда, че лекуван с конкретна диагноза постъпва отново на следващия месец по същата пътека. По света критериите се изработват от националните консултанти или на форуми като експертни маси. Поне веднъж в годината така се събират във Франция и изработват алгоритми и критерии за качество. Много добър механизъм ще бъде и за защита срещу „опити" на един и същ пациент да се махне апендиксът два пъти - веднъж в София, после във Видин.

Големият проблем в системата не е толкова в организацията на извънболничната и болничната помощ, а във връзката между тях и финансирането. Всички болници изнемогват, защото дейността е тежко недофинансирана. Затова се обединихме около намерението за

Ново остойностяване на клиничните пътеки, независимо дали ще останат същия брой, или ще се намалят. Цените на част от пътеките със сигурност ще бъдат увеличени, защото сега има свръхфинансирани и недофйнансирани пътеки. В моята специалност например цената на пътеката за цезарово сечение не покрива стойността на операцията. До момента изобщо не е остойностяван лекарският труд и вероятно това няма да се случи още дълго заради ограничения ресурс на касата и големия брой неосигурени.

С нови цени ли ще бъдат пътеките идната година?

Би ми се искало, защото всеки ден по сегашните условия е загубен за болниците. Най-работещите са и най-тежко задлъжнели и всички имаме интерес това бързо да се направи. Укрепването на болниците, върху които се крепи здравеопазването, е и втората ми цел като министър. Новите правила не са опит да се премахнат определени болници от пазара, а гаранция, че най-добрите ще продължат да работят.

При обсъждането на здравната стратегия ви поставиха въпроса за влошаването на квалификацията в здравеопазването. Имате ли реални намерения за въвеждане на продължителното обучение, и то задължително?

Убедена съм, че трябва да бъде задължително. И сега има такава форма, но е препоръчителна и е въпрос на лични амбиции. До края на годината обаче няма как да стане, има твърде много спешни задачи за решаване. Надявам се следващата година да се заемем, защото и в тази област има много нормативни актове за промяна.

В състояние ли е държавата да контролира качеството на медицинската дейност?

Работим по правила за съвместни проверки между касата и Агенцията за медицински одит - техни представители ще влизат винаги заедно в лечебните заведения. Ще има законови промени, много бързо може да стане.

Нужен ли е втори стълб на здравното осигуряване?

В продължение на 10 г. е натрупван финансов ресурс за това, но е използван миналата година за бюджетни плащания. Сега няма финансова възможност това да се направи скоро.

Много по-належащо е да решим проблемите на спешната помощ и специализациите на младите, защото лекарите заминават от България още от студенти. Ако по мое време от курс 80 души заминаваха 10ина, сега 70% тръгват директно след дипломирането, без въобще да са работили тук. Това ще ни бъде големият проблем в най-скоро време.

Идва ли времето да ни лекуват индийци, виетнамци?

Не намирам директна връзка между квотата за обучение на чуждите студенти по медицина и оставането им на работа у нас. Те предпочитат да идват у нас на обучение, но след това търсят реализация навсякъде по света, както и нашите студенти. Дефицит на медицински кадри вече има навсякъде и затова още в пети курс се договарят за продължаване на обучението в чужбина.

Много насочено е и търсенето на български лекари от Европа. Това е проблем, за който много отдавна се изпуснаха нещата. За да се усети ефект от мерките, които ще вземем, и дано продължат в бъдеще, ще трябва време - поне един или два випуска, най-малко 6 г. Голям е интересът на македонски, сръбски колеги да работят тук, но това не е толкова драматично. По цял свят работят лекари от различни националности, важното е да преценяваме подготовката им и какви компетенции имат, преди да им разрешават дейност. Ако са завършили у нас, ще имат същата подготовка като нашите студенти.