Решаваме за месеци натрупани с години проблеми, казва министърът на земеделието и храните пред в. «Стандарт»

Проф. Греков, въпреки богатата реколта тази година фермерите от всички браншове алармират, че има опасност от фалити. Какви мерки ще вземете, за да не се случи това?

Тази година земята роди много плод. Това не е само от Бога, но и заради грижите на земеделските производители. Мога да кажа, че ръстът на техните умения през последните 25-30 години е много динамичен и върви нагоре. Що се отнася до оцеляването на фермите, то е в ръцете на всеки един стопанин. Зависи от знанията, финансовите възможности, правилния мениджмънт, който осъществява. В България със земеделие се занимават около 30-40%. В цял свят с тази дейност са заети между 2-3 на сто от хората. Това е за сметка на интензивността, механизацията, на по-високата автоматизация в някои случаи, интелектуализация, използване на нови сортове и породи с висок потенциал, както и на окрупняване на земеделското производство. При нас производството е изключително дребно, което не води до високи норми на печалба. Следващото нещо, което трябва да предвиди всеки земеделски производител е, че може би една трета от печалбата трябва да се вложи в реинвестиции в производството. Това обаче не се прави. Само зърнопроизводството ни е на ниво, което е световно. Но другите отрасли - животновъдство, трайни насаждения, са замрели на нива от 1990 г. Това ги прави трудно конкурентни на европейските и на производители от трети страни като Турция и Македония. Тези хора не могат изведнъж да отделят 25-30% за инвестиция. Те едва оцеляват, за да могат да заложат следващата реколта. Без това, което правим с възможностите, дадени от ЕС - плащането на единица площ, агроекологичните мерки, де минимис програмите, почти всички тези ферми щяха да са фалирали. Защото годината е благодатна, но относно пазарите е изключително лоша. Само като пример - себестойността на зърното е от 28 до 33 ст. на килограм. Изкупната цена започва от 27 ст. Тоест, продава се без печалба. Така е и при доматите - една семка струва 7-10 ст., а килограм домати - 20 ст. Къде отива човешкият труд, къде остава печалбата, къде остават инвестициите, които трябва да направи човек? Така е и с другите култури.

Направихте сериозен опит за облекчаване на зеленчукопроизводителите, като се опитахте да пресечете нелегалния внос. Но като спряхте "кранчето" за турските домати, страната се наводни с евтини полски. Възможно ли е изобщо да се реши този проблем?

Действително кранчето протече от друго място, но нашите земеделски производители усетиха положителен ефект от тези мерки. Затова смятам, че те трябва да продължат и да бъдат постоянни през цялата година. Затова работим върху наредба, която да даде възможност за постоянен контрол на продукцията, която влиза в страната. Сигурен съм обаче, че това, особено в рамките на Европейския съюз, много трудно се осъществява. За съжаление стопаните от различните страни членки на ЕС са с различни допустимости относно ползването на европейските средства. Ние получаваме по-малко средства от другите страни. Така че нашите производители на зеленчуци, плодове и грозде не са със същата конкурентоспособност като останалите европейски фермери. Това още повече ги отдалечава от възможността да се конкурират. Така че кранчето е пробито, но се мъчим да направим така че да осигурим допълнителни средства, с които поне да се закрепят фермите. И това смятам, че ще се случи реално след 2014 г. Тогава обвързаната подкрепа за уязвимите сектори ще скочи от 3 на 13%. Но ще трябва да използваме и национално финансиране, за да може тези хора да направят бърз скок и да могат да се конкурират.

Предвиждате ли преструктуриране на "Напоителни системи", за да може да ползва и пари от европейските програми?

Мислим в това отношение и една от насоките е да се раздели "Напоителни системи" на две предприятия - напояване и отводняване. Но там ни е необходима цялостна концепция, защото това предприятие изключително много дърпа надолу, въпреки това, което сме направили за спиране на разграбването. Там е необходим нов подход, нова визия и даже бих казал нови хора, които да работят и да го менажират, защото то не се развива добре. Непрекъснато има неизплатени заплати, кражби и недобро управление.

Известно е, че нямаше достатъчно пари за заплати в Селскостопанската академия и Агенцията по храните. Осигурени ли са средства или контролът върху храните е под въпрос?

Имаше средства за заплати до края на август. Затова поискахме допълнително финансиране от 12 млн. лв. от Държавен фонд "Земеделие". Сумите са за заплати за Селскостопанска академия, Агенцията по храните, както и за частнопрактикуващите ветеринарни лекари. Така че контролът върху храните ще продължи да се упражнява. Въпреки това промени и структурни, и персонални ще има.

Искахте да се въведе изискване за определен процент български стоки на щандовете на търговските вериги. Възможно ли е това да стане?

Проведохме ползотворни разговори с всички основни вериги и виждате, че вече има резултати - пазар за български производители в една от веригите в Пловдив. Но първо фермерите трябва да имат съответните финансови документи, както и сертификати за качество и да предлагат стоката си в подходящи опаковки, количества и качества. За съжаление много от нашите земеделски производители не отговарят на тези условия и не могат да влязат в тези вериги. Но съм убеден, че чрез създаване на браншови организации производителите ще могат да се явят в тези търговски вериги. Трябва ни и електронен регистър на всички производители. По този начин ще знаем колко производители имаме, какви площи са засети с определената продукция и какви обеми има от нея. Така ще можем да планираме и възможностите за износ на различните продукти. Категорично подчертавам, че земеделското министерство няма да стане посредник или да съдейства за износа на продукцията. Но ние можем да помогнем, като се рекламира българската продукция и се знае нейното количество и качество.

Така с нея може да се излезе на външния пазар. Освен това всеки производител може да си направи сметката какво се произвежда в неговия регион и дали той да заложи на същата култура, или да засее нещо друго. Тогава няма да обвиняват вас и мен, че не са изкупени доматите. Но понякога човешкото око е такова, че като види, че съседът сее лук и е спечелил предишната година, също сее лук, но губи.

Докъде стигна идеята, обявена от заместника Ви Явор Гечев, за създаване на стандарт за храните, които да се произвеждат само от български суровини?

Може г-н Гечев да е имал предвид, че е добре основните хранителни продукти у нас да се произвеждат от местни суровини. Говорим за месо, за мляко. Няма как луканката да бъде само и единствено от български продукти, защото черният пипер, да речем, не вирее в България.

Приближават стоте дни на правителството. Как се работи в обстановка на непрекъснати протести и какво успяхте да свършите до момента?

Проведох срещи с почти всички министри, които са били преди мен на този пост. Някои от тях казват: "Това, което вие направихте за два или три месеца, ние сме го правили за две или три години." Просто няма време за опознаване на ситуацията, има време само за решаване на бързи задачи. Става въпрос за гасене на "пожари". Хората искат бързо решаване на проблемите си, те не дават никаква отсрочка, което ни прави изключително мобилизирани.

Значи протестите са полезни за правителството?

Има нещо положително. Хората имат много рационални предложения. Бях на среща в Сандански, където хората ми казаха, че за 23 години при тях за първи път отива министър. Не че аз ще им реша проблемите, но ги чух и започнахме диалог. И сигурно ще отида отново след един месец, ако все още съм министър, пък и да не съм министър. Защото имам идеи, с които можем да им помогнем.

Имате ли опасения, че след месец може да не сте министър?

Изобщо не ме притеснява това, дори би било облекчение за мен. Длъжността няма значение. Този кратък период, в който съм министър, ми показа, че трябва да си част от земеделските производители, за да им решиш проблемите. Иначе стоиш далече и високо, а оттам няма как да им помогнеш.