Вицепремиерът и министър на правосъдието в интервю за в. „Преса“

Г-жо Златанова, защо ще получим по-малко пари в новия седемгодишен програмен период на ЕС? Има ли виновни?

Не обичам думата вина. Тя идва от правото, а не от политиката. Аз винаги гледам напред. Истината е, че европейският бюджет беше намален за целия съюз за първи път в историята му. И то по разбираеми причини - кризата в европейските икономики, мерките за намаляване на разходите в много държави. При това положение Европейският парламент взе решение да намали средствата. Въпросът обаче не опира до европейските институции, а до прозрачността на нашите отговори тук, в България.

Какъв е проблемът?

Проблемът дойде оттам, че предишните управляващи си бяха сложили розови очила по този въпрос. Правителството на ГЕРБ записа 2,8 млрд. евро допълнително земеделски плащания на площ като увеличение на бюджета за България. А всъщност всички знаем, че е договорено постепенно нарастване на директните плащания още при присъединяването ни към ЕС. Така на практика се получава дори увеличаване на пакета за България, защото преките плащания са много голям дял от средствата, почти половината.

Затова ли депутатът от ГЕРБ Томислав Дончев твърди, че парите трябва да са много повече, а вашите сметки не са точни?

 Вероятно това е една от причините. Също така към сметките се прибавят и средства, които са на разположение на България, но не са включени в оперативните програми. Те са под условие. Такъв е Механизмът за свързване на Европа. Затова не искам да се правят сравнения и избягвам да водя политически спорове с цифри. Всеки може да вземе една цифра и да я представи за свой успех.

Европа ни дава пари, но ако не ги усвояваме, тогава няма смисъл от тези спорове...

Точно така. Усвояването е най-същественото, защото нашите пари са само тези, които сме успели да използваме. Това е истината. А останалите са виртуални. Именно заради това съм и против политизирането на темата с еврофондовете, което се случи в последните години. Първо, това не е престижно за страната. Второ, то не помага по никакъв начин на усвояването им. И ми е много неприятно европейските фондове да са партийно състезание.

Предишният премиер Бойко Борисов обеща, че България ще усвои 90%. Това реално ли е?

Убедена съм, че той е имал най-доброто желание. И ние се надяваме това да се случи. Но то няма да се случи, ако политизираме въпроса. Накрая на периода никой няма да отчита колко една или друга партия, или едно или друго правителство са усвоили.

Колко са усвоените средства от ЕС към момента?

Правя си справка всеки ден. Тя е пред мен и сега. Като цяло поддържаме добри темпове. Последните два месеца се справяме по-добре, отколкото през първите пет на годината. Между 1 и 20 август сме разплатили 177 377 214 лева. С това реалният процент е 33,7.

Колко ще може да усвоим накрая на сегашния период?

Сега не мога да ви обещая процент. Договорили сме пълния размер от парите. Всичко вече е в ръцете и на изпълнителите на проектите, и на управляващите органи, които следят да са в срок. Може да има обжалвания.

България е на предпоследно място по усвояване. Преди Румъния. Така че не мога да кажа, че съм доволна. Но съгласете се, че след като 7 години ситуацията е била такава, каквато е, трудно за 5 месеца може да я преобърнем изцяло. Вижда се ускорение, обръща се тенденцията. В момента се надбягваме с времето.

Къде сбъркахме? Вие може да кажете, защото сте били ръководител на представителството на ЕК у нас. - Ако трябва да говорим за недостатъците и грешките на България (не визирам едно или друго правителство), може би ще трябва да на-пиша книга. Този анализ е много тежък и сложен. И за съжаление обхваща много сфери на управлението.

Администрациите, които се занимават с управление на еврофондовете, не могат да работят сами. Политиката по обществените поръчки тук е ключова. Тя е една и съща и за централната, и за местната администрация. Политиката на планиране - какво правим, как го разполагаме във времето, колко средства заделяме за него. Ако сте община и сте планирали 10 проекта, а имате само един специалист по обществените поръчки, дали ще се справите с усвояването? Тоест имаме нужда от добро планиране, добра организация, кооперативност на всички участници в процеса.

Преди време имаше идея за държавна агенция  за усвояване на еврофондовете. Защо не я направихте?

Тази идея не беше лоша. За съжаление не стигна времето за нея. Когато поех позицията си - в края на май, беше ясно, че такава промяна в структурата на управление не може да стане за шест месеца. Това е гигантско преструктуриране. От 1 януари 2014 г. имаме нужда от готови структури, разписани правила, каквито изисква новият програмен период. Нямаше как да разчитаме, че Народното събрание ще е в състояние да приеме промяната. Още повече че опозицията два месеца я нямаше в парламента. Аз предпочетох да приема по-сигурния подход. А именно да се облегна на досегашния опит, който България е изграждала в продължение на седем години.

За кои сектори ще има повече пари през новия период?

Конкурентоспособността на икономиката със сигурност е приоритет.

Тоест бизнесът?

Да, излишно е да обяснява ме защо. Приоритет са науката, образованието и иновациите. Което пак допринася за конкурентоспособността на икономиката. Също така ще продължим да градим административен капацитет в централната и местната администрация, в съдебната система. И не бих пропуснала околната среда и климата. Това са все неща, които подобряват качеството ни на живот.

Колко ще са парите за магистрали? А за метрото? Столичната община вече е готова с проекта за изграждане на третия лъч?

Оперативната програма „Транспорт" е 1,207 милиарда. Това е по-малко, отколкото в досегашния период. Парите ще са разделени 50 на 50 между железопътен транспорт и пътища. В сегашния период софийското метро много успешно замести тежко вървящи и недобре случващи се железопътни проекти, които бяха запланувани, но не бяха добре реализирани. Така че в следващия  период  ще трябва да наблегнем на железопътната инфраструктура. Тя е и по-екологична. Пътищата също остават основен приоритет. Знаем тяхното състояние в България. Истината е, че приоритетите са повече от средствата, които предоставя Европейският съюз. Ако искаме да реализираме всички, ще се наложи да мислим и други варианти за финансиране освен европейското.

Има ли риск новата оперативна програма за наука и образование, която университетите много искат, да не бъде одобрена от Брюксел?

Искам да обърна внимание, че има потенциален риск за всяка оперативна програма. Не можем да лежим на стари лаври. Трябва да сме перфектни всеки ден. Както казват европейците, докато всичко не е договорено, нищо не е договорено.

Какво ще кажете на българите, които са разочаровани от Европейския съюз?

Усилията в тази посока ще са много сериозни. Първо, всички български граждани трябва да знаят къде отиват средствата от ЕС. И второ - да видят реалния ефект от тях. Много е направено, но има още много да се направи. През сегашния програмен период са обновени над 710 сгради на образователна, социална и културна инфраструктура. От тях 276 са училища, детските градини са 263. Трябва да внимаваме много - парите да отиват там, където са най-нужни. Именно затова и в следващия програмен период сме заложили специално внимание на уязвимите групи, на хората в риск от трайна бедност, на тези наши съграждани, които имат нужда от повече подкрепа от обществото.

Колко са критичните европроекти, които ще трябва да покрие националният бюджет?

Знаем кои са критичните проекти по всяка програма. Изработихме план, до края на септември ще бъдат предприети мерките за минимизиране на рисковете. След това ще направим окончателната сметка кои проекти са застрашени действително и в най-голям риск да не се случат. ЕК също наблюдава критичните проекти, следи риска от загубата на средства. Оценката на Брюксел за потенциалната загуба накрая на годината е по-голяма от нашата.

Каква е оценката на ЕК?

50% повече.

А вашата каква е?

Рискът се променя всеки ден. Цифрата е динамична и не ми се иска да я конкретизирам сега, защото няма да е точна. Например тя ще се промени, ако имаме благоприятен изход по обжалването на процедурата за строителството на завода за битови отпадъци на София. Това са сериозни средства, кои-то ще бъдат изключени от риска.

Защо през новия период ще се дават пари, но само срещу конкретни реформи?

Преди няколко години, когато се замисляше новия програмен период, ЕС прие нови правила. За по-голяма отчетност пред гражданите средствата трябва да бъдат обвързани с конкретни резултати. И то измерими. Защото не само българите се вълнуват от резултата от тези средства.

Какво ни казаха от ЕК на последния устен доклад по механизма за сътрудничество и оценка? Очакваха се критики?

Държа да отбележа, че в него няма оценка на политическата ситуация в страната. Защото ЕК никога не прави това за държава членка. Това са наши, вътрешнополитически въпроси. Устните доклади са рутинни и отчитат фактите, т.е. случили се неща. Истината е, че ЕК беше много лаконична, защото сама знаете, че за съжаление от края на януари-февруари т.г. до юни страната беше в процес на предсрочни избори, липса на парламент, който да приема закони. Някак си вътрешнополитическата ситуация не предполагаше решителни стъпки за изпълнение на индикаторите. ЕК ни насърчи да работим с по-ускорени темпове. Цялостната картина на това какво е свършила България за 18 месеца ще получим през декември.