Министърът на здравеопазването в интервю за в. „Монитор“

Д-р Андреева, напоследък все по-упорито се говори за демонополизацията на НЗОК. Какво мислите за идеята да има няколко финансови институции в здравеопазването?

Винаги съм заставала зад идеята човек да има избор. Ето защо вярвам, че трябва да има повече от една здравна каса. Още повече, че на фона на толкова много договорни партньори финансовият ресурс на НЗОК изглежда твърде ограничен, т.е. тя не може да предложи много на хората. На този етап касата покрива само един базов пакет от медицински услуги.

Именно малкият ресурс, който трябва да се разпредели между толкова много болници, води до тежкото недофинансиране. Мисля, че един от пътищата за така нареченото отпушване на сектора е точно този – да се създадат условия за появата на още няколко здравноосигурителни каси.

Според вас било ли е възможно още през 1999 г. да се създадат условия за появата на повече от една здравна каса? Защо толкова се забави този процес?

Да, можело е още тогава да се помисли по този въпрос. Но тук трябва да направя уточнението, че тогава е трябвало да се започне отнякъде - да се създаде една държавна здравна каса, която да гарантира, че за вноските, които хората заделят всеки месец, ще получават поне базисен пакет от медицински услуги и няма да останат без здравна помощ.

Веднага след това обаче е трябвало да се мисли за появата на нови финансиращи институции. Сега не ми се струва логично държавата да си нарои още няколко каси. Новите трябва да са частни.

В продължение на 10 г. са били натрупвани средства с цел демонополизацията на НЗОК, но незнайно защо парите са използвани миналата година за бюджетни плащания. Сега нямаме финансова възможност това да се направи скоро. Затова смятам, че вече всичко е въпрос на частна инициатива. Така между новите играчи ще има конкуренция, която ще е от полза най-вече за пациентите.

Между другото и сега Законът за здравното осигуряване допуска здравното застраховане, така че тук по-скоро въпросът е дали този процес да е доброволен, или да бъде създаден механизъм за събирането на средства за лечение по подобие на задължителното допълнително пенсионно осигуряване.

Заговори се и за увеличаване на здравните вноски с 1%. Отказахте ли се от тази възможност?

Никой не е казвал, че ще увеличаваме здравните вноски. Това бе една идея на Български зъболекарски съюз. В един наш разговор от съсловната организация предложиха да има такова увеличение, като парите да отидат за безплатна дентална помощ за децата. По техни изчисления ставало дума за около 100 млн. лв. Обсъждахме го, но никой не е вземал такова решение. Аз лично не съм убедена, че това е най-доброто решение в момента.

Ако след няколко години все пак се вземе решение за увеличаване на здравната вноска, възможно ли е тези пари да бъдат насочени към допълнително осигуряване?

Това е най-разумното и логичното поведение, но се налага цялостно преосмисляне на здравноосигурителния модел у нас. На мен като човек тази идея ми допада, но като министър не мога да взема подобно решение еднолично. Нужна е една по-широка дискусия по тази тема, с всички партньори – работодатели, синдикати, съсловни и пациентски организации, законодатели, икономисти и т.н. Става дума за дълъг процес на търсене на консенсус.

Като структура здравеопазването си има проблеми, но те са лесни за разрешаване. Според мен най-голямата драма е свързана именно с модела на финансиране. Ако някой се нагърби с неговото решаване, това ще е нещо много добро за системата.

Като министър имахте поредица от срещи – със съсловни и пациентски организации, директори на фармацевтични компании и т.н. Някой от застрахователите или бившите дружества за доброволно осигуряване потърси ли ви, за да обсъдите всички тези въпроси?

Не, засега все още никой от тях не е поискал среща с мен. Може би защото в момента все още не можем да решим проблем с единствената здравна каса, която имаме. Представете си, какво ще се случи, когато се появят и други. Трябва предварително да сме наясно кой и как ще защитава интересите на гражданите, как ще се контролира дейността на новопоявилите се финансиращи органи, откъде ще получава информация и т.н. Не съм сигурна, че само един министър в рамките на 4 години може да се справи с всичко. В рамките на един мандат може само да се случи онзи дебат, за който вече говорих, както и да се подготви законодателната база.

Лекарствената политика бе едно от най-слабите места на предишните управляващи. Различни представители на фармацевтичния бранш твърдят, че има тотален срив на пазара, а пациентите непрекъснато се оплакваха от цените. Какви са възможностите на държавата за постигане на баланс между интересите на компаниите и тези на хората?  

Истината е, че в момента всеки защитава собствените си интереси. Министерството на здравеопазването има за цел да осигури на всички пациенти в България качествено лечение в рамките на бюджета на НЗОК. Фирмите, които представляват оригиналните препарати, имат своя гледна точка по този въпрос. Те смятат, че болниците трябва да лекуват пациентите с най-модерните лекарства, които обаче са и твърде скъпи. Генеричните компании от своя страна защитават тезата, че качествено лечение може да се постигне и с техните евтини препарати, което гарантира терапията на далеч по-голям брои пациенти. В Германия например има цели групи заболявания, които се лекуват изцяло с генерици. Така че всеки си има своята логика и всеки е прав в голяма част от твърденията си.

Практиката в световен мащаб обаче показва, че все по-често се върви към използването на по-евтини, но ефикасни генерични препарати. Факт е обаче, че има заболявания, за които няма такива и трябва да се използват само скъпите оригинални продукти. Така че, когато говорим за лекарства, цени и интереси, трябва да сме наясно, че става дума за един много фин баланс. Той трябва да се търси непрекъснато от НЗОК, а не от Министерството на здравеопазването. Аз нямам никакво намерение да връщам договарянето на скъпо струващите медикаменти към управляваното от мен ведомство. Смятам, че министерството трябва да се занимава с политики, а не с договаряне и плащане на медикаменти.

Практиката досега показва, че има леко завишаване на разходите за медикаменти, но достъпът на пациентите да лекарствата е по-добър. Преди това, когато министерството е правило тези централизирани търгове за медикаменти, са възникнали много проблеми в снабдяването. Най-голям е бил проблемът при онкоболните, защото при тях всяко забавяне на химиотерапията може да е фатално.

А как гледате на идеята, която се появи в края на управлението на ГЕРБ, да се въведе такса „Рецепта” в денонощните аптеки, за да се стимулират фармацевтите да работят и през нощта?

Виждането по този въпрос на фармацевтите явно е претърпяло промяна. Пред мен не са повдигали въпроса за такса „Рецепта”. Те ми представиха други идеи, свързани с това как общините в малките населени места да бъдат стимулирани да разкриват аптеки. Защото е ясно, че това са непривлекателни райони. Макар аптеките и фармацевтите да са част от здравеопазването, те са и търговци, т.е. от това те живеят и се хранят. Ако някой не може да изкара пари за насъщния си, нормално е той да не разкрива аптека в тези села.

В момента умуваме дали в тези населени места да се отварят филиали на по-големи вериги аптеки, за да не отива толкова голям ресурс за разкриването й, а и оборотът в големия град да покрива евентуалните загуби, които ще се генерират в селата. Обсъждаме с общините те да осигуряват безплатни помещения, в които да се продават лекарства. Така фармацевтът няма да плаща вода, ток и отопление. Тези сметки ще се поемат от кметството.

Разговорите вече са по-конструктивни и прагматични. Търсим максимално добро решение за всички, за да не оставяме хора без достъп до лекарства. Освен това искаме решението да е дългосрочно. Иначе идеята за такса „Рецепта” изглежда атрактивна, но колко може да струва обработката на една рецепта, за да мотивира нощния труд или работата в селска аптека. Убедена съм в това, че държавата и общините трябва заедно да решат този проблем.