Министърът на образованието и науката в предаването „Преди всички” на Българското национално радио

Десет дни преди началото на новата учебна година министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова ще бъде наш събеседник. В студиото е и репортерът ни Александра Михайлова. Здравейте.

Александра Михайлова: Здравейте. Добро утро от мен и на нашите слушатели. Проф. Клисарова, да започнем със злободневните неща около 15 септември. В колко учебни заведения ремонтите ще продължат и след първия учебен ден?

Здравейте. Добро утро на всички. Към 2 септември справката в момента в министерството е, че ремонти има в 487 училища. В голяма част от тях ще приключат, но до 16 септември ремонтите няма да са приключили в 62 училища. Само искам да успокоя, че там, където продължават ремонтите, в повечето случаи са създадени нормални условия за учебния процес. Ако някъде се окаже, че е невъзможно все пак да се проведе учебен процес, то тези ученици ще бъдат пренасочени към други учебни заведения, но първият учебен ден няма да бъде провален. Надявам се, че... ще се създаде, ще бъдат създадени такива условия, че да могат учениците да бъдат щастливи и посрещнати в училище на 16 септември, както е тази година.

В колко училища в страната има готовност за въвеждане на целодневно обучение на учениците до 4 клас?

Мога да кажа, че точната информация още я нямам и ще я имам чак през октомври, затова защото... когато ще стане ясно колко паралелки за целодневно обучение са сформирани в страната. Но трябва да подчертая, че в средищните училища, където са 793, има осигурено целодневно обучение. Сега...

Във всички средищни училища?

Да, във всички средищни училища, 793, целодневното обучение е осигурено. Имаме амбицията, и ще работим по една такава схема... всяка сграда да е едно училище с един директор и да е осигурено целодневно обучение, но това става стъпка по стъпка. Знаете, че няма как едновременно да постигнем този добър резултат, който искаме. Трябва да имаме и малко търпение.

Как може да се помогне финансово на училищата, които са затруднени с плащането на ток и парно?

Това е един доста сериозен проблем и особено сериозен в малките училища, където има по-малко ученици, между 200-300 ученици. Затова тази година в МОН разработваме схема през декември, януари, февруари за следващата година да бъдат дадени допълнителни средства, независимо от броя на учениците, между 25-30 хиляди лева на училище, за да могат да посрещнат тези толкова... тези разходи, които са толкова необходими за нормалния учебен процес.

Обмисляте директорите на училища вече да имат определен мандат. Това е една интересна и чакана новина.

Да, така е. Това е във връзка с новия закон за средно образование, че директорите трябва да бъдат атестирани и че трябва да получават своята оценка не само от регионалните инспекторати, както беше досега, атестацията, а в тази атестация трябва да бъдат включени и училищното настоятелство, и родителите, чиито деца са в това училище, и учителите, и съответно синдикатите. Така ще получаваме една, министерството и регионалните инспекторати... а и за всеки директор ще се получава една реална оценка за неговата работа, която ще го мотивира за по-добри резултати... или ако се наложи, той може да бъде заменен с друг.

Какъв период предвижда за мандата?

Ами, в момента се обсъжда между 4 и 5 години, където да могат... все пак да има време директорът да реализира своите идеи и да може да постигне своите цели. Това е един оптимален срок, между 4 или 5 години, след което ще бъде проведена, проведена тази сериозна атестация и ще се прави изборът...

А, проф. Клисарова, тъй като казахте...

Това не означава, че не може да остане същият директор, нали...

…че тази идея за атестирането на директорите ще влезе в промените в закона за училищното образование, докъде стигна всъщност работата по тези промени, тъй като и тази учебна година ще започне по стария закон за народната просвета? И днес има заседание на образователната парламентарна комисия. Предстои такова разглеждане на два законопроекта.

Да, така е. Законът в структурата си, в скелета си вече е готов, но е необходимо едно широко обсъждане. Знаете, че това е един доста обширен и доста труден закон, защото касае почти милион и половина... милион ученици и още толкова учители, да не кажа и родители, и трябва да бъдем много ясни, точни и прозрачни. Трябва да направим...

Така е, професоре, само че, извинявайте, че ви прекъсвам, това обсъждане при предишното правителство се правеше три години, по времето на Сергей Игнатов, по времето на Даниел Вълчев също три години се обсъждаше този закон и просто ние си стоим с един закон за народната просвета.

Това доказва сложността и трудността на приемането на този закон. А само да кажа, вече, знаете, в МОН бе изработена платформа, направихме една платформа, която... да може да се прави широко допитване до учители, както по български език и литература. Ще използваме тази платформа за широка дискусия. Но се надявам, че, така, в комисията по образование законът ще влезе в последните седмици преди празниците, там коледните празници, или след Нова година веднага. Не бива повече да го бавим. Защо? Не бива да се бавят тези промени, защото, вие знаете... отговорността към нашите ученици трябва да бъде много голяма...

Да разбирам, че част от тези промени ще влязат в сила още преди началото на следващата учебна година, тоест още в рамките на тази?

Надявам се, надявам се законът да бъде приет до март-април следващата година. Но по новите учебни програми и планове може би ще започнем от по-следващата учебна година.

Така е по закон, трябва да има една година преди това...

Да, трябва, задължително е това, все пак да има време за подготовка и на учебници, и на учебни помагала, и на самите преподаватели...

Обяснете...

И не бива да правим грешки.

…идеята, съобщена от министъра на икономиката, учениците в гимназията да учат и да работят поравно, което много напомня връщането на УПК-тата, което се отмени след 10 ноември 1989 година.

Да, разбира се, че ще обясня това. Идеята е образованието да бъде по-тясно свързано с бизнеса или нашите ученици да имат такива компетентности и знания, когато завършват това средно професионално образование, че да могат веднага да се реализират на пазара на труда. Една...

Има ли обаче... Ще има ли търсене на тези специалности, защото, ето, как е във висшето образование, университетите бълват висшисти, специалисти, които след това обаче намират съвсем друга работа, не тази, която са завършили по специалността?

Да не говорим, че аз, така, съм малко скептична по темата дали някой 17-18-годишен ученик ще иска да учи за шлосер или стругар.

Ето, това е нашият проблем на нашето общество. Защо? Защото... разделихме професиите на привлекателни и непривлекателни. А това не е така. Всяка професия има своите достойнства или...

Аз не искам да кажа, че това е непривлекателна професия, нека не звучи така.

Но как ще привлечете младите да...

Но как ще привлекат...

…изберат именно, да...

Ами, ако започнем...

…такова професионално ориентиране?

Да, но ако започнем с едно професионално ориентиране още от 4-5 клас, покажем възможностите на една такава професия и реализацията й... И нека да кажа, че в момент било шлосер, или стругар, или заварчик, това... нашето общество има нужда от тези професии, от една страна...

Безспорно.

…и, от друга страна, техниката, развитието на техниката точно е на такова ниво, че не са онези професии, които си представяме преди двайсетина години, а с едно съвременно и модерно оборудване. Така че е необходимо да обучим младите хора, за да могат да работят с тази нова техника.

Има ли глад на учители тази година предвид многото, които вече са пред пенсия?

Има райони, където наистина проблемът е много сериозен, и в други райони, където малко по-добре стоят нещата. Но определено тенденцията е много тревожна, защото само около 3 процента от всички учители са между... 20 до 30 години, до 29 години, не искам да кажа долната граница точно. Очакваме до 10 години да бъдат пенсионирани един голям брой учители и това ще доведе до един дисбаланс в системата. Затова е необходимо сега да бъдат взети сериозни мерки за мотивиране на младите хора да избират тази професия.

Как, как да ги мотивираме?

Доста е трудно, всички знаем защо, защото, когато младият човек вложи труд, средства, иска след това бързо да може да възвърне тези средства, които е вложил, и това е...

А не да започне с начална заплата от 450 лева.

Точно, точно. Затова казваме... и тук посоката трябва да бъде такава - освен увеличаване заплатите на учителите и въвеждане на някои социални пакети за младите учители, въвеждане на стажант-учител още в университета, за да могат тези млади хора да влязат в реална среда, да харесат, да заобичат децата и училището, от една страна, а от друга страна, и да получават някакви средства за това, че вече стажуват и работят в това училище, по-високи стипендии... Трябва да бъде направен пакет от мерки, една няма да е достатъчна.

Да се върнем към началото на учебната година, безплатните учебници за учениците до 8 клас ще бъдат ли навреме доставени по училищата?

Те вече са доставени. До 23 август във всички училища до 7 клас учебниците бяха доставени...

Прекрасна новина.

…да, абсолютно... и трябва да подчертая, и до 20 август абсолютно всички училищни книжа, това са бележници, главни книги, това, което е необходимо за нормалното започване на учебната година.

Ще си сътрудничат ли вече с чужди специалисти издателствата, които пишат учебниците за учебната програма, и дали всъщност това ще подобри според вас образователната програма?

Винаги обмяната на опит, не само чуждия, а и нашия опит, е изключително важен при написването на учебниците, с които трябва да призная, че имаме проблеми. На срещата с директорите на регионалните инспекторати по образование поставихме този въпрос - на какъв стил и как са написани нашите учебници и това добре ли е за децата. Така, определено беше мнението, че в някои случаи учебниците са написани на много висок стил, който е труден, но разбираем и достъпен за съответната възраст на децата... и ни е необходимо едно по-ясно определяне на целите в дадения предмет, знанията, които трябва да имат учениците. И предложението беше, с което мисля, че ще се съобразим при написване на нови учебници с новото учебно съдържание и планове, а именно участието на повече учители, не само на експерти, не само на преподаватели от университетите, а и на повече учители, защото учителите са тези, които всеки ден са сред децата и могат да имат най-точната и ясна представа за техните умения и знания в дадения момент и за дадената възраст.

Един последен въпрос от мен - защо Българската академия на науките и Съветът на ректорите не са включени в новия Обществен съвет към министерството?

Вижте, в новия Обществен съвет към министерството може и има право да участва всеки, вие знаете правилата му. Все още събираме заявките за новия Обществен съвет от организациите, които искат да участват, така че аз не мисля, че те ще бъдат изключени...

Ами, няма ги в списъка, до който се добрахме ние.

Да, защото още не утвърден Общественият съвет. Естествено е... знаете, работя много тясно и със Съвета на ректорите, и с Българската академия на науките.

Проф. Клисарова, да завършим всъщност нашия разговор с темата за делегираните бюджети. Наистина ли остават в историята и защо се отказвате от тях?

Не се отказваме от тях. Делегираните бюджети няма да останат в историята, напротив, остават в настоящето, надявам се, че ще ги има и в бъдещето, но в много по-оптимална форма.

Каква е промяната?

Да, или както казваме... Както казвам, в момента е нормално... те бяха един много добър инструмент за осигуряване на качество на обучението, за повишаване на мотивацията на учителите за по-ясна, точна и старателна работа, да кажем. Но важното е, че тези бюджети доведоха до една диспропорция, дисбаланс между малките, големите и средните училища. И именно затова искаме да въведем тази промяна, а именно промяната, че не само парите следват ученика, а да има коефициенти, които показват в какво място се провежда обучението, има ли деца със специални потребности, на каква отделеченост е от средищното училище... съответния регион и това каква е т.нар. от нас добавена стойност. Какво имам предвид под добавена стойност? Не успеха на училището, на учениците или на региона като цяло. В смисъл – 5,50. Не. Каква е добавената стойност между четвърти и седми клас от външното оценяване, постигнали ли са учениците по-високи резултати. И ако тези резултати са реално по-високи, то средният успех може и да е 4. Но ако е бил 2,50 или 30 процента от учениците не са успявали да покриват критериите, необходими за външно оценяване в четвърти клас, а после този процент ние го увеличаваме до 90, които вече успяват да покриват тези критерии, ето това е успех за учителите, за училището и то ще получи повече средства.

От кога ще започнете с преизчисляването?

В момента се изработва формулата. Почти мога да кажа е готова. Ще бъде представена на регионалните инспекторати в началото на учебната година, най-вероятно до края на месец септември. И в следващия бюджет ще е заложена тази промяна.

Благодаря Ви за това интервю по "Хоризонт". В "Преди всички" министърът на образованието проф. Анелия Клисарова в интервю на Александра Михайлова.