Това, което можем да направим, е да призовем за разумен подход, който да спести допълнителни страдания на сирийския народ, казва министърът на външните работи в предаването „Събота 150” на Българското национално радио

Започваме с актуална информация от неформалната среща на европейските външни министри, която се провежда под литовско председателство във Вилнюс. Днес се очаква на нея да присъства и първият дипломат на Съединените щати Джон Кери. От Вилнюс на телефона вече е българският министър на външните работи г-н Кристиан Вигенин. Здравейте.

Здравейте.

Министрите на отбраната на държавите от Евросъюза постигнаха съгласие, че на 21 август в Сирия са използвани химически оръжия и че, цитирам, много признаци свидетелстват, че отговорността за тях пада върху режима на президента Башар ал Асад. Сега, това потвърдено ли беше на вчерашната ви среща на външните министри? И потвърждава ли България, че правителството на Асад е отговорно за химическата атака?

Нашата дискусия продължава днес. Вчера следобед имахме обмен на мнения за позицията на отделните страни членки. И принципно представителите на Германия, на Великобритания, на Франция заявиха, че и по тяхна линия, в допълнение към това, което вече беше изнесено от разузнаването на Съединените щати, има индикации и доказателства, че всъщност химическите оръжия, използвани на 21 август, са от режима на Башар Асад. Разбира се, ние не можем да вземем политическо решение чия е вината за това нещо. От една страна, нямаме причина да не вярваме, разбира се, на партньорските служби, на това, което нашите партньори в рамките на Европейския съюз представят като информация, но няколко страни членки, сред които и България, постави въпроса тази информация и по-детайлните доказателства в тази посока да бъдат представени по линия на партньорските служби на останалите страни членки, така че тази информация да може да бъде анализирана и от нашите служби и съответно използвана и в рамките на вътрешнополитическия дебат. Пак казвам, ние нямаме основание да се съмняваме...

Значи Вие фактически...

…но все пак смятаме, че тази информация трябва да бъде предоставена.

…на бюрото си Вие нямате...

Искам също така да...

…нямате все още доклад от чужди разузнавания, свързани с този случай?

Ние имаме информацията, която беше и публично обявена. Но допускам, че тази публично обявена информация се базира на по-детайлна информация и анализи, които вероятно не са за публично ползване, но биха могли да бъдат споделени от съответните служби с партньорките служби в рамките на Европейския съюз. Така че надявам се този наш апел да бъде удовлетворен. Вторият елемент обаче, който също смятам, че е важен, на практика нямаше възражение срещу това да бъдат изчакани резултатите от мисията на екипа на ООН, който събра необходимата информация, проби на място, и ние да анализираме отново нашите последващи действия на база и на информацията, която дойде от разследващия екип. Имаше, така, едно съгласие и от тези, които, като Франция например, считат, че военната операция е необходима, и други, които бяха по-скептични по отношение на такова развитие, имаше съгласие, че е редно да бъде, първо, изчакан резултатът от мисията на екипа, както казах, и второ, е редно да бъде направен поне още един опит този въпрос да бъде обсъден и по него да се постигне съгласие в рамките на Съвета за сигурност на ООН.

Като вече има някои разузнавателни европейски служби, които твърдят, че вината е на Асад, какво очаквате да чуете от американския държавен секретар Джон Кери днес, какво смятате, че той може да ви каже, което да убеди европейците?

Аз смятам, че най-малкото трябва да чуем от него... (пропадане на тел. връзка - бел.ред.)… как те си представят готвената военна операция, какви цели тя трябва да постигне и има ли и какви са плановете за периода след това. Защото и аз съм заявявал, че по-лесно е да се планира и организира една военна операция, по-трудно е обаче да си представим какво следва след това и как се организира процесът след една такава операция. Защото, от една страна...(пропадане на тел. връзка - бел.ред.)... причини да се върви към такова крайно решение е да не бъде допусната употребата повторно на химическо оръжие в Сирия. Какви са гаранциите, че тази военна операция ще доведе до това и няма ли риск при начало на една такава военна операция всъщност ескалацията на конфликта вътре в самата Сирия да доведе до вероятността именно повторно да бъде използвано химическо оръжие? Вторият елемент, който, така, беше обсъждан вчера с министрите на външните работи, беше елементът за това употребилите това оръжие да бъдат наказани. Очевидно все повече доказателства идват, че употребата е направена от правителствените сили. Кой конкретно обаче е наредил тази употреба и как това е станало е твърде рано да се каже. Но по принцип, ако работим в полето на международното право, би следвало това да се случи в рамките на дело в Международния наказателен съд например. Тук вече е големият въпрос наистина - как ние да постигнем тези две неща: първо, да гарантираме, че няма да има повторна употреба, и второ, че използвалите химическо оръжие ще бъдат наказани. Дали все пак един политически процес...

А не е ли цинично?

…един политически процес, т.е. търсенето на дипломатическо и политическо решение, намаляване на конфронтацията в самата Сирия, дали това не е по-правилният подход? Но, разбира се, пак казвам, днес с държавния секретар ние ще обсъждаме и тези въпроси и да чуем от него американската гледна точка.

Не е ли цинично, г-н Вигенин, да се обръща внимание единствено на употребата на химически оръжия? В крайна сметка хора са убивани вече две години и половина. Вярно, нали, с газ, смъртоносен, е по-жесток начинът, но в крайна сметка става въпрос за убийство на хора. Каква е разликата?

Не бих го нарекъл цинично, но е факт, че в Сирия, по различни информации, са убити вече около 100 000 души, което е едно огромно число. Но употребата на химическо оръжие вече надхвърля и най-мрачното въображение. И когато в XXI век хора се избиват с отровен газ, мисля, че това е нещо, което наистина прехвърля границите на търпението. И не случайно и самият президент Обама определи това като червена линия. Ние не можем да си затваряме очите, че това се случва. И ако не бъдат предприети необходимите мерки, пак казвам, как това ще стане все още подлежи на дискусия, но ако не предприемем необходимите мерки, пресичането на тази граница може да се окаже насърчително и това да продължи и занапред и да започне да се извършва и от други. Затова... тази необходимост международната общност категорично да заклейми употребата на химическо оръжие. Ние ако отворим вратата за това, следващия път може да се окаже, че ще трябва да се занимаваме с употреба и на други оръжия за масово унищожение. Тоест тази категорична реакция не е случайна. Ние трябва да пресечем опитите това да се превърне в едва ли не нещо нормално. Затова е тази реакция. И пак казвам, въпросът е как да направим така, че да постигнем тези цели, а в същото време да не предизвикаме още по-тежки последствия и допълнително да влошим ситуацията, хуманитарната особено, и в самата Сирия, и в страните около Сирия. Днес ще имаме дискусия впрочем и с българския еврокомисар Кристалина Георгиева точно по тези въпроси, включително и за ролята на Европейския съюз, който е най-големият донор на хуманитарна помощ за Сирия и за страните около Сирия, които са приютили бежанци.

Резолюция на Съвета за сигурност на ООН няма да има, което е повече от очевидно, нека да бъдем откровени. Ще ви помоля съвсем накратко, ако може, разбира се, с "да" или "не", вие принципно, политически имам предвид, подкрепяте ли намерението на Съединените щати да атакуват едностранно, без международно правно основание, военни цели в Сирия, "да" или "не"?

Това е най-проблематичното, което може да се случи. Аз пак ви казвам, че има голямо, да не кажа единодушие... в рамките на Европейския съюз за позицията, която беше изразена и от нас впрочем преди седмица, малко повече, за това, че трябва да бъде направено усилие и Съветът за сигурност да поеме своята отговорност за следващите стъпки. Тук искам да подчертая, че не бива да предпоставяме, че такава резолюция няма да има. Въпросът е какво би имало в такава резолюция. Аз мисля, че сегашната кризисна ситуация, която е кризисна не само в Сирия, но и в отношенията на страните в рамките на Съвета за сигурност, особено постоянните членки на Съвета за сигурност, дава възможност наистина за активизиране на работата по т. нар. конференция "Женева-2" за Сирия, дава възможност пред заплахата от една военна операция с неясни финални последици да бъде даден шанс на мирно решение, на политически процес. И затова смятам, че трябва този шанс да бъде използван максимално. Ние самите, външните министри на страните, членки на Европейския съюз, ще коментираме отново този въпрос, когато бъдат ясни резултатите от анализа на екипа на ООН, както казах в началото на разговора, и когато видим до къде ще стигнат усилията да се търси решение в рамките на Съвета за сигурност на ООН. Аз смятам, че едностранни акции...

Защо мислите, че...

…не са препоръчителни в никакъв случай. Защото ако днес това си го позволи една страна или коалиция от страни, утре може една друга коалиция да реши, че може да действа едностранно. Малки или средно големи страни като България нямат интерес международното право да бъде оставяно някак настрани. Ние имаме интерес на първо място в международните отношения да има ясни правила, да бъде съблюдавано международното право, да има такъв ред. Но тук, подчертавам, това е отговорност все пак на страните, които са в Съвета за сигурност, особено на страните, постоянни членки в съвета за сигурност. И ако ние казваме, че няма да има резолюция, ако до там не се стигне, ако Съветът за сигурност не намери такова решение, то това е отговорност на всички, които са в този съвет. Така че това, което можем ние да направим, е наистина да призовем за един разумен подход и отговорност, която да спести допълнителни страдания на сирийския народ.

Уместно ли е да се каже, че вашата позиция се доближава до тази на Русия и Китай, че не трябва да се създават прецеденти, в смисъл, че да се извършват такива военни удари без международната общност да ги одобри?

Вижте, това бих помолил, и въобще и в българския дебат, да престанем да мерим българската позиция с това до кого се доближава, до американската, до руската или до някаква друга. Мисля, че това е българска позиция, която е в интерес на България. Тази позиция е базирана на това кое ще защити българския интерес в тази ситуация. Така че пришиването ни към една или друга позиция не е коректно. Но искам да подчертая също, ако Русия и Китай заявяват, че това би бил прецедент и не бива да се случва, нека тогава Русия и Китай бъдат на висотата на отговорностите и да предложат решенията, да търсят компромиса, да оценят каква е ситуацията в Сирия и как биха могли да допринесат, заедно със Съединените щати, Великобритания, Франция, как биха могли да допринесат за решаването на конфликта там. Затова не случайно са постоянни членки на Съвета за сигурност, върху тях ляга и най-голямата отговорност, страните, за които говоря. И за да не се стига до нуждата от друг тип интервенции, ние, Европейският съюз, страните, членки на Европейския съюз, подкрепяме един процес в рамките на ООН. А какво ще се случи там, предстои да видим. И ще развием допълнително нашата позиция, когато мине този дебат. Този дебат би могъл да продължи или да тече в рамките и на Общото събрание на ООН, което започва в края на септември. Но това са следващи стъпки, които тепърва предстои да видим. Също така все пак трябва да видим и какво ще бъде решението на Съединените американски щати. Предстои следващата седмица да бъде взето това решение, одобрение евентуално от страна на Конгреса за подобна акция. Предполагам, че тогава, когато имаме и това решение, ще можем по-ясно, така, да артикулираме и нашата позиция в съответствие с тези решения.

Спазва ли Турция споразумението за реадмисия на нелегални емигранти през общата ни граница и говорили ли сте по този проблем с правителството на Турция?

Ние в рамките на заседанието на Съвета по сигурността към премиера обсъдихме възможността и необходимостта да бъдат проведени разговори с турската страна по отношение на охраняването на тяхната... на българо-турската граница от тяхна страна, тъй като виждаме, че има един засилен натиск от хора, които идват в България, минавайки през българо-турската граница. Такива разговори ще проведем в рамките на следващата седмица. Редно е да бъде затегнат контролът по границите. Но подчертавам, че не можем да говорим за затваряне на границите, тъй като все пак това са хора... пак казвам, не всички, които минават нелегално границата, търсят убежище или имат основания да търсят убежище, но когато нелегални емигранти поискат такова, ние имаме своите международни задължения и отговорности, бих казал и чисто човешки и хуманни отговорности да се погрижим за тези хора. Този въпрос вчера го поставих на срещата на външните министри, че към България има един засилващ се натиск и е възможно в скоро време ние да поискаме официално съдействие от Европейския съюз. Мащабите към момента не са такива, че ние да имаме тези основания, но ние трябва да имаме пълната готовност. Затова и в момента Министерство на външните работи събира цялата необходима информация как и при какви условия може да се иска помощ за справяне с евентуална хуманитарна криза на нашата територия от различни организации, които имат отношение към този въпрос.

Последно, не се ли преувеличава с, така, използването на термина хуманитарна криза за сирийските бежанци у нас? В крайна сметка 1400, по думите на министър Йовчев, това не е кой знае колко много. Очакванията за около 10 хиляди... Аз, така, си направих една проста сметка, това е около 0,14 на сто от общото население на България, приблизително. Нима това може да се нарече хуманитарна криза в сравнение с държави като Йордания, Турция, Ливан?

Аз не мисля, че някой го е нарекъл хуманитарна криза.

Вие току-що го нарекохте, Вие преди малко казахте.

Аз казах... аз го нарекох... казах - ако се случи. В момента няма такава криза. Поне от това, което виждаме, от анализите, и в близко бъдеще не може да се случи такъв масов приток на бежанци, че да можем да говорим за хуманитарна криза. Но казвам... това, което казах, е, че ние ще имаме готовност, ако видим, че нещата вървят в тази посока, да можем незабавно да поискаме помощ. Ние трябва просто да бъдем готови. А иначе абсолютно сте прав, не бива да се драматизира излишно този въпрос. В Турция са половин милион сирийските бежанци например, в Ливан са може би над 700 хиляди. Така че не бива да плашим хората, да преувеличаваме проблема. Може би се преекспонира фактът, че нашите центрове за временно настаняване са изчерпали своя капацитет. Това е въпрос, който е трябвало още предишното правителство да започне да решава. Но така или иначе сега сме в една кризисна ситуация, кризисна от гледна точка на това, че малкото ни центрове са с изчерпан капацитет. Но много скоро ще бъде намерено решение, ще създадем възможност и за по-голям капацитет. Вече са предприети необходимите мерки. Така че няма, няма особена драма, не бива да плашим хората. Твърде много се пише за този проблем. Да, трябва да имаме готовност, но това не значи, че от утре започват да идват хиляди сирийски бежанци. Това просто няма как да се случи и няма да се случи.

Добре. Благодаря Ви за това участие. Чухте министъра на външните работи Кристиан Вигенин.

Благодаря и аз.