Министърът на здравеопазването в интервю за предаването „Здравей, България” на Нова телевизия

Здравейте. След малко уникалната история на едно семейство от Русе. Години наред чакат деца и изведнъж 4.

При нас обаче сега е здравният министър Таня Андреева. Всъщност добро утро и добре дошли. Следите ли тази история?

Разбира се. Всяко раждане на дете е уникален акт в човешкия живот. Тук те са четири дечица, които са живи и здрави, под грижите на неонатолозите и на д-р Хубчев в русенската болница. Аз поздравявам семейството, желая им да са живи и здрави, да имат куража и спокойствието да отгледат четири дечица.

И все така да са четири.

След малко ще видим много интересно видео материал по темата, включително и как ще си решат битовите проблеми тези хора - количка за четири деца няма. Но сега по същество. Колко от българите са здравно неосигурени? Колко от българите, които плащаме здравните си вноски, носим на гърба си тези, които не го правят?

И нямат възможност голяма част и да го правят, дори да искат. Вярно ли е, че са 2 млн. неосигурените и това не е ли направо страшно?

2 млн. са неосигурените, от които 1 млн. са български граждани, които живеят и работят в чужбина. Реално от останалия 1 млн., около 400 хил. са социално слабите хора, за които плаща Министерството на социалната политика и имаме около 230-250 хил., които не желаят да внасят здравните си вноски.

А ползват ли услугата на Здравната каса?

Разбира се, че ползват. Те услугата на Здравната каса не я ползват, реално те лежат на бюджетите…

На местата, където това е възможно, да.

… на лечебните заведения. Аз силно се надявам НАП да предприеме всички възможни действия.

Какви?

Какви трябва да са действията?

За да могат да набавят тези здравни вноски, които до момента не са внасяни от хората, които могат да си го позволят.

Сега ще започнем с въпросите дежа вю, които сме задавали на ваши предшественица, поне 5 или 6 на брой. Какви мерки могат да се вземат така, че здравно неосигурените, които лежат на бюджета на болницата, т.е. на парите на данъкоплатеца, да си плащат вноските – хем болниците да са наред, хем системата като цяло да е наред? Криминализиране на неплащане на вноски - такива идеи се чува през годините.

Вижте, това бяха доста екзотични идеи. Не може да се отнема свободата на хората, защото не са изпълнили някакво свое задължение по смисъла на Закона за здравното осигуряване. Това не е в компетенцията на Министерството на здравеопазването - събирането на здравни вноски.

Но накрая има дългове…

Но това, което Министерството на здравеопазването може да направи, е да върне доверието на хората в лечебните заведения. Да знаят те, че когато отидат, няма да бъдат върнати, ще бъдат приети, ще получат…

Може да сте инициатор на промени, които да доведат до изглаждане на системата.

Това, което в момента прави НАП, е да обобщава информации, да обработва декларации, защото вчера говорих със зам.-министърката на финансите г-жа Петкова, която каза, че има много декларации, които са подадени, но след това не са събрани вноските от хората. Просто там е имало едно бездействие.

Добре, как бездействието да стане действие?

Това са механизми, които НАП и Министерството на финансите провеждат, за да съберат здравните вноски. Това, което мен ме интересува, и затова първите месеци от управлението в Министерството на здравеопазването направихме с екипа, е да създадем условия за това да спре нищо неслучващото се в здравеопазването – по отношение на спешната помощ, по отношение на мотивиране и запазване на кадрите, които завършват медицина, стоматология, фармация, специалистите по здравни грижи да остават да работят тук, защото освен финансов, проблемът е и кадрови. В нашите болници няма млади лекари и никой години наред, непрекъснато се повтаряше, че те заминават в чужбина, но никой не е започнал да работи по техните проблеми.

Сега ще дадете примери. Ще ви оставим, ще ви дадем тази възможност. Само да изчистим проблема с дълговете на болниците, защото голяма част от тях се оплакват, че за определен период от тази година имат двойно, че и на места повече неосигурени, които са длъжни - не могат да ги върнат и да ги оставят без лечение. Накрая трупат дългове. 350 млн. дългове прочетох, че са натрупани, 90 млн. от тях са просрочени. Това не е ли кома направо? Какво ще стане? Ще закрият ли тези болници?

Така е. За 4 години три пъти са нараснали дълговете на болниците – както текущите, така и просрочените задължения, защото през това време аз не мога да намеря и като човек работещ в системата, някаква реална реформа, която се случи, или промяна, с оглед оздравяването на състоянието на болниците.

Кой ще плати тези дългове? 350 млн. от къде ще се покрият?

Освен всичко останало, вие си спомняте, че и от касата някак си бяха пренасочени 1,4 млрд., които бяха пари за здраве на хората. Ако тези пари бяха отишли в болниците или беше изграден втори стълб на здравно осигуряване, в момента болниците нямаше да бъдат в така крайно тежко състояние.

Но какво ще стане сега? Анализът е ясен.

Аз и вчера се срещах с Надзорния съвет на здравната каса по тяхно предложение за да обсъдим заедно нещата, защото съм далеч от мисълта, че те трябва да бъдат изцяло администрирани от министерството и да се спускат за изпълнение. Това, около което всички в крайна сметка, включително и съсловието се обединява, е, че трябва да има ясно разписани критерии, които обаче да се проверяват дали отговарят на реалността за подписване на договори със здравната каса. Факт е, че ГЕРБ допуснаха роене на болници абсолютно безконтролно, независимо от това трябва или не трябва да ги има на определени места. За 10 години, 100 болници имаме допълнителни.

Ще закривате ли болници?

Това са 100 допълнителни договорени партньора на касата.

Каква част от тях са частни?

Може би около 20-25%... От новите? От новите всичките са частни болници.

Не отговорихте на въпроса какво ще стане с тези дългове - 350 млн., освен, че има вина в предишното управление, те се натрупват.

В момента разработваме оздравителни планове заедно с екипите, които управляват лечебните заведения - това е едно. И второ - показва практиката, че най-добре работещите болници, т.е. тези, които са гръбнакът, на които може да се разчита, са най-задлъжнелите. Малки са изключенията в тази посока. Това, което ние трябва да направим, е парите, независимо чрез клинични пътеки или по друг начин, наистина да следват пациента и да отиват там, където пациентът наистина ще получи качествена медицинска услуга.

А кой ще плати дълговете?

Болниците ще започнат постепенно да си изплащат дълговете.

Те ще започнат да ни лишават от добра грижа.

Не, напротив. Те ще получават повече пари. Ако касата разполага, грубо казано, с 3 млрд. ресурс, който се разпределя между 200 болници е едно, ако се разпределя върху 300 или 400 болници е друго.

Ще се закриват значи.

Не е ли обаче това ограничаване на правата на пациентите, на местата, където хората няма да имат достъп до медицинска помощ ако бъдат съкратени и всъщност намален броят на болниците, които работят със здравната каса?

Не това се прави в интерес на пациентите. Броят на болниците няма да бъде просто намален така, защото д-р Андреева или екипът й е решил. Болниците трябва да отговарят на условия, които защитават интереса на пациентите. Там да има достатъчно кадрови потенциал, да има достатъчно добра апаратура.

Да не са сгради просто.

Да не са просто сгради, да.

Може ли да дадете пример с болницата в Девин, което беше сериозен горещ картоф, в ръцете на вашия предшественик – министърът на здравеопазването от ГЕРБ. Трябва ли да съществува болницата в Девин, да работи със здравната каса, изобщо там да има болница?

Болницата в Девин е една от тези около 17 фалирали лечебни заведения, на които беше спряна субсидията от държавата. В нашата страна има райони, в които не можем да очакваме болниците по смисъла като търговски дружества да бъдат печеливши. Просто защото там освен това, че те осъществяват базова медицинска помощ и работят с клинични пътеки, които са по-евтино платени, хората нямат допълнително ресурс за да си осигуряват…

А ще имат брой болници, които ще имат социални функции, нещо като защитените училища - това ли правите?

Точно така. Не, правим така, че всички хора в държавата да имат достъп до медицинско заведение, навременен, където да получат качествена медицинска услуга. А болницата в Девин е част от тези малки общински лечебни заведения в трудно достъпни и отдалечени райони, за които заедно със Сдружението на общините ние направихме една методика, по която държавата ще ги субсидира. Защото в тези райони хиляди хора, включително и възрастни, и деца, последните четири години бяха обречени. Аз се срещах с хората в Девин, и в Бобовдол, и в други малки населени места, в Елена, и видях роднините на десетките починали, защото не са могли да бъдат…

Т.е. болниците са много, но на някои места трудно достъпни. Все пак няма да ги закривате тях, ще се опитате да закриете…

Колко лечебни заведения ще бъдат закрити?

Разбира се. Освен това аз пак казвам, че това ще се случва по определени критерии. А болницата в Девин - такава, каквато в момента я изграждаме, тя ще отговаря на критериите за базова медицинска помощ и за първо ниво по стандартите.

Колко лечебни заведения ще бъдат закрити?

Не мога да кажа.

А пример да дадете за болница, която е излишна.

Аз ще дам следния пример. В момента в няколко болници странстват дипломи на колеги, но реално те физически работят в една или две болници.

Т.е.? Обяснете.

Това означава, че в тези болници реално няма кадри. Има болници, които обслужват спешност, но нощно време нямат реаниматори.

На хартия работят.

Има лекари, които работят на няколко места, така ли?

Т.е. на хартия те отговарят на някакви стандарти, разписани в закона, но де факто това не е така. И точно там Министерството на здравеопазването, чрез агенцията „Медицински одит” и здравната каса, ще правят проверки. Т.е. ключовата дума тук е „контрол”. В закона ясно е разписано какво трябва и какво не трябва, но за съжаление години наред някак си здравеопазването не беше интересно и затова толкова бели се случиха.

Сигурно помните случая, в който група пияници пребиха и малтретираха екип на „Спешна помощ”. Знаем, че дори да има линейки и техническа обезпеченост, екипите не достигат, защото кадри и желаещи няма и заради възнагражденията. Ще повишите ли и с колко заплатите в спешната помощ, за да се привлекат там кадри и ще повишите ли заплатите, още един спомен – цели колективи на кръвни центрове хвърляха демонстративно групови оставки заради мизерията като заплащане?

По отношение на спешната помощ - ние почти сме готови с концепцията. Тя е разработена заедно с колегите, работещи в „Спешната помощ”. Там имаме две основни насоки, в които работим. Едната е нормативно определяне на това, как да специализират колегите, защото проблемът не е само финансов, проблемът е и в развитието на тези хора. Те нямат възможност, работейки в „Спешна помощ”, да специализират. Ние сега с промените в Наредба №34, по която министерството работи, въвеждаме квоти за специализация на колегите, които работят в „Спешна помощ”, така че успоредно с техните ежедневни задължения, те да могат да се развиват и като специалисти, да могат да работят и в други болници или успоредно с това да работят в други лечебни заведения.

Ако не ги пребият до тогава.

За мен е изключително радостно - вие знаете, че още първия месец се приеха промените в Наказателния кодекс, които инкриминират нападението срещу медицински специалисти. Но за мен по-големият проблем е, че това показа че има тежка криза в доверието и едно неуважение към тази професия. Това да удариш лекар е все едно да удариш свещеник и това е един от симптомите на болест в обществото.

Така е, но има и примери, в които трябва да си доплащаш многократно, въпреки че си осигурен. Това разбира се е друга тема. Не отговорихте на въпроса с колко ще повишите заплатите в „Спешната помощ” и на специалистите в кръвните центрове.

От следващата година в „Спешната помощ”, в кръвните центрове и в психиатричните болници ще бъдат увеличени с 10%, а в психиатричните - с 20%. Но пак казвам, това не е единственото. Предстои обновяване на базата на всички психиатрични клиники, които знаете, че в момента са много тъжна гледка. Те ще бъдат подновени, ще бъде подновена апаратурата в психиатричните клиники, в „Спешната помощ”. Ще бъде изграден информационен регистър на трансфузионните центрове. Знаете на скоро случая с заразената кръв на един пациент. Много са проблемите.

Кой случай имате предвид?

Имам предвид пациент, който е изследван в един град - не мога разбира се да кажа повече подробности. Оказва се, че е носител на заболяване, което се разпространява по кръвен път. След това на друго място това не е било установено.

Т.е. се оказва, че не е болен.

Да, оказва се, в крайна сметка не е болен. Но вторият център, който прави изследване, няма информация за първото такова. Това е много важно да се случва.

Не става дума за кръводарител със заразена кръв, която е тръгнала при други пациенти, да уточним това. Нали така?

Да, кръвта не е тръгнала, но става дума за кръводарител.

А той знаел ли е, дарявайки кръв, че преди това…

Не е знаел.

Че има заболяване или е вирусоносител?

Така твърди. Не мога да вляза в момента в подробности.

А какво е заболяването? Без никакви лични данни, разбира се. Заболяването какво е? Случаят, който ми е убягнал, може би около нашето преместване.

Става въпрос за хепатит.

С?

Няма значение.

Но така или иначе заболяване. Кръвта не е стигнала до получателите?

Заболяване, което се разпространява по кръвен път. Не, тя не е стигнала до получателите, искам да успокоя зрителите.

Слава богу.

Да.

Да се върнем към началото на разговора ни, така както сме го обявили и като представяне на вашето участие. На червено ли е здравеопазването?

Здравеопазването е във вакуум. Това е по-скоро моето определение, защото през тези 100 дни нямаше посока, в която да се обърна и да въздъхна, че всичко е наред. Като се започне от спешната помощ, която наистина е невралгична и независимо че четири години ни убеждаваха, че всичко е наред, Европа много добре приема всичко, при моите разговори с представители на Еврокомисията се оказа, че на тях не им е ясно има или няма здравна стратегия, на къде ще се развива българското здравеопазване, няма фокус върху спешната помощ. И това беше основната причина да седнем да разработваме стратегия – за да знаем на къде вървим. Всъщност човек като не знае на къде върви, не знае какво иска да поеме.

Знаете ли кой пореден министър сте, който разработва стратегия?

Сигурно всички разработват, но нашата вече е представена пред СЗО, пред Европейската комисия, тя мина на обществено обсъждане в Министерството на здравеопазването – нещо, между впрочем, което никога не е правено. И в крайна сметка тази стратегия освен, за да подредим нещата, приоритетите, по които ще се движим, и за да можем да усвоим европейските пари за здраве.

Аз един личен въпрос ще си позволя накрая.

Преди това, една от гледна точка на пациентите. Кога, ако искате кажете 2030 или 2040 - не знам дали е толкова песимистично - кога като пациент, отивайки при лекар или в болница, ще има такава база електронна данни, че ще излизат всички мои заболявания, кога какви антибиотици са били приемани, кога са правени или не ваксини, кога какво заболяване има, за да не работят пациенти и лекари на парче у накрая, лекувайки едно, да ни разболеят от второ, трето и четвърто, заради липса на база данни? 2030 г.?

Трудно ми е да кажа 2030 г. Това, което мога да кажа, е, че ние в момента разписваме програмите за електронното здравеопазване. Ще започнем от следващата година да го разработваме и силно се надявам всеки следващ министър на здравеопазването да не зачерква с лека ръка всичко, което е направено до момента, а да продължи да работи в тази посока.

Кога?

Мога да кажа, че в страните, в които се въвежда, се въвежда между 10 и 15 години. Т.е. трябват ни три мандата приемственост. От февруари 2014 г. започваме да разработваме, сега ще си видим…

Започва да тече 10-15-годишният период.

Да, и се надявам всеки следващ да продължава да случва нещата.